Разпореждане по дело №31155/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 82999
Дата: 11 юни 2024 г. (в сила от 11 юни 2024 г.)
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20241110131155
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 82999
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110131155 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [********] за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против Л. С. Л..
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените вземания.
По отношение на заявените вземания за неустойки съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно договора за паричен заем (чл. 5) е уговорено задълженията да бъдат
обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчител,
отговарящ на условията на чл.23 от общите условия към договора за кредит.
С чл. 11, ал. 1 от договора и с погасителния план е предвидено да се дължи неустойка
в размер на сумата 240,14 лева. Претендира се и неустойка за забава в размер на сумата 200
лева.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал.
1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 11 от
1
договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на
предвиденото обезпечение, като същата съдът намира, че излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното
задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка
ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и
по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава
предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на
клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 200 лв., като
се позовава на клаузата на чл.6 от договора за кредит. Същата противоречи на
императивната норма на чл. 33 ЗПК, с оглед което и в тази част искането също следва да се
отхвърли.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за вземанията за неустойки и съразмерно по отношение на разноските.
Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на [********], ЕИК [********] за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Л. С. Л., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно: сумата
43,54 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора
и 200 лв. – неустойка за забава по договор за паричен заем №887147/29.06.2023 г., а в частта
за разноските за сумите над 19,28 лева до 25 лева за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение за сумата над 38,57 лева до сумата от 50 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2