Решение по дело №2181/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 58
Дата: 7 януари 2019 г. (в сила от 13 юли 2019 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20173110102181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 07.01.2019 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 2181 по описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.В.С., родена на ***г. в гр. ***, ***, гражданин на ***, паспорт ***, издаден на 25.05.2017г. срещу Н.А.Ч., родена на ***г. в ***-СССР, гражданин на Руската федерация, с разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България, ЛНЧ ********** и А.Р.М. Ал С., роден на ***г., в гр. Багдад, Ирак, поданик на Кралство Швеция, с разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България, ЛНЧ **********, и двамата с адрес: *** по чл.34 от ЗС за делба на следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***, състоящ се от дневна, спалня, килер, баня-тоалет, антре и тераси с площ от 49,98 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, разположен в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ***, и прилежащи части 0,4601 % ид.ч. от общите части на сградата, както и складово помещение № 32 с площ от 2,30 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:***.***, под обекта: ******, над обекта: ***.***, при квоти ½ ид.ч. за И.В.С. и ½ ид.ч. за Н.А.Ч..

В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.05.2001г. ищцата е сключила граждански брак с ответника А. Ал С. в ***. През време на брака им на 20.11.2003г. в режим на съпружеска имуществена общност с нотариален акт № ***на нотариус ***страните са придобили процесния апартамент № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***, състоящ се от дневна, спалня, килер, баня-тоалет, антре и тераси с площ от 49,98 кв.м. Впоследствие ищцата установила, че ответника Ал С. на 10.09.2010г. е продал без нейно знание и съгласие своята ½ ид.ч. от имота на ответницата Н.Ч. с нотариален акт № ***. Ищцата твърди, че е налице Решение за развод между нея и ответника Ал С. от 12.01.2004г., но е налице и решение н Окръжния съд по Семейни дела на графство Донигал ***, съгласно което не се признава валидността на решението за развод от м.януари2004г., с оглед на което счита, че СИО между страните не е прекратена, предвид което искът е насочен и срещу ответника Ал С..

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Н.Ч., с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответницата счита, че приложимо е руското право, като по силата на чл.38, т.7 от СК на РФ искът за делба е недопустим, поради изтичане на тригодишен преклузивен срок за предявяването му. Твърди се, че бракът между ищцата и А. Ал С. е прекратен с решение от 12.01.2004г. на Любецкия градски съд, което е влязло в законна сила на 23.01.2004г., като правото на ищцата да предяви иска се е погасило още през 2007г. Оспорва се твърдението на ищцата, че е собственик на ½ ид.ч. от имота. Твърди се, че съпрузите Ал С. са във фактическа раздяла от м.февруари 2003г. От 01.12.2004г. А. Ал С. работел на постоянна работа в ***, като делото за развод пред Любецкия градски съд е заведено от ищцата И.С.. В рамките на същото производство в съдебно заседание същата заявила, че няма спор със съпруга си за подялба на имущество. По същото дело на съда бил предаден оригинала на удостоверението за сключен граждански брак. Въпреки това през 2008г. И.С. е подала заявление за издаване на дубликат от удостоверението, като е укрила факта на развода. С този дубликат същата се на 23.06.2016г. се легитимирала пред Дирекция МДТ на Община Варна като съпруга на ответника и е подала декларация, с която се е вписала като съсобственик в имота. Съдържанието на удостоверението и на декларацията се оспорват от ответницата. Сочи се, че А. Ал С. е придобил процесния имот след фактическата раздяла с ищцата, за който заплатил общо 19500 евро, въпреки че в нотариалния акт била записана цена от 21000 лева. По-късно през 2010г. А. Ал С. продал на ответницата Ч. 1/2 ид.ч. от процесния имот, а на 08.05.2015г. двамата сключили граждански брак в Руската федерация. Сочи се, че съобразно чл.34, т.2 от СК на РФ общо имущество на съпрузите са придобитите за сметка на общите доходи на съпрузите движими и недвижими имущества. Твърди се, че имотът е придобит от А. Ал С. изцяло с негови лични средства и не е съпружеска имуществена общност. Паричните средства, с които е закупен имотът, А. Ал С. притежавал в банковата си сметка, като същите били натрупани в периода от 1984г. до 1994г., когато е работил като ортодонт в Швейцария. Твърди се, че за периода от 1995г. до 01.12.2004г. А. Ал С. не е упражнявал трудова дейност и не е получавал трудови доходи. Отделно от това, съгласно чл.38, т.4 от СК на РФ съдът можел да обяви имуществото, придобито от всеки от съпрузите по време на брака в периода на отделното им живеене при прекратяване на семейните отношения за индивидуална собственост на всеки от тях.

В законоустановения едномесечен срок е подаден писмен отговор и от ответника А. Ал С., с който искът също се оспорва като недопустим и неоснователен. Оспорва се твърдението на ищцата, че бракът между страните не е прекратен. Сочи се, че е налице влязло в сила решение за прекратяване на брака им от 2004г. на Любецкия градски съд, а соченото от ищцата решение на Окръжния съд по семейни дела в Графство Донигал, ***, не е влязло в сила, както и се явява в противоречие с постановеното преди него решение на Любецкия градски съд. Отделно от това, се сочи, че ответникът е сключил през 2015г. граждански брак с Н.Ч., което би било невъзможно, ако предходният му брак не е прекратен. Всички останали възражения са идентични на заявените от ответницата Н.Ч..

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответниците поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от дубликат от удостоверение за сключен граждански брак (л.8 от делото) А.Р.М. Ал С. и И.В.С. са сключили граждански брак на 19.05.2001г., за което е издаден акт за сключен граждански брак № 99/19.05.2001г. при главно управление за регистрация на гражданско състояние за Московска област, Дзержински отдел.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус ***в регистъра на НК (л.10 от делото) се установява, че на 20.11.2003г. ***е продала на А.Р.М. Ал С. следния свой собствени недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***, състоящ се от дневна с ниша, спалня, килер, баня-тоалет, антре и тераси с площ от 49,98 кв.м., с прилежащото му складово помещение № 32 с площ от 2,30 кв.м., находящо се на осемнадесети етаж на сградата, заедно с прилежащите части 0,4601 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

От ответницата е представен предварителен договор от 17.11.2003г. за покупко-продажба на процесния имот (л.152 от делото), сключен между ***и А.Р.М. Ал С., съгласно който е уговорена продажна цена  в размер на 19500 евро, която ще бъде изплатена, както следва: 1950 евро при подписването на предварителния договор като капаро/задатък/ и 17750 евро при прехвърляне на имота по нотариален ред.

Представено е извлечение от сметка в евро IBAN *** А.Р.М. Ал С. в „Райфайзенбанк“ (л.153 от делото), видно от която на 13.11.2003г. по сметката е постъпила сумата от 15000 евро, а на 18.11,2003г. и сумата от 6000 евро, на 17.11.2003г. от сметката е изтеглена сумата от 1950 евро с основание договор 17.11.02, а на 20.11.2003г. е изтеглена сумата от 17550 евро с основание договор покупко-продажба недвижим имот.

От ответника е представена справка за състоянието на средствата към 31.12.1999г. по сметка на А.С. в Обединена банка на Швейцария (л.193-200 от делото). Вписано е, че сметката е на кл. № ***. Вписан е и номер *** Посочено е,че справката включва следните сметки и депозити: ***швейцарски франк нормален депозит *** USD частна разчетна сметка. На л.2 от сметката е посочена наличност от *** швейцарски франка.

Представени са и два броя дебитно авизо по сметка №  *** (л.203 и л.205 от делото), издадени от Обединена банка на Швейцария, видно от които на 13.11.2003г. е преведена сумата от 15000 евро с бенефициар ****** А.Р.М. Ал С. „Райфайзенбанк (България)“, а на 18.11.2003г. и сумата от 6000 евро.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** в регистъра на НК (л.12 от делото) се установява, че на 10.09.2010г. А.Р.М. Ал С. е продал на Н.А.Ч. ½ ид. част от процесния апартамент № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***.

От ответницата е представено задочно решение от 12.01.2004г. по дело № 2-2774/03 на Любецкия градски съд, Московска област (л.63 от делото), с което е прекратен брака регистриран на 19.05.2001г. от Отдела на ЗАГС гр. Дзержинск към Главно управление ***, между  И.В.С. и А.Р.М. Ал С., акт 99. Отбелязано е, че решението е влязло в законна сила на 23.01.2004г. В мотивите към решението е посочено, че в съдебно заседание ищцата И.С. поддържа исковите си претенции, съвместно домакинство не водят от февруари 2003г., от брака имат дете – ***Ал С., роден на ***г., спор за подялба на имуществото няма.

Представено е и удостоверение за прекратяване на брак (л.67 от делото), издадено на 29.05.2014г. в полза на А.Р.М. Ал С., в което е вписано, че на основание решение на Любецки градски съд, Московска област е прекратен брака между И.В.С. и А.Р.М. Ал С., за което е съставен акт за прекратяване на брак № 112/29.05.2014г.

От ответницата е представено и удостоверение за сключен граждански брак (л.70 от делото), издадено на 09.05.2015г. от отдел на ЗАСГ в Ейски район, Управление на ЗАСГ в Краснодарски край, съгласно което А.Р.М. Ал С. и Н.А.Ч. са сключили брак на 08.05.2015г., за което е съставен акт за сключен брак № 219.

Представено от ответницата е и решение от 23.06.2016г. по дело № 2-4144/16 на Любецки градски съд, Московска област (л.140-145 от делото), постановено по предявени искове от И.В.С. срещу А.Р.М. Ал С. за събиране на задължения по заплащане на жилището в гр. Дзержински, Московска област и комунални услуги. В мотивите към решението е посочен, че бракът между страните е прекратен на 23.01.2004г., както и че ищцата посочва, че след прекратяване на брака всички разходи по апартамента тя е поела сама. С решението частично са уважени претенциите на ищцата.

От ищцата по делото е представена Заповед от 20.05.2015г., издадена от Окръжен съд по семейни дела, Северен Окръг, Графство Донигал по дело № FL 23/2014 (л.101-102 от длеото), съгласно която бракът от дата 19.05.2001г. между ищцата (И.С.) и ответника (А. Ал С.) е бил в сила към датата на образуване на съдебното производство, както и че Съдът не признава валидността на каквото и да е решение за развод, получено в *** през м. януари 2004г., съгласно ирландското законодателство.

          По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – И. ***и двама свидетели на страната на ответниците – ***С. (син на И.С. и на А.С.) и ***. От показанията на свидетелите става ясно, че И. и А.С. са живели на семейни начала приблизителн от 1994г. в ***, учили са в киноинститут, родило им се дете, а през 2001г. се оженили. Никой от свидетелите не може да каже с категоричност дали към момента са в брак или не. Съгласно показанията на свидетелките на страната на ищцата през периода, в който с били студенти А. и И. не са работили, но впоследствие И. е работила в киноцентър като режисьор, както и на частна практика,  а също и от време на време като шофьор на такси. За А. не знаят с какво се е занимавал. През 2005г. А. заминал заедно със сина им ***за ***, а по-късно през 2008г.  заминала и И.. Свидетелките не помнят отсъствие на И. от семейството през 2003г.,  а св. ***С. сочи, че през 2003г. майка му е била в гр. ***, но не знае за какъв период, а в това време за него се е грижела Н.Ч.. Става ясно от показанията на всички свидетели, че И. е разбрала за покупката на процесния имот в България около 2009г.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС.

         Предвид обстоятелството, че процесният недвижим имот се намира на територията на Република България съдът намира, че е компетентен да разгледа спора за делбата на имота, макар и страните да са чуждестранни лица.

В първата фаза на производството по съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лице и при какви квоти. Всяка от страните следва да докаже правата си в съсобствеността.

         Установи се от доказателствата по делото, че процесният недвижим имот е придобит от А. Ал С. през 2003г. по силата на договор за покупко-продажба. Безспорно между страните е обстоятелството, че към този момент И.С. и А.С. са били в граждански брак. От представените доказателства се установи, че бракът между тях е сключен през 2001г. Спорен е въпросът дали към настоящия момент бракът между страните е прекратен или не.

         Видно от представените документи в *** по молба на И.С. е подадена молба за развод, по която съдът (Любецки градски съд, Московска област) се е произнесъл с влязло в сила решение през януари 2004г., съгласно което бракът между страните е прекратен. Няма данни по делото са последваща отмяна на решението или отпадане на силата му. Напротив, представени са и доказателства, че впоследствие А.С. е сключил в *** нов брак с ответницата Н.Ч.. Представено е и решение от 2016г. на Любецки градски съд, Московска област, постановено в рамките на производство, отново образувано от И.С., като претенциите й в същото се основават именно на развода между страните. Дори свидетелката Хоничева потвърждава, че през 2004г. И. е подала молба за развод в ***, когато е научила за връзката на съпруга си с Н.Ч.. Показанията на свидетелките, че страните след 2008г. отново са заживели заедно в *** не водят с категоричност на извода, че същите са били в брак.

Обстоятелството, че в *** е постановена съдебна заповед (без данни дали същата е влязла в сила), с която не е признато решението за развод в ***, не означава, че настоящият съд следва да приеме, че бракът между страните не е прекратен. Ищцата счита, че представената от нея заповед на Ирландския съд, като постановена от съд на държава-членка на ЕС съобразно чл.21 от Регламент 2201/2003г. следва да бъде  призната от друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия. Следва да се отбележи, че в посочената разпоредба се имат предвид същински решения свързани с обхвата на регламента, а не решения по признаване или непризнаване на други чуждестранни решения (при това на държави, които не са членки на ЕС). В този смисъл настоящият съд не е обвързан по никакъв начин от заповедта на Ирландския съд, с която същият не е признал по ирландското законодателство решението за развод, постановено от руския съд.

По гореизложените съображения съдът намира, че бракът между страните е прекратен през 2004 година. Предвид това обстоятелство следва да бъде обсъдено възражението, че съгласно руското законодателство правото на ищцата да иска прекратяване на съсобствеността е погасено по давност. Съгласно информацията, получена по реда на съдебна поръчка за издирване на чуждо право, чл.38, ал.7 от Семейния кодекса на Руската федерация предвижда, че спрямо исканията на съпрузите за подялба на общото имущество на съпрузи, бракът между които е прекратен, се прилага тригодишен срок на искова давност. Разяснено е, че съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд на Руската федерация от 05.11.1998г. тригодишният давностен срок се изчислява не от момента на прекратяване на брака от съда, а от датата, когато лицето е научило или е трябвало да научи за нарушаването на правото му. Действително се установява от данните по делото, че ищцата е научила за закупуването на имота по-късно (може би през 2009г. съгласно показанията на св. ***). Дори и да се приеме, че за процедурата по делбата следва да се приложи руското право, по-конкретно чл.38, ал.7 от СК и че тригодишният давностен срок е изтекъл, съдът намира, че производството по делото не е недопустимо. В настоящия случай исковата молба не за делба на имуществото между бившите съпрузи, а за делба с трето лице, което вече е участник в съсобствеността (обстоятелство, което не се оспорва от никой).

По отношенията, свързани с придобиването на процесния имот по време на брака между И.С. и А. Ал С. съдът намира, че следва да се приложи руското материално право. Съгласно информацията, получена по реда на съдебна поръчка за издирване на чуждо право, чл.161, т.1 от Семейния кодекс на Руската федерация предвижда, че личните неимуществени и имуществени права и задължения на съпрузите се определят от законодателството на държавата, на територията на която те имат съвместно местожителство, а при липса на съвместно местожителство, от законодателството на държавата, на територията на която са имало последно съвместно местожителство. От показанията на всички свидетели са установи, че по време на брака страните са живели съвместно в ***, включително към датата на придобиване на имота и на прекратяване на брака двамата са живели в ***.

Съгласно чл.34 от СК на РФ имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна съвместна собственост. Посочено в информацията по съдебната поръчка е, че общо имущество са придобитите за сметка на общите доходи на съпрузите движими и недвижими вещи, ценни книжа, дялове, влогове и т.н., независимо от това на името на кого от съпрузите е придобито или на името на кого или от кого от съпрузите са внесени паричните средства. Следователно придобитият през 2003г. от А. Ал С. процесен имот в Реублика България по силата на закона се счита за придобит съвместно от двамата съпрузи.

Ответниците са направили възражение, че макар и придобит по време на брака процесният имот е бил лична собственост на А. Ал С., като се позовават от една страна на разпоредбата на чл.38, т.4 от СК на РФ и на пълна трансформация на неговото лично имущество, а именно твърдо се, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства.

В отговора на съдебната поръчка не е разгледан текста на чл.38, т.4 от СК на РФ, но е посочено, че официалните текстове на всички закони в Руската федерация могат да бъдат намерени на „Официалния интернет портал за правна информация” (www.pravo.gov.ru). От справка в посочения портал се установява, че съгласно чл.38, т.4 от СК на РФ съдът може да признае, че имуществото придобито по време на фактическа раздяла между съпрузите, е собственост на единия от тях.

По отношение на твърденията на ответниците за фактическа раздяла на съпрузите към датата на придобиване на процесния имот съдът намира, че действително са налице данни за такава раздяла. Показанията на св. ***Ал С. не са категорични, но са индиция за раздялата, а именно сочи се, че през 2003г. майката е била в гр. ***, като ***е гледан от Н.Ч.. Действително свидетелят е бил едва на 8 години към този момент, но това не изключва възможността той да помни продължително отсъствие на своята майка. Съдът намира, че фактическата раздяла и нейния период се установяват от изявленията на И. Ал С. пред държавен орган, а именно пред Любецкия окръжен съд – в решението за развода изрично е посочено, че съгласно твърденията на ищцата съвместно домакинство съпрузите не водят от февруари 2003г. Следва да се отбележи, че според чл.38, т.4 от СК на РФ съдът може, но не е длъжен да признае, че придобитото по време на фактическа раздяла имущество е собственост на единия съпруг. Следователно е необходимо да се изследват всички конкретни обстоятелства, въз основа на които да се достигне до този извод. Несъмнено значение има периодът на раздялата. В настоящия случай същата към датата на придобиване на имота е продължила около 9-10 месеца. В този смисъл съдът намира, че се касае за една сравнително кратковременна раздяла, която не може да обоснове тотална липса на принос на съпругата. Тук не става въпрос за придобиване на вещ за самостоятелното битуване на единия съпруг, която е станала негова собственост поради раздялата, а за недвижимо имущество, което е на значителна стойност. Поради това обстоятелство съдът намира, че не следва да признава, че имуществото е придобито от единия съпруг само на основание фактическата раздяла.

Въпреки горното обстоятелство съдът намира за доказани твърденията на ответниците, че имотът е придобит изцяло с лични средства на ответника Ал С., които той е притежавал преди брака и които са били налични по сметката му. От представените писмени доказателства, които не са оспорени от ищцата, се установява, че ответникът Ал С. е имал банкова сметка ***, в която преди брака е имало средства на значителна стойност, както и че от същата сметка през 2003г. са изтеглени средства и са преведени по сметка на А. Ал С. в „Райфайзенбанк (България) на дати 13.11.2002г. – 15000 евро и на 17.11.2003г. – 6000 евро. Същевременно от сметката на А.С. в „Райфайзенбанк“ на 17.11.2003г. е изтеглена сумата от 1950 евро с основание договор 17.11.2003г., а на 20.11.2003г. е изтеглена сумата от 17550 евро с основание договор покупко-продажба на недвижим имот, което напълно съвпада с уговорката по предварителния договор от 17.11.2003г. за покупко-продажба на процесния имот, че сумата от 1950 евро ще бъде изплатена в деня на подписване на договора като капаро, а остатъка от цената в размер на 17550 евро ще бъде заплатен в деня на сключване на окончателния договор. Окончателният договор е сключен на 20.11.2003г., когато е преведена и сумата от 17550 евро, независимо, че цената в нотариалния акт е посочена като 21000 лева. Така или иначе, съдът намира, че посочените транзакции обосновават извода, че процесния недвижим имот е закупен със средства от сметката на ***Ал С. в „Райфайзенбанк (България), които от своя страна са постъпили от сметката на същия в Обединена швейцарска банка.  Действително представените справки-извлечения съставляват документи по см. на чл.182 ГПК и като такива безспорно не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но подлежат на преценка в съвкупност с останалия доказателствен материал, в това число и една спрямо друга. Ищцата не е оспорила отразените в тях движения, а видно от съпоставките на отделните извлечения, същите са взаимосвързани и се установяват несъмнено „пътят“ на паричните средства за закупуване на имота. Нещо повече, ищцата не е навела възражения във връзка с отговора на исковата молба, нито е ангажирала доказателства, че по сметката на А.С., която той притежава от преди брака, след сключване на същия са постъпвали общи на страните средства. Действително по руското материално право влоговете на съпрузите са семейна общност. Процесният влог в швейцарска банка обаче е съществувал преди брака на страните и е съдържал средства на значителна стойност. Същите средства са лични на А.С. като придобити преди брака. След сключване на брака в случай, че са били налице нови постъпления по сметката на А.С., същите биха били общи на страните. Както бе посочено обаче, ищцата не е навела такива възражения, нито е провела доказване в този смисъл. Ангажираните от ищцата галсни доказателствени средства сочат на това, че същата по време на брака е работила, от което е получавала доходи, както и че е полагала грижи за детето, от което следва, че тя има принос в придобиването на общото имущество, но само това имущество, което не е придобито с личните средства на съпруга от преди брака. В настоящия случай съдът намира, че се установи с категоричност придобиването на процесния имот със средствата от банковата сметка на А.С. в швейцарска банка, които той е имал преди брака. Следователно имотът е придобит изцяло в собственост на съпруга А.Р.М. Ал С.. Впоследствие същият е прехвърлил ½ ид.ч. от имота на ответницата Н.Ч., предвид което към настоящия момент двамата са явяват съсобственици в имота.

Предвид обстоятелството, че не се установяват права на ищцата в съсобствеността, а ответниците не желаят делба помежду си, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.С., родена на ***г. в гр. ***, ***, гражданин на ***, паспорт ***, издаден на 25.05.2017г. срещу Н.А.Ч., родена на ***г. в ***-СССР, гражданин на Руската федерация, с разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България, ЛНЧ ********** и А.Р.М. Ал С., роден на ***г., в гр. Багдад, Ирак, поданик на Кралство Швеция, с разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България, ЛНЧ **********, и двамата с адрес: *** иск за делба на следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***, състоящ се от дневна, спалня, килер, баня-тоалет, антре и тераси с площ от 49,98 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, разположен в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор ***, и прилежащи части 0,4601 % ид.ч. от общите части на сградата, както и складово помещение № 32 с площ от 2,30 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:***.***, под обекта: ******, над обекта: ***.***, на основание чл.34 от ЗС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: