№ 892
гр. Варна, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500603 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. К., ЕГН **********, срещу
Решение №***********г. по гр. д. №*********г. на ВРС, 19-ти състав, в
частите с които:
- са отхвърлени исковете на К. К. К. срещу Т. М. Й. (Д.),
ЕГН**********, за изменение на постановените с решение №
*************г. по гр.д. №***********г. на ВРС мерки относно родителските
права спрямо детето К. К. К., ЕГН**********, чрез предоставяне
упражняването на родителските права спрямо детето на баща му;
определяне на местоживеенето му при него на посочен адрес; определяне на
претендиран режим на лични отношения на майката; както и за осъждане на
ответницата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на
350лв., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване
на исковата молба – 19.10.2023г. до настъпване основания за изменение или
прекратяване на задължението, на осн чл.59, ал.9 от СК;
- е увеличен, по насрещния иск с правно основание чл.150 от СК на К.
К. К., чрез / със съгласието на майка й Т. М. Й. (Д.), срещу К. К. К., ЕГН
**********, размерът на определената с решение № *************г. по гр.д.
№***********г. на ВРС издръжка на детето, дължима от бащата, от 140лв.
на 300лв. с падеж десето число на месеца, за който се дължи, считано от
влизане в сила на решението по настоящото дело до настъпване на
1
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъснителна вноска до изплащането й.
Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната
част на насрещния иск за издръжка.
По насрещния иск на майката за изменение на РЛО на бащата няма
произнасяне от ВРС, нито искане по чл.250 ГПК в законовия срок от страните,
поради което и той е извън обхвата на дължимата от въззивния съд проверка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано, постановено при нарушения на материалния и на
процесуалния закон и е в противоречие с интересите на детето. По главния
спорен въпрос за титуляря на родителските права ВРС обсъдил едностранчиво
свидетелските показания, не е изяснил действителните отношения на детето и
родителите и е достигнал до погрешни изводи. ВРС не е съобразил желанието
на детето К. да живее само с баща си, както и възрастта й от 15 години, която
предполага осъзнатост и категоричност на желанието. Момичето все по-рядко
ходи при майка си, а последната не е направила нужното за да подобри
отношенията си с дъщеря си. Не може да бъде принудено 15-годишно дете да
живее с родител, който не иска. ВРС е допуснал процесуално нарушение, като
не е изслушал К. за това. Увеличението на издръжката до 300лв. не било
съответствало на предпоставките на иска и на факта, че бащата от месеци се
грижи за дъщеря си. По същество се моли за отмяна на решението в неговите
обжалвани части, за уважаване на исковете на бащата по чл.59, ал.9 от СК, за
отхвърляне на насрещния иск по чл.150 СК и за разпределяне на разноските за
две инстанции като законова последица от решението по исковете, а в първото
о.с.з. пред ВОС исканията се поддържат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд, в т.ч. по
въпроса, че майката е родителят, който поставя граници и осъществява
нужния контрол за здравето, образованието и поведението на детето, а бащата
изобщо не се интересува от това и дава неограничена свобода на дъщеря си,
което е против интересите й. В тази връзка посочва събития на 16.01. и на
17.01. 2025г. , след решението на ВРС, при които при намеса на полицията и
последвала я родителска среща във връзка с проверка от служители на МВР се
отзовала само майката, а бащата неглижирал събитията, считайки ги за
„глупости“. Счита, че интересите на детето изискват майката да продължи на
упражнява правата над детето. Издръжката счита за съобразена с нуждите на
детето и възможностите на бащата. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните части, както и за разноски пред ВОС, а в първото о.с.з. пред ВОС
поддържа позицията си.
В хода на производството пред въззивния съд е постигнато от двамата
2
родители частично споразумение по чл.127, ал.1 от СК вр. чл.59, ал.9 от СК,
което те поддържат в о.с.з. лично и чрез чрез процесуалните им представители
и с което родителите декларират пред съда общото им съгласие родителските
права върху детето им да бъде упражнявано от майката и бащата съвместно, а
местоживеенето му да бъде определено при бащата. По съществото на
производството пред ВОС молят за одобряване на така постигнато между тях
споразумение. По въпросите относно режима на лични контакти на детето с
майката и относно издръжката родителите предоставят преценката на съда.
Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява конкретно становище по
съществото на въззивното производство.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на К. К. К., ЕГН
**********, срещу Т. М. Й. (Д.), ЕГН **********, с правно основание чл.59,
ал.9 от СК вр. чл.127, ал.2 от СК за изменение на постановените с решение №
*************г. по гр. д. №***********г. на ВРС мерки относно
родителските права спрямо детето К. К. К., ЕГН**********, чрез
предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на баща
му; определяне на местоживеенето му при него на посочен адрес; определяне
на претендиран режим на лични отношения на майката; както и за осъждане
на ответницата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на
350лв., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване
на исковата молба – 19.10.2023г. до настъпване основания за изменение или
прекратяване на задължението.
В срока по чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск на К. К. К.,
ЕГН**********, чрез / със съгласието на майка й Т. М. Й. (Д.),
ЕГН**********, срещу К. К. К., ЕГН **********, с правно основание чл.150
от СК, за увеличаване на размера на определената с решение №
*************г. по гр. д. №***********г. на ВРС издръжка на детето,
дължима от бащата, от 140лв. на 300лв. с падеж 10-то число на месеца, за
който се дължи, считано от подаване на насрещната искова молба до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъснителна вноска до изплащането й.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето К. К. К., родено
на *********г. от съвместното им съжителство без брак. Сочи и че с решение
№ *************г. по гр. д. №***********г. на ВРС родителските права по
отношение на детето К. са били предоставени за упражняване на майката, при
която било определено местоживеенето му, а на бащата бил определен режим
на лични отношения (РЛО) с детето и бил осъден той да заплаща издръжка за
3
детето за бъдеще време. Твърди, че след влизане в сила на решението и към
подаване на исковата молба са настъпили съществени изменения в
обстоятелствата – считано от 01.10.2023г. К., по нейно лично желание, живее в
дома на бащата, негова собственост. Ищецът също има желанието и
възможността да се грижи за детето. С това обосновава искането си за
промяна на родителските права.
Твърди се и че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва насрещните искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищеца са родители на детето К., както и че мерките за
упражняване на родителските права са били уредени с посоченото от ищеца
решение на ВРС. Предявените искове обаче счита за неоснователни. Твърди,
че детето навлиза в пубертета и все повече изявява желание да остава навън
до късни часове, с което тя не е съгласна. Признава, че от 01.10.2023г. детето
не е оставало да спи при нея, а се прибира през седмица, главно събота и
неделя за по час - два. Поддържат връзка по телефона всеки ден. Счита, че К.
иска да живее при баща си, защото майката не й позволява да остава навън
след 20:00часа. Сочи, че винаги е била отговорен родител и е полагала
нужните грижи за дъщеря си, докато бащата още като малка я оставял сама
през деня и през нощта. Твърди, че ищецът работи на нощни смени, което
означава, че детето отново ще е безпризорно и безконтролно в дома му. Дори
когато имал почивен ден, той отсъствал цял ден. Сочи, че успехът на детето се
е понижил драстично през последната учебна година. Майката иска да
продължи отглежда дъщеря си заедно със съпруга си и по – малкото си дете, с
което дъщеря й има силна връзка. Поддържа, че е по – пригодният родител и
че полага адекватни грижи за детето.
Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва началните искове.
Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява конкретно становище по
съществото на исковете, но поддържа констатациите си от изготвения във
връзка с производството социален доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето К.
К. К. е родено на *********г., като негови родители са страните по делото К.
К. и Т. Й. (сега Д.).
Няма спор и е видно от приетия препис на съдебен акт, че с решение №
4
*************г. по гр. д. №***********г. на ВРС родителските права по
отношение на детето К. са били предоставени за упражняване на майката, при
която било определено местоживеенето му, а на бащата е бил определен
режим на лични отношения (РЛО) с детето и е бил осъден той да заплаща
издръжка за детето.
Няма спор и че от м.10.2023г. К. по нейно желание се преместила да
живее при баща си и рядко се връща в дома на майка си.
Видно е от приетия НА от ********г., че на тази дата бащата е закупил
апартамента, в който сега живее с дъщеря си в гр. В., кв. В.В., блок ***, ап.12.
Видно от приетото удостоверение за раждане Т. Д. е майка и на детето
Д., родено на *********г. от новия й съпруг С.Д..
От приетата служебна бележка се изяснява, че детето Д. е записано и
посещава ДГ „Л.“ гр. В..
Приет е и медицински документ за често боледуване на Д..
Видно от приобщения препис от електронен дневник на детето К., за
учебната ********г. момичето е завършило първя срок с оценките „добър“ и
„среден“ по основните учебни предмети.
За сравнение основното си образование К. е завършила с оценки „много
добър“ и „добър“ по основните учебни предмети, видно от приетото по делото
свидетелство за това
Представени са доказателства за кредитни задължения на Т. Д. в размер
на около 18 000лв. към края на 2023г.
От приетото удостоверение от „К.Б.“ ЕОоД се изяснява, че Т. Д. е
работела при този работодател срещу БТВ от около 1668лв. (към м.05.2024г.).
От приетото удостоверение от „П.В.“ ЕАД се изяснява, че К. К. работи
при този работодател срещу БТВ от около 4000лв. (към м.04.2024г.).
Видно от приетото постановление на ВРП е било отказано образуването
на ДП за това, че когато е била на 10 години К. е била оставяна сама от баща й
К. К. в дома му.
От приетата пред ВОС регистрационна карта от Бюро по труда е видно,
че към м.04.2025г. Т. Д. е регистрирана като безработно лице, което търси
работа и получава обезщетение по чл.54а от КСО в размер 51-52 лева на ден
(така и обяснения в о.с.з., неоспорени).
В приобщения социален доклад на ДСП са застъпени констатациите на
компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че двамата
родители на К. не поддържат добри отношения, но все пак контактуват по
телефона по повод дъщеря им. И двамата родители притежават нужния им
ресурс за отглеждане на дъщеря им,която е привързана и към двамата. Бащата
поставя по-малко ограничения на дъщеря си, което следва да бъде отчетено
при преценка на най-добрия й интерес предвид възрастта й.
Двамата родители са изслушвани пред съда по реда на чл. 59, ал.6 СК,
като обясненията и впечатлението от тях се отчитат от съда заедно с всички
други доказателства по делото и съобразно чл.11-12 от ГПК.
5
Показанията на св. Н. К. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за някои обстоятелства. От същите се
изяснява, че е чичо на К., която живее при баща си от около една година.
Бащата се грижи за нея много добре, като задоволява всичките й потребности;
помага й с учебния материал и с каквото може. Брата на свидетеля работи на
смени в режим на дневна, нощна и два дни почивка. Когато бащата бил нощна
смяна за детето се грижил свидетелят; той го вземал от училище или от баща
му го оставял при него преди да отиде на работа. Детето нощувало и при баба
си по бащина линия. Миналата година детето завършило със среден успех
около 4,80 -5.00. От детето и от башата знае, че К. иска да живее при баща си,
където то се чувствала по-спокойна и по-добре. Знае за случай, в който детето
е било изгонено от майка си, защото се скарали по между си. В жилището си
бащата има условия за детето. Свидетелят узнал и че К. иска да смени
училището си заради друга професия, която иска да изучава. Ставал е
свидетел на разговор, на който бащата е насърчавал дъщеря си да отиде при
майка си, но тя отказвала.
Показанията на св. С.Д. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за някои обстоятелства. От същите се
изяснява, че новият съпруг на майката е в „перфектни отношения“ с К.;
помага й за училище и тя може да разчита на него; когато е имала нужда от
нещо той се е отзовавал. К. не иска да живее при майка си, защото иска да има
повече свободно време. При майка й бил упражняван родителски контрол,
изразяващ се в лягане на време и учене повече. К. се разбира много добре с
малкото си братче и го обича. Знае, че успехът на К. тази година е понижен,
като преди е бил средно около 5,20 -5,30, а сега имала двойки, тройки
четворки, като се движил около 4.00. Момичето е привързано към баща си и
към баба си, с които се чувства добре. В момента предполага, че К. има нов
приятел. Твърди, че в свободното си време детето обича да стои на телефона
си и да гледа телевизия. Страните нямат добра комуникация по между си.
Предполага, че когато бащата е на работа, дете остава само в жилището му.
При непосредственото изслушване пред ВОС по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДт
детето К. К. разказва, че откакто родителите й са се разделили, когато е била
на 4-5 години, основно майка й се е грижила за момичето – тя я е водила на
градина и училище, тя е готвила, чистила, пазараувала, помагала й в ученето;
когато й било трудно майка й била до нея; когато била болна майка й я водела
на лекар. И бащата се грижел за момичето,когато двамата били заедно. Сега
обаче К. живее при баща си, защото той я разбира повече, дава й съвети, не я
разделя от майка й, не й забранява да излиза до късно. Когато бащата е на
работа нощна смяна К. ходи при баба си. Към момента не се вижда често с
майка си и не си общуват, но на въпроси за последната среща между тях и за
отношенията им момичето откровено се разстройва. Заявява, че би искала да
си оправи отношенията с майка си и да се чуват и виждат повече, отколкото в
момента.
Заключението по приетата СПсЕ пред ВОС съдът кредитира изцяло като
обективно и мотивирано. От него се установява, че майката проявява силна
емоционална привързаност и обич към дъщеря си, която трудно изразявала. Тя
6
има правилно разбиране за граници, но често налага ограничения и санкции за
да се спазват те. Редовните ограничения, съчетани с особената възраст на
дъщеря й, са довели до отслабване на родителската роля на майката, както и
до известно компрометиране на връзката с дъщеря й. Налице е привързаност и
между дете и баща, като последният е „силният за него в момента“. Но бащата
не налага ограничения и изисквания, дава повече опции за прекарването на
свободното време и повече свобода на дъщеря си да взема решения. Майката
и бащата имат подходящи родителски качества, но подходът им се различава,
както беше обяснено. Налице са обич и привързаност на К. към двамата й
родители, но от майката се очаква повече толерантност към личните нужди и
разбирания на момичето. В тази връзка е необходима работа за да се укрепи и
възстанови пълноценното общуване майка-дъщеря. Относно бащата е нужно
да се насърчи активната му роля в образованието и социализацията на детето,
в който процес той има право понякога и да казва „не“ на дъщеря си. Дадени
са и последващи препоръки към всеки от родителите съобразно
констатациите. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и подчертава
необходимостта решенията за детето да се вземат от двамата родители, тъй
като единият е по-взискателен, а другият по-либерален. Съдебният психолог
посочва, че няма никакви конкретни резерви от професионална гледна точка за
съвместното упражняване на родителските права над К. в конкретния случай.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно родителските права и местоживеенето: Постигнатото между
родителите и поддържано лично от тях в о.с.з. споразумение обхваща част от
задължителното съдържание по чл.127 от СК вр. чл.59, ал.9 от СК, както и от
предмета на разглеждане пред въззивния съд. То не противоречи на закона и
морала, защитава по подходящ начин интересите на детето при съблюдаване
на заложените в ППВС №1/74г. и ППВС №5/78г. критерии и съответства на
изразеното от ДСП принципно становище относно приоритетните въпроси за
детето, поради което съдът преценява, че следва да бъде утвърдено. По арг. от
чл.330, ал.3 ГПК и указанията, дадени с цитираните Постановления на ВС,
одобряването на споразумението следва да бъде осъществено с решението по
съществото на спора пред настоящата инстанция.
В случая е спазено и изискването и на т.2 от ТР №1/03.07.2017г. по тълк.
д. №1/2016г. на ОСГК, че съвместното упражняване на родителските права от
двамата родители може да се допусне само при постигнато между двамата
споразумение за това. От друга страна и общата норма на чл.234, ал.4 от ГПК,
и специалните на чл.127, ал.1 от СК, чл.59, ал.9 от СК и чл.49, ал.4 от СК, и
мотивите на ТР №1/03.07.2017г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСГК, не изключват
възможността да бъде одобрено от съда споразумение между родителите,
което да обхваща само част от мерките за упражняване на родителските права,
когато последното е в интерес на детето, а останалите спорни такива да бъдат
администрирани служебно от съда съобразно същия водещ критерий и всички
решаващи за случая обстоятелства и доказателства. Отделно от всичко друго
7
постигнатите в случая взаимни отстъпки и компромиси в интерес на детето са
показател добро родителстване и предпоставят подобряване на диалога между
родителите по повод детето, което също е полезно за него.
В допълнение към горното следва да бъде отбелязано, че съвместното
упражняване на родителските права в конкретния случай съответства изцяло и
на препоръките на съдебния психолог. От кредитираното от съда заключение
по приетата СПсЕ пред ВОС се установи, че са налице са обич и привързаност
на детето към двамата родители, но от майката се очаква повече толерантност
към личните нужди и разбирания на момичето, а от бащата – да се насърчи
активната му роля в образованието и социализацията на детето, в който
процес той има право понякога и да казва „не“ на дъщеря си. Има данни по
делото още, включително писмени, гласни и изслушването на детето, че от
страна на майката се поставят правилни изисквания относно задълженията на
момичето към обучението, но при строги рестрикции, а бащата дава също
нужната за дете в пубертета свобода, която обаче следва да се дозира. Поради
това и съдебният психолог подчерта в о.с.з. необходимостта решенията за
детето да се вземат от двамата родители, тъй като единият е по-взискателният,
а другият е по-либералният. А от професионална гледна точка вещото лице
няма никакви конкретни резерви за съвместното упражняване на родителските
права над К. в случая. Всичко това подкрепя извода, че съвместното
упражняване на родителски права, освен че е правно допустимо, ще бъде и в
интерес на детето, и поради което следва да бъде одобено.
Като резултат първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
посочените части, като вместо него бъде постановено решение от въззивния
съд с оглед на постигнатото между страните и одобрено от съда споразумение.
За режима на лични отношения: Безспорна е нуждата на всяко дете от
регулярно общуване с двамата му родители. Това е право, потребност и
гаранция за правилното развитие, за увереността и за общото усещане за
спокойствие и защитеност на всяко дете. Ето защо ако няма обстоятелства,
застрашаващи здравословно, физически или емоционално детето, режимът
трябва да бъде определен по начин, по който съобразно случая да се осигури в
максимална степен възможност детето да расте и да се развива под грижата и
с подкрепата и на двамата си. Преценката налага отчитане и на възрастта,
индивидуалните особености, образователните нужди и задължения на детето,
здравословното му състояние, и други конкретни за случая обстоятелства.
От съвкупния анализ на събраните по делото доклад на ДСП, писмени,
гласни и особено експертни доказателства се установи, че майката притежава
необходимите родителски качества и години наред е отглеждала приоритетно
и качествено дъщеря си. Изясни се още, че майката има силна емоционална
привързаност и обич към дъщеря си, както и че има правилно разбиране за
граници и правила, като препоръката на съдебния психолог към нея е за
повече толерантност към личните нужди и разбирания на момичето. Установи
се обаче и че към момента е налице отслабване на родителската роля на г-жа
Д. и известно компрометиране на връзката с дъщеря й. От друга страна и при
изслушването пред ВОС К. откровено заяви, че би искала да си оправи
отношенията с майка си и да се чуват и виждат повече, отколкото в момента.
8
Всичко това, на фона на обсъденото от съда съгласувано между родителите
местоживеене при бащата, налага извод за нужда от такъв режим, при който
майка и дъщеря да прекарват повече време заедно (от обичайно разширените
режими по сходни дела), включително с възможност г-жа Д. да участва
ефективно в образователния процес на дъщеря си през поне част от времето. И
все пак доколкото не беше постигнато общо съгласие относно РЛО няма как
да се присъди служебно равно време на всеки от родителите. По тези причини
съдът преценява като балансиран следният редовен месечен режим:
- всяка първа пълна седмица от месеца – от 13.00 часа в петък, но не по-
рано от края на учебните занятия на детето в училище, до 09.00 часа в
понеделник, но не по-късно от началото учебните занятия на детето в
училище;
- всяка трета пълна седмица от месеца – от 13.00 часа в петък, но не по-
рано от края на учебните занятия на детето в училище, до 09.00 часа на
следващия петък, но не по-късно от началото на учебните занятия на детето в
училище.
Извън това следва да се предоставят 30 календарни дни през лятото,
взети наведнъж или на два пъти, когато бащата не ползва платен отпуск, като
конкретно времето се разпредели по уговорка между родителите.
Следва да се нормират и основните традиционни християнски семейни
празници и рожденния ден на детето.
Като резултат първоинстанционното решение следва да бъде съответно
изменено от въззивния съд.
За издръжката: Поначало съвместното упражняване на родителски права
предполага паритетно участие на двамата родители в издръжката на детето, но
доколкото в случая не беше постигнато съгласие по въпроса, а по общо такова
местоживеенето на детето ще бъде при бащата, като съобразно определения
от съда РЛО времето на родителите ще бъде приблизително 20 към 10 дни в
месеца, то в сходно съотношение следва да бъде разпредЕ. и праричната
издръжка на детето.
Относно спорния й начален момент следва да се съобрази, че предмет на
делото е иск (искане) за изменение на мерките за упражняване на правата над
детето по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, поради което едва с постановяване на
настоящото решение, подлежащо на изпълнение и преди да влезе в сила, ще
настъпи и търсената промяна въз основа съгласието на двамата родители за
нея. Ето защо задължението на майката за заплащане на парична издръжка
следва да започне едва от деня на настоящия съдебен акт.
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, опредЕ. с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№359/23.10.2024г. от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в
размер 1077лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
269.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди, с оглед на което същата е явно недостатъчна за децата в
ученическа възраст, особено в средно образователно училище.
9
В настоящия случай се установи, че към устните състезания пред ВОС
детето К. е на 15 години и съобразно доказателствата и изслушването на
детето учи в „П.Г.О.“ гр. В.. Обичайна е за всички ученици на подобна възраст
нуждата от предварително и периодично закупуване на дрехи, на обувки, на
тетрадки и на допълнителни помагала извън базовия пакет учебници, за които
несъмнено се отделят средства. Възрастта на следващо място предполага и по-
голяма самостоятелност и необходимост от средства за ежедневни разходи,
включително и лични, на децата.
На последно място като коректив следва да се съобразят и официалните
данни от НСИ, че на база общия разход за издръжката на лице от домакинство
за първото тримесечие на 2025г., от който след изключване на разходи, които
обичайно не касаят лица под 18 год. (алкохолни напитки и тютюневи изделия,
жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци, социални осигуровки,
изплщане парични задължения към трети лица и други) размерът на средния
месечен разход за едно дете доближава 620лв. (без отчитане на възрастта му).
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето (общи и
допълнителни), на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващите една-две години, съдът
намира за адекватен в случая общ размер на издръжката на детето, осреднено
от около 650.00лв. на месец. И предвид изложеното по-горе и времето на
лично предоставяна издръжка в натура майката следва да понесе частта в
размер на 400лв. на месец, а бащата – разликата.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите майката)
обаче се установи, че понастоящем г-жа Д. е безработна, а през 2024г. е
получавала заплата под средната за страната, като в същото време има друго
дете на около пет години, на което също дължи издръжка, отделно има и
задължения по кредит. По тези причини съдът намира, че задължението на г-
жа Д. следва да бъде редуцирано до 300лв. на месец.
Като резултат първоинстанционното решение следва да бъде съответно
изменено от въззивния съд.
Решението на ВРС по насрещния иск по чл.150 от СК е постановено при
нередовна искова молба. Материално легитимирано по иск за издръжка или за
изменение на такава, предявен самостоятелно с искова или насрещната искова
молба, е ненавършилото пълнолетие дете. А дееспособността му пред съда е
уредена с правилата на чл.28 от ГПК. С насрещната искова молба в случая са
отправени две искания – за изменение на РЛО на бащата и за увеличение на
издръжката на детето, второто от които е с правно основание чл.150 от СК.
Искът за издръжка, освен когато е част от спор относно титулярството на
родителските права, се счита предявен от детето чрез или със съгласието на
законния му представител. Към м.******г. детето К. вече е било навършило 14
години, поради което за предявяването на иска по чл.150 от СК и за
пълномощието на адв. А. е било необходимо и съгласието на момичето, на осн.
чл.28, ал.2 от ГПК. От ВРС не са били дадени указания в тази връзка, а
дадените от ВОС с насрочването на делото такива не бяха изпълнени и беше
обяснено в о.с.з. защо. По тези причини решението, в частта по иска по чл.150
10
СК, предявен с насрещната искова молба, следва да бъде обезсилено, като
постановено при нередовна и дори след указанията на ВОС искова молба.
По разноските: Предвид резултата по насрещния иск К. К. не дължи
държавна такса и разноски пред ВРС, в който смисъл следва да бъде изменено
обжалваното решение. Предвид споделеното родителство по общата воля на
страните той няма право и на разноски пред ВРС.
Предвид резултата по въпроса за издръжката Т. Д. следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса по издръжката на детето в размер на общо
432.00лв., платими по сметка на ВОС. Споразумение в тази част няма.
Предвид характера на производството (спорна съдебна администрация),
предвид частично не/основателната въззивна жалба и предвид одобреното от
съда споразумение по част от спорните въпроси в интерес на детето, разноски
пред ВОС не следва да се присъждат, съобразно и с ТР на ВКС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №***********г. по гр. д. №*********г. на ВРС, 19-
ти състав, в частите с които са отхвърлени исковете на К. К. К. срещу Т. М.
Й. (Д.), ЕГН**********, за изменение на постановените с решение
№*************г. по гр.д. №***********г. на ВРС мерки относно
родителските права спрямо детето К. К. К., ЕГН**********, чрез
предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на баща
му; определяне на местоживеенето му при него на посочен адрес; определяне
на претендиран режим на лични отношения на майката; както и за осъждане
на ответницата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер до
300лв., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване
на исковата молба – 19.10.2023г. до настъпване основания за изменение или
прекратяване на задължението, на осн чл.59, ал.9 от СК, а също и в частта
относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, съобразно постигнатото между родителите споразумение,
постановените с решение №*************г. по гр. д. №***********г. на ВРС
мерки относно упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето, като:
1/ ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето К. К. К., ЕГН**********, съвместно на двамата
родители К. К. К., ЕГН********** и Т. М. Д., ЕГН**********.
2/ ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето К. К. К., ЕГН**********, при
бащата К. К. К., ЕГН**********, на адрес гр. В., кв. В.В., бл.***, вх.3, ап.12.
ИЗМЕНЯ постановените с решение №*************г. по гр. дело
№***********г. на ВРС мерки относно режима на лични отношения на
детето и относно издръжката му, като:
11
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Т. М. Д.,
ЕГН**********, с детето К. К. К., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа пълна седмица от месеца – от 13.00 часа в петък, но не по-
рано от края на учебните занятия на детето в училище, до 09.00 часа в
понеделник, но не по-късно от началото на учебните занятия на детето в
училище;
- всяка трета пълна седмица от месеца – от 13.00 часа в петък, но не по-
рано от края на учебните занятия на детето в училище, до 09.00 часа на
следващия петък (тоест почти пълна седмица), но не по-късно от началото на
учебните занятия на детето в училище;
- 30 календарни дни през лятото (лятната ваканция на детето), ползвани
наведнъж или на два пъти, но във време, когато бащата не ползва правото си
на платен отпуск, като конкретно времето се разпредели по уговорка между
родителите;
- през Коледните празници – всяка нечетна календарна година, от 10:00
часа на 24-ти декември до 19.00 часа на последния празничен ден;
- по Новогодишните празници – всяка четна календарна година, от 10:00
часа на 31-ви декември до 19.00 часа на последния празничен ден;
- през пролетната учебна ваканция на детето – всяка нечетна календарна
година, от 10:00часа на първия ден до 19.00часа на последния ден;
- за рождения ден на детето – всяка четна година от 17:00часа (но не по-
рано от края на учебните занятия в училище) до 22:00 часа на същия ден; а
всяка нечетна година – на следващия ден след рождения ден на детето, също
за времето от 17:00часа (но не по-рано от края на учебните занятия в
училище) до 22:00часа на същия ден.
ОСЪЖДА Т. М. Д., ЕГН**********, да плаща в полза на детето К. К.
К., ЕГН**********, чрез баща му К. К. К., ЕГН**********, издръжка в
размер на 300.00лв. на месец, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи, считано от постановяването на настоящото съдебно решение до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №***********г. по гр. д. №*********г. на
ВРС, 19-ти състав, в частта с която е отхвърлен искът за осъждане на Т. М.
Д., ЕГН**********, да плаща в полза на детето К. К. К., ЕГН**********,
чрез баща му К. К. К., ЕГН**********, издръжка в размер на разликата над
300.00лв. до 350.00лв. на месец от постановяването на настоящото съдебно
решение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задължението, а също и изцяло от подаване на исковата молба до
постановяване на настоящото съдебно решение.
ОБЕЗСИЛВА Решение №***********г. по гр. д. №*********г. на ВРС,
19-ти състав, в частта с която е увеличен, по насрещния иск с правно
12
основание чл.150 от СК на К. К. К., ЕГН**********, със съгласието на майка
й Т. М. Д., ЕГН**********, срещу К. К. К., ЕГН**********, размерът на
определената с решение № **************г. по гр.д. №***********г. на ВРС
издръжка на детето, дължима от бащата, от 140лв. на 300лв. с падеж десето
число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението
по настоящото дело до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
пълното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този
насрещен иск.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване в частта
относно размера на присъдената издръжка на детето (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13