№ 347
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500054 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 303184/01.12.2021г., подадена
от адв. Т.С. – особен представител на АНТ. М. П., ЕГН **********, срещу
решение №262750/03.11.2021г., постановено по гр.д. № 13490/2020г. на РС -
Варна, 31 съдебен състав, в частта, с която е прието за установено, че
въззивникът дължи на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, следните
суми, присъдени по ч.гр.д.№6135/2020г. на ВРС, 31 състав: 262.73лв.
главница за ползвана ВиК услуга за аб.№1709443 за времето от 25.05.2017г.
до 20.05.2020г.; 36.48лв. лихва за времето от 26.06.2017г. до 3.06.2020г.;
812.81лв. главница за ползвана ВиК услуга за аб.№1556071 за времето от
25.05.2017г. до 20.05.2020г., 108.90лв. лихва за времето от 26.06.2017г. до
3.06.2020г., заедно със законната лихва върху присъдените главници считано
от датата на сезиране на съда, до окончателното им изплащане, на осн. чл.422
ГПК.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано.
Заявява се, че претендираните суми са за служебно начислено потребление,
като от въззиваемата страна не са спазени правилата на Наредба 4/2004г.
Настоява се, че липсват доказателства за изначална метрологична годност на
измервателното средство и спазване на чл.16, 23 и 24 ОУ, както и чл.34а от
Наредбата от търговското дружество. Обръща се внимание, че съдът не е
коментирал липсата на подписи на ответника в карнетите и се счита, че е
постановил решението единствено на база предположения. Моли се за отмяна
на решението в обжалваната част. В открито съдебно заседание особеният
1
представител не се явява.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, като се поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Излагат се доводи, че по делото
надлежно е установена облигационна връзка между страните за процесните
абонатни номера, както и че дружеството е изпълнило задълженията си,
произтичащи от ОУ и Наредба 4/2004г. на МРРБ. Заявява се, че с полагането
на подпис след показанието потребителят се съгласява и с отразените в
карнета предходни показания. Обръща се внимание, че доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери, са
задължение на потребителите, а липсата на изправен водомер не освобождава
потребителя от задължението да заплати консумираните ВиК услуги. Моли се
за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание
процесуалният представител на дружеството с писмена молба поддържа
въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу АНТ. М. П.. Твърди се
в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е подадено
възражение, в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Сочи се, че „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, е предоставил В и К
услуги на ответника за имот на адрес ***, който в качеството си на
потребител ги е получавал и ползвал на същия адрес. Твърди се, че
ползваните В и К услуги на този адрес са се отчитали по партиди с абонатни
номера 1556071 и 1709443, чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от
Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, потребителите са
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е
направил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е
2
длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в
забава. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, е оспорил предявените искове по основание и размер. Направил
е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорил е доставката на
остойностените количества вода, наличието на договорни отношения между
страните. Възразил е, че не е спазена процедурата по отчитане на потребените
ВиК услуги.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д.№6135/2020г. на ВРС, 31 състав, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на
подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение №2567/11.06.2020г.,
която е връчена по реда на чл.47 ГПК. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване
на вземането си.
Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, одобрени от ДКЕВР.
Приети са по делото справки за недобора за абонатни номера 1556071 и
1709443, с титуляр АНТ. М. П., за обект, находящ се в ***.
Съобразно служебно извършената по делото справка в НБД, П.Д. П.а е
съпруга на АНТ. М. П..
По отношение на абонаметн номер 1556071 ищецът е представил
карнетен лист, от който е видно, че в периода 22.05.2017г. до 21.01.2019г. са
извършвани редовни отчети на водомера с отразени показания и подписи в
графа “подпис на потребителя” с достигнато до м. януари 2019г. показание
1047. Съобразно приет по делото талон за пломбиране на водомери
№075195/28.06.2021г., показанието на демонтирания водомер за този
абонатен номер е 1246. В протокола е положен идентичен подпис на тези от
карнетния лист, като е посочено, че е подписан от П. П.а.
За абонатен номер 1709443 ищецът е ангажирал като писмено
доказателство също карнетен лист, в който в периода 22.05.2017г. до
21.01.2019г. е отбелязано, че са начислявани служебни количества, като
едновременно с това са положени в някои от графите подписи за
потребителя. Съгласно констативен двустранен протокол
№**********/23.06.2020г., е монтиран нов водомер на процесния адрес за
отчитане количествата вода по партида с абонатен номер 1709443. В
протокола е посочено, че няма демонтиран водомер. Протоколът е подписан
отново от П. П.а за потребителя.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на месечните задължения по партида с абонатен номер 1556071 за
периода 25.05.2017г. до 20.05.2020г. е 262.73лв., а размерът на лихвата за
забава върху тази сума – 36.48лв. Размерът на месечните задължения по
3
партида с абонатен номер 1709443 за периода 25.05.2017г. до 20.05.2020г. е
812.81лв., а размерът на лихвата – 108.90лв.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Във въззивната жалба не е оспорено качеството „потребител“ на
въззивника и съществуването на облигационно отношение с въззиваемото
дружество. По делото е и установено от представените справки за недобор,
карнети, носещи подписи на съпругата на А.П., и заключение на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, че А.П. е потребител по смисъла на
пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, по процесните партиди за
обект, находящ се в ***, който е присъединен към водопроводната и
канализационната система.
Предвидено в ал.4 на чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя, или на негов
представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
За установяване факта на доставка на остойностените количества ВиК
услуги по абонатен номер 1556071 ищецът е ангажирал на първо място
карнетен лист, който носи неоспорен подпис за потребител до количество
1047 куб.м. към м. януари 2019г. А от подписания от съпругата на
потребителя талон за пломбиране, се установява, че към м. юни 2021г.
достигнатото показание е 1246 куб.м. Респективно, подписаният от
представител на ответника частен свидетелстващ документ, удостоверява
неизгодния за него в процеса факт на доставка на остойностените количества
вода, тъй като приемайки достигнатото количество до 1246 куб.м., ответникът
се е съгласил и с достигнатото показание в края на процесния период –
20.05.2020г. от 1157 куб.м. съобразно справката за недобора.
По отношение на абонатен номер 1709443 в действителност е видно, че
са служебно начислявани количества вода, без да са отчитани реалните
показания на измервателно средство. Въпреки това, от една страна, както бе
описано по-горе, съпругата на потребителя е полагала подпис, с което е
обективирала приемане на начислените количества до м. януари 2019г. Ведно
с изложеното, след края на процесния период, а именно на 23.06.2020г. се е
попдисала без възражения и в констативния протокол за подмяна на водомер,
в който е обективирана констатация, че демонтиран водомер липсва.
Действащи в рамките на процесния период са нормите на Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно
чл.11, ал.5 от Наредбата, доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери, са задължение на потребителите.
Съобразно цитираната уредба, неизправна страна в облигационната връзка е
ответникът - потребител, който не е предприел необходимите действия да
осигури средство за измерване на потребяваните в имота количества вода.
При извода за неизправност на потребителя поради липса на измервателно
средство, то за ВиК оператора се е породило правото да остойностява
количествата доставена вода по методика, закрепена в чл.39, ал.5, т.1 от
Наредба №4 от 14 септември 2004г. В случая, видно от карнета,
4
начисляваните ежемесечно количества вода са в размери значително по-
малки, респективно по-благоприятни за потребителя, от тези по цитираната
методика.
По този начин, съдът достига до извод за дължимост на претендираните
и остойностени количества ВиК услуги по двата абонатни номера за периода
25.05.2017г. до 20.05.2020г., чийто размер се установява от заключението на
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК, до окончателното изплащане.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-
Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на
доставените му ВиК услуги по издадените фактури за процесния период.
Срещу присъдените обезщетения за забава не са наведени и конкретни
оплаквания във въззивната жалба. Претенциите следва да бъдат уважени в
установения с неоспореното заключение на вещото лице размер за периода
26.06.2017г. до 03.06.2020г.
Гореизложеното налага извод за неоснователност на наведените във
въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция, с оглед
своевременно отправеното искане и представените доказателства,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените пред
настоящата инстанция разноски в общ размер от 266лв., от които 166лв.
депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
На осн. чл.77 ГПК, въззивникът следва да заплати дължимата за
въззивното производство държавна такса в размер от 100лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262750/03.11.2021г., постановено по гр.д.
№ 13490/2020г. на РС - Варна, 31 съдебен състав, в частта, с която е прието
за установено, че АНТ. М. П., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, следните суми,
присъдени по ч.гр.д.№6135/2020г. на ВРС, 31 състав: 262.73лв. главница за
ползвана ВиК услуга за аб.№1709443 за времето от 25.05.2017г. до
20.05.2020г.; 36.48лв. лихва за времето от 26.06.2017г. до 3.06.2020г.;
812.81лв. главница за ползвана ВиК услуга за аб.№1556071 за времето от
25.05.2017г. до 20.05.2020г., 108.90лв. лихва за времето от 26.06.2017г. до
5
3.06.2020г., заедно със законната лихва върху присъдените главници считано
от датата на сезиране на съда, до окончателното им изплащане.
В останалата част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА АНТ. М. П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 266лв.
/двеста шестдесет и шест лева/, представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение и особен
представител, на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА АНТ. М. П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна,
сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща дължима за въззивното
производство държавна такса, на основание чл.77 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6