РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Пловдив, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20245300500664 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с 422 във вр. с чл.410
от ГПК, и чл.22, чл.19, чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Профи кредит
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Г. А., против Решение №
4846/30.11.2023г., изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение №
1479/06.02.2024г., постановени по гр.д.№ 6230/2023г. по описа на Районен съд
- Пловдив, XVII гр.с., с което са отхвърлени исковете за признаване за
установено, че Р. А. Б., ЕГН - **********, с. ***, дължи в полза на
дружеството сумите както следва за главницата над 2 995,59 лв. до пълния
претендиран размер от 3 275,91 лв.; сумата от 1254,99 лева – неплатено
договорно възнаграждение за периода 15.10.2021г. – 05.09.2022г; сумата за
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" в размер на
779,17 лв.; сумата за неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в
1
размер на 2025,83 лв., ведно със законна лихва за периода 05.09.2022г. /датата
на предсрочна изискуемост/ до 27.02.2023г. в размер на 314,51 лв., като
неоснователни и недоказани, за които суми е била издадена заповедта по чл.
410 от ГПК № 1499/06.03.2023г. по ч.гр.д. № 3065/2023г. по описа на РС –
Пловдив; както и е осъдено дружеството да заплати на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА в полза на адв. С. Н. с адрес: гр. ***, сумата от 250 лв., която представлява
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на
исковете за заповедното производство по ч.гр.д. № 3065/2023г. по описа на РС
– Пловдив и по гр.д. № 6230/2023г. по описа на РС – Пловдив. Моли да бъде
отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да
се уважи изцяло исковата претенция.
Въззиваемата страна Р. А. Б., ЕГН - **********, с. ***, не депозира
писмен отговор по въззивната жалба, но в първото съдебно заседание,
процесуалният представител адв.С. Н. е заявил, че оспорва исковете по
основание и размери.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Профи кредит България“ ЕООД
против Р. А. Б. искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че на
10.05.2021 г. ответницата е подала до дружеството попълнено и подписано
Искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт със
зададени параметри. Последната е получила разяснения, които са дали
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на
възможностите и на финансовото й състояние. Същата е декларирала, че е
запозната и с Общите условия на „Профи кредит България" ЕООД, видно от
Декларации. Получила е и преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите
условия по ДПК № *** клиентът може да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното
на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е
2
опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност,
към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се
разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. С част от сумата
по договора е поискано да бъде извършено рефинансиране по друг договор,
който Р. А. Б. е сключила с „Профи кредит България” ЕООД, а именно сума за
рефинансиране в размер на 2966,20 лв.
Страните са се споразумели договорното възнаграждение по кредита,
което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита,
да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на 1254,99 лв., дължимо за периода
от 15.10.2021 г. до 05.09.2022г. По същия начин е уговорено и заплащането на
възнаграждението за закупена услуга „Фаст" и възнаграждението за закупена
услуга „Флекси“, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на кредита - то е разсрочено във времето и се погасява от клиента
като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план.
Оставащата неизплатена част по тези задължения е общо в размер на 2 805,00
лв.
Общата сума на направените плащания по ДПК *** е в размер на
1175,00 лв. С нея е погасена сума в размер на 718,92 лв., съгласно
задължението по погасителен план - 2 пълни вноски. Частично плащане в
размер на 217.80 лв. има по 4-та вноска /4-та след отлагане/. В общата сума на
получените плащанията са включени и постъпили те плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план 363,40 лв.
Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на
363,40 лв., които към момента са заплатени изцяло. С плащанията си
ответникът е заплатил и 40,00 лв., начислени такси по Тарифа, съгласно
уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № ***.
С плащанията си ответникът е заплатил и 52,68 лв.- законна лихва,
която започва да се начислява върху вземането и е дължима от 05.09.2022 г. -
3
датата на предсрочна изискуемост на кредита до изплащане на вземането.
Поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал
в забава, съгласно приложеното Извлечение по сметка към ДПК No ***. След
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието с чл. 12.3 от Общите
условия е обявена предсрочна изискуемост с писмено уведомление до
длъжника, на 05.09.2022 г. Договорът за кредит е прекратен автоматично от
страна на „Профи кредит България” ЕООД, за което Р. А. Б. е уведомена лично
чрез Уведомително писмо и обратна разписка на посочения от нея адрес в
договора. След обявяването на предсрочна изискуемост (05.09.2022 г.) е
започнало начисляване на обезщетение за забава. Същото е начислено
съгласно уговореното в чл. 12/12.1 от ОУ, а именно - обезщетение за забава
ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница,
договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги). След прекратяването на договора размерът на
задълженията е станал предсрочно изискуем, като остава в сила задължението
на клиента да заплати всички дължими суми по него.
Към исковата молба прилага заверено копие от Договор за кредит ***,
сключен на 11.05.2021г., Извлечение по сметка към Договор за кредит ***,
съгласно което общата платена сума към 02.05.2023г. по договора е в размер
на 1175,00лв., а остатъчното задължение е в размер на 7650,00 лв.
Ответникът Р. А. Б. не е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК Писмен
отговор по исковата молба. В първото съдебно заседание процесуалният
представител адв.С. Н. взима становище, че исковете са неоснователни по
основание и размери.
Районният съд, за да отхвърли частично предявените искове, излага
основни съображения по отношение на услугата „Фаст“, че не би могла да
бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице
към момента на сключване на договора за кредит, а по отношение на услугата
„Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при
финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира
задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания.
Наложен е правен извод, че се касае за управление на кредита по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора
за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, още повече, че
4
размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на
кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава,
която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Така договореното за заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в
хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която - неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Кредиторът си е осигурил с двата пакета допълнително
възнаграждение в размер на над 100 % от предоставената главница срещу
минимални облекчения за кредитополучателя, което води до нищожност на
клаузата поради неравноправност. По договора не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В посочената величина, бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика. Това означава, че клаузата за
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
5
по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност
на договора в неговата цялост. Посочено е, че ГПР не се уговаря между
страните. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК представлява неизпълнение
на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Процесният договор за заем е
недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради което и ищецът има право на чистата стойност на кредита ведно със
законната лихва за забава; чистата стойност на кредита е в размер на 3400 лв.
от която се претендират 3 275,91 лв., ведно с мораторна лихва от 314,51 лв. за
периода от 05.09.2022г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем до
27.02.2023г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.02.2023г. до
окончателното й изплащане. За сумите, които се претендират като
възнаградителна лихва, "Фаст", "Флекси" подлежат на отхвърляне, тъй като
тези суми са начислени по недействителния договор за потребителски кредит
и по изрично разпореждане на закона потребителят не ги дължи. По делото
има данни, че ответникът е правил плащания по недължимите суми, съгласно
извлечение по сметка, в общ размер на 594,83 лв., която сума е отнесена за
погасяване на мораторната лихва – изцяло до размер на сумата от 314,51 лв., а
остатъкът от 280,32 лв. е отнесен за погасяване на част от главницата до
размера на сумата 2 995,59 лв., до която сума е уважен иска, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 28.02.2023г. до окончателното й изплащане, а исковете за всички
останали суми се отхвърлят.
С въззивната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД са направени
възражения срещу правните изводи за отхвърляне на исковете.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно
Договор за потребителски кредит № ***/11.05.2021г., че на ответника е бил
6
отпуснат заем в размер на 3400 лв. при ГЛП 41% със срок на договора от 36
месеца, 36 месечни вноски, при ГПР от 49,14% като в договора е предвидено
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 2 210 лв. и „Фаст“ в размер на 850 лв.. Съгласно пакета
допълнителни услуги – „Фаст“ е предоставено право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а „Флекси“ –
предоставено право на промяна на погасителния план на потребителския
кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10
ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в договора относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи в бъдеще.
Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 49,14%.
Липсва изобщо описание кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, за да се прецени дали посочения процент 49,14 % отговаря на
действителния размер ГПР. Това поставя потребителя в положение да не знае
колко точно като сума в лева е оскъпяването по кредита, което ще дължи и в
това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите
7
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния договор са
посочени като стойности ГПР и лихвения процент. Не е посочена ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не става
ясно, как е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. При сключването
на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита, а посочените в
договора размери на възнаградителната лихва и на ГПР не съответстват
на действително уговоР.те такива и са нищожни. Съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат дружеството -жалбоподател ще бъде
осъдено да заплати на адв.С. Н., сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв., съгласно приложените ДПЗС и Списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 4846/30.11.2023г., изменено на осн. чл.248
от ГПК с Определение № 1479/06.02.2024г., постановени по гр.д.№
6230/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII гр.с., в частта, с която
са отхвърлени предявените искове от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, за признаване за установено, че Р. А. Б., ЕГН - **********,
с. ***, дължи в полза на дружеството сумите както следва – за главницата над
2 995,59 лв. до пълния претендиран размер от 3 275,91 лв.; сумата от 1254,99
лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 15.10.2021г. –
05.09.2022г; сумата за неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга "Фаст" в размер на 779,17 лв.; сумата за неплатено възнаграждение за
закупена услуга "Флекси" в размер на 2025,83 лв., ведно със законна лихва за
периода 05.09.2022г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 27.02.2023г. в
размер на 314,51 лв., като неоснователни и недоказани, за които суми е била
издадена заповедта по чл. 410 от ГПК № 1499/06.03.2023г. по ч.гр.д. №
3065/2023г. по описа на РС – Пловдив; както и в полза на адв. С. Н., с адрес:
гр. ***, сумата в размер на 250 лв., която представлява разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на исковете за заповедното
производство по ч.гр.д. № 3065/2023г. по описа на РС – Пловдив и по гр.д. №
6230/2023г. по описа на РС – Пловдив.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, да заплати на адв. С. Н., с адрес- гр. ***, сумата в размер на 400 лв. за
адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 664/2024г. по описа на Окръжен
съд - Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9