Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
гр. Плевен, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет
и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 558/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на ТП Държавно
горско стопанство - гр. Плевен, предсавлявано от директора Я.Й.П. срещу Решение № 41 от 12.05.2021 г. на Районен съд – Левски,
постановено по н.а.х.д. № 43/2021 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Електронен
фиш Серия К № 2189338/20.06.2018г., издаден от ОДМВР - Плевен, с който на Я.Й.П.
като законен представител на СЗДП - ТП Държавно горско стопанство – Плевен, на
основание чл.189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, затова че на 20.06.2018г. в 10:34 часа в с. Българене, ул.
Сливница № 44, с посока на движение с. Обнова е управлявал лек автомобил ВАЗ
21213 с рег. № ***** със скорост от 65 км/ч, при въведено ограничение от 50
км/ч, превишение с 15 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението е
установено и заснето с техническо средство АТСС TFR1-M 585.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила –
касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Счита, че от съда не са изяснени всички факти
и обстоятелства от значение за спора и не са взети предвид поотделно и в
съвкупност всички писмени доказателства, които са приложени по делото. Посочва,
че съда не е взел предвид и не е обсъдил факта, че в работно време, с
прикрепени опознавателни знаци и светлини, а именно монтирано върху тавана на
автомобила устройство, светещо със синя светлина, надписи на двете врати
„Държавно горско стопанство - Плевен“, служителите на стопанството са пътували
към обект, който е държавна горска територия - Обект № 1811, с цел
осъществяване на контрол по извършване на дейността, издаване на превозни
билети и недопускане на евентуално похабяване или кражба на дървесина. Счита за
неправилни доводите на съда, по отношение на това, че колата не е била със
специален режим на движение, тъй като не е подаван звуков и светлинен сигнал
към момента на извършване на нарушението, тъй като този факт не може безспорно
да бъде доказан с приложения снимков материал, както и от клипа, който е
изискан от ОД на МВР. Сочи, че на основание императивната норма на чл. 2 от
НАРЕДБА № 1-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от моторните превозни средства е регламентирано, че
специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: „...служителите
по горите при упражняване па определените им по Закона за горите и Закона за
лова и опазване на дивеча...“, какъвто е и настоящия случай. На следващо място
счита, че видно от представени от тяхна страна писмени документи, МПС с peг. № ******
се е движело в обратна посока, т.е. към Козар Белене, общ. Левски, а не в
посока с. Обнова, както е отразено в електронния фиш и в 10:46 ч. е било на
границата със с. Морава, община Свищов. Навежда доводи, че данните в
електронния фиш, отнасящи се за мястото на нарушението и посоката на движение
на автомобила, не кореспондират с останалите писмени документи, приети като
доказателства по делото. Твърди също, че от приложения по делото снимков
материал е невъзможно да се установи регистрационния номер на МПС, с което се сочи,
че е извършено нарушението, като снимката е получена в ТП ДГС Плевен, ведно с
отказа на директора на ОД на МВР - Плевен за анулиране на фиша и няма данни, че
същата е била връчена на нарушителя заедно с електронния фиш. Счита, че липсата
на конкретни мотиви в оспорения съдебен акт по релевантни обстоятелства от
решаващо значение за спора винаги е съществено нарушение на процесуалните
правила и основание за отмяна на решението. Освен това, съгласно разпоредбата
на чл. 186, ал.4 от ЗДвП при нарушения, установени с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на когото
е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо
лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна
разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от
получаването й, за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, за да бъде анулиран
издадения ЕФ. В случая, от приложените по делото доказателства се установява,
че няма данни директора на ТП ДГС Плевен да е бил търсен, в качеството му на
законен представител на стопанството и че са правени опити да се намери
законния представител на ТП ДГС Плевен, за да се връчи така издадения
електронен фиш. Ето защо счита, че съществено е била нарушена процедурата по
налагане на административно наказание с електронен фиш и по конкретно - на
начина на връчване на фиша. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен
решение, а по същество – да се отмени ЕФ.
Ответникът по касация – Областна дирекция
на МВР – гр. Плевен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като
не са били изследвани редица обстоятелства и предлага да се отмени.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Левски е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В производството пред районния съд неправилно
като жалбоподател е конституирано ТП ДГС – Плевен, представлявано в съдебно
заседание от директора Я.Й.П. и от юрисконсулт М. по пълномощие.
Предмет на обжалване е ЕФ Серия К № 2189338/20.06.2018г.,
издаден от ОДМВР - Плевен, с който на Я.Й.П. като законен представител на ТП Държавно
горско стопанство – Плевен на осн. чл. 189 ал.4, вр. чл. 182 ал.1 т.2 ЗДвП е
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение
на чл. 21 ал.1 ЗДвП.
Наказанието „глоба“ е наложено на физическото
лице Я.П.на осн. чл. 188 ал.2 ЗДвП, която гласи, че когато нарушението е
извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. В случая
автомобилът е собственост на юридическо лице – ТП ДГС – Плевен и затова е била
ангажирана отговорността на Я.П.като негов законен представител. Тази
отговорност е лична, защото законът предполага, че отговорност ще носи законния
представител, ако не посочи лицето, на което е предоставил управлението. ЗДвП в
тези случаи не предвижда отговорност за юридическото лице с налагане на
имуществена санкция, а единствено персонална отговорност за представляващото
физическо лице – собственик на автомобила или посочения от него водач с
налагане на глоба като презюмира, че водач на автомобила е представляващия ЮЛ,
ако не посочи друго лице, на което е предоставил управлението. В случая част от
изложените възражения пред първоинстанционния съд касаят именно това
обстоятелство – че друго лице е управлявало служебния автомобил, а именно –
горският надзирател Й.Й., поради което е било подадено възражение с искане за
анулиране на издадения фиш. Този факт относно авторството на нарушението,
респективно своевременно ли е било направено възражението и дали са били налице
предпоставките за анулиране на ЕФ, наред с всички други изтъкнати обстоятелства
също подлежи на доказване в съдебното производство. Пред първоинстанционния съд
не е била конституирана надлежната страна, както и не е била надлежно
представлявана. Юрисконсултът представлява ЮЛ, респективно административния
орган в съдебните производства, но не може да бъде процесуален представител на
други физически лица, в каквото качество следва да бъде конституиран
жалбоподателя.
В този смисъл неправилно като страна в
съдебното производство по обжалване на ЕФ е било конституирано ЮЛ, чиято
собственост е служебния автомобил, а не наказаното физическо лице – Я.Й.П.. Съдебното
производство се е развило без участието на надлежната страна - жалбоподател, съответно не е бил и надлежно
представляван. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото надлежната
страна е била лишена от възможност за участие и защита в съдебното производство
и това налага отмяна на решението на осн. чл. 348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.1 от НПК
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд като при новото разглеждане като жалбоподател следва да бъде конституиран Я.Й.П.
в лично качество.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 41 от 12.05.2021
г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 43/2021 г. по описа на
съда.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Левски, при което като
жалбоподател следва да се конституира Я.Й.П. в лично качество.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/