Присъда по дело №3891/2011 на Районен съд - Варна

 

П Р И С Ъ Д А

 

Номер 468/7.11.2011г.

 

Година 2011                                                                                                              гр.ВАРНА

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                        ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На седми ноември                                                           година две хиляди и единадесета

В публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ШКОДРОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Н.

К.К.

 

Секретар И.Д.

Прокурор АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно общ характер дело номер 3891 по описа за 2011 година.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, в момента живущ ***, с постоянен адрес ***, неженен, с начално образование, не работи, неосъждан, ЕГН-**********;

 

за ВИНОВЕН в това, че:

На 11.12.2010 г., в гр.Варна, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с М.К.К., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 105,46 лева, от владението на Г.Г.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, 4 пр.2, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63 ал.1 т.3 и чл.55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки: на основание чл.42 А, ал.2, т.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, като определя периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично, на основание чл.42 А, ал.2, т.2 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА. 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.К.К., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, ЕГН-**********,

 

за ВИНОВЕН в това, че:

На 11.12.2010 г., в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с непълнолетния А.А.М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 105,46 лева, от владението на Г.Г.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, 4 пр.2, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА , изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

            На основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимите М. и К. да заплатят на гражданския ищец Г.Г.Г. сумата от 105,40 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последният имуществени вреди в резултат на деянието по чл.195, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателно изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М. да заплати направените по делото разноски в размер на 92,70 лева в полза на Държавата и 50 лева, представляващи държавна такса върху уважения граждански иск.

ОСЪЖДА подсъдимия К. да заплати направените по делото разноски в размер на 92,70 лева в полза на Държавата и 50 лева, представляващи държавна такса върху уважения граждански иск.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВОС в 15 дневен срок от днес.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

               2.

П Р О Т О К О Л

 

Година 2011                                                                                                              гр.ВАРНА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                        ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На седми ноември                                                           година две хиляди и единадесета

В публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ШКОДРОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Н.

К.К.

 

Секретар И.Д.

Прокурор АТАНАС АТАНАСОВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя наказателно общ характер дело номер 3891 по описа за 2011 година.

 

Съдът като взе предвид вида и размера на наложените наказания, както й обществената опасност на деянието и дейците, намира, че мерките за неотклонение следва да бъдат отменени, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

На основание чл.309, ал.2 от НПК ОТМЕНЯ мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия А.А.М. - "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”

На основание чл.309, ал.2 от НПК ОТМЕНЯ мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия М.К.К. - "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред ВОС в 7-мо дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

   2.

 

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 3891 по описа на Варненския районен съд за 2011 година, IV състав.

 

         Против подсъдимите А.А.М. и М.К.К. Варненският районен прокурор е повдигнал обвинения по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.чл.20 ал.2/за М. и вр.чл.63 ал.1 т.3/ от НК, тъй като на На 11.12.2010г., в гр. Варна, за М. като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи - 4бр. 50 см. медни пръчки от стенни полюлеи без стъклените части, 1бр. стабилизатор за телевизор, 1 бр. горнище от анцунг, 2бр. секретни ключа за катинар, 1бр. троен разклонител за ток, 2бр. долни бели чаршафи и 2бр. бели пликове, всичко на обща стойност 105, 46 лева, от владението на Г.Г.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.

Преди даване ход на съдебното следствие пострадалият от деянието Г.Г.Г. е предявил за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск срещу подсъдимите М. и К. за сумата от 105.46лева, представляващи нанесените му имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 195, ал. 1 от НК.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес така предявения граждански иск и е конституирал Г.Г.Г. като граджански ищец по делото.

Пред съда подсъдимите признават вината си. Признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства в тази насока.

Съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на предварителното изслушване.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП счита, че на подсъдимия К. следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от по 4 месеца, което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК а по отношение на подс.М. следва да се наложи наказание Пробация.

 Защитника на подсъдимия К. моли съда да вземе предвид съдействието на подсъдимия и да наложи наказание идентично с поисканото от прокурора.

Защитника на подсъдимия М. моли съда да приложи чл.55 и да му наложи наказание „Пробация”.

В последната си дума подсъдимите изразяват съжаление за стореното.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна изложеното в обвинителния акт, а именно:

Свидетелят Г. ***. Притежавал и имот в местност „Пчелина" край града, парцел № 183, където ходел от време на време. В мястото си имал изградена двуетажна къща. За последно посетил имот си на 05.12.2010г., като при напускането му заключил всички врати и метални решетки.

Подс. М. и К. били познати. Подс. М. живеел в общежитие при майка си, което се намирало на ул. „Петко Стайнов" в гр. Варна, а подс. К. работел в съседно на общежитието кафене.

На 11.12.201 Ог. подс. М. се срещнал в кафенето с подс. К.. Двамата отишли да се разхождат във вилната зона в местност „Пчелина" край гр. Варна. Влезли в дворното място на св. Г. -парцел № 183. Подс. К. седнал на площадката върху гаража, а подс. М. започнал да обикаля вилата. През ключалката на вратата за втория етаж той видял телевизор. Започнал да блъска по тази врата за да я разбие и проникне в помещенията. Понеже не успял с ръце, взел бетонен кол и казал на подс. К. да му помогне. Започнал да блъска с кола по вратата. Покатерил се по решетката на тавана и с кола успял да разбие една от плоскостите му. Така се отворила дупка в тавана и двамата обвиняеми влезли през нея на втория етаж. Подс. М. започнал да кърти полюлеите на тавана и така си наранил ръката в областта на 3-ти пръст на дясната ръка. Започнал да рисува с течащата кръв по прозорците и телевизора. От вилата двамата взели следните вещи - 4бр. 50 см. медни пръчки от стенни полюлеи без стъклените части, 1бр. стабилизатор за телевизор, 1бр. горнище от анцунг, 2бр. секретни ключа за катинар, 1бр. троен разклонител за ток, 2бр. долни бели чаршафи и 2бр. бели пликове. Вещите сложили в чувал и излезли от вилата.

Преди това подс. М. стъпил с маратонката си върху парче опаковъчна хартия, което било паднало на пода пред западния прозорец на стаята, в която проникнали двамата обвиняеми.

На следващият ден - 12.12.2010г., в 08.30 часа сутринта, съсед на св. Г. /неустановен в хода на ДП/ установил за кражбата и уведомил собственика, който от своя страна уведомил органите на МВР.

Бил извършен оглед на местопроизшествието нат 12.12.201 Ог. /л.9 - 10/, при който от стая на втория етаж, са били иззети 2бр. веществени доказателства - парче хартия, напоено с червеникаво - кафява течност и 1бр. парче от опаковъчна хартия с трасологична следа върху нея - стъпка.

С Протокол за доброволно предаване от 14.12.2010г., подс. М. е предал на служители при Второ РУП - Варна за нуждите на разследването, 1 чифт маратонки марка „Адидас", черни на цвят с червена подметка.

От заключението на  изготвената в хода на ДП Трасологическа експертиза № 39, имаща за цел да изследва идентични ли са отпечатъците на подметките на предоставените за изследване обекти - 1 чифт маратонки марка „Адидас", черни на цвят, с червена подметка, предадени с Протокол за доброволно предаване на 14.12.2010г. от лицето А.А.М., с трасологичната следа, иззета като ВД № 2, състоящо се в парче опаковъчна хартия, иззета от пода пред западния прозорец на стая на втория етаж, при огледа на местопроизшествие на 12.12.2001 г. в гр. Варна, местност „Пчелина", парцел № 183 се установява, че следата във вид на отпечатък от релефната повърхност на подметка от обувка, намерена върху парче опаковъчна хартия, иззета от пода пред западния прозорец на стая на втория етаж, при огледа на местопроизшествие на 12.12.2001 г. в гр. Варна, местност „Пчелина", парцел № 183, е оставена от лявата обувка /маратонка/ от чифта маратонки, доброволно предадени на 14.12.201 Ог. от лицето А.А.М..

От заключението на  изготвената в хода на ДП Съдебно - медицинска експертиза № 1361 л. 37-38 се установява, че при освидетелстването на подс. М. на 14.12.2010г. се установява порезна рана в областта на 3-ти пръст на дясната ръка. Описаното травматично увреждане е получено в резултат на действието на предмет с остри ъгли и режещ ръб/-ове/, каквито могат да бъдат и фрагменти от счупени стъкла, реализирано в областта на 3-ти пръст на дясната ръка. Травматичното увреждане е в процес на епителизация и би могло да бъде получено във времето на инцидента, а именно на дата 11.12.2010г.

Видно от заключението на назначените и приложени по делото Съдебно - оценителни експертизи /л.45, 47/, стойността на всички отнети от подсъдимите вещи, е 105, 46 лева.

По отношение на подс. М. и предвид събраните гласни доказателства за психично заболяване, в хода на ДП е била изготвена Съдебно -психиатрична експертиза /л.49-51/. Видно от заключението на същата въпреки своето непълнолетие, към датата на извършване на деянието, М. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото, приобщен по реда на чл.373 ал.2 от НПК – самопризнанията на подсъдимите; обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, заключенията на съдебно-оценителната експертиза и други, като всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно, установявайки обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.

      Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимите А.А.М. и М.К.К. са осъществили от обективна и субективна страна състави на престъпления по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.чл.20 ал.2/за М. и вр.чл.63 ал.1 т.3/ от НК, тъй като на На 11.12.2010г., в гр. Варна, за М. като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи - 4бр. 50 см. медни пръчки от стенни полюлеи без стъклените части, 1бр. стабилизатор за телевизор, 1 бр. горнище от анцунг, 2бр. секретни ключа за катинар, 1бр. троен разклонител за ток, 2бр. долни бели чаршафи и 2бр. бели пликове, всичко на обща стойност 105, 46 лева, от владението на Г.Г.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.

  Квалификацията на деянието по чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК се определя от обстоятелството, че за да проникнат в постройката, в която са се намирали инкриминираните инструменти, подсъдимите са разбили част от покрива.

  Квалификацията на престъплението по чл. 195 ад. 1 т. 4 пр. 2 от НК се обуславя от факта, че за да разбият покрива и да си осигурят достъп до инкриминираното имущество подсъдимите са използвали техническо средство.

 Квалификацията на деянието по чл. 20, ал. 2 от НК се определя от факта, че и двамата подсъдими са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние, като всеки от тях е действал при общност на умисъла с другия и заедно чрез своите действия са си осигурили достъп до инкриминираното имущество, прекъснали са владението на свидетеля Г. и са установили своя фактическа власт върху вещите.

Квалификацията на  деянието по чл. 63 ал.1 т.3 от НК по отношение на подс. М. се определя от възрастта на подсъдимия, които към момента на извършване на процесните деяния е бил непълнолетен.

  Обект на престъплението : обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

  От обективна страна :изпълнителното деяние е осъществено чрез действия, които се изразяват в прекратяване фактическата власт върху вещите и установяване на своя .

   Субект на престъплението - пълнолетно вменяемо физическо лица и непълнолетно такова, но разбиращо свойството и значението на извършеното и можещо да ръководи постъпките си.

 От субективна страна - деянията са извършени при пряк умисъл. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че отнеманите вещи са чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на вещите, след което са се  разпоредили с тях. Волята на всеки един е била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, и е искал и целял настъпването му.

Причини за извършване - незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин . Съдът намери, че подсъдимите са били мотивирани да извършат кражбата от възможността да си набавят парични средства , без за това да им се налага да полагат обществено порлезен труд или да извършват действия на разпореждане със свое имущество. Същевременно с оглед обществено икономическите условия в страната съдът отчита като причина за извършване на деянието и трудностите пред които са изправени лицата с нисък образователен ценз за намиране на свободни работни места и намиране на начин за препитание.

При определяне на наказанието на подсъдимите, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние под средния към минималния размер, предвид на липсата на обстоятелства на извършване на престъпленията, отличаващи ги като такова , извършени с дързост, като отчете факта, че инкриминираните вещи са били в необитаема сграда, практически са били без надзор, както и предвид неособено високата стойност на предмета на престъплението по чл.195 от НК.

 От друга страна  съдът се съобрази и с обществената опасност на всеки от извършителите, като взе предвид установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало пълното съдействие за разкриване на обективната истина, както и разкаяние и съжаление за извършеното.

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.

 От изложените обстоятелства съдът формира извод, че и най- лекото от предвидените в закона наказания би се явило несъразмерно тежко за всеки от подсъдимите, поради което следва да им се определи наказание при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл.55 от НК - под минималния размер.

Водим от горното, съдът определи наказание на подсъдимия К. на осн. чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ  ПО ТРИ МЕСЕЦА.

Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо да бъде изолиран от обществото и с определяне на изпитателен срок ще се постигнат по - ефективно целите на генералната и специалната превенция. С оглед изложеното, съдът намери , че следва да отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок в минимален размер, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието на подсъдимите с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ  ТРИ ГОДИНИ.

На осн. чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.20 ал.2вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК съдът определи наказание на подсъдимия М. ПРОБАЦИЯ.

Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на дееца ще бъде достатъчно определянето на пробационни мерки от вида на задължителните такива в  минималния размер, поради което и определи следните пробационни мерки: на осн.чл. 42 А ал.2т.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, ПРИ ПЕРИОДИЧНОСТ НА СРЕЩИТЕ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, на осн. чл. 42 А ал.2 т.2 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.

По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специална превенция.

 

По предявения граждански иск :

 

Като взе предвид, че в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин се установява извършеното деяние и неговото авторство, съдът намери, че гражданския иск е доказан по основание.

По отношение на размера, в който да бъде уважен , съдът намери, че следва да присъди размер, съобразен с доказателствата по делото, които установяват, че са отнети вещи на обща стойност 105.40 лева.

Като взе предвид горното, съдът уважи гражданския иск в размер от 105.40 лева.

Съдът възложи направените деловодни разноски на подсъдимите, съобразно чл.189, ал.3 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ :