РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.ева
при участието на секретаря Ирена С. С.ова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.ева Административно
наказателно дело № 20241880200099 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба подадена от Г. Й. Б., с адрес: гр. ..., ул. „проф. ...“
№...., вх...., ет..., ап....., ЕГН: ...., против Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 ЗП № ..., издаден от Агенция „....“, с който на жалбоподателя,
за извършено от него нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 3, вр. 187а, ал. 1 от ЗДВП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер от 300 /триста/ лева.
В жалбата се излага, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и необоснован, издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми. Релевирано е
възражение за изтекла обикновена погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5
НК, вр. чл. 11 ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Иска се от съда да го отмени изцяло. В
съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява лично и не
се представлява. В представените от процесуалния представител на
жалбоподателя писмени становища се навеждат допълнителни доводи за
погасяване по давност на административнонаказателното производство, като
се поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Претендират се сторените разноски.
Въззиваемата страна в придружително писмо вх. № 2881 от 09.08.2024 г.
оспорва жалбата и поддържа издадения електронен фиш. В съдебно заседание,
процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че жалбата е
1
неоснователна и моли да бъде потвърден електронния фиш. Излагат се
аргументи, че електронният фиш съдържа всички изискуеми по закон
реквизити, както и че извършеното от жалбоподателя административно
нарушение е доказано. Посочва се, че АНО е предприел действия, които
прекъсват обикновената погасителна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Претендират
се сторените разноски и се възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
Към 28.06.2020 г. собственик на лек автомобил марка "....", модел "...", с
рег. № ...., бил жалбоподателят Г. Й. Б., ЕГН: **********. Към тази дата за
автомобила не била заплатена винетна такса.
На 28.06.2020 г., в 09: 51 часа, лек автомобил марка "....", модел "....", с
рег. № ...., с технически допустима максимална маса от 2945 кг., категория
ППС: Евро 4, се движел в община ..., по път ..., км. ..., с посока намаляващ
километър, когато устройство № ..., представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, намиращо се на път 16, км. 49+384,
установило движението му и обстоятелството, че за ППС не е заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата според категорията на
превозното средство.
За констатираното деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 139,
ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП, бил съставен Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № ..., издаден от АПИ, с който на
жалбоподателя в качеството му на собственик на основание чл. 179, ал. 3, вр.
чл. 187а, ал. 1 ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300, 00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните писмени доказателства: административно-
наказателната преписка, изготвена във връзка с ЕФ за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 ЗП № ...., разпечатка от електронната система на АПИ за
нарушения в периода от 01.01.2020 г. до 01.01.2021 г., 2 броя снимки, справка
за нарушител/водач, известие за доставяне, становище от отдел "Управление
на информационната система и инфраструктура" (УИСИ) Национално тол
управление, справка за заплатени винетни такси за л. а. рег. № ..., писмо вх. №
3508/07.10.2024 г., както и история на обработка на нарушението от
информационната система на АПИ, които съдът цени в цялост като логични,
последователни и безпротиворечиви.
От представената и приета по делото разпечатка от електронната
система на АПИ за нарушения, извършени в периода от 01.01.2020 г. до
01.01.2021 г., ведно с приложените към нея 2 бр. статични изображения във
вид на снимков материал се установява заснетото пътното превозно средство,
неговият регистрационен номер – ...., датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - 28.06.2020, в
09.51 часа на път ....., км. ...., с посока намаляващ километър, както и
2
местонахождението на техническото средство – част от системата.
От приетото по делото становище от отдел "Управление на
информационната система и инфраструктура" (УИСИ) Национално тол
управление се установява датата и часа на нарушението – 28.06.2020 г. в 09:51
часа, регистрационния номер на заснетото от техническото средство моторно
превозно средство, а именно: .... и типа на нарушението – управление на МПС
без закупена електронна винетка. В становището е отразено също, че за датата
и часа на нарушението, за заснетото пътното превозно средство няма валидна
електронна винетка.
Видно от представената и приета по делото справка за заплатени
винетни такси за л. а. рег. № ......, се установява, че на 18.06.2020 г. за
процесното МПС е била заплатена годишна винетна такса със срок до
18.06.2021 г., като на 28.06.2020 г., в 14.36 часа, е била заплатена нова винетна
такса, отново за срок от една година.
От приетото по делото писмо от АПИ, Национално тол управление, вх.
№ 3508 от 07.10.2024 г., се установява, че към 28.06.2020 г. път .... км. .... е бил
част от платената пътна мрежа. Отразено е също, че посоченият пътен участък
е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна
такса, утвърден с Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018 г.
В приложената и приета по делото история на електронния фиш от
информационната система на АПИ, Национално тол управление, са отразени
действия на административно-наказващия орган за обработка на електронния
фиш.
По делото е приложена и справка за нарушител/водач по отношение на
жалбоподателя Г. Й. Б., видно от която същият е правоспособен водач на МПС
за категории В, М и АМ, със СУМПС валидно от 21.03.2017 г. до 21.03.2027 г.,
с налични 39 контролни точки.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок ( препис от
атакувания електронен фиш е получен от жалбоподателя на 15.04.2024г., а
жалбата е подадена на 24.04.2024г.), от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което
се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност.
От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление
№ 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
3
обективната истина и приложимия по делото закон.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП, извършено в качеството му на
собственик на ППС, като му е наложено предвиденото в чл. 187а, ал. 1, вр. чл.
179, ал. 3 ЗДвП административно наказание „глоба“.
Легалната дефиниция на понятието "Електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, като е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и според
същата електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в
редакцията, действаща към датата на нарушението – Нов - ДВ, бр. 105 от 2018
г., в сила от 01.01.2019 г.) при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение, т. е. предвидена е една правна възможност за наказващия орган да
реализира отговорността на нарушителя по една облекчена процедура.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, като същият се
издава по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ.
Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият отговаря и
на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, като съдържа всички изискуеми по
закон реквизити. В същия са посочени: мястото – община ..., път ..., км. ......., с
посока намаляващ километър; датата – 28.06.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението –09.51 часа; регистрационният номер на пътното
превозно средство – ......; собственика на ППС – жалбоподателят Г. Й. Б.;
описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена пътната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата; нарушените разпоредби – чл. 139,
ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 , вр. чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП;
разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната такса по Закона за
пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената
санкция – 300 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – 14-
дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка. Препис от електронния фиш
е връчен на нарушителя, с което е изпълнена процедурата по чл. 189ж ЗДвП.
Следва да се посочи, че нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено,
може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа
страна и посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично
посочване, че нарушителят в качеството на собственик не е заплатил винетна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС, което предвид
4
цитираните санкционни разпоредби – чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП,
може да се направи извод, че е вмененото на жалбоподателя административно
нарушение. За по-голяма прецизност административнонаказващият орган
следва да посочва субекта на административнонаказателна отговорност, в
какво качество е наказан (собственик, водач, законен представител), вида на
незаплатената такса и конкретното изпълнително деяние, тъй като при
определени категории МПС или в хипотези на различни собственик и
ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на
обжалвания акт. Отговорността на собственика на автомобила е
регламентирана в разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП и санкционната
разпоредба чл. 187а, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно,
като косвена подкрепа този извод намира и в съдебната практика, която
константно, при идентично съдържание на електронен фиш и сходни
нарушения на ЗДвП, не установява наличие на съществено процесуално
нарушение досежно съдържанието на обжалвания акт и изследва правилното
приложение на материалния закон (вж. в този смисъл Решение №
1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г. на АССО, Решение №
1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО, Решение №
1096/28.10.2021 г. по КНАХД № 581/2021 г. на АССО, Решение №
1136/10.10.2023 г. по КНАД 895. 2023 г. на АССО и др.). От изложеното
следва извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съдът намира още, че при издаване на ЕФ не е допуснато неправилно
приложение на материалния закон, доколкото по делото се установи, че
жалбоподателят не е заплатил електронна винетка за собствения му
автомобил, който е бил управляван на 28.06.2020 г.
Съобразно чл. 179, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗДвП, се наказва с глоба
в размер от 300, 00 лв. По делото се установява, че жалбоподателят не е
заплатил винетна такса за собствения си лек автомобил марка "......", модел
".....", с рег. № ...., а същевременно е управлявал същия по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Участъкът от пътя, където е бил заснет
автомобилът на жалбоподателя, а именно път ...., км. ....., е включен в списъка
на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, за които може да се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно
приетото от Министерски съвет Решение № 959 от 31.12.2018 г., с което е
утвърден списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна
такса.
Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е
въведена оборимата презумпция, че при установяване на нарушения по чл.
179, ал. 3-3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Съгласно чл. 187а, ал. 4 ЗДвП
вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
5
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП – 3б, ако в срок от 7
дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение
или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Доколкото няма данни жалбоподателя да е
подал декларация по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, то следва да се приеме, че
презумпцията по чл. 187а, ла. 1 ЗДвП не е била оборена и именно той, в
качеството си на собственик на автомобила, следва да понесе и отговорността
за извършеното нарушение. Доколкото в разпоредбата на чл. 187а, ла. 1, вр.
чл. 179, ал. 3 ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание
"глоба" във фиксиран размер на 300, 00 лв., то и наложената на жалбоподателя
санкция е била законосъобразно определена.
Тук е мястото да се отбележи, че съобразно спецификата на електронния
фиш, началото на производството по неговото издаване се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система,
което заменя съставянето на акт за установяване на административно
нарушение по смисъла на чл. 40 и сл. ЗАНН и има същото правно значение –
дава началото на административнонаказателното производство. По този начин
едновременно се констатира нарушението и същото се санкционира, тоест
електронният фиш инкорпорира в себе си както АУАН, така и НП.
Електронния фиш се счита издаден от датата на заснемане на нарушението, а
не от издаването му на хартиен носите. Издаването му на хартиен носител е
само с цел връчване на нарушителя, което е единственото му значение.
Именно поради тази причина в закона не е предвидено електронния фиш да
бъде подписван, за да е годен документ и е без правно значение датата, на
която е възпроизведен на хартиен носител.
Същевременно, съдът счита, че в настоящия случай е изтекла
предвидената в закона абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. С
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на
деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално
правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности – давност за
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на
наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция, намират приложение и в
административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения
не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на
6
НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния
процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще
намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във
всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното постановление е прието и че пример за такова
субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по
чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват
случаите, когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят
субсидиарно приложение.
Трайно установено положение е, че преследвателната давност
ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез
съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт.
Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната
давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал.
3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които
прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и
издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за
извършване на тези конкретни действия три месечен, съответно едногодишен
за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП.
С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите
действия на държавата по реализиране на административно наказателната
отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено
на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото
електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила,
след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо
него да се приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления.
Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП
не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се
приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния
фиш тече обикновена давност в размер на 3 години.
В случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от
ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата
основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено
по-горе преследвателната давност тече от извършване на нарушението до
реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната
давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния
7
акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим
срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила.
Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му
връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече
изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност
по НК. Така изрично обсъжданото тълкувателно постановление на ВКС и
ВАС.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш
следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание
чл. 81, ал. 3 от НК. В този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция, застъпена в: Решение № 340 от 01.04.2022 г. по к. н. а. д. №
76/2022 г. на Административен съд – София област; Решение № 23 от
6.01.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1375/2024 г.; Решение №
1424 от 19.11.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1000/2024 г.;
Решение № 107 от 29.07.2021 г. по к. а. н. д. № 101/2021 г. на
Административен съд – Ловеч; Решение от 15.12.2021 г. по к. а. н. д. №
185/2021 г. на Административен съд – Сливен и Решение № 241 от 28.10.2021
г. по к. а. н. д. № 232/2021 г. на Административен съд – Видин.
Съгласно разпоредбата чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване
започва от датата на довършване на престъплението, а в случаите за
извършване на административно нарушение - от датата на извършване на
нарушението. Следователно, в случая давността за преследване на
извършителя на административно нарушение започва да тече от датата на
извършване на нарушението. Тъй като процесното деяние е извършено на
28.06.2020 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3
години, а на абсолютната - 4 година и 6 месеца, с изтичането на който се
погасява и административнонаказателната отговорност, като компетентният
държавен орган губи възможността да реализира което и да било от
правомощията си по административнонаказателното правоотношение.
Съдът счита, че в настоящия случай е изтекла предвидената в закона
абсолютна погасителна давност. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния член. Тъй като давността е институт на материалното право,
срокът по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК следва да се определи считано
от датата на извършване на деянието и той е четири години и половина. В
светлината на гореизложеното, в настоящия случай абсолютната давност за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
която е четири години и половина, изчислена от датата на извършване на
деянието – 28.06.2020 г., е изтекла на 28.12.2024 г. Доколкото съдът стигна до
извода, че в настоящия случай е изтекла предвидената в закона абсолютна
погасителна давност, то не е необходимо да бъде изследвано обстоятелството
дали АНО е извършвал действия, които прекъсват хода на обикновената
давност.
Предвид гореизложеното, с оглед посочената в процесния електронен
фиш дата на извършване на административното нарушение – 28.06.2020 г., то
8
към настоящия момент е изтекъл абсолютният давностен срок от четири
години и половина, с чието изтичане се изключва въобще
административнонаказателното преследване, което включва правомощието на
държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да
му наложи административно наказание. Следователно това правомощие
следва да се счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност
засяга и самия процес, процесният електронен фиш следва да бъде отменен.
По разноските :
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 143
АПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК право на разноски се поражда в полза на
жалбоподателя. Представени са доказателства – Договор за правна защита и
съдействие № ... от 25.04.2024 г., в който е обективирана разписка за заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 400 лв. По отношение
на направеното от Агенция „....“, ......., чрез процесуалния им представител,
възражение за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя,
същото не следва да бъде уважено, тъй като разноските за адвокатско
възнаграждение съответстват на фактическата и правна сложност на делото,
както и на положените от адвоката процесуални усилия. С оглед
гореизложеното, въззиваемата страна следва да бъде осъдена на заплати
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от 400 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
ЗП № **********, издаден от Агенция „....“, с който за нарушение на чл. 139,
ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3, вр. 187а, ал. 1 от ЗДВП, на Г. Й.
Б., с адрес: гр. ..., ул. „проф. ...“ №...., вх....., ет....., ап....., ЕГН ..... е наложено
административно наказание „глоба” в размер от 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Агенция "....", със седалище и адрес на управление: гр. ...,
бул. "..." №...., БУЛСТАТ: ....., представлявана от Председателя на
Управителния съвет, да заплати на Г. Й. Б., с адрес: гр. ....., ул. „.....“ № ...,
вх....., ет....., ап...., ЕГН ..., парична сума в размер от 400 лева /четиристотин
лева/, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София-област на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
9
кодекс, по реда на Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е постановено.
Препи от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
10