Р Е Ш Е Н И Е № 261147
гр. Пловдив, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 21324 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба от „Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД, ЕИК **********, гр. София, бул.
„Янко Сакъзов“ № 86, ет.3, ап. 8 против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НОВ ПЪТ“, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: село Житница, 4172, Община Калояново,
Област Пловдивска и Н.Т. М., ЕГН **********, адрес *** , с която е предявен установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ във вр.
с чл. 327 ТЗ за признаване на установено, че ответниците дължат солидарно заплащане
на сумата от 24570 лв. - главница, представляваща неплатена сума по Запис на заповед,
издаден на 16.10.2018 г. без разноски и протест,
платим на падеж: 20.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 12834 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендират се разноски в заповедното и
настоящото исково производство.
Ищецът посочва, че в полза на ищцовото
дружество е издаден от ответното дружество и авалиран от ответника запис на заповед
от 16.10.2018 г. в село Ж., който е редовен
менителничен документ, като носи всички реквизити и отговаря на изискаванията на
чл.535 от Търговския закон на Република България, като поражда предвиденото задължение
по абстактната сделка, материализирана с документа.
Твърди се в исковата молба, че процесният
запис на заповед е издаден за парично вземане, произтичащо от търговските отношения
между страните „Агрогрийн Трейдинг“ ЕООД като продавач и ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
„НОВ ПЪТ“ като купувач. За удостоверяване на това вземане сочи, че
представя като доказателство Фактура № *****
г., за извършени доставки на Земеделската кооперация длъжник, на обща стойност
28620.00 лева и Фактура **** г на обща стойност 21 999.65 лева, като ищецът заявява,
че това не са единствените търговски отношения между страните, като процесният Запис
на заповед е издаден за частично обезпечаване на вземането по една от фактурите.
В допълнителната искова молба ищецът посочва, че търговските взаимоотношения между
страните по повод на издадения Запис на Заповед се основават на договорни отношения
между страните и извършени доставки на ЕО тор - карбамид, извършени през 2018 година
от ищеца „Агрогрийн трейдинг” ЕООД на ответника ЗК „Нов Път“. Ответникът Н.М. се
сочи, че има качеството на поръчител по записа на заповед.
Ищецът посочва, че търговските отношения
между страните са свързани с доставки на
продукти за растителна защита и торове. Конкретният запис на заповед посочва, че
е издаден като частичен за сумата 24 570.00 лева за част от вземането до този размер
по фактура № ****. за доставка на 50.000 МТ (петдесет метрични тона тор - карбамид
на обща стойност 28 620.00 лева. Вземането се посочва, че е възникнало на 03.09.2018 г. и е следвало да
бъде платено до 15.12.2018 г., като Записът
на заповед е последващ фактурата, издаден на 16.10.2018 г. с падеж на плащане
20.12.2018г. Моли се искът да се уважи. Претендират
се разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците
са подали писмен отговор чрез процесуалния представител адв. И.Д., с който оспорват
претенцията.
Ответникът оспорва предявеният иск, като сочи,
че същият е неоснователен и недоказан. Посочва,
че в самия запис на заповед е отразено, че е издаден по Договор за покупко – продажба
от 13.06.2018 г., а не като обезпечение по повод вземане, произтичащо от доставка
на ЕО тор – карбамит, за която е съставена фактура № **** г. Посочва, че в други
сключени между страните договори е уговорено, че фактурата по повод осъществена
доставка се издава при извършване на плащане, от което следва, че фактурата от
03.09.2018 г. е платен. Освен това се позовава на ЗДДС, като сочи, че не би могло
фактурата от 03.09.2018 г. да е издадена във връзка с извършена на 13.06.2018 г.
доставка, както било заявено по друго дело. Моли се искът да се отхвърли. Претендират
се разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и от правна страна:
От представените доказателства се установява, че на
16.10.2018 г. ответната кооперация,
представлявана от Н. Маргаритова е издал запис на заповед в полза на ищеца за сумата
от 24 570 лв. с падеж 20.12.2018
г., като ответникът е Н.М. е авалирал задълженията по записа на заповед. Записът
на заповед е предявен за плащане на Н.М..
Не се твърди в настоящото производство от ответниците, нито се установява
да е налице нередовност на записа на заповед, която да обуславя неговата нищожност,
нито такава се установява от съда с оглед задължението му служебно да прецени дали
са налице всички изискуеми реквизити на записа на заповед. Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на
заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично
посочени реквизити: наименованието "запис на заповед", както в заглавието
му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена парична
сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване.
Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието
му.
Съгласно практиката на ВКС при записи на заповед с определена
дата на падеж, които не следва да се предявяват за плащане, законовото изискване
по чл.535 т.4 ТЗ за място на плащане е спазено, в случай, че в документа е отразено,
че дължимата сума е платима по конкретизирана с необходимите данни банкова сметка.
*** запис на заповед от външна страна по смисъла на чл.
535 и чл. 536 от ТЗ, съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити.
Освен императивно
изискуемото съдържание в записа на заповед е отразено, че същият е по договор
за покупко – продажба от 13.06.2018 г.
Приети са като писмени доказателства фактура от
03.09.2018 г. на стойност 28620 лв. за доставка на ЕО тор /карбамид/ и фактура
от същата дата на стойност 21 999,65 лв. за доставка на Амониев нитрат и
транспорт.
В уточнителна молба ищецът заявява, че претенцията,
предмет на настоящото производство е по запис на заповед, обезпечаващ частично
задълженията по издадената фактура на
стойност 26 620 лв. В становище по
гр.д. № 21323/2019 г. това обстоятелство е потвърдено от ищеца, който заявява,
че доставката е осъществена на 13.06.2018 г., а процесната фактура е издадена
на 03.09.2018 г. Ответниците не оспорват изрично доставката на стоките, а се
позовават на клаузи от сключения договор, съгласно които страните са уговорили
фактура да се издаде след извършено плащане, както и на разпоредбите на ЗДДС.
В приетия по делото договор за покупко – продажба е
отразено, че на 23.05.2018 г. ищецът в
качеството на продавач сключва с ответника в качеството на купувач договор за
доставка на стоки, индивидуализирани в Приложение № 1. В раздел
IV, т. 2 от договора страните са се уговорили, че при
извършване на плащане продавачът издава фактура на купувача, като плащането на
стоките се извършва по банков път.
Приет е като писмено доказателство и договор от
01.06.2018 г. с предмет стоки, съгласно Приложение № 1, като в раздел IV, т. 2 от
договора страните са се уговорили, че при извършване на плащане продавачът издава
фактура на купувача, като плащането на стоките се извършва по банков път.
Липсва обаче Приложение № 1, в което да се сочат стоки, различни от отразените
в процесната фактура и в уточнителната молба, поради и което съдът приема, че
не се установява различен предмет на договора от 01.06.2018 г.
Действително съдът
установява, че съгласно клаузите на договора от 01.06.2018 г. страните са се
уговорили, че фактура се издава след заплащането, но в настоящия случай в
тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираната сума, за което
не са представени доказателства, нито са направени доказателствени искания.
Възраженията на ответника за неизпълнение на ЗДДС от
страна на ищеца не следва да се разглеждат в настоящото производство, доколкото
установяването на неизпълнение на задължения, свързани с документооборота не
обуславят отпадане на отговорността за заплащане на дължима сума за осъществена
доставка на стоки и услуги. В случая не се оспорва изрично от страна на
ответниците, че тези стоки не са доставени.
Още повече, че цитираната от ответниците съдебна практика
за необходимостта кредиторът да установи каузалното правоотношение е неприложима след постановяване на Тълкувателно решение №
4/2013 г. и съдебната практика след постановяването му.
В мотивите на Решение № 38 от 11.09.2015 г. по т.д.
854/2012 г. по описа на ВКС. Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предметът
на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение
на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане,
за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът
- кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на
релативно възражение, към която се приравнява и общото възражение на ответника за
липса каузално правоотношение, което да е свързано с издаване на ценната книга,
вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния
ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане
по каузално правоотношение. При заявено от ответника - издател на ефекта относително
възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият
следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът
на заповед /в исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/,
ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията
си. Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни
каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за
последица погасяване / несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като
при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване
на възникване / съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена
ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително
възражение от ответника.
С оглед на гореизложеното и предвид редовността на
издадения запис на заповед и липсата на доказателства за плащане от страна на
ответниците, то съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан.
Основателна и доказана е и претенцията за присъждане на законна лихва, считано
от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените в заповедното и настоящото исково производство
разноски, както следва: разноски по ч.гр.д. № 12834/2019
г. по описа на ПРС в размер на 491,40 лв. – държавна такса и разноски по гр.д.
№ 21324/2019 г. по описа на ПРС – сумата от 491, 40 лв.- държавна такса. По
отношение на претендираното в заповедното производство адвокатско
възнаграждение в размер от 1078, 25 лв., то съдът установява, че по делото е
представена единствено фактура, като липсват доказателства за извършено плащане
на възнаграждението, както и за неговото договаряне. Във фактурата е отразено,
че същото се заплаща по банков път, но липсват доказателства за това. В случаите,
в които е уговорено заплащане на възнаграждението по банков път, следва да бъдат
представени доказателства за заплащането му, а именно – платежно нареждане или друг
документ, удостоверяващ извършения банков превод. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. ма ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 ГПК. С оглед изложеното искането на ответника за присъждане
на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, ЧЕ ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НОВ ПЪТ“, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: село Житница, 4172, Община Калояново, Област Пловдивска и
Н.Т. М., ЕГН **********, адрес *** ДЪЛЖАТ НА „Агрогрийн
Трейдинг“ ЕООД, ЕИК **********, гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 86, ет.3, ап.
8 дължат солидарно заплащане на сумата
от 24570 лв. - главница, представляваща неплатена сума по Запис на заповед,
издаден на 16.10.2018 г. без разноски и протест,
платим на падеж: 20.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 12834 по описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НОВ ПЪТ“,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: село Житница, 4172, Община Калояново,
Област Пловдивска и Н.Т. М., ЕГН **********, адрес *** да заплатят на „Агрогрийн
Трейдинг“ ЕООД, ЕИК **********, гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ № 86, ет.3, ап.
8 разноски по ч.гр.д. № 12834/2019 г. по описа на ПРС в размер на 491,40 лв. – държавна
такса и разноски по гр.д. № 21324/2019 г. по описа на ПРС – сумата от 491, 40 лв.-
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. АРАБАДЖИЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.