№ 681
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000297 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Проджект три“ ООД,
с която обжалват решение № 260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по
описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е
отхвърлил за разликата над присъдената сума он 138 000 евро , до първоначално предявения
размер от 276 000 евро, представляваща двойния размер на заплатена авансово сума по
предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 18.10.2019 г.,
развален по вина на продавача, съгласно чл. 13, ал. 3 от същия договор, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020
година, до окончателното й заплащане, както и в частта в която на основание чл.78, ал.3 от
ГПК е осъден да заплати на „К и К билдинвест“ ЕООД сумата от 9 480 лв., представляваща
съдебни разноски, съразмерно отхвърлената част на иска.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно поради
нарушение на закона и необоснованост. В тази връзка твърди, че съдът е дал правилна
правна квалификация на предявеният иск, но погрешно е преценил фактите и е направил
погрешен извод, че и двете страни са неизправни. Твърди, че в производството е установил
наличие на валидно сключен между страните предварителен договор и анекс №1 към същия,
изпълнение на задълженията на ищеца, купувач по договора, като от представените банкови
бордера се установява, че е изпълнил задължението си да заплати капарото по договора.
Твърди, че е установил развалянето на договора поради вина на продавача, както и
неизпълнението на задълженията от страна на продавача по сключеният договор
(снабдяване/заплащане с/на разрешителни за строеж). Твърди, че ако съдът не приеме за
установено развалянето на договора извънсъдебно, то същият следва да се счита развален с
получаването на исковата молба от ответника. Твърди, че е установил и виновното
поведение на ответника, което е причина за развалянето на договора. Релевира твърдения за
неизпълнение на задълженията от страна на продавача, както до изтичането на уговорения
срок, така и след това, като твърди, че това е основно задължение по сключеният договор.
1
Твърди, че правото да развали един договор поради причина на неизпълнение на задължение
на другата страна има единствено и само изправната страна по договора, като в тази връзка
инвокира довод, че неявяването на купувача на 02.06.20 г. при предложен от продавача
нотариус представлява изразено с конклудентни действия възражение за неизпълнен
договор. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като
неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната част и вместо него постанови ново, с
което да уважи предявеният осъдителен иск в пълен размер, като претендира и сторените в
това производство разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба „К и К билдинвест“ ЕООД оспорва
подадената въззивна жалба. Твърди, че действително решението е неправилно, но не в
обжалваната от ищеца част, а в частта, в която предявеният иск е уважен. Твърди, че от
доказателствата е установено, че продавачът е упражнил правото си да се откаже от
сключеният договор на 15.06.20 г., от който момент облигационната връзка е
преустановена. Твърди, че от доказателствата е установено, че за ищцовото дружество
съществува непреодолима сила да изпълни задължението си да заплати пълния размер на
уговорената цена, предвид спада на приходите му, както и предвид изразеното желание за
преработка на одобрените проекти. Твърди, че от изпратеното писмо с две предложения се
установява, че ищецът не е считал договора за развален, като в тази връзка прави анализ на
действията на процесуалния представител, впоследствие и съдружник в дружеството.
Твърди, че липсва правна и житейска логика, ако страните са считали договора за действащ,
ищецът да предлага сключването на нов договор за същото. Оспорва цитираната практика
относно възможността за разваляне на договора с исковата молба, като твърди, че същата е
неотносима към настоящия случай. В тази връзка твърди, че извода на първоинстанционния
съд за своевременно и надлежно упражняване на правото да развалят договор от двете
страни смята за правен абсурд. Оспорва наведените твърдения за виновно неизпълнение на
задълженията от страна на продавача, като твърди, че и съществуващото неизпълнение е по
молба на купувача, както и че дори да се приеме, че е налице такова неизпълнение, то това с
оглед характера на договора е несъществено. Оспорва и твърденията на ищеца по
отношение на определянето на нотариус и основанията за неявяване на купувача при
нотариус Веселина Връблянска. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното в отхвърлителната част като правилно и законосъобразно и претендира
разноски в настоящето производство.
С въззивна жалба „К и К билдинвест“ ЕООД обжалват решение № 260 106 от
06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен съд,
Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.93, ал.2 от
ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“ ООД
сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й заплащане и в
частта, в която е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Проджект три“ ООД
сумата в размер на 14 796.18 лева, представляваща съдебни разноски.
В жалбата твърди, че атакуваното решение в тази част е неправилно,
необосновано и немотивирано, постановено в пълно противоречие с материалния закон и
2
със събрания по делото материал. Релевира доводи относно предпоставките за
основателност на предявеният иск, като в твърди, че в хода на производството са събрани
достатъчно доказателства, обосноваващи прекратяването на договора от негова страна.
Твърди и развива същите доводи, отразени в отговора на въззивната жалба на ищеца по
отношение на прекратяването на договора, поведението на ищцовата страна, тълкуването на
договор и възприетото относно виновното неизпълнение на основно задължение по
договора да заплати разрешенията за строеж. Твърди, че съдът е смесил институтите на
неустойката и задатъка и вместо да отхвърли иска за задатък е присъдил част от
претендираната сума като неустойка, въпреки че страната която претендира връщане на
задатъка в двоен размер не е изправната страна по договора. Релевира твърдения за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, като чрез тях обосновава
направените доказателствени искания. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението в атакуваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявеният иска като неоснователен и
недоказан и претендира разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба „Проджект три“ ООД оспорва същата,
като релевира същите твърдения относно правилността на решението и тълкуването на
фактите по делото, изложени във въззивната жалба срещу отхвърлителната част. Моли съда
да потвърди атакуваното решение, като претендира и разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 260 106 от
06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на Софийски окръжен съд,
Търговско отделение, 5 състав, че съдът е осъдил на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД, „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“ ООД сумата от 138
000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й заплащане, отхвърлил е иска в
частта за разликата над тази сума, до първоначално предявения размер от 276 000 евро,
представляваща двойния размер на заплатена авансово сума по предварителен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 18.10.2019 г., развален по вина на продавача,
съгласно чл. 13, ал. 3 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г. до окончателното й заплащане,
като неоснователен, осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К и К билдинвест“ ЕООД да
заплати на „Проджект три“ ООД сумата в размер на 14 796.18 лв., представляваща съдебни
разноски и е осъдил на основание чл.78, ал.З от ГПК „Проджект три“ ООД да заплати на „К
и К билдинвест“ ЕООД сумата в размер на 9 480 лв., представляща съдебни разноски.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че на 18.10.2019 г. между ищеца, в качеството му на купувач и ответника, в качеството му
3
на продавач е сключен предварителен договор за покупко - продажба на дружествени
дялове, по силата, на който продавачът е поел задължението да продаде на купувача
притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „К и К билдинвест 2“ ЕООД. Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е собственик на
недвижим имот, подробно описан в договора и представляващ УПИ с идентификатор
04234.6908.1741, с адрес: с. Бистрица, район Панчарево, местност Герено, с площ от 8 085
кв.м., който е образуван от имоти (земеделски земи) със следните идентификатори
04234.6908.38, 04234.6908.35, 04234.6908.21, 04234.6908.12, кв. 15 по плана на гр. София,
при съседи, съгласно кадастрални скица: 04234.6908.47, 04234.6908.1379, 04234.6908.1286,
04234.6908.1680, 04234.6908.70, 04234.6908.75, 04234.6908.1933, 04234.6908.74. Видно от
договора, продавачът е поел задължението да апортира в „К и К билдинвест 2“ ЕООД
същият имот. Купувачът по предварителния договор за покупко-продажба на дружествени
дялове и ищец в настоящето производство е поел задължението да заплати сума в размер на
460 000 евро, а продавачът е поел задължението да апортира имота в капитала на
едноличното търговско дружество.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 22.01.2020
г. капиталът на „К и К Билдинвест 2“ ЕООД е бил увеличен чрез апортна вноска на
описания недвижим имот, като увеличението на капитала е вписано в Търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.11 от процесния
предварителен договор, че продавачът е поел задължението в срок до 7 дни от заплащането
на авансовите суми по предварителния договор да заплати всички такси за издаване на
разрешителните за строеж на описаните в предварителния договор 13 броя къщи, като след
това в разумен срок да организира въвеждането на разрешителните за строеж в сила, както и
промяната на описания в тях възложител с наименованието на дружеството „К и К
Билдинвест 2“ ЕООД, с изключение на къщи № 10 и № 11, за които е налице запазено право
на строеж в полза на две физически лица - М. и Л. Г..
Не се спори между страните, а се установява и от разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от предварителния договор, че договорената продажна цена на дружествените дялове е в
размер на 460 000 евро, която следва да се заплати на две вноски – сумата от 138 000 евро в
срок до 5 работни дни, считано от датата на подписване на предварителния договор и сумата
от 322 000 евро, в деня на подписване на окончателен договор за покупко - продажба на
дружествените дялове.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 24.10.2019
г. страните, с анекс № 1 към договора, са постигнали съгласие и са изменили начина на
плащане на уговорената цена и сроковете, като продавачът е поел задължението да продаде
100% от дяловете от капитала на дружеството „К и К Билдинвест 2“ ЕООД, а покупна цена
в размер на 460 000 евро следва да бъде заплатена от купувача по следния начин: 130 000
евро, в срок до 5 работни дни, считано от датата на подписване на този договор, сумата от 8
000 евро, в срок до 10 дни, считано от датата на заплащане на първата сума, а останалата
4
част от уговорената цена в размер на 322 000 евро да бъде заплатена в деня на подписване
на окончателен договор за покупко- продажба на дружествените дялове.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че на 24.10.2019 г. купувачът превел по банкова сметка на продавача сумата от 129 500 евро,
на 30.10.2019 г. сумата от 500 евро, а на 07.11.2019 г. е превел сумата от 8 000 евро, с което
изпълнил изцяло задължението си, частично след уговорените срокове.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с процесния
анекс от 24.10.2019 г. страните предоговорили и задължението на продавача по чл. 11 от
предварителния договор от 18.10.2019 г. Видно от сключеният анекс продавача е поел
задължението в срок до 7 дни от заплащането на авансовите суми по този договор, да
заплати таксата за издаване на разрешителните за строеж на къщи с номер 10 и 11, в срок до
7 дни, считано от вписване увеличаване капитал на „К и К билдинвест 2“ ЕООД, чрез
апортиране в капитала му - недвижимия имот описан в преамбюла на предварителния
договор, да заплати таксата за издаване на разрешителните за строеж на всички останали
къщи без 10 и 11, както и след плащане на таксите за разрешителните за строеж в разумен
срок да организира въвеждането на разрешителните за строеж в сила, както и промяната на
описания в тях възложител, с наименованието на дружеството „К и К билдинвест 2“ ЕООД,
с изключение на къщи с номер 10 и 11.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.3, ал.1 от договора, че
страните са уговорили краен срок за сключване на окончателен договор - 18.03.2020 г., а в
разпоредбата на чл.15, ал.1 от същия са уговорили начин за комуникация – по електронна
поща, чрез куриер или с препоръчано писмо на посочените в договора адреси на страните.
Не се спори между страните, а се установява и от приложените към исковата
молба копия от имейли от 10.04.20 г. и 22.04.22 г., изпратени от продавача до купувача, че
страните са водили преговори за сключване на допълнителни споразумения към процесния
договор.
Не се спори между страните, а се установява и от приложените към исковата
молба нотариална покана и имейли от 15.06.20 г. и 27.06.20 г., че продавачът е поканил
бъдещия купувач да прехвърли дружествените дялове, като сключат договор с нотариална
заверка на подписите, а с имейлите е отправил изявление за разваляне на договора, поради
неизпълнение на задълженията от страна на купувача да заплати изцяло уговорената цена.
Не се спори, а се установява и от представените имейли от 18.08.20 г. и
24.08.20 г., че купувачът е отправил изявление, с което е направил предложение за уреждане
на отношенията – сключване на окончателен договор в срок до 21.08.20 г., след изпълнение
на задължението на продавача да се снабди с разрешителни за строеж или възстановяване на
авансово внесената сума от 138 000 евро. С втория имейл купувачът е уведомил продавача,
че приема развалянето на договора, но счита същото по вина на продавача и е отправил
изявление за възстановяване на авансово внесената сума от 138 000 евро.
Не се спори, а се установява и от представените с отговора на исковата молба
5
имейл от 17.04.20 г., че купувачът е уведомил продавача относно невъзможността да
изпълни задължението си по заплащане на уговорената цена и сключването на окончателен
договор, предвид преустановяване на всички дейности и спада на приходите със 100% и е
предложил удължаване на срока за сключване на окончателен договор с 30 календарни дни
след прекратяване на извънредното положение. В отговор на така направено предложение
купувачът е направил насрещно, с което се е съгласил срока за извършване на
окончателното плащане и сключването на окончателния договор да се продължи със седем
дни.
Не се спори, а се установява и от констативен протокол от 02.06.20 г., съставен
от нотариус Стилян Тютюнджиев, че на поканата от продавача, купувачът не се е явил и не е
изпратил упълномощен представител за сключването на окончателен договор за
прехвърляне на дружествените дялове.
От представените от ответника 13 броя писма от Община „Панчарево“ и
приложените към тях 13 броя разрешения за строеж се установява, че разрешенията за
строеж на конкретните обекти са издадени (съставени) на 10.09.2018 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявени е иск, с правно основание чл.93, ал.2, т.2 от ЗЗД, за сумата от
276 000 евро, представляваща двойния размер на заплатената авансово сума по
предварителен договор от 18.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на допустимостта на подадените от страните въззивни жалби
съдът намира, че същите са процесуално допустими, като подадени в срок и от
легитимирани страни. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С атакуваното решение № 260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. №
145/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е осъдил
на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати
на „Проджект три“ ООД сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й
заплащане, отхвърлил е иска в частта за разликата над тази сума, до първоначално
предявения размер от 276 000 евро, представляваща двойния размер на заплатена авансово
сума по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 18.10.2019
г., развален по вина на продавача, съгласно чл. 13, ал. 3 от същия договор, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
25.09.2020 г. до окончателното й заплащане, като неоснователен, осъдил е на основание
чл.78, ал.1 от ГПК „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“ ООД сумата в
размер на 14 796.18 лв., представляваща съдебни разноски и е осъдил на основание чл.78,
6
ал.З от ГПК „Проджект три“ ООД да заплати на „К и К билдинвест“ ЕООД сумата в размер
на 9 480 лв., представляща съдебни разноски.
В жалбата на ищеца по делото са наведени твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение, като се твърди, че съдът неправилно е приел наличието на
неизпълнение на задълженията на двете страни по договора, както и че договорът следва да
се приеме за прекратен от страна на купувача поради виновното неизпълнение на
задълженията от страна на продавача. Евентуални твърди, че ако съдът не възприеме
развалянето на договора, извършено с писмено изявление от негова страна, то същият
следва да се смята развален с получаването на исковата молба от ответника, поради негово
виновно неизпълнение, а неявяването при нотариус е проява на възражение за неизпълнен
договор чрез конклудентни действия.
В жалбата на ответника в производството са инвокирани доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение свързани с възприетото от съда неизпълнение
на задълженията от негова страна, изводите на съда относно развалянето от негова страна на
договора поради виновното неизпълнение на основно задължение на купувача да заплати
изцяло уговорената цена. Твърди, че дори да съществува неизпълнение на задълженията от
негова страна, то това неизпълнение е несъществено, с оглед задълженията му. Така
наведените доводи в жалбите за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в
настоящия си състав намира за частично основателни по следните съображения:
Свободата на договаряне, установена с правилото на чл. 9 ЗЗД, предпоставя
правото на страните по един двустранен договор, вкл. и предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот, да уговорят специални правила относно отказа от договора по
смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗЗД (освобождаване на страните от облигационната обвързаност по
договора, чрез развалянето му поради неизпълнение) респ. за отговорността на неизправната
страна. Ето защо, в тези случаи не съществуват законови пречки функциите на задатъка да
бъдат придадени и на платената от изправната страна авансова сума за част от продажната
цена на имота, дори тази сума да не е определено в съдържанието на договора с термина
"задатък". Тогава капарото ще подлежи на приспадане при изпълнението, а при
неизпълнение - ще се задържи или върне в двоен размер. Необходимо и достатъчно е в
съглашението да са включени изрични уговорки, според които страните придават на
определена престация (вкл. и на авансова сума за част от цената) значението на задатък - да
се стимулират те да изпълнят точно задълженията си, за да не изгубят даденото ли да бъдат
принудени да върнат полученото в двоен размер и изправната страна да може да задържи
получения или да иска връщане в двоен размер на дадения задатък, след като се откаже от
договора. С оглед на това, в конкретния случай и предвид събраните по делото
доказателства, неоспорени от страните, настоящият състав намира, че предадената сума,
авансово платена и представляваща част от продажната цена, има качеството на задатък. В
този смисъл настоящият състав изцяло споделя разрешението, дадено в решение №
106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4 088/17 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 12/23.05.2018 г. по гр. д.
№ 834/17 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 64/10.09.2012 г. по т. д. № 193/11 г. на ВКС, ІІ т.о.,
7
решение № 71/09.07.2010 г. по т. д. № 726/09 г. на ВКС, І т.о.
В настоящия случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата
молба ищецът е предявил иск с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата от 276 000
евро, представляваща двойния размер на сумата (капарото), на която страните са придали
функцията на задатък. За да бъде проведен успешно иска по чл.93, ал.2, изр.ІІ-ро от ЗЗД
следва по безспорен начин да се установят следните предпоставки: сключен договор
между страните, при който е уговорен и платен задатък; страната дала задатъка да е
изправна страна по договора; страната, която е получил задатъка, виновно да не е
изпълнил договорните си задължения; така сключеният договор да е развален и
получилата задатъка страна да не е върнала същия. Липсата на една от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявеният иск. Във въззивната инстанция,
спорен е извода на първоинстанционния съд по отношение на изправността на
страните по договора.
Функциите на задатъка по дефиниция са потвърдителна и обезпечителна -
служи като доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението на
задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната страна
да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в двоен размер. От
предвидените в чл. 93, ал. 2 от ЗЗД последици на неизпълнението при уговорен задатък
се извлича и обeзщетителната му функция, тъй като той служи и като предварително и
общо определяне на обезщетението, на което кредиторът ще има право в случай на
неизпълнение. С оглед свободата на договаряне страните могат да договорят и
заплащане на обезщетение по общия ред наред със задатъка, с което на задатъка може
да бъде придадена наказателна функция. Наред с тези функции следва да се посочи, че
задатъкът по своята правна същност представлява един по-опростен от предвидения в
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора. В
решение № 474 от 13.07.2010 г., постановено по гр. д. № 457/09 г. по описа на ВКС, IV
г.о., е прието, че задатъкът и отметнината (пишманлък) са акцесорни съглашения,
които предоставят на всяка от страните потестативното право в определени случаи да
развалят един договор. Уговорката за задатък освобождава изправната страна от
необходимостта да спазва реда по чл. 87 от ЗЗД, като кредиторът не следва да дава
допълнителен срок за изпълнение с предупреждението, че при неизпълнение и в този
допълнителен срок ще смята договора за развален. Уговореният задатък предоставя
това право на изправната страна - чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.
С уговарянето на задатък страните по взаимно съгласие свързват една
определена по размер престация с възможността за прекратяване на облигационната
връзка от страната без определяне на допълнителен срок за изпълнение. В
постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 137от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1 161/10 г.
на ВКС, III г.о., е прието, че вредата, която изправната страна свързва с отказа си от
договор с включена клауза за задатък съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗЗД, се обезщетява със
8
задържането на задатъка или връщането му в двоен размер в полза на изправната
страна.
В конкретния случай, видно от доказателствата по делото и двете страни по
процесния договор не са изпълнили в цялост своите задължения (купувачът по
предварителния договор да заплати пълния размер на уговорената цена на дяловете, след
като е бил поканен да се сключи окончателен договор, а продавачът да изпълни поетото
акцесорно задължение да заплати стойността на издадените разрешения за строеж).
Съобразявайки се със събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че
ответникът в производството не е изпълнил незначителна част от поетите с договора
задължения, поради което следва да се приеме, че същият е изправна страна по договора,
която е реализирала потестативното си право да развали същият поради неизпълнение на
основно задължение от страна ищеца, а именно да заплати пълния размер на уговорената
цена по предварителния договор. Дори да се приеме, че и двете страни са неизправни, в
степен препятстваща упражняването на потестативното им право да развалят договора, то
това не може да обоснове законосъобразен извод, че сключеният договор, по които е налице
неизпълнение на задълженията не може да бъде развален. Съществуващото двустранно
неизпълнение не може да се приеме като прекратяване на договорната връзка
(облигационното правоотношение). В случай, когато е налице „двустранна вина“ на
страните за неизпълнение на договора, този факт не може да попречи на упражняването на
правото на разваляне на договора. Тази неизправност (неизпълнение на поетите с договора
задължения) ще има за последица невъзможността на страните да претендират обезщетение
за неизпълнението на задълженията на другата страна. Изложеното по-горе е обективирано
в решение № 11 от 27.06.2016 г., постановено по т.д. № 3 568/14 г., по описа на Т.К., І Т.О.
на ВКС, както и правната теория ( Проф. Ал. Кожухаров, „Облигационно право“ 1974 г.,
стр.354 и Анг. Калайджиев, „Облигационно право“, 2013 г., стр. 376).
В конкретния случай настоящият състав намира, продавачът по предварителния
договор е реализирал потестативното си право да развали договора чрез едностранното
писмено изявление, за което не се спори, че е достигнало до купувача, поради което
сключения между страните договор следва да се приеме за развален от този момент. Ето
защо съдът намира за неоснователни и ирелевантни възраженията на страните относно
реализиране на правото да се развали договора с получаването на препис от исковата молба,
както и възражението, че дори да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на
продавача, то това неизпълнение е незначително. Неоснователно е и твърдението, че
договорът е развален от ищеца, с изявлението, че приема развалянето на договора, но счита
същото по вина на продавача, обективирано в мейл от 24.08.20 г. По същество
волеизявлението му обективира съгласие с вече отправеното и получено изявление за
прекратяване на договора от страна на ответника и не може да се тълкува разширително, че
е направил изрично волеизявление за разваляне. Неоснователно е и наведеното във
въззивната жалба на ищеца твърдение, че с неявяването си за сключване на окончателен
договор е направил възражение за неизпълнен договор, което е реализирано с конклудентни
9
действия. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗЗД дава възможност на длъжника, който има срещу
своя кредитор изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и
неговото задължение, да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни
своето, като в този случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.
Възражението за неизпълнен договор има характер на средство за защита на страната, която
го предявява, и представлява в същото време средство за осигуряване на реално и
едновременно изпълнение на насрещните престации, като правоотношението може да бъде
договорно и извъндоговорно. Когато възражението за неизпълнено насрещно задължение се
упражнява съдебно, същото следва да бъде направено своевременно съобразно
процесуалните правила. В конкретния случай липсва насрещно вземане на купувача към
продавача по сключения между страните договор, а е налице незначително неизпълнение на
поето акцесорно задължение от продавача да заплати стойността на издадените разрешения
за строеж, с оглед на предмета на сключеният между страните договор.
С оглед на изложеното и предвид обезщетителния характер (функция) на
задатъка настоящият състав намира, че предявеният иск за заплащане на двойния размер на
капарото, на което страните са придали значение на задатък е неоснователен. Така
уговореният задатък може да изпълни обезщетителната си функция само по отношение на
изправната страна по договора, която е изпълнила задълженията си, а не може да бъде
основание за неизправната страна да се обезщети (ползва) от предварително и общо
определено обезщетение, на което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да
се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното, в частта, в която съдът е
отхвърлил е иска в частта за разликата над тази сума, до първоначално предявения размер от
276 000 евро, представляваща двойния размер на заплатена авансово сума по предварителен
договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 18.10.2019 г., развален по вина на
продавача, съгласно чл. 13, ал. 3 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г. до окончателното й
заплащане, като правилно и законосъобразно, а в частта в която съдът е осъдил на
основание чл.93, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на
„Проджект три“ ООД сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й
заплащане да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно, а предявеният иск се
отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на спора, атакуваното решение следва да се
отмени и в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К и К
билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“ ООД сумата в размер на 14 796.18 лв.,
представляваща съдебни разноски.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски, съдът
намира, че с оглед изхода на спора, такива се дължат на ответника. Ето защо и предвид
направеното възражение за прекомерност ищеца дължи на ответника сумата от 12 326.18
лв., представляваща възнаграждение за един адвокат пред първоинстанционния съд. От така
10
дължимата сума следва да се приспадне присъденото с първоинстанционното решение
възнаграждение за един адвокат, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 2 846.18 лв. По отношение на претендираните разноски за настоящата
инстанция съдът намира, че въззивникът ищец следва да бъде осъден да заплати на
ответника по въззивната жалба сумата от 8 000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 5 398.10 лв., представляваща размера на внесената
държавна такса.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 145/20 г. по описа на
Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е осъдил на
основание чл.93, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, „К и К билдинвест“ ЕООД да заплати на
„Проджект три“ ООД сумата от 138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й
заплащане, както и в частта, в която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К и К
билдинвест“ ЕООД да заплати на „Проджект три“ ООД сумата в размер на 14 796.18 лв.,
представляваща съдебни разноски, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Проджект три“ ООД, ЕИК:********* срещу „К
и К билдинвест“ ЕООД, ЕИК: *********, с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата от
138 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 25.09.2020 г., до окончателното й заплащане, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 106 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. №
145/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в
която съдът е отхвърлил е иска с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за разликата над
присъденият размер от 138 000 евро, до първоначално предявения размер от 276 000 евро,
представляваща двойния размер на заплатена авансово сума по предварителен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 18.10.2019 г., развален по вина на продавача,
съгласно чл. 13, ал. 3 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 25.09.2020 г. до окончателното й заплащане,
като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК „Проджект три“ ООД, ЕИК:*********
да заплати на „К и К билдинвест“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 2 846.18 (две хиляди
осемстотин четиридесет и шест лв. и осемнадесет ст.) лв., представляваща разноски пред
11
първоинстанционния съд, както и сумата от 8 000 (осем хиляди) лв. и сумата от 5 398.10
(пет хиляди триста деветдесет и осем лв. и десет ст.), представляващи разноски пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12