№ 152
гр. Русе, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500159 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„РЛГ-България” ООД- гр. Русе е обжалвало решението на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 1265/2020 г. в частта, с която
предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди с правно основание чл.200
от КТ е уважен. Развива оплаквания за неправилност на решението, поради
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в по-висок размер от 20
% за настъпване на вредоносния резултат, какъвто е определен от РРС. Моли
за отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендира
деловодни разноски.
К. Б. Т. в отговор на въззивната жалба, оспорва основателността й.
Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Депозирал е и той
въззивна жалба, с която обжалва решението в отхвърлителната част и моли
искът за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му размер от 60000
лева, като навежда доводи за липсата на съпричиняване от негова страна.
Моли да се отмени решението, като необосновано и в частта, с която е
отхвърлен искът му за имуществени вреди. Претендира деловодни разноски.
В отговор на депозираната от ищеца К. Б. Т. въззивна жалба, ответното
1
дружество излага съображения за неоснователност и моли решението да бъде
потвърдено в отхвърлителните му части.
Третото лице помагач на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ не взема становище по жалбите.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбите и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в
законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по
същество, жалбата на „РЛГ-България” ООД- гр. Русе е неоснователна, а тази
на ищеца – частично основателна.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно е установено, че ищецът К. Б. Т., като работник при ответника
„РЛГ-България” ООД- гр. Русе, е претърпял злополука при изпълнение на
трудовата си функция като „шофьор на товарен автомобил 12.5 тона“. С
влязло в сила разпореждане № 113/02.11.2017 г. на длъжностно лице при
НОИ гр. Русе декларираната злополука се приема за трудова по чл.55 ал.1 от
КСО.
Установява се, че на 17.10.2017 г. по време на пътуване в Испания е
възникнало пътно-транспортно произшествие и ищецът К.Т. изпаднал през
челното стъкло
Не е спорно, а и видно от представената медицинска документация,
включително и решение на ТЕЛК, както и от приетата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че вследствие на злополуката ищецът е получил
следните наранявания: счупване на десния окципитален кондил, разкъсно-
контузна рана на челото, с колекция от кръв под меката черепна обвивка;
счупване на десните напречни израстъци на трети и четвърти поясни
прешлени, рана на дясна длан, счупване на лява малкопищялна кост, в
далечния й край. Това е довело до трайно затрудняване на движенията на
шията и на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Налице са
дългосрочни отклонения в здравословното му състояние състояние, които
могат да имат връзка с процесното ПТП – неврологични във връзка с
черепно-мозъчната травма; леко ограничени движения в шийния отдел на
гръбначния стълб; остеоартрозни промени на лява глезенна става в резултат
на счупването на малкопищялната кост при същото ПТП. При първите две не
2
е ясна прогнозата – възможно е възстановяване или персистиране на
отклоненията, дори за цял живот. По третото – не е възможно спонтанно
възстановяване. Препоръчано е провеждането на физиотерапия 2-3 пъти
годишно – амбулаторно и в балнеосанитарни условия. Основният
възстановителен период е приключил към м. юни 2018 г., а другите
отклонения са налице към момента на извършения личен преглед при
изготвянето на СМЕ. Болки със значителен интензитет се усещат
непосредствено след получаването им до имобилизацията на шията и лявата
глезенна става, впоследствие намаляват и отново със силен интензитет се
усещат в процеса на раздвижване и до месеци, дори години при физически
натоварвания и промяна в атмосферните условия. Шийната имобилизация е
била за 6-8 седмици, вписледствие са регистрирани (последно през м. юни
2018 г.) леки ограничения в движението на шията. Т. е бил с имобилизация по
повод счупването на лявата глезенна става за около 6 седмици, обичайният
възстановителен период без усложнения е 1,5 – 2 месеца.
Както в приетата СМЕ, така и в АТЕ се дава категорично заключение от
двете вещи лица – съдебен лекар и автоексперт, че ищецът е бил без
предпазен колан и не се е намирал на предната дясна седалка на товарния
автомобил, но предвид механизма на процесното ПТП и деформациите на
купето на товарния автомобил, наличието на предпазен колан не би довело до
предотвратяването на установените увреждания на К.Т.. В комплексната
приета по делото АТЕ И СМЕ експертите дават заключение, че при такива
значителни деформации на дясната част на кабината на товарния автомобил
МАН, ако към момента на настъпването на ПТП, К.Т. се е намирал на
предната дясна седалка, той би получил тежки и несъвместими с живота
травматични увреждания.
Не се спори, а и видно от писменото доказателство – застрахователна
полица, ответното дружество – работодател има сключена застраховка за
трудова злополука с третото лице - помагач със срок на валидност 21.09.2017
г. – 20.09.2018 г.
Приета е и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, от която се
установава, че през периода, в който ищецът е бил временно
нетрудоспособен, ако е бил на работа, би получавал командировъчни пари от
10390.71 лв., която е разликата с получените обезщетения за временна
3
нетрудоспособност.
Свидетелите Ю. Н. и К. Н. изнасят данни какво е било здравословното и
психическото състояние на Т. след злополуката и какви болки, неудобства и
страдания е преживял, кой се е грижил за него и какъв е бил
възстановителният период.
От изложеното, се налагат следните изводи:
Правопораждащият юридически факт за имуществената отговорност на
работодателя, съгласно чл.200 ал.1 КТ, е трудова злополука, причинила
нетрудоспособност или смърт на работника. Злополуката, от която са
последвали уврежданията на работника, е трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от
КСО, тъй като е станала по време на работа, извършвана в интерес на
предприятието и за ищеца е възникнало правото на обезщетение от
работодателя за претърпените неимуществени и имуществени вреди.
Спорен момент по делото е възражението, наведено от работодателя в
отговора на исковата молба, за допринасяне от страна на пострадалия за
трудовата злополука. Въззивният съд счита, че Районният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ, тъй като проявената от
работника небрежност не е груба по смисъла на КТ. В тежест на ответника е
да докаже възражението си за съпричиняване, което не е направено по
безспорен начин. Работникът действа при груба небрежност само в случаите,
когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, каквото поведение от страна на пострадалия не само, че не
установено, но и се обосновава извод в обратна насока – ако ищецът беше с
поставен предпазен колан и на предната дясна седалка, то процесното ПТП
щеше да доведе до летален за него изход. Тези действия от страна на Т. – да е
в почивка, а не до шофьора по преценка на съда не съставляват груба
небрежност - грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка и в действителност са спасили живота му, поради което
съпричиняването се изключва. В този смисъл съдът намира за неоснователни
доводите на ответника, възприети и в първоинстанционното решение, за
наличието на проявена от страна на ищеца груба небрежност, а оттам и на
основание за намаляване на обезщетението.
При това положение предявеният иск следва да се уважи без да се
отчита процент на съпричиняване, като въззивният съд приема, че
4
справедливото обезщетение е в размер на 55000 лева. Съответствието на този
размер с критерия за справедливост се обосновава с интензитета на
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на двете счупвания, с
трудоспособната му възраст, с настъпилите усложнения с остеоартрозни
промени на лява глезенна става. Показанията на свидетелите са логични,
последователни и безпротиворечиви, напълно съответстват на останалия
събран по делото доказателствен материал, включая и съдебно-медицинската
експертиза. Те категорично установяват, че претърпените болки и страдания
от ищеца са с висок интензитет, предвид което и с оглед обстоятелството, че
възстановителният процес е продължил дълго, и че състоянието на ставата е
перманентно, подобрение не се очаква, а другите неврологични усложнения
са с неясна бъдеща прогноза, въззивният съд приема, че размерът от 55000
лева ще овъзмезди по справедлив начин претърпените физически болки и
страдания и до този размер искът следва да се уважи.
Неоснователна се явява жалбата на ищеца против решението, с което е
отхвърлен изцяло искът му за имуществени вреди. Същите се претендират
като разлика между получените обезщетения за временна нетрудоспособност
и трудовото възнаграждение и командировъчните, които би получил.
Командировъчните суми не представляват допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер , а покриват допълнителните разноски
за храна и нощувки, свързани с изпълнението на работата в друго населено
място, поради което не представляват пропусната полза, от която работникът
е лишен – Решение № 194/18.06.2015 г. по гр. д. № 6546/14 г. на ВКС. В тази
си част решението на РРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответното дружество „РЛГ - България” ООД дължи допълнителна
държавна такса по сметка на РОС и всяка страна дължи на насрещната
разноски, съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете, които се
присъждат по компенсация.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260645 от 29.11.2021 г., постановено по гр. д. №
1265/2020 г. по описа на на Русенския районен съд в частта, с която е
отхвърлен искът на К. Б. Т. против „РЛГ- България” ООД гр. Русе, в размера
5
над 32000 лв. до 55000 лв. – за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва и в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „РЛГ- България” ООД гр. Русе, ЕИК ********* да заплати
на К. Б. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, сумата от още 23000 лв., ведно със
законната лихва от 17.10.2017 г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200 от
КТ, както и сумата 2 070.53 лв. – деловодни разноски по компенсация пред
РРС.
ОСЪЖДА „РЛГ- България” ООД- гр. Русе, ЕИК *********, да заплати
по сметка на РОС допълнителна държавна такса от 920 лв.
ОСЪЖДА „РЛГ- България” ООД гр. Русе, ЕИК ********* да заплати
на К. Б. Т., ЕГН ********** от гр. Варна деловодни разноски по компенсация
за въззивната инстанция от 617.33 лева.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта, с която искът е уважен в
размера от 32000 лева, ведно със законната лихва от 17.10.2017 г. и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати държавна такса и съдебни разноски по
сметка на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен в размера над 55000 лева до 60000 лева,
ведно със законната лихва от 17.10.2017 г., както и в частта, с която е
отхвърлен искът за имуществени вреди от 23603.70 лева, ведно със законната
лихва от 17.10.2017 г.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на
ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6