Решение по дело №1739/2015 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1316
Дата: 26 октомври 2016 г. (в сила от 19 ноември 2016 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20154520101739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

1316

                                                   гр. Русе, 26.10.2016 год.

 

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Русенския районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                   Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1739 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д.Л.Д., в която се твърди, че на 10.10.2014г. е предоставил на ответника Т.О.Ю. в заем сумата от 300лв., която следвало да му бъде върната до 02.02.2015г. Тъй като ответникът не върнал на падежа предоставената му в заем сума, включително и след изпратената му покана, получена на 13.02.2015г., ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК и в негова полза била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №728/2015г. на РРС. В срока по чл. 414 ГПК, от страна на ответника постъпило възражение, с оглед на което ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника вземането му за сумата от 300лв. Претендира присъждане и на направените разноски.

В срока по чл. 133 ГПК, ответникът оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че не дължи претендираната от него сума, тъй като не бил страна по договор за заем, не бил получавал заем от ищеца, който дори и не познавал. Не оспорва, че е подписал представения договор за заем и разписка, на оспорва посочените обстоятелствата и основанията във връзка с които ги е подписал.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По депозирано от ищеца заявление, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение №*** от 20.02.2015г. по ч.гр.д.№***/2015г. по описа на РРС за сумите 300лв. главница по договор за заем от 10.10.2014г., 25лв. разноски за държавна такса и 600лв. адвокатско възнаграждение. В сока по чл. 414 ГПК, ответникът в качеството си на длъжник в заповедното производство е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. 

Представен е договор от 10.10.2014г., по силата на който ищецът Д.Л.Д. е предоставил на ответника Т.О.Ю. в заем сумата от 300лв., с падеж на задължението - 02.02.2015г. Към договора е представена и разписка от същата дата, с която ответникът е удостоверил реалното получаване на сумата от 300лв.    

Свидетелката Н.Ш.Ю., съпруга на ответника, установява, че във връзка с водени от тяхното семейство съдебни дела, били упълномощили да ги представлява адвокат Н. К.. Един ден, преди съдебно заседание адвоката дал два екземпляра от документ и накарал съпругът й да ги подпише без да им обясни за какво са тези документи. Успели да видят само, че на тях имало изписана само някаква сума от 300лв. Съпругът на свидетелката попитал за какво става дума, но адвокатът не обяснил, казал само, че бърза, че изтърва делото. Помислили си, че е нещо във връзка с делото и Ю. се разписал, без да получи екземпляр от документа. Свидетелката твърди, че не познавали ищеца Д.Д., не го били виждали. При подписването той не бил там, не им бил давал пари.

По случая, с оглед твърденията на свидетелката и ответника, е извършена прокурорска проверка по преписка №****/2015г. на Русенска районна прокуратура, която е приключила с постановление от 02.06.2016г., с което е отказано да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление.

Останалите приложени по делото писмени доказателства, съдът намира за неотносими към предмета на делото и не следва да ги обсъжда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника, поради което се явява процесуално допустим.

Няма спор по делото, че представения договор и разписка са подписани лично от ответника, както и, че той собственоръчно е изписал трите имена, ЕГН и адрес, съдържащи се в тях. Възраженията на ответника за недължимост на претендираната сума по естеството си представляват твърдения за неистинност на съдържанието на двата документа, а не за тяхното авторство. В негова тежест е доказването на това възражение. Дадените от него обяснения не са доказателства, а твърдения, които подлежат на доказване. Договорът и разписката са изходящи от ответника частни документи и за опровергаване на съдържанието им съгласно чл. 164, ал.1 т.6 ГПК, свидетелските показания са недопустими. По тази причина съдът не би могъл в настоящото производство да съобрази изложеното от свидетелката Н.Ю. относно начина на подписване на документите и липсата на реално предадена сума в заем. След като други доказателства в подкрепа възражението на ответника за недължимост на претендираната сума не са ангажирани, то въз основа на представения договор и разписка следва да се приеме, че между страните е сключен договор за паричен заем, че сумата предмет на същия е реално предадена и подлежи на връщане. По тези съображения предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за настоящото и за заповедното производства.

Ищецът е претендирал с представен списък по чл. 80 ГПК за двете производства присъждане на разноски в общ размер на 1755,30лв., от които държавна такса за заповедното производство в размер на 27,50лв. и адвокатско възнаграждение 600лв., държавна такса за исковото производство в размер на 27,50лв., адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., допълнително адвокатско възнаграждение за 3-то заседание 250лв., за четвърто заседание 250лв. и 200лв. за пето съдебно заседание , както и за препис от протокол 0,30лв.

След представяне на списъка с разноски в последното съдебно заседание, процесуалният представител на ответника е изразил становище, че претендираните разноски „не са реални”. В предното съдебно заседание е заявил, че страните не биха могли да сключат спогодба, след като за претенция от 300лв. се претендират 1500лв. разноски. Въпреки непрецизността на тези изявления, настоящият съдебен състав приема, че същите имат характер на възражение по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК. Съобразявайки естеството на делото, неговата ниска сложност, липсата на извършени множество процесуални действия, въпреки проведените няколко съдебни заседания, както и предмета на производството, възражението се явява основателно и претендираните адвокатски възнаграждения следва да се намалят до минималните размери предвидени в Наредба №1/2004г. на ВАС, а именно за заповедното и за исковото производство по 300лв. Не следва да се присъждат на ищеца и допълнителните адвокатски възнаграждения за трето, четвърто и пето съдебни заседания. Представените договори и посочените като платени по тях допълнителни възнаграждения, за да бъдат съобразени от съда следва да са с дати предхождащи съответните съдебни заседания за които са сключени и са платени възнагражденията. В конкретния случай трето съдебно заседание по делото е проведено на 06.10.2015г., а договорът за него е от 27.06.2016г., четвърто съдебно заседание е проведено на 05.07.2016г./вероятно в протокола е допусната фактическа грешка, като е посочено 2015г./, договорът за него е от 16.09.2016г. Петото съдебно заседание по делото е проведено на 19.09.2016г., а договорът отнасящ се за него е от 29.09.2016г. И трите допълнителни договора са представени едва в последното съдебно заседание /шестото/, което дава основание настоящият съдебен състав да приеме, че те са изготвени след проведените съдебни заседания, с цел присъждане на повече разноски. Направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение над размерите предвидени в Наредба №1/2004г. следва да останат в негова тежест, доколкото същите не са били необходими за образуване и водене на делото. Естеството на последното не предполага заплащане на адвокатски възнаграждения в такъв размер. Присъждането на разноски по реда на чл. 78 ГПК не следва да води до неоснователно обогатяване както би се стигнало в конкретния случай при присъждане на всички претендирани адвокатски възнаграждения. Съгласно чл.3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители  са длъжни да упражняват представените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Претендирането на разноски в размер шест пъти по-голям от основното вземане безспорно не е съобразено с добрите нрави!

Неоснователно е възражението на ищеца, че възможността да се иска намаляване на адвокатския хонорар за заповедното производство е преклудирана. В случая ответникът е възразил срещу цялото претендирано вземане. Редът по чл.413, ал.1 ГПК, за обжалване на издадената заповед в частта за разноските е приложим единствено при липса на възражение срещу основното задължение претендирано от кредитора.

Дължимите на ищеца разноски за държавни такси са в размер на по 25лв. за заповедното и исковото производства. РРС е предоставил възможност на страните да заплащат по безкасов път разноски по делата, без да дължат допълнителни такси за преводи. Това, че ищецът е избрал друг път за плащане на държавните такси, с банкови преводи, не следва да обременява ответникът с допълнително платените комисионни на банките, които е можело да се избегнат. Още повече, че в заповедното производство съдът в издадената заповед по чл. 410 ГПК е включил 25лв. разноски за държавна такса, а не както се иска в настоящото производство 27,50лв.

По изложените съображения, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 325лв. и за заповедното производство в същия размер.   

Мотивиран така, Русенският районен съд

    

Р    Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.О.Ю. с ЕГН**********, с адрес *** дължи на Д.Л.Д. с ЕГН**********, със съд. адрес *** сумата от 300лв. по договор за заем от 10.10.2014г., за която сума е издадена заповед №381 от 20.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№728/2015г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Т.О.Ю. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати на Д.Л.Д. с ЕГН**********, със съд. адрес *** сумата от  325лв. разноски за настоящото производство, както и сумата от 325лв. разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№728/2015г. по описа на РРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: