Решение по дело №1330/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 216
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Живка Кирилова
Дело: 20212230201330
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Сл., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря В. В. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230201330 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба на Д. КР. Й. против наказателно
постановление № 21 –0804 – 002680/28.09.2021 година, издадено от Началник
РУ към ОД на МВР гр.Сл., в частта по т.1 от същото, с което е наложено
административно наказание „Глоба“ на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Жалбоподателят Д. КР. Й., редовно призован не се явява. За него се
явява адв. ХР. ХР. от АК Сл., надлежно упълномощен, с пълномощно по
делото. Процесуалният му представител твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено в частта, в която му е
наложено наказание по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сл., редовно призована, не изпраща
свой представител, взема становище чрез упълномощения юрисконсулт
Дарина Конарева, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

На 17.09.2021 г. около 10:00 часа, жалбоподателят е управлявал МПС
по Общински път № SLV1112 – разклон за с.Б., посока Чумерна. Същият е
спрян за проверка от полицейски служители, при която било установено, че
1
управлява МПС - лек автомобил – „ОПЕЛ ВЕКТРА“ с per № А****ВК, лична
собственост, без поставен обезопасителен колан и не носи в себе си
контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно
средство.
Въз основа на това на жалбоподателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) АВ55276/17.09.2021 г. и издадено
наказателно постановление (НП) № 21 –0804 – 002680/28.09.2021 г., като е
прието, че е извършил две нарушения по Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) - чл.137А ал. 1 от ЗДвП и чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
За извършеното и посочено в т.1 от НП нарушение по чл.137А, ал.1 от
ЗДП,съгласно който „Водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани“), жалбоподателят е санкциониран на осн. чл. чл.183 ал.4 т.7 от
ЗДвП („Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението
за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска“).По т.2 от НП, жалбоподателят е санкциониран на осн. чл.
чл.183 ал.1 т.1, предл. 2 от ЗДвП, в която част същото не се оспорва.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество, бе установено, че жалбата е неоснователна. Актът за
установяване на административното нарушение и издаденото, въз основа на
него наказателно постановление са редовни и не страдат от пороци, поради
което съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП същите имат доказателствена сила до
доказване на противното.
Безспорно е установено от доказателствата, а не се и спори между
страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал лек автомобил
– „ОПЕЛ ВЕКТРА“ с per № А****ВК, в посочения участък, без поставен
обезопасителен колан. Доводът на жалбоподателя за отмяна на НП е, че е
налице хипотезата на чл.137А, ал.2, т.2 от ЗДвП, освобождаваща го от това
задължение, в подкрепа на което в съдебно заседание представя писмени
доказателства – „медицинско направление/искане“ на Д. КР. Й. от 15.09.2021
г.
Според хипотезата на чл.137А, ал.2, т.2 от ЗДвПМогат да не
използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан“ За физическо състояние,
което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен
колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни
2
причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е
невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние.
Съдът обаче счита,че към момента на констатиране на нарушението
липсва какъвто и да било медицински документ, който да установява
обострено състояние на заболяването, за да може да се изключи
задължението за поставяне на колан, като Д. КР. Й. по време на проверката
не е заявил за наличието на такъв здравословен проблем.Напротив, подписал
е АУАН без възражения, като такива не са постъпили и в законоустановения
3-дневен срок. С депозирането на жалбата пред РС – Сл. жалбоподателят е
заявил за първи път, че по време на дълъг път с поставен предпазен колан,
същият му пречи да диша, за което взема лекарства. Не са ангажирани и
свидетелски показания, потвърждаващи описаното състояние на водача по
време на проверката от органите на реда, както и наличието на здравословен
проблем в тази насока. Действително в съдебното заседание е
представено„медицинско направление/искане“ от дата 15.09.2021 г. относно
консултация с д-р Илария Петкова. Медицинският документ описва
състояние, при което жалбоподателят изпада в затруднение да диша при
затворени пространства, което пространство не би могло да бъде конкретно
определено, че касае личния управляван от жалбоподателя автомобил, както
и това че настъпва влошаване на здравословното състояние на водача при
поставянето на обезопасителния колан. Ако действително това заболяване
пречи на жалбоподателя да поставя колан и ако възприема личния си
автомобил като затворено пространство, то следва да се снабди със съответен
документ, който да представя при шофиране и проверка от контролиращите
органи и в частност да не управлява МПС –во.
Предвид гореизложеното, съдът не може да направи извод, че към момента на
извършваната от контролните органи проверка, моментното физическо
състояние на водача на МПС е било такова, непозволяващо използването на
обезопасителен колан.
Действително, за наличието на хипотезата на чл.137А, ал.2, т.2 от
ЗДвП, не е необходимо в нарочен медицински документ да е удостоверено, че
носенето на обезопасителен колан би довело до влошаване на физическото
състояние на лицето. Но когато диагностицираното заболяване е такова, което
би изключило задължението за ползване на обезопасителен колан не изобщо,
а само при наличие на проявления на симптоматиката на това заболяване
(както е и в случая), медицинският документ, удостоверяващ съществуването
на заболяването, не е достатъчен за обосноваване на извод, че е изпълнена
хипотезата на чл.137А, ал.2, т.2 от ЗДвП. В случая липсват доказателства, че
към момента на управлението на МПС физическото състояние на водача Д.
КР. Й. е било такова, изключващо ползването на обезопасителен колан.
Във връзка с гореизложеното, съдът излага извода, че наличието на
предпоставките на чл.137А, ал.2, т.2 от ЗДвП, не бяха доказани по несъмнен
3
начин от жалбоподателя,поради което приема за доказани описаного в НП
нарушение и извършването му от жалбоподателя.
Съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство нарушения на процесуалните правила.
Наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на
предвиденото от закона за съответното нарушение глоба, поради което
обсъждането на въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на
конкретното нарушение се явява безпредметно.
Предвид изложеното, съдът



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21 –0804 – 002680/28.09.2021 година, издадено
от Началник РУ към ОД на МВР гр.Сл., в частта му, с която е наложено
административно наказание „Глоба“ на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.









Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
4