Решение по дело №2201/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.215 от ЗУТ вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Община Бургас срещу Заповед № ДК-19-Б-2/16.11.2023г. на Началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ е забранен достъпът и ползването на неприетия по установения ред строеж „Външен водопровод ПЕВП РЕ 100 RN 10 ф125х7.4 L = 73.00м“, находящ се в [ПИ] по КККР на град Бургас. Предмет на заповедта е част от строеж, разрешен за изграждане с Разрешение за строеж № 122/23.09.2003г. „Обслужващи улици, о.т. 107А, 103А-103-СК1-105А, 104А-подр. т. 23. подрт.26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв.5 и кв.6 УПИ ІІІ-87 по плана на Промишлена зона Победа Бургас “. В жалбата се твърди, че чрез забрана за ползване на строежа, описан в обжалваната заповед, практически се стигало до забрана за ползване на целия обект. Били построени и въведени в експлоатация Трасформаторен пост в [ПИ], обслужващ всички обекти. Свързан с процесния водопровод бил друг водопровод, изграден от „ВиК“ ЕАД, въведен в експлоатация през 2008г.

Твърди се нарушение на формата на заповедта, тъй като били изложени противоречащи си твърдения и разпоредителна част.

Прави се искане за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява пълномощие от юрисконсулт З. Р., която поддържа жалбата и наведените в нея отменителни основания. Заявява претенция за присъждане на разноски.

Ответникът оспорването – Началникът на РДНСК Бургас, се представлява по пълномощие от главен експерт Й. А. – служител с юридическо образование, която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заявява претенция за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна дружество „Бултрейд комплекс“ ООД не израща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощнците на жалбоподателя и на ответника са представили писмени защити, в които развиват подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С Разрешение за строеж № 78/27.06.2003г., издадено от Главния архитект на Община Бургас, на Община Бургас и на инвеститора „Бултрейд Комплекс“ ООД е разрешено да извърши строително-монтажни работи, съгласно утвърдения на 09.06.2003г. работен проект за „Автоцентър с автосервиз, магазин за автомобили, заведение за бързо хранене, бензиностанция и газостанция в УПИ ІV-87, кв.6, по плана на ПЗ Победа град Бургас“ с подобекти : 1/Площадкова битово-фекална канализация РVС ф 315х15 L=193.46м; 2/Площадкова канализация – примеси на масла РVС ф 160х7.7 L=77.50м; 3/Площадков водопровод ПЕВП – ф 90х5.4 L=128.10м; 4/Външен водопровод ПЕВП РЕ 100 PN 10 ф 125х7.4 L=78.00м. Срокът на строителството е определен от 30.06.2003г. до 30.09.2003г.

Констативен акт № 7 е съставен на 10.03.2023г. от двама инспектори в РДНСК Бургас, в който са обективирани резултатите от извършена проверка на място (листи 24-26) : Установено е, че строеж, разрешен с описаното по – горе РС, е завършен и попада в [ПИ] по Кадастралната карта (КК) на град Бургас, започващ от съществуващ водопровод от стомана ф100 при о.т. 104 до о.т. 105. Минтиран е уличен противопожарен кран. Прието е, че строежът е трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗУТ вр. чл.6, ал.2, т.8 от Наредба № 1 от 2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че строежът се ползва по предназначение, без да е въведен в експлоатация – без издадено разрешение за ползване от компетентния орган по чл.177, ал.2 от ЗУТ. Като възложители, строители и ползватели на строежа са посочени Община Бургас и „Бултрейд Комплекс“ ООД. Предвид установяванията, е посочено, че Констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.178, ал.5 от ЗУТ за забрана на ползването на строежа. Констативният акт е подписан от съставителите му.

Констативният акт е съобщен на 16.08.2023г. на Община Бургас.

Съобщение е изпратено и на „Бултрейд Комплекс“ ООД. Тъй като на седалището на дружеството не е намерено лице, което да получи съобщението, административният орган е процедирал по реда на §4, ал.2 от ЗУТ – на 05.10.2023г. било залепено съобщение на входната врата на адреса на дружеството, за което длъжностните лица издали служебна бележка (листи 20-21). Съобщението е публикувано и на електронната страница на РДНСК Бургас на 18.10.2023г.

С Акт от 26.10.2023г., съставен от длъжностни лица от РДНСК Бургас, е удостоверено, че в указания седемдневен срок Община Бургас и „Бултрейд Комплекс“ ООД не са подали възражение срещу Констативния акт – лист 17.

С оспорената по делото Заповед № ДК-19-Б-2 от 16.11.2023г. на Началника на РДНСК Бургас (листове 14-15) са забранени достъпът и ползването на строежа, описан по – горе, находящ се в [ПИ]. Определен е срок до 01.12.2023г. за доброволно изпълнение на заповедта, като е разпоредено да се осигури безпрепятствен достъп до пътищата и пожарните хидранти, с цел осигуряване извършване на противопожарни и аварийно спасителни действия. Необходимостта от проходимост на пътищата е за осигуряване на достъпност на противопожарните автомобили до всички обекти и водоснабдяване от пожарните хидранти, с цел съблюдаване на разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредба № І3 1971 от 2009г. за строително – технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, обн., ДВ, бр. 96 от 4.12.2009 г., в сила от 5.06.2010 г. Разпоредено е поставяне на отличителни знаци на ДНСК за ограничаване достъпа и недопускане на хора на строежа. Разяснено е, че заповедта подлежи на обжалване по реда на чл.215 от ЗУТ в 14-дневен срок пред АдмС Бургас. Обявено е, че съгласно чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.

Заповедта е съобщена на Община Бургас на 20.11.2023г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 23.11.2023г. Направено е искане да се спре по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК допуснатото от закона предварително изпълнение на административния акт, за който не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол.

С определение № 3126 от 06.12.2023г., постановено по настоящото дело, искането е отхвърлено.

Определението е обжалвано от Община Бургас и е отменено с определение № 3103 от 14.03.2024г., постановено по административно дело № 2575/2024г. на ВАС, ІІ отд., като е спряно допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Прието е, че целта на допуснатото от закона предварително изпълнение е необходимостта от защита на обществения интерес, който обаче в случая е застрашен, вкл. здравето и живота на живущите и работещите в обекти, захранвани от спорния водопровод, защото забраната за ползването му ще доведе до прекъсване на водоползването, вкл. и до захранването на съществуващ към него пожарен хидрант.

За установяване на определени обстоятелства, за които са необходими специални знания, беше назначена и приета като неоспорена комплексна съдебнотехническа експертиза, изготвена от арх. М. А. и инж. Р. Д..

В експертизата се сочи, че в обхвата на [ПИ] попада улица Осогово, по която е изградена водопроводна мрежа от водопроводи ПЕВП с диаметри в различните участъци ф160, ф125 и ф110. Въз основа на Разрешение за строеж № 215/12.12.2006г., издадено на „ВиК“ Бургас, е подменен съществуващ водопровод на ул. Осогово, стоящ между ул. Чаталджа (в източната си част) и на запад ориентировъчно стигащ северно от границата между УПИ ХV-87 и УПИ ХІV-87, кв.5. Този водопровод е изпълнен от ПЕПВ Ф160. Вещите лица са установили фактически на място, че процесният водопровод, предмет на оспорената заповед, е свързан (като продължение в посока запад) с водопровода по предходното изречение. Дължината му е 73м. Според вещите лица, процесният водопровод представлява второстепенен клон на водоснабдителната мрежа, а не водопроводно отклонение.

В съдебно заседание вещите лица обясниха, а и се установява от графичната част към експертизата – Приложение № 1 и 2, че установеният на място водопровод, чието ползване е спряно с оспорената заповед, не отстои между о.т. 104 и о.т.105, по начина, по който е описан в техническия проект (лист 32), тъй като ПУП е променян след издаването на разрешението. Към момента о.т. 104 попада в [ПИ], който се намира южно от [ПИ] и представлява продължение на ул. Осогово в югозападна посока.

Както се посочи и по – горе, строежът на подобект „Външен водопровод ПЕВП РЕ 100 RN 10 ф125х7.4 L = 73.00м“ по Разрешението за строеж № 72/27.06.2003г. е предвиден да водоснабди сградите и съоръженията в УПИ ІV-87, кв.6. По монтажния план са предвидени две отклонения за водовземане : с тройници ф125-2бр, опорни блокове-2бр. и тапи ф125-2бр. След посещение на място вещите лица са установили, че към процесния водопровод е свързан външен водопровод ПЕВП РЕ 100 RN 10 ф125х7.4L=41м. до противопожарен кран, както и следващ водопровод ПЕВП РЕ 100 RN 10 ф125х7.4L=27м. до втори противопожарен кран. Този водопровод е перпендикулярен на процесния водопровод и минава през ПИ №№ 07079.659.450 и 07079.659.461. Предназначен е да захранва с вода за питейно-битови нужди УПИ ХVІІ-519, кв.5 ([ПИ]). За сградата в имота е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 180/06.08.2008г.

От водопроводната мрежа на УПИ ХVІІ-519, кв.5, се захранва и УПИ ХХVІІІ-521, кв.5 ([ПИ]), за сградите в който е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 260/13.11.2017г.

В УПИ ХVІІ-519, кв.5, ([ПИ]) има изградена водомерна шахта, в която е разположен водомерен възел, по който става отчитането и заплащането на потребената вода.

Вещите лица са установили изградени два пожарни хидранта, които биха останали без водоснабдяване, в случай че се приведе в изпълнение оспорената заповед. Това са хидранти, изградени пред лицето на УПИ ХVІІ-519 и попадащи в границите на [ПИ], собственост на „Черноморски бряг“ АД. Вярно е, че със заповедта е разпореден безпрепятствен достъп до хидрантите, но вещите лица сочат, че такъв достъп е възможен само при условие, че се премахне съществуващата в момента преграда от профилна ламарина и се разчистят натрупаните около преградата отпадъци и растителност, за да се осигури проходимост между [ПИ] и 07079.659.461. Вещите лица са установили, че от северозапад имотът е преграден, неподдържан и целият обрасъл в растителност, което прави невъзможен достъпът на противопожарен автомобил. Подходът към хидантите от югоизток е възпрепятстван от изграден портал с плъзгаща врата. Порталът е бил отворен, когато вещите лица са извършили посещение, без обаче да могат да кажат кога порталът е отворен и кога затворен.

В северозападния край на УПИ ХІV-87, кв.5, е изграден трафопост.

В съдебно заседание вещите лица обясниха, че на място са установили изпълнение на един хидрант, местоположението на който беше отбелязано с химикал на Приложение № 1 (Комбинирана извадка от плана за регулация и кадастралната карта в обхвата на кв.5 по плана на ПЗ „Победа“ с нанесени водопроводи). Хидрантът е изпълнен северно от УПИ ХV-87 и УПИ ХІV-87, където е изграден трафопостът. Този хидрант попада почти в средата на трасето на процесния водопровод, поради което не би могъл да се ползва, в случай на изпълнение на заповедта. Вещите лица обясниха, че този фактическото изпълнение на този хидрант е в отклонение от проекта.

В съдебно изпълнение вещите лица обясниха, че заповедта би била изпълнена със спиране на водата чрез спирателен кран, какъвто следва да има монтиран между същестуващ водопровод ПЕВП ф160 и процесния, тъй като водопроводите са с различни диаметри, в който случай връзката по правило се осъществява чрез спирателен кран.

В табличен вид вещото лице е описало данни са имотите в кв.5 и кв.6, които се обслужват от процесния водопровод :

1/УПИ VІІ-87, кв.5 ([ПИ]), собственост на „Техногаз“ ЕООД, обект: контролно-технически пункт за периодични прегледи на ППС, изграден с разрешение за строеж и въведен в експлоатация с удостоверения от 14.12.2006, 06.08.2008г., 16.07.2013г., 16.07.2017г. и 15.12.2012г.

2/УПИ VІІІ-87, кв.5, ([ПИ]), собственост на ЕТ „ПЕНЕВ-АУТО-Г. Пенев“, обект : магазин, склад за авточасти и офиси, изграден с разрешение за строеж и въведени в експлоатация с удостоверения от 29.06.2007г. и 25.09.2009г.

3/УПИ ХVІІ-87, кв.5, ([ПИ]), собственост на „М.И.02“ ЕООД , обект : складова база за авточасти и офиси – пристройка към съществуваща база, кабел ниско напрежение НН, изградени с разрешение за строеж и въведени в експлоатация с удостоверения от 06.08.2008г. и 02.08.2012г.

4/УПИ ХІІІ-87, кв.5, ([ПИ]), собственост на „БУЛСЕРВИЗ“ ООД, обект : автосервиз и складова база А, изградени с разрешение за строеж и въведени в експлоатация с удостоверения от 02.08.2012г. и 04.10.2012г.

5/УПИ ХХІІІ-87, кв.5 ([ПИ]), собственост на „Хелла Бургас“ ЕООД и „Шкетиев Стой Инвест“ ЕООД, обект : търговско-административна сграда и външни ЕЛ и ВИК връзки, БТКТП 1х800КВ кабели 20КВ кабел НН, изградени с разрешение за строеж. Уличният водопровод е въведен в експлоатация с удостоверения от 08.05.2008г., 23.12.2009г. и 30.05.2011г.

6/УПИ ХХІ-87, кв.5, ([ПИ]), собственост на ЕТ „Ники-Х. Върголомов“, обект : автосервиз, изграден с разрешение за строеж.

7/УПИ ХХІІ-87, кв.5, ([ПИ]), собственик на Г. Т., обект : автосервиз, автобояджийски и автотенекеджийски услуги и офис, изградени с разрешение за строеж.

8/УПИ ХХVІІІ-521, кв.5, ([ПИ]), собственост на Р. Г., обект : два автосервиза, изградени с разрешения за строеж и въведени в експлоатация с удостоверения от 02.08.2012г., 04.11.2013г. и 13.11.2017г.

9/УПИ ХХІV-87, кв.5 ([ПИ]), собственост на „Е.-КО“ ООД, обект : офис-сграда с шоурум, изградена с разрешение за строеж и въведена в експлоатация с удостоверения от 02.08.2012г. и 14.12.201,г.

10/УПИ ХІV-87 и УПИ ХV-87, кв.5, ([ПИ]), собственост на „Северни води“ ООД, обект : БКТП в УПИ ХІV и кабели НН, построени с разрешения за строеж и въведени в експлоатация с удостоверение от 15.12.2012г.

11/УПИ ІІІ-87, кв.6, собственост на „Черноморски бряг“ АД, обект : обслужваща [улица]-103-СК1-105А-105Б-104А-подр.т.23, подр.т.26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв.5 и кв.6, УПИ ІІІ-87, изградени с разрешение за строеж от 23.09.2003г.

12/УПИ VІІ-87, кв.6 ([ПИ]), собственост на „Бултрейд Комплекс“ ООД, обект : автоцентър с автосервиз, магазин за автомобили, заведение за бързо хранене, бензиностанция и газстанция, изградени с разрешение за строеж № 78/27.06.2003г., невъведени в експлоатация.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Заповедта е издадена на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ, според който началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите от първа до трета категория при установени нарушения на ал.1, забраняваща ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177.

По делото не се оформи спор досежно обстоятелствата, че процесният водопровод е изграден след издадено разрешително за строеж, но не е въведен в експлоатация.

Строежът е трета категория, тъй като попада след строежите по чл.6, ал.2, т.8 от Наредба № 1 от 30.06.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи – второстепенен клон на водоснабдителната мрежа и съоръженията към него в урбанизираните територии, което обстоятелството се установи чрез експертното заключение. Категорията на строежа е обусляваща компетентността на издателя на заповедта.

Началникът на РДНСК Бургас е действал при условията на делегирана компетентност, изводима от т.8 от Заповед № РД-13-298/27.09.2023г. на Началника на ДНСК.

Следователно заповедта е издадена от материално и териториално компететентен орган и е валиден административен акт.

При проверката по чл.146, т.2 от АПК съдът установи следното : Актът е издадена в писмена форма, но при съществено нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК да се посочат индивидуализиращите признаци на строежа, ползването на който е забранено, което е довело и до нарушение на т.5 да се формулира ясна разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията. Предметът на заповедта е спиране на ползването на строеж „Външен водопровод ПЕВП РЕ 100 RN 10 ф125х7.4 L = 73.00м“, находящ се в [ПИ] по КККР на град Бургас, разположен между о.т. 104 и о.т. 105. Осовите точки следва да са тези по действащия към датата на издаване на заповедта ПУП, с който се урежда регулационния статут на имотите. Чрез описаните осови точки се конкретизира точното местоположение на строежа по начин, че да липсва съмнение къде е точното му местоположение. Описаните в заповедта осови точки пресъздават тези от ситуационната скица към техническия проект, според която този подобект от разрешителното за строеж е предвиден да се изгради между о.т.104 и о.т.105. В съдебно заседание вещото лице арх. А. обясни, че още към него момент ПУП е бил изменен в този обхват и тези осови точки са нанесени на съвсем различно място. О.т. 104 е нанесена южно от УПИ ХVІ-520 и УПИ ХХVІІІ-521.

Съставеният Констативен акт, поставил началото на административното производство, не внася яснота и определеност на параметрите на строежа. В акта е описано, че е представен одобрения технически проект, в който е налична скица-ситуация, описана по – горе, която очевидно е послужила на административния орган да локализира строежа. В заповедта обаче е посочено, че строежът е изпълнен в [ПИ], без да са изготвени комбинирани скици между ПУП и КК, което доведе до необходимост от назначаване на съдебнотехническа експертиза, посредством която се изясни едва в хода на съдебното производство точното местоположение на строежа. Като не е събрал доказателства за тези обстоятелства, административният орган е допуснал съществено нарушение на чл.35 от АПК, което е основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК.

Липсата на точно описание прави невъзможно изпълнението на заповедта, тъй като едва тогава ще трябва да се изяснява кой е строежът. Още повече, такава неопределеност води до сериозен риск да се забрани достъп до строеж, различен от този по заповедта, и така да се нарушат права и свободи на трети лица.

Заповедта е издадена и при несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. Принципът на съразмерност е прогласен в чл.6, ал.2 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; не следва да бъдат засягани правата и законните интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава; при засягане права или при създаване на задължения се прилагат онези мерки, които са по – благоприятни за засегнатото лице, ако и по този начин се постига целта на закона; от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най – икономично и е най – благоприятна за държавата и обществото; органът има задължение да се въздържа от актове и действия, които да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Забраната на достъпа до процесния водопровод е осъществима чрез преустановяване на водоподаването откъм водопровод ПЕВП ф160, с който процесният е свързан от изток. Така биха се причинили вреди, явно несъразмери с преследваната цел. В ЗУТ са установени строги правила, прилагането на които не е по преценка на компетентния административен орган, а при условията на обвързана компетентност. На първо място, е необяснимо защо административният орган е изпълнил задължението си да спре невъведения в експлоатация строеж 22 години след постояването му и след като е започнало фактическото му ползване. Към процесния водопровод са свързани и други водопроводи, чрез които се осъществява водоснабдяването на УПИ ХVІІ-519 и УПИ ХХVІІІ-521. За изграждане на тези водопроводи са издадени разрешения за строеж и същите са въведени в експлоатация, макар и да са свързани с водопровод, който не е въведен в експлоатация. Изпълнението на заповедта би лишило тези два имота от водоснабдяване и така неблагоприятните последици от заповедта пряко ще рефлектират в чужда правна сфера и ще накърнят права на трети добросъвестни лица, изградили и въвели в експлоатация строежи. В тези два имота се развива търговска дейност и е излишно да се обяснява защо всякаква дейност би била невъзможно при преустановяване на водоснабдяването. Такъв ефект не е разрешен от закона и не следва да се допуска.

Независимо че в заповедта е разпоредено да се осигури безпрепятствен достъп до пътища и пожарни хидранти, не са посочени къде са разположени тези хидранти и дали заповедта в тази й част е изпълнима. От експертното заключение явства, че не е и това е така, защото два хидранта са разположени в [ПИ], достъпът до които е ограничен, а заповедта няма действие спрямо собственика на този имот, още повече че не става ясно до кои хидранти да се осигури безпрепятствен достъп и по кои пътища. Не би имало достъп до вода и до хидранта, условно наречен хидрант Х, разположен северно от УПИ ХV-87. Казано с други, с преустановяване на водоподаването по процесния водопровод практически ще се стигне до неизползваемост и на пожарните хидранти, които са свързани с водопроводната мрежа, а не към друг алтернативен водоизточник.

Невъзможността да се ползват хидрантите води и до невъзможност бързо да се овладяват пожари, ако в района възникнат такива. В експертното заключение е изяснено, че в близост са изградени и функционират автосервизи, складове, бензиностанция и газстанция, както и трафопост – обекти с висок риск от запалимост. Описаните сгради са категория Ф5, съгласно класификацията по Таблица 1 по чл.8 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В глава ІХ от тази наредба са разписани правилата за водоснабдяване за пожарогасене. Според чл.161, за сградите и откритите технологични съоръжения се предвижда външно водоснабдяване за пожарогасене от водопровод с пожарни хидрантни, като водопроводите на водопроводните мрежи и съоръженията към тях в урбанизираните територии и водопроводите за промишлени и селскостопански обекти и складове от клас на функционална пожарна опасност Ф5 се проектират за съвместно провеждане на необходимите водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, и на водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди. Казано с други думи, изпълнението на заповедта би оставило без пожарозащита твърде голям периметър. Наличният хидрант, изграден до о.т.103, е недостатъчен да осигури надлежна защита от потенциални пожари, поради което изпълнението на заповедта би застрашило в неоправдано висока степен обществения интерес.

В обобщение, оспорената заповед следва да се отмени.

По разноските :

Жалбоподателят претендира присъждане на 80.00 лева държавни такси, разноските за експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение. Искането е основателно, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК. Платените държавни такси възлизат на 80.00 лева (50.00 лева по настоящото дело и 30.00 лева по административно дело № 2575/2024г. на ВАС, ІІ отд.). Платеното възнаграждение за вещите лица е 1343.00 лева. Според чл.24 от НЗПП, възнаграждението за административни дела без материален интерес е от 100.00 до 240.00 лева. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, което следва да се присъди в полза на Община Бургас. Така общият размер на разноските е 1623.00 лева.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски подлежи на отхвърляне.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-19-Б-2/16.11.2023г. на Началника на РДНСК Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК Регионална дирекция за национален строителен контрол Бургас, адрес град Бургас, [улица], ет.5, да заплати на Община Бургас, сумата 1623.00 (хиляда шестстотин двадесет и три) лева, представляващи направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Началника на РДНСК Бургас за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.