№ 1357
гр. Русе, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520103238 по описа за 2023 година
Ищецът „Лизингова къща София лизинг“ЕАД-София с ЕИК ********* е
предявил искове за реално изпълнение на договорно задължение с правна
квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД и за заплащане на две договорни неустойки с правна
квалификация чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца се основават на твърдения, че на **** г. са сключили с с
ответното дружество договор за отдаване под наем на движимо имущество - автомобил
Пежо, модел 3008 с посочени регистрационен номер и номер на шаси. Определен бил
месечен наем. Също така е било предвидено заплащане на неустойка при забава.
Ответникът е изпаднал в забава и предвид неплащане на дължими месечни вноски е
поканен с покана изх. № *** г. да изплати задълженията си, като е уведомен, че ако не
направи това в дадения подходящ срок от 30 дни, договора да се счита за развален. Към
момента на завеждане на исковата молба автомобила предмет на договора бил върнат
на ищеца, но натрупаните задължения не били погасени. Така ответникът дължал
общо 6995,55 евро с левова равностойност 13 682,11 лв., от които 5064,89 лв. –
представлявали неплатени наемни вноски за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г.
когато автомобила бил върнат. Сумата 2028,14 лв. била неустойката дължима на осн.
чл. 92 от ЗЗД и т. 3.1 от раздел ІV от договора, дължима за периода от 07.12.2020 г. до
30.04.2021 г., а останалата част от общо дължимите средства била неустойка по чл. 92
от ЗЗД дължима на основание раздел V, т.2, раздел ІХ, т.2 и раздел ХІ, т.2 от договора
за наем. Същата била в размер на 19 202,96 евро. От същата обаче се претендира
частично само 3368,94 евро с левова равностойност 6589,07 лева. Общият размер на
1
претендираните суми по настоящото дело за неплатени наемни вноски, неустойка по
раздел ІV, т. 3.1 от договора, както и неустойката по раздел V, т.2, раздел ІХ, т.2 и
раздел ХІ, т.2 от договора за наем, която се претендира в горепосочения частичен
размер е 6955,55 евро. Претендира за осъждане на ответника да му заплати посочената
сума по пера в евро, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът „САМУЕЛ ГРУП“ ЕООД-Русе, ЕИК ********* оспорва исковете.
Признава се, че ответникът не е заплатил лизингови/наемни/ вноски за периода от
01.12.2020 г.- 30.04.2021 г. когато е върнал лекият автомобил. Поради това се счита, че
лизингодателя е развалил договора, а не го е обявил за предсрочно изискуем. С оглед
на това се счита, че се дължат само неплатени вноски до 30 април 2021 г. При това
положение претендирането на неустойки, които са съизмерими с оставащото
остатъчно задължение по договора в размер на около 95% от същото би противоречило
на добрите нрави. Изложени са и допълнителни правни доводи за недължимост на
претендираните неустойки. По тези съображения се моли исковете да бъдат
отхвърлени.
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
На **** г. между страните по делото е сключен договор № *** за наем на лек
автомобил. Съгласно същия ищецът е отдал на ответника под наем лек автомобил
срещу задължение за заплащане на месечни наемни вноски, а също и вноски по
застраховка “Пълно автокаско” в полза на наемодателя. В чл.37 от договора е
предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора лизингополучателят е
длъжен да предаде автомобила на лизингодателя в тридневен срок от датата на
прекратяването. В раздел IV, т.3.1 от договора е предвидено, че при забавено плащане
на наемните вноски наемателят дължи неустойка в размер на 0,5% върху дължимата
сума за всеки ден забава на съответната наемна вноска. Договорът съдържа и клауза,
съгласно която при неплащане на вноска на падежа и забава над 30 дни наемодателят
има право да прекрати едностранно договора и да получи автомобила при посочени
условия. В раздел ІХ, т.2 от договора е предвидено, че в случай на забава над 60 дни на
което и да е плащане по договора и при връщане на автомобила се дължи неустойка в
размер на 95% от оставащите месечни наемни вноски. По делото се признава се и не се
спори, че ответникът е изпаднал в забава и не е изплатил месечни вноски за периода от
01.12.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на 1036,97 евро. Представени са и писмени
доказателства в тази насока, в т.ч. и приемо-предавателен протокол от 30.04.2021 г., с
който ответникът е върнал на ищеца автомобила, както и последващо уведомително
писмо от 30.07.2021 г.,с което ищецът уведомява ответника, че разваля договора и
изявява претенциите си за заплащане на неплатени вноски и неустойки. При така
установеното съдът счита, че е налице неизпълнение на задължението на ответника да
плаща месечни погасителни вноски за периода от 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г. и е
2
налице основание за едностранно прекратяване /разваляне/ на договора от ищеца. Това
е направено по предвидения в договора ред – чрез връщане на автомобила, който е
приет от ищеца, а впоследствие е изпратено и нарочно писмо. С оглед на това
ответникът дължи на ищеца неплатените вноски до датата на връщане на автомобила,
а също и обезщетение за забава, което в случая се претендира под формата на
неустойка за забава в размер, които надвишава законната лихва за забава. Тази разлика
обаче сама по себе си не е достатъчна да обоснове извод за недължимост на тази
неустойка. В случая неустойката е в размер ограничен от крайна дата – връщането на
автомобила, предмет на договора, а общият й размер не сочи на нищожност поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, нито е прекомерен по
смисъла на чл.92, ал.2 от ЗЗД, с оглед на което и този иск следва да се уважи. Същото
обаче не се отнася за иска за неустойка в размер на 95% от общия размер на
оставащите вноски по договора, каквато е уговорена в раздел V, т.2, раздел ІХ, т.2 и
раздел ХІ, т.2 от сключения между страните договор за наем. Такъв размер на
неустойка накърнява добрите нрави и клаузите на договора, които го предвиждат са
нищожни по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това е така, т.к. когато договорът е
развален и наемодателят си е върнал владение върху вещта размерът на претърпените
от него вреди е съществено по-нисък от размера на така предвидената неустойка.
Евентуалното получаване на същата би накърнило добрите нрави, т.к. наемодателят ще
си върне владението върху автомобила и едновременно с това ще получи и неговата
почти пълна стойност и ще е в противоречие и с разпоредбата на чл.88, ал.1, изр. второ
от ЗЗД, предвиждаща, че кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора. С оглед на това частичният искът, с който се претендира
част от неустойка по раздел V, т.2, раздел ІХ, т.2 и раздел ХІ, т.2 в размер на 95% от
общия размер на оставащите вноски по договора следва да се отхвърли изцяло.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните съобразно
правилата на чл.78 от ГПК
Доколкото съдията-докладчик от СРС не е събрал дължимата д.т. страните
следва да бъдат осъдени да заплатят такава – ищецът – върху отхвърления размер на
исковете, а ответникът – върху уважения.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „САМУЕЛ ГРУП“ ЕООД-Русе, ЕИК ********* да заплати на
„Лизингова къща София лизинг“ЕАД-София с ЕИК ********* сумата в размер на
2 589,64 евро - неплатени наемни вноски по договор № ***/**** г. за наем на лек
автомобил, дължими за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г. и сумата в размер на
1 036,97 евро – неустойка за забавено плащане на тези вноски за периода от 07.12.2020
3
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.09.2021 г. до
окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за сумата от
3 368,94 евро – неустойка по неустойка по раздел V, т.2, раздел ІХ, т.2 и раздел ХІ, т.2
в размер на 95% от общия размер на оставащите вноски по договора.
ОСЪЖДА „САМУЕЛ ГРУП“ ЕООД-Русе, ЕИК ********* да заплати на
„Лизингова къща София лизинг“ЕАД-София с ЕИК ********* сумата от 300 лв.-
разноски за юриск. възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „Лизингова къща София лизинг“ЕАД-София с ЕИК ********* да
заплати на „САМУЕЛ ГРУП“ ЕООД-Русе, ЕИК ********* сумата от 770,56 лв.-
разноски за адв. възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „САМУЕЛ ГРУП“ ЕООД-Русе, ЕИК ********* да заплати по сметка
на РРС държавна такса в размер на 283,72 лв.
ОСЪЖДА „Лизингова къща София лизинг“ЕАД-София с ЕИК ********* да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 263,56 лв.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4