ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№_________
гр. Варна, ………….... 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети касационен състав, в закрито
съдебно заседание на втори август две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева частно административно дело
№ 1512 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с § 19, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за изменение
и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 39 от 2011 г.).
Образувано е по частна жалба от В.Д.Т. ***, ЕГН **********, срещу Определение
от 09.04.2021 г. на Варненския районен съд, XL състав, постановено по гр.д. № 16070/20 г. по описа на съда, с което е
прекратено производството по жалбата на Т. срещу Заповед № Г-ПР-110/10.11.2020
г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно.
По-конкретно се оспорват изводите на районния съд за липса на правен интерес на
Т., тъй като няма качеството на правоимащо лице по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Частният жалбоподател твърди, че има права върху ¼ от земеделските земи,
отнети от А.Н.С., по силата на чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията
(отм. 2009 г.), след отмяна на присъдата на А.Н.на Народния съд и отпадане с
обратна сила постановената с нея конфискация и покупка на ¼ от
наследствените права на Николов. Счита, че поради тези обстоятелства има
качеството на собственик върху ¼ ид.ч. от ПИ 3371 по ПНИ на м. „Боровец
север“ и съответно има правен интерес да обжалва заповедта, в която правото на
собственост е признато на Стоян Лазаров като наследник на А.Н., а не на
наследниците на А.Н.като цяло.
Ответникът по частната жалба, Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна
изразява становище за неоснователността й. Твърди, че качеството на наследник
се придобива по силата на завещание или по наследяване, а Т. има качеството на
приобретател на ид.ч. от наследствените права на А.Н.. От друга страна
възстановяването на имота се осъществява по силата на специалния закон – ЗСПЗЗ,
а не по ЗИН и реалното възстановяване става с оспорената заповед на кмета в
полза на собствениците или техните наследници. Към датата на договора за
продажба на наследство съвкупността от права и задължения е обхващала само тези
права и задължения, които продавачът М.Н.е имал като наследник по време на
откриване на наследството, сред които не е бил земеделският имот по процесната
заповед, тъй като не е бил възстановен. Ответникът твърди, че този имот има
качеството на новооткрито наследство, което е извън предмета на договора за
продажба на наследство. Моли определението на районния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Заинтересованата страна С.П.Л.изразява становище за неоснователност на
частната жалба. Посочва, че качеството „наследник“ се придобива по силата на
наследяване и по завещание, а не чрез покупко-продажба на наследствени права.
Възстановяването на имота със заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
осъществява в полза на собствениците или техните наследници. Към момента на
откриване на наследството на А.Н.земеделските имоти не са били възстановени по
реда на ЗСПЗЗ, поради което не са били предмет на договора по чл. 212 от ЗЗД, и
не са били в гражданския оборот, поради което за тях е неприложим чл. 151 от
ЗИН (отм.). Те имат качеството „новооткрито наследство“ и не са били възникнали
за наследника продавач към момента на продажбата на наследство. Моли
определението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното:
Частната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок от
лицето, по чиято жалба е образувано първоинстанционното производство и за което
съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба от В.Д.Т. срещу
Заповед № Г-ПР-110/10.11.2020 г., с която на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местност „Боровец
север“, землище кв. Галата, гр. Варна Кметът на район „Аспарухово“ при Община
Варна е наредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на §
4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на С.П.Л.като наследник на А.Н.С. върху новообразуван
имот в урбанизирана територия, представляващ ПИ с идентификационен № 3371,
кадастрален район 5401 по ПНИ на м. „Боровец север“, землище кв. Галата, за
площ от 4659 кв.м.
Т. е обжалвал заповедта, тъй като счита, че заповедта за възстановяване е
следвало да бъде издадена общо на името на наследниците на А.Н.С., а не
конкретно на Стоян Петков Лазаров, поради което се явява незаконосъобразна.
Иска нейната отмяна.
За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството,
районният съд приема, че Т. няма процесуална легитимация да обжалва
административния акт, тъй като не е негов адресат и тази заповед не засяга,
нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интереси и не поражда
задължения за него. Съдът посочва, че с покупката на наследствени права,
приобретателят не придобива качеството наследник, нито наследникът губи
качеството си, поради което купувачът на наследство не е материалнолегитимиран
като правоимащо лице по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ и жалбата му е недопустима.
След запознаване с доказателствата в
делото и твърденията на страните, касационният състав приема, че обжалваното
определение е правилно.
Производството, в което е издадена
обжалваната заповед, е по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с Решение №
879/08.05.2002 г. за признато право на собственост в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и влязъл в сила ПНИ. Адресати на актовете за възстановяване на земеделски
земи, притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, съгласно чл. 10, ал. 1 от
ЗСПЗЗ са собствениците и техните наследници.
Частният жалбоподател има качеството
купувач на наследствени права, като сключеният на 28.01.1994 г. договор за
продажба на наследствени права обхваща само тези права и задължения, които
наследникът е имал в качеството си на наследник по времеоткриването на
наследството.
Към момента на откриване на наследството и към момента на постановяване на
Решение № 784/21.01.1994 г., за което частният жалбоподател счита, че води до
възстановяване на конфискуваното имущество, тоест и на поземления имот, обект
на обжалваната заповед, този имот обаче не е бил в гражданския оборот,
съответно правото на собственост върху него не би могло да се възстанови
„автоматично“ с отмяната на присъдата.
Следователно изводът на районния съд, че Т. няма качеството на собственик
или наследник на поземления имот, обект на обжалваната заповед, е
законосъобразен, а постановеното от него прекратително определение е правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 235 от АПК Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав
ОСТАВЯ В СИЛА
Определение от 09.04.2021 г. на Варненския районен съд, XL състав, постановено по гр.д. № 16070/20 г. по описа
на съда, с което е прекратено производството по жалбата на В.Д.Т. ***, ЕГН **********,
срещу Заповед № Г-ПР-110/10.11.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при
Община Варна.
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.