№ 545
гр. Пловдив, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225300101838 по описа за 2022 година
Предявен е конститутивен иск от Д. И. Г. срещу А. К. Г. за отмяна на дарение по
нотариален акт от 31.07.2019г. с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в“ от Закон за
задълженията и договорите.
Ищцата Д. И. Г., представлявана от пълномощника й адвокат В. И., твърди, че
съгласно нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – Пловдив с № ***, том **,
дело № 12187/2019 г., дарила на дъщеря си А. К. Г. собствените си 4/6 идеални части
от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.523.1990.1.3, находящ се в гр. Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на
поземления имот: гр. **********, район „************************************
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
56784.523.1990; предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент; брой
нива на обекта: 1; с площ от 94,30 кв. м.; прилежащи части : южното средно избено
помещение с площ от 10.50 кв. м. и 1/3 ид. ч. от таванско помещение с площ 94.30 кв.
м. и 28.90% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; ниво 1; съседни
самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж – няма; под обекта –
56784.523.1990.1.2; над обекта – няма; няма стар идентификатор, след което А.
заминала за ******* и спряла да се интересува и да полага нужните грижи за нея. От
2013 г. поради заболявания с Експертно решение на ТЕЛК № 1915/10.03.2013 г. на
ищцата били определени 95% загубена работоспособност с потребност от чужда
помощ пожизнено. Обгрижването й било свързано със значителни финансови средства,
1
възлизащи на около 1200 лв. месечно, които тя не може да покрива с доходите си-
пенсия в размер на около 700 лв. и 200 лв. социална помощ, поради което чрез
„Български пощи“ ЕАД изпратила до дъщеря си в ****************** покана да й
изплаща сума в размер на 400 лв. месечно, получена на 01.10.2021 г., на която тя не се
е отзовала, като до този момент получавала от нея на една и съща дата по 200 лв.
месечно, но нито й се е обаждала, нито се интересувала от състоянието и от
потребностите й. Въз основа на така очертаната в исковата молба фактическа
обстановка ищцата моли съда направеното от нея дарение да бъде отменено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначения по делото особен представител на ответницата А. К. Г.– адвокат Б. П., в
който предявеният иск е оспорен по следните съображения: не бил спазен 1-годишният
срок за предявяването му съгласно чл. 227, ал. 3 ЗЗД; договорът не породил
задължения за надарения; не били налице основания за отмяна на дарението, тъй като
ответницата изпраща на ищцата още преди завеждане на исковата молба сума от 200
лв., която можела да заплаща с оглед на финансовото си състояние. Вън от това
моралната грижа и задължение към родителя се осъществява не само от едно от
децата, а от всички тях, като всеки правел това, което може да направи без користни
цели. В отговора, също така, са направени и доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От представения по делото констативен нотариален акт от 2018г. се установява,
че ищцата, заедно с ответницата и трето лице са признати за собственици на СОС с
идентификатор 56784.523.1990.1.3 по КК на гр. Пловдив. След това с нотариален акт
от 31.07.2019 г. ищцата Д. И. Г., чрез пълномощника си А. Г., е дарила на дъщеря си А.
К. Г. 4/6 ид.ч. от същия СОС.
Изводите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост по
констативния нотариален акт не се опровергават и за целите на настоящото
производство следва да се зачете легитимиращото му действие, съгласно разясненията
дадени в ТР № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС. Ето защо процесният
договор за дарение е действителен и е породил транслативния си ефект.
Фактическият състав на отмяната изисква наличието на три групи
обстоятелства- изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и
отказ на последното да даде исканата издръжка.
Първият елемент, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да
няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия
състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. В
2
закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда", но съдебната практика
приема, че "трайната нужда" е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се
издържа от притежаваните от него средства и имущества (Решение № 275/26.03.2009
г., по гр. д. № 5837/2007 г., на IV г. о. ВКС).
Преценката дали такава е налице, следва да се направи въз основа на
конкретното здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат
всичките му доходи (от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени
суми от продажби, социални помощи- Решение № 238/20.03.2009 г., по гр. д. №
6464/2007 г., на I г. о. на ВКС, реализирани печалби, спестявания и др.) и реалната
възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира допълнителни доходи (от
труд, отдаване под наем или аренда на недвижими имоти), които се съотнасят към
размера на конкретно необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище,
храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и др. Именно затова следва
да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за
процесния период според статистиката, като се съобрази от какви пера тя е формирана
и да се съотнесе към специфичните нужди на дарителя и се прецени кои от сумите
могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени, трябва ли да се
прибавят нови пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно
състояние на дарителя (Решение № 293/14.07.2011 г., по гр. д. № 1302/2010 г., на IV г.
о.; Решение № 473/20.01.2012 г., по гр. д. № 263/2011 г., на IV г. о.)
Наличието на тази предпоставка не се установява от събраните доказателства.
В приетата ССЕ са представени статистическите данни за средните разходи на
домакинствата, както и средните разходи на лице. За изготвянето на статистиката
домакинство представлява две или повече лица, които живеят в едно жилище или част
от жилище, имат общ бюджет и се хранят заедно, но наред с това домакинство е и
едно лице, което живее в самостоятелно жилище, стая или част от нея към дадено
жилище и има самостоятелен бюджет по отношение на разходите за хранене и
разходите за задоволяване на други потребности- дефиниции дадени от НСИ при
изготвяне на докладите. Данните в статистиката са представи средно за домакинство и
средно за лице, от което е видно, че средният брой на членовете на едно домакинство е
поне двама за 2023 г., като се увеличава назад в годините. Доколкото статистическите
данни за домакинство са за поне 2 лица, а домакинството на ищцата се състои от едно
лице, за определянето на средните нужди на страната следва да се вземат предвид
данните за едно лице, представени във втората част на таблица 3.
Вещото лице дава заключение, че средните разходи за лице за 2021г. са 7042
лева, за 2022 г.- 8389 лева, а за 2023 г.- 10044 по данни на НСИ. Тези стойности следва
да бъде съобразени със специфичните потребности на възрастните хора и обичайният
3
им начин на потребление. Поради това от тях следва да бъдат премахнати разходите за
алкохолни напитки и тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки и изплатен дълг
и даден заем, като бъдат увеличени разходите за здравеопазване. Съобразявайки тези
данни, средната стойност за 2021 г. се равнява на 5686 лева, за 2022 г.- 6901 лева, а за
2023 г.- 8097 лева. Средната месечна стойност на разходите се равнява на 473.83 лева
за 2021 г.; 575.08 лева за 2022 г. и 674.75 лева за 2023 г. Към тези стойности следва да
се прибавят разходите за здравеопазване, за които има данни по делото в размер на
116.30 лева, както и другите разходи свързани с ежедневните грижи за страната от
200.17 лева. Така средните месечни стойности на разходите са 790.30 лева за 2021 г.,
891.55 лева за 2022 г. и 991.22 за 2023 г.
От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че
разходите са в по- голям размер. В действителност в приетата СМЕ е посочено, че
диагнозата на ищцата изисква специализирани грижи, декубитателни дюшеци,
специализирани столове, колички и други, но от приетото писмо от АСП на лист 128 е
видно, че по отношение на тях е била отпусната целева помощ по чл. 73, ал. 1 ЗХУ, а
доказателства за по-висока стойност не са ангажирани. Към месечните разходи не
следва да бъдат добавяни и такива за чужда помощ, доколкото от писмото на АСП и
показанията на свидетелката Й.се установява, че възнаграждението се превежда
директно на личния асистент. Други разходи за личен асистент не могат да бъдат взети
предвид, защото не се установяват. Свидетелката Й. която се явява личен асистент на
ищцата изрично заявя, че възнаграждението й се плаща от социалните, а за събота и
неделя й била предоставена картата на ищца, от която й било разрешено да тегли до
1200 лева. От нейните показания, както и от приетата ССЕ не се установява
извършването на конкретни по размер допълнителни плащания. Единствените данни в
тази насока са от споделена на вещото лице информация, че възнаграждението
представлява разликата между разходите и получаваната от ищцата пенсия.
От представеното по делото удостоверение от НОИ се установява, че ищцата
получава пенсия в размер на 1337.14 лева, но от нея следва да се приспадне сумата от
207.48 лева, която на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за личната помощ не се изплаща
лично на лицето. Така общият размер на пенсията на ищцата се равнява на 1129.66
лева. Към тях следва да се добави сумата от 200 лева, за която в исковата молба се
признава, че се превежда от ответницата всеки, месец, като в тази насока са и
показанията на свидетелката Й. С оглед на изложеното разполагаемите месечни
средства на ищцата възлизат на сумата от 1329.66 лева. При така събраните
доказателства и съобразяване на най-високия размер на необходима издръжка- 991.22
лева, за ищцата остава разполагаем доход в размер на 338.44 лева. Тук следва да се
посочи, че освен тези суми от показанията на свидетелката Й.се установява, че ищцата
4
получава издръжка и от другата си дъщеря, която също е в размер на 200 лева месечно.
При тези фактически обстоятелства и съпоставката между доходите и разходите
на дарителя, следва, че не е налице трайна нужда и неоснователен отказ на надарената
да предостави издръжка.
С оглед на всичко изложено до момента, предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б.
„в” ЗЗД се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Г., ЕГН ********** срещу А. К. Г., ЕГН
**********, иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за ОТМЯНА на дарение от 31.07.2019 г.,
обективирано в нотариален акт № ***,том * дело № 316/2019г. на нотариус С. Х. с рег.
№ *** на НК, вписан в СВ с вх. рег. № 21895 от 31.07.2019 г., акт № ***, том **, дело
№ 12187/2019, с което ищцата Д. И. Г. е дарила на дъщеря си ответницата А. К. Г. 4/6
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1990.1.3 по КК и
КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК,
адрес: гр. ******************************* самостоятелният обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.1990;
предназначение: жилище, апартамент; брой нива: 1, посочена в документа площ: 94.30
кв.м., прилежащи части: южно средно избено помещение с площ 10.50 кв.м., 1/3 ид.ч.
от таванско помещение с площ от 94.30 кв.м. и 28.90% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, при съседи: СОС с идентификатор: 56784.523.1990.1.2.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5