РЕШЕНИЕ
№ 6717
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110109203 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от А. Н. С., ЕГН ********** иск по чл.49, ал. 1 и ал.3 СК
против Т. Е. Т. – С.а, ЕГН ********** обективно кумулативно съединен с небрачни искове
по 59, ал.2 СК - за предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето и
издръжката спрямо роденото от брака и ненавършило пълнолетие дете М. А. С.а, ЕГН
**********, родена на 17.10.2020 г.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат родено едно дете –
малолетната М.А.. С.а, ЕГН **********. Посочва се, че оставането му без работа за месец и
половина е станало повод за множество скандали, вследствие на което ответницата
напуснала жилището и отишла да живее при нейните родители заедно с детето М.. Твърди
се, че през годините от страна на ответницата е имало сцени на ревност.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор по исковата молба, в който
заявява, че в началото на брака отношенията между страните били нормални, като малко
след раждането на детето през 2020 г. постепенно започнали да се влошават заради
поведението на ищеца, който предизвиквал скандали. Сочи, че единствено майката поемала
ежедневни грижи за детето, а бащата не проявявал никакво желание. Твърди, че ищецът не
се е прибирал вкъщи с дни. Поддържа, че на дата 13.01.2023 г. между страните избухнал
друг скандал, който довел до упражняване на вербална и физическа агресия спрямо
ответницата. Посочва, че в този скандал участвали майката на ищеца – Савка С.а и неговата
сестра – Александра Григорова, като по повод на този скандал е подаден сигнал от
ответницата, следствие на което е издадена Заповед за незабавна защита по ЗЗДН с
1
Определение № 3882/30.01.2023 г. постановено по гр.д. № 4245/2023 г. по описа на СРС,
н.о., 117 състав. Твърди се, че след тази ситуация на дата 15.01.2023 г., ответницата заедно с
малолетната им дъщеря напуснала семейното жилище и отишла да живее при своите
родители. Сочи, че след фактическата раздяла детето се отглежда от майката, като в грижите
понякога се включват и бабата и дядото по майчина линия. Твърди се, че от датата на
раздялата до настоящия момент бащата не е търсил контакти с детето и не е предоставял
средства за неговата издръжка. Посочва, че брачната им връзка съществува само формално,
като бракът между страните е престанал да изпълнява социалната си функция и е дълбоко и
непоправимо разстроен. Моли за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на ищеца. Моли за предоставяне на упражняването на
родителските права на малолетното им дете, Сочи, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е изцяло на ищеца.
Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака от Т. Е. Т. – С.а, ЕГН ********** срещу А. Н. С., ЕГН ********** с правно
основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК за развод по вина на ответната страна по насрещния
иск, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК относно
упражняването на родителските права и издръжката, считано от 15.01.2023 г. на
ненавършилото пълнолетие родено от брака дете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещните претенции е подал отговор на
исковата молба, с който заявява, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по
изключителна вина на ответницата. Сочи, че ответницата не е полагала достатъчно грижи за
отглеждането на детето. Твърди, че поводът за избухналия скандал на 13.01.2023 г., е бил
поведението на ответницата. Посочва, че по образуваното пред СРС гр.д. № 4245/2023 г.,
117 състав – и двете страни са взели решение да го прекратят, след което да се разделят.
Моли личните контакти да се осъществяват само между бащата и детето, без присъствието
на майката с приспиване. Заявява, че не се противопоставя да се предостави упражняването
на родителските права на майката, както и не се противопоставя постоянното
местожителство да е при нея. Заявява, че може да заплаща издръжка в размер на 150 лева.
Твърди, че от гледна точка на биологичните нужди на детето, не прави искане за
упражняване на родителските права.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищецът заявява, че иска единствено да вижда
детето.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответницата поддържа, че няма против ищецът
да вижда детето, като смята, че и двамата родители трябва да го виждат и възпитават.
Заявява, че иска срещите на ищеца с детето да се осъществяват в присъствието на трето
лице, като не държи лично тя да присъства.
В депозираните по делото социални доклади на ДСП – Сердика с изх. № ПР/Д-С-Сердика
/205-001 от 11.09.2023 г. /л.55-57/, с изх. № ПР/Д-С-Сердика/205-002 от 13.12.2023 г. /л.95-
97/ се сочи, че след раждането на детето, майката е започнала да го провокира и да
предизвиква напрежение в отношенията им. В доклада се твърди, че на 13.01.2023 г.
2
ответницата е предизвикала скандал, след което майката и сестрата на ищеца са се опитали
да се намесят с цел да овладеят ситуацията, но съпругата се е обадила в полицията, като
впоследствие е завела дело по ЗЗДН. Сочи се, че след като майката се е изнесла с детето от
жилището на 15.01.2023 г., бащата не е контактувал с детето и не разполага с никаква
информация за него. В доклада е посочено, че майката е ограничавала контактите на
близките на бащата с детето. Констатира се, че бащата няма нищо против родителските
права да се упражняват от майката. При извършените посещения социалните работници са
установили, че ищецът живее в двустаен апартамент, собственост на неговата майка.
Апартаментът се състои от хол, кухня, спално помещение и санитарен възел. Сочи се, че
жилището е обзаведено и разполага с всичко необходимо за обезпечаване на грижите за
детето и задоволяване на неговите потребности. Констатира се, че малолетното дете не
общува с близките и роднините по бащина линия. Сочи се, че бащата желае да контактува с
детето, както и да участва в неговото отглеждане и възпитание. В ДСП – Сердика с изх. №
ПР/Д-С-Сердика/205-002 от 13.12.2023 г. /л.95-97/ се сочи, че е невъзможно да се осъществи
наблюдение върху отношенията между бащата и детето, тъй като контакта на бащата с
детето е ограничен от майката. Констатира се, че основни грижи за детето полага майката.
От изготвените и депозирани по делото социални доклади от ДСП – Възраждане с изх. №
ПР/Д-С-Възраждане/274-001/ от 05.09.2023 г. /л.51-53/, с изх. № ПР/Д-С-Възраждане/331-
003 от 11.12.2023 г. /л.91-93/ се установява, че малолетното дете е отглеждано в семейна
среда от майката и бащата до 15.01.2023 г., когато майката заедно с детето напускат
жилището, следствие на упражнено физическо насилие над нея от страна на майката и
сестрата на ищеца в присъствието на детето. Сочи се, че от момента на фактическата
раздяла бащата не е търсил детето и не е оказвал финансова помощ. Констатира се, че след
раздялата детето е било стресирано и по – мълчаливо. Към настоящия момент е щастливо и
спокойно. Сочи се, че жилището в което живеят майката и детето е собственост на нейните
родители. Същото представлява триетажна къща, обзаведена с всичко необходимо за
функциониране на домакинството. Установи се, че ответницата съжителства заедно със
своята майка и своя баща, които й оказват подкрепа в грижите за детето. Сочи се, че детето
споделя обща стая с майката предвид ниската му календарна възраст. Установи се, че детето
е клинично здраво. Установява се, че когато детето е било на 3 месечна възраст, бащата е
упражнил физическо насилие спрямо него, ощипвайки го по бузата, вследствие на което
детето е имало синина в продължение на седмици. Сочи се, че ответницата желае да
упражнява родителските права спрямо детето, а по отношение на режима на лични
отношения, ответницата заявява, че иска да е без преспиване. В доклада е посочено, че
грижите за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, като връзката
баща – дете е прекъсната. В доклада ДПС – Възраждане с изх. № ПР/Д-С-ВЗ/331-003 от
11.12.2023 г. е посочено, че към момента ищецът не изпълнява режимът на личен контакт по
привременни мерки. В същия доклад е посочено, че в жилището в което живеят ответницата
и детето е триетажна къща с дворно място, споделят обща стая, а за детето има осигурен кът
за сън, игра и лични вещи. Установи се, че жилището е с много добри хигиенно – битови
3
условия. Посочва се, че детето е с пълен имунизационен статус, а по отношение на нервно –
психическото развитие на детето се наблюдава отклонение от нормата. Физическото
развитие при детето е в норма. Установи се, че след определените привременни мерки,
бащата не проявява желание да полага грижи за детето.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л. 5 от делото/, страните са
сключили брак на 20.09.2020 г. в гр.София, Република България, за което е издаден акт за
граждански брак № 270/20.09.2020г. г., като съпругата е променила фамилното си име от Т.
на Т.- С.а. От брака между страните е родено малолетно дете – М. А. С.а, ЕГН **********
/л.6 от делото/
Видно от представените по делото справка за актуално състояние на действащите трудови
договори за периода от 01.10.2021 г. до 27.10.2023 г. /л.84-85 от делото/ и Справка данни за
осигуряването по ЕГН за период от 01.10.2021 г. до 30.10.2023 г. /л. 86-87 от делото/ ищецът
полага труд по трудово правоотношение с „..... при основна заплата в размер на 800 лв., като
е декларирал облагаем доход в размер на 639,16 лева. Ищецът е декларирал и друг облагаем
доход от 21.02.2023 г. до 24.10.2023 г. в размер на 723,59 лева.
В рамките на периода от 01.10.2021 г. до 26.10.2023 г. /л.103 от делото/ и Справка данни
за осигуряването по ЕГН за период от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г. ответницата полага труд
по трудово правоотношение с „Бояна Девелоперс“ ООД при основна заплата в размер на 900
лева, като е декларирала средно месечен облагаем доход в размер на 1000,00 лв. /л. 104/ от
делото/. За периода от дата 16.05.2023 г. до 01.09.2023 г. полага труд по трудово
правоотношение с ..... при основна заплата в размер на 390 лева и деклариран средно
месечен облагаем доход в размер на 390,00 лева. Ответницата е декларирала и друг
облагаем доход от „..../л. 105 от делото/ за периода от 24.01.2022 г. до 19.10.2023 г. в размер
на 780,00 лева.
От представената по делото Заповед за незабавна защита от 30.01.2023 г., се установява,
че същата е издадена във връзка с постъпила молба от Т. Е. Тодорова – С.а, с която се иска
издаване на Заповед за защита в нейна полза срещу А. Н. С. (ищец), С. А. С.а (майка на
ищеца) и А.Н.а Г. (сестра на ищеца) за осъществени от последните актове на домашно
насилие на дата 13.01.2023 г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства, а именно свидетелката А. Н.а
Г. водена от ищеца и свидетелите К.Г. И. и Л. К. И. водени от ответницата.
От показанията на св. Григорова (сестра на ищеца) се установява, че познава ответницата
от 7-8 годни. Споделя, че отношенията които са имали страните са били лоши през повечето
време.. Свидетелят твърди, че майка й живее на 6 ти етаж, а ответницата и ищеца (нейн
брат) живеят на 5 – ти етаж. Твърди, че когато е идвала на гости при майка й, е чувала как се
карат поради финансови проблеми. Също споделя, че е чувала обиди към ищеца, нещо от
4
рода на „непрокопсаник“ и „мухльо“, както и че не може да изкарва пари. Разказва, че преди
раждането на детето между ищеца и ответницата е имало голям скандал. Свидетелката
споделя, че когато е искала да види детето, Т. се е обаждала на полицията. Твърди, че
ответницата не желае да оставя детето при майката на ищеца. Свидетелката споделя как
докато е била на гости при нейните родители, е виждала как ответницата избутва ищеца,
когато тръгва да гушка детето или да блъска количката. Свидетелят твърди, че на 13.01.2023
г., докато е била на гости при нейната майка, чула от 5-тия етаж страшни викове и крясъци,
като по-голяма част от обидните думи били от страна на ответницата. Свидетелката споделя,
че заедно с нейната майка са слезнали на 5-тия етаж и са установили, че повод за скандала
отново бил финансов проблем. Свидетелката споделя, че ответницата в нейно присъствие е
казала, че ищецът – А. не става за нищо. Свидетелката разказва, че след като попитала
ответницата защо не са платени сметките, същата извикала полиция. Твърди, че два дни
след скандала, ответницата се е изнесла заедно с детето, като от този момент ищецът не го е
виждал. Споделя, че не знае дали след раздялата нейния брат (ищеца) е търсил детето.
Свидетелят Иванов твърди, че е виждал ищеца преди 10 години. Споделя, че отношенията
им са се влошили след раждането на детето. Чувал е от неговата сестра, че страните се карат.
Споделя, че след раждането на детето, само ответницата полага грижи за него. Поддържа, че
не е виждал ищецът – А., да се е включвал в грижите за детето. Споделя, че е виждал как
детето плаче от баща си, когато тръгне да я взима от количката. Поддържа, че не е виждал
детето да търси своя баща. Разказва, че страните са се разделили, заради намесата на
неговите родители. Твърди, че майката на ищеца живее на горния етаж. Свидетелят споделя,
че е имало случай, в който ищецът не се е прибирал в продължение на 2-3 дни. Твърди, че
неговата сестра (ответницата по делото) му е казала по телефона, че майката и сестрата на
ищеца я бутат и че ищецът го е нямало в този момент. Споделя, че са се карали само веднъж
преди да се роди детето. Свидетелят твърди, че не знае дали ищецът е търсил детето след
раздяла с ответницата.
От показанията на св. Илиев се установява, че е виждал ищецът само на снимки. Споделя,
че познава ответницата от 2010 г. Твърди, че ответницата му е споделяла за отношенията й с
ищеца. Твърди, че тя му е споделяла, че ищецът не се е прибирал вкъщи, в продължение на
2-3 дни, като това се отразило негативно на ответницата и детето. Споделя, че детето е
усмихнато когато е с ответницата. Свидетелят разказва, че ответницата му е споделяла, че
е имало скандал в началото на годината, след което заедно с детето се е изнесла от
жилището. Свидетелят твърди, че след този скандал му е направило впечатление, че когато
се е видял с детето, то не е говорило, като не е могло да сформира цяла дума. Споделя, че
към настоящия момент ответницата заедно с нейните родители се грижат за детето.
Свидетелят разказва как ответницата му е споделяла, че след раздялата е имало съдебно
дело, при което има постановен съдебен акт, въз основа на който ищецът има право на
лични срещи с детето, но той не ги е осъществявал. Свидетелят е забелязал, че преди
скандала детето е говорело, а след скандала детето се е затруднявало да говори.
Съдът кредитира показанията и на двете групи свидетели, тъй като същите са
5
последователни, логични и безпротиворечиви. Съдът прецени показанията на свидетелите
А. Н.а Г.(сестра на ищеца) и К.Г.И. (брат на ответницата) по реда на чл. 172 ГПК и им дава
вяра като обективни последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото. Във всяка една от разпитаните групи се излагат твърдения за наличие
на вина както в ищеца, така и в ответницата. От една страна в показанията на свидетелката
Г. (пряк очевидец) се съдържат твърдения по повод на възникнали скандали за отправени
обиди от страна на ответницата към ищеца от типа на „непрокопсаник“, „мухльо“,, че „не
става за нищо“, че не може да изкарва пари, което демонстрира лошото отношение от страна
на ответницата към ищеца и че когато свидетелката е отивала да види детето, ответницата се
е обаждала на полицията, като от друга страна в показанията на свидетелите К. Г. И. и
Л.К.Илиев се установява, че ищецът е отсъствал от дома си в продължение на 2-3 дни, което
допълнително е допринесло за влошаване на отношенията. С оглед на гореизложеното от
свидетелите съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
и двете страни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Между страните не се спори, че отношенията им са влошени, както и че към настоящия
момент същите не живеят заедно. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетелката Григорова, на които съдът дава вяра в тази част с оглед съответствието им с
твърденията на ищеца в исковата молба и в изложеното пред социалния работник се
установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от 15.01.2023 г. без те да подържат
контакти като съпрузи през този доста дълъг период от време. Съдът счита, че брачната
връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави духовно
съдържание, лишена е от взаимната привързаност между съпрузите, от уважение, доверие ,
готовност за взаимопомощ и разбирателство. Като останала да съществува само формално
между съпрузите, брачната връзка е лишена от социалната си функция. С оглед на това при
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че съпрузите са
разделени от повече от година, отношенията им са влошени и няма изгледи за тяхното
възстановяване. При така установените факти съдът счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане е направила ответницата в насрещната искова молба. Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са нарушили изискването на чл. 14 СК.
Същите не са проявили необходимото уважение, разбирателство и търпимост един към
друг. Следва да се посочи, че това поведение на страните обуславя и извод за вина и на
двамата съпрузи за разстройството на техния брак. При това положение, настоящата
инстанция счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на
6
обществото и следва да бъде прекратен по взаимна вина.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните са родители на М.А.ова С.а, ЕГН ********** от женски пол. При
анализа на всички обстоятелства по делото, съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на детето следва да се предостави на майката предвид
силната привързаност между детето и ответницата. От показанията на свидетелите
Григорова и Иванов безспорно се установи, че страните са имали финансови проблеми. За
връзката между детето и бащата, свидетелят И.сочи, че ищецът не се е включвал в
полагането на грижи за детето. От показанията на същия свидетел безспорно се установи,
че ответницата е полагала грижи за детето, изразяващи се в смяна на памперси, храна и
обличане, както и че към настоящия момент за детето се грижат ответницата и нейните
родители. От показанията на свидетеля Илиев се установи, че отсъствието на ищеца от
вкъщи, се е отразило негативно на ответницата и детето. Отделно от това, се установи още,
че детето е усмихнато когато е с ответницата. От неговия разпит се установява, че след
определяне на режим на лични срещи, ищецът не е идвал да го вижда и не се е обаждал по
телефона. От друга страна от представените по делото социални доклади на ДСП
Възраждане, които са изготвени от компетентни служители, се установи, че към настоящия
момент грижите за отглеждането и възпитанието на детето Мария се полагат от майката,
като връзката баща – дете е прекъсната. Установи се още, че от момента на фактическата
раздяла бащата не е търсил детето, както и че ответницата не е ограничавала контактите
баща – дете. От представените и приетите по делото социални доклади на ДСП Сердика се
установи, че ищецът не е контактувал с детето и не разполага с никаква информация за него.
От изготвените доклади се установи, че бащата желае да участва в отглеждането на детето.
Съдът след като съобрази събраните гласни доказателства и изготвените социални
доклади, приема, че ответницата разполага с необходимия базисен родителски капацитет.
Съдът съобрази още заявеното от ищеца в исковата молба и приетото от социалните
работници в представените по делото социални доклади на ДСП Сердика, че ищецът няма
нищо против родителските права да се упражняват от ответницата, както и местоживеенето
на детето да е на адреса на ответницата. Отделно от това, съдът съобрази изричното заявено
желание на майката да отглежда детето и възрастта в която се намира малолетното дете,
като счита, че майката по добре откликва на нуждите и интересите на детето, поради което
съдът определя детето да живее при нея.
Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения на малолетното
дете М.А.. С.а, ЕГН ********** с нейния баща, като съдът взе предвид установените по
делото обстоятелства, възрастта на детето, липсата на емоционална връзка между детето и
бащата. Предвид изложеното, съдът намира за подходящ с оглед възрастта на детето и
отношенията между него и бащата следния режим:
До навършване на четири годишна възраст на детето: Бащата има право да вижда и
взима детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа до18:00
часа в събота и от 10:00 часа до 16:30 часа в неделя, без преспиване, като бащата следва да
7
взима детето от дома на майката и да го връща в дома на майката.
След навършване на четири годишна възраст на детето: Бащата има право да вижда и
взима детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя, с преспиване, така определеният режим на лични отношения не се
прилага единствено в периода 01 юли - 01 септември за период от 20 дни, разделени на два
периода от по 10 последователни календарни дни всеки, през което време детето следва да
бъде при майката, както и за 30-те дни определени, разделени на два периода от по 15
последователни календарни дни всеки, през което време детето следва да бъде при бащата /;
-20 календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два
периода от по 10 последователни календарни дни, за времето от 10:00 часа на първия ден от
съответния период до 18:00 часа на последния ден от същия период;
-По време на Коледните и Великденските празници на всяка нечетна година, за времето
от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 18:00 часа на 27 декември,
респективно на понеделник след Великден, с преспиване /като през всяка нечетна
календарна година детето следва да бъде при баща си по време на Новогодишните
празници, от 10:00 часа на 29 декември до 18:00 часа на 02 януари в следващата календарна
година, в случай че този период съвпада със съботно-неделния режим/;
-По време на Новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10:00 часа на
29 декември до 18:00 часа на 02 януари в следващата календарна година /като през всяка
четна календарна година детето следва да бъде при майка си по време на Коледните и
Великденските празници, от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до
18:00 часа на 27 декември, респективно на понеделник след Великден, в случай че този
период съвпада със съботно - неделния режим/.
- Рождените дни си дни детето ще прекарва с двамата си родители. Всеки от родителите
има право да прекарва своя роден ден с детето, независимо от действащия режим.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Възрастта, в която се намира детето /3 г. към
датата на устните състезания/ е свързана с интензивно физическо и умствено израстване,
както и с необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му развитие.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на
лицето, което я дължи и съобразно нуждата на детето, като съгласно ограничението на чл.
142, ал. 2 СК същата не може да бъде по-малко от 233,25 лв. По делото се установи, че
ищецът реализира средно месечен облагаем доход в размер на 800,00 лв., същият е в
трудоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини или да
8
има други алиментни задължения, поради което не може да се приеме, че той е в
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. При това положение съдът, като
взе предвид нуждите на детето съобразно възрастта му и доходите на ищеца, счита, че искът
за издръжка следва да бъде напълно уважена в размер на 200,00 лв. месечно. По делото не се
установи бащата да е заплащал издръжка след датата на раздялата, поради което, съдът
приема, че издръжката се дължи, считано от 15.01.2023 г. – (датата на раздялата)
Относно фамилното име
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж
получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет – то може да
бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при
сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме
фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както
и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При
прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно
име, да възстанови предбрачното си фамилно име – аргумент от чл. 53 СК. Само от волята
на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази
фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на
всяко физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име чрез развод, чрез възстановяване на предходното
фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 от СК. За уважаването му е необходимо
единствено да се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при сключването на
брака, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име. В настоящия случай
и двете предпоставки са налице и искът следва да бъде уважен, като вместо брачното
фамилно име Тодорова – С.а, след развода ответницата да носи своето предбрачно фамилно
име – Тодорова.
Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски има от страна на ищеца и
от страна на ответницата за което са представени по делото и списъци по чл. 80 ГПК.
Предвид прекратяването на брака по вина и на двамата съпрузи на основание чл. 322, ал.2
ГПК съдът намира претенцията на ищеца и ответницата за неоснователна, доколкото в този
случай разноските следва да се понесат от всяка от страните така, както са ги направили.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва
да се възложи по равно на двете страни, а ищецът следва да заплати и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 144,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК С РАЗВОД БРАКА , сключен
9
на 20.09.2020 г. в ..... Република България с акт за граждански брак №270/20.09.2020 г. на
Столична община, между: А. Н. С., ЕГН ********** и Т. Е. Т.– С.а, ЕГН ********** като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете М.А.. С.а, ЕГН ********** на
майката Т. Е. Тодорова – С.а, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете М. А.С.а, ЕГН **********, при майката Т. Е. Т. – С.а, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бащата А. Н. С., ЕГН ********** и детето М. А..С.а, ЕГН ********** както следва:
До навършване на четири годишна възраст на детето: Бащата има право да вижда и
взима детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа до18:00
часа в събота и от 10:00 часа до 16:30 часа в неделя, без преспиване, като бащата следва да
взима детето от дома на майката и да го връща в дома на майката.
След навършване на четири годишна възраст на детето: Бащата има право да вижда и
взима детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя, с преспиване, така определеният режим на лични отношения не се
прилага единствено в периода 01 юли - 01 септември за период от 20 дни, разделени на два
периода от по 10 последователни календарни дни всеки, през което време детето следва да
бъде при майката, както и за 30-те дни определени, разделени на два периода от по 15
последователни календарни дни всеки, през което време детето следва да бъде при бащата /;
-20 календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два
периода от по 10 последователни календарни дни, за времето от 10:00 часа на първия ден от
съответния период до 18:00 часа на последния ден от същия период;
-По време на Коледните и Великденските празници на всяка нечетна година, за времето
от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 18:00 часа на 27 декември,
респективно на понеделник след Великден, с преспиване /като през всяка нечетна
календарна година детето следва да бъде при баща си по време на Новогодишните
празници, от 10:00 часа на 29 декември до 18:00 часа на 02 януари в следващата календарна
година, в случай че този период съвпада със съботно-неделния режим/;
-По време на Новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10:00 часа на
29 декември до 18:00 часа на 02 януари в следващата календарна година /като през всяка
четна календарна година детето следва да бъде при майка си по време на Коледните и
Великденските празници, от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до
18:00 часа на 27 декември, респективно на понеделник след Великден, в случай че този
период съвпада със съботно - неделния режим/.
- Рождените дни си дни детето ще прекарва с двамата си родители. Всеки от родителите
има право да прекарва своя роден ден с детето, независимо от действащия режим.
10
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН ********** да заплаща на своето дете М. А.ова С.а, ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Т. Е. Т. – С.а, ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 15.01.2023 г.
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски районен съд общо
сумата 169.00 лв. - държавни такси по делото, от които 25,00 лв.-държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, и 144,00 лв.-държавна такса върху издръжката на
детето.
ОСЪЖДА Т. Е. Т.– С.а, ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски районен съд
общо сумата 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11