РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Благоевград , 24.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена А. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20201210101603 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, депозирана от Г. Б.
М., с ЕГН: **********, с адрес С. чрез пълномощник адв. М.Г. В. със служебен адрес гр. С.
против "Б. Н." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
представлявано от В. М. Г. – управител.
С исковата молба се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 2432, 00 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и два лева/, представляваща
дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа за един месец, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба-24.08.2020г. до
окончателното изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 13.03.2019 г. между ищцата и ответното дружество "Б.
Н." АД е сключен трудов договор с основно месечно възнаграждение в размер на 2432, 00
лв., както и допълнително трудово възнаграждение за професионален опит в размер на
0,60% от основното месечно възнаграждение. Сочи се, че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед на работодателя, считано от 26.06.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ поради съкращаване в щата.
Ищцата твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останала без
работа, с оглед на което ответното дружество дължи на ищцата обезщетение за оставане без
работа за един месец за периода от 26.06.2020г. до 26.07.2020г. в размер на 2432, 00 лв.
С Разпореждане № 6974/05.10.2020г., съдия – докладчикът след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба и доказателствата към нея, в съответствие с чл.131
от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на
ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. В хода на производството ответното дружество "Б. Н."
АД, ЕИК *********, е със седалище и адрес на управление: гр. С. .
Преписи от исковата молба и приложенията са редовно връчени на ответника на
1
19.10.2020г., като в законоустановения срок на 18.11.2020г. е постъпил отговор от същия. В
същия се поддържа становище за неоснователност на предявения иск, тъй като
задължението към ответника е изцяло погасено. Поддържа се още, че е невярно твърдението,
че ищцата е изпълнявала съвестно задълженията си. Твърди се, че ищцата е нарушила чл.
126, ал. 1, т. 9 от КТ с твърдения за лошо финансово състояние на ответника и излагане на
неверни доводи за това. С посоченото поведение, според ответника, ищцата не само не пази
доброто име, а умишлено и съзнателно се опитва да представи дружеството в лошо
финансово състояние.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител адв. М.В., ангажира доказателства. По същество
изразява становище, че от съдебно-счетоводната експертиза е установен размера на
дължимото обезщетение, че дължимата сума е платено, но след завеждане на иска и в
случай на отхвърлянето му, поради плащане се претендират сторените разноски.
Ответника чрез процесуалния си представител адвокат Д. М., поддържа становище, че
искът следва да бъде отхвърлен, тъй като е установено, че ответникът е заплатил дължимото
обезщетение, като се поддържа и че исковете са със завишен размер, прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Претендира
сторените по делото разноски.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, като е прието за ненуждаещо се от доказване и се
установява от приетите писмени доказателства- трудов договор № 236/13.03.2019 година,
предизвестие от 26.05.2020г., Заповед № 214/26.06.2020г. на основание чл. 328, т. 2 от КТ, че
между страните е налице валидно трудово правоотношение, с договорено трудово
възнаграждение в размер на 2432 лв., 00 лв., допълнително възнаграждение 0, 6 % за
професионален опит и че трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, т. 2 от КТ,
поради съкращаване на щата, считано от 26.06.2020 година.
От приетата по делото справка за актуално състояние на трудови договори на Г. Б. М. от
НАП се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение същата за периода
от 26.06.2020г. до 26.07.2020г. не е започнала нова работа и няма сключен трудов договор.
По делото са приети и заверени копия за преводни нареждания.
Във връзка с размера и изплащане на претендираното обезщетение е допусната и
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С.Т.. Видно от
заключението по назачената от съда съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице С.Т., неоспорено от страните, размерът на обезщетението по чл.222 от КТ за периода от
26.06.2020г. до 26.07.2020г. е за 2 607,10 лева, формирано от: основна работна заплата - 2
432,00 лева и допълнителна работна заплата с постоянен характер — за прослужено време
7,2 % -175,10 лева. Според заключението на вещото лице обезщетението по чл.222, ал.1 от
КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето,
през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец, като върху обезщетението
по чл.222, ал.1 се дължат осигурителни вноски за фонд Пенсии, на основание чл.9, ал.З, т.5
от КСО, както и ДОД - на основание чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ. Вещото лице е дало
заключение, че нетната сума, която е изплатена на ищцата за обезщетение по чл.222, ал.1 от
КТ е в размер на 2 140,37 лева - по дати и суми, както следва на 23.10.2020г. е изплатена
сумата от 305, 77 лв. и на 21.10.2020г. е изплатена сумата от 1834, 60 лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, ясно и обективно.
2
Въз основа на така приетите факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. чл. 222 ал. 1 от КТ и е допустим.
Съгласно посочената разпоредба, при уволнение поради закриване на предприятието или
на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за
повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието
или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място
или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде
освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди
това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския
съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда
обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на
работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. В
случая не се твърдят и не се установяват основания за по-високо обезщетение от общо
предвиденият в изр. 1-во едномесечно.
Претендира се от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 2432, 00 лв.
За да се уважи искът по чл. 222, ал. 1 от КТ следва да се установи, че трудовото
правоотношение е прекратено на посоченото от ищеца основание, както и датата, на която е
прекратено, че ищецът е останал без работа за период от 1 месец след уволнението, и
размерът на последното брутно тр. възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди
уволнението – база за изчисляване на обезщетенията. Работодателят следва да установява
наличието на плащане.
Не се спори и се установи от доказателствата по делото, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, като същото е прекратено, считано от 26.06.2020г.
на основание чл. 328, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата. Това е едно от посочените в
разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ основанията, при които се дължи претендираното
обезщетение. От приетата по делото справка за трудови договори от НП се установи, че
ищцата не е започнала работа при друг работодател за периода от 26.06.2020г. до
26.07.2020г. Предвид изложеното на същата й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
Съгласно последната разпоредба то би следвало да бъде в размер на БТВ.
Установи се от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че
размерът на обезщетението по чл.222 от КТ за периода от 26.06.2020г. до 26.07.2020г. е 2
607,10 лева, формирано от: основна работна заплата - 2 432,00 лева и допълнителна работна
заплата с постоянен характер — за прослужено време 7,2 % -175,10 лева. Това е брутното
трудово възнаграждение и същото е в по-голям размер от претендираното с исковата молба.
Едновременно с това обаче се установи от експертизата, че на ищцата е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 2 140,37 лева - по дати и суми, както следва:
на 23.10.2020г. е изплатена сумата от 305, 77 лв. и на 21.10.2020г. е изплатена сумата от
1834, 60 лв. Според заключението именно и това е дължимото нетно обезщетение, което е
изчислено след приспадане на осигурителни вноски за фонд Пенсии, на основание чл.9, ал.
3, т.5 от КСО, както и ДОД - на основание чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ.
Следователно по делото се установи, че на ищцата след завеждане на иска е платено
цялото нетно обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
Съдът намира, че е неоснователно поддържаното от процесуалния представител на
ответника твърдение, че искът е предявен в завишен размер. Същият не е предявен в
завишен размер, доколкото според разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ е дължимо брутното
3
трудово възнаграждение, а в случая то дори е повече от претендираното с исковата молба,
видно от експертното заключение. На ищцата е платено нетното такова, което безспорно е
по-ниско, но това не дава основание, да се приеме, че искът на ищцата е в завишен размер.
Съдебната практика се е ориентирала към възможност за присъждане на сумите за
трудово възнаграждение /приложимо и в случаите като настоящия за обезщетение/, както в
брутен, така и в нетен размер. В съдебното решение следва ясно да е посочено дали се
присъжда брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е
длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и
осигурителните вноски /виж решение № 154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на III г. о.
на ВКС и решение № 166/25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., III г. о. на ВКС/
По силата на чл.272, ал.1, т.3 и т.4 от КТ работодателят има задължение, да удържа
дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки
работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или служителя, поради
което е прието, задължението му към последния е в размер на остатъка от чистата сума за
получаване.
И при двете разрешения работникът или служителят не може да получи частта от
брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия
доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово
възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания
/чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл.458 от
ГПК /чл.353 от ГПК отм./. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово
възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения и това би довело
до абсурдната ситуация при образувано изпълнително дело за събиране на вземането си
цялата сума да бъде събрана за публичните държавни вземания. Според настоящия съдебен
състав ищцата няма интерес от подобно разрешаване на случая, при положение, че вече й е
платено цялото обезщетение, което би получила, а именно нетно.
Ето защо и с оглед прилагане на задължителната за съда практика на ВКС по чл. 280, ал.
1, т. 2 от ГПК, обективирана в Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009
г., III г. о., ГК, съдът счита, че задължението на ответника за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от
КТ е изплатено изцяло в хода на процеса като нетно такова в размер на 2140, 37 лв., като
разликата от платеното нетно обезщетение и претендираното с исковата молба 2432, 00 лв. в
размер на 291, 63 лв., представлява дължимите от ищцата данък общ доход и осигуровки,
които са удържани от работодателя. Тази разлика би се присъдила, ако ответникът не бе
изплатил в хода на процеса нетното трудово възнаграждение.
С оглед изложеното съдът намира, че претенцията се отхвърля изцяло, като погасена
поради плащане, като изрично в решението се посочи, че е с приспадане на дължимите от
работника данък общ доход и осигуровки.
По отношение на претенцията за законна лихва:
С исковата молба ищцата е претендирала и присъждане на законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба-24.08.2020г. до окончателното изплащане. Посочената
претенция не е оттеглена, поради което съдът дължи произнасяне.
Предвид обстоятелството, че исковата молба има характер на покана, такава се дължи,
както следва – върху сумата 2140, 37 лева - нетно обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за
периода от завеждане на исковата молба-24.08.2020 г. до деня предхождащ плащането на
сумата от 1834, 60 лв.– 20.10.2020г. и върху неплатения остатък от 305, 77 лв. за периода от
21.10.2020г. до деня предхождащ плащането -22.10.2018 г.
4
Съдът служебно по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор
изчислява дължимата законна лихва както следва: върху сумата от 2140, 37 лева - нетно
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода от завеждане на исковата молба-24.08.2020 г.
до деня предхождащ плащането на сумата от 1834, 60 лв.– 20.10.2020г. дължимата законна
лихва е в размер на 35, 08 лв. и и върху неплатения остатък от 305, 77 лв. за периода от
21.10.2020г. до деня предхождащ плащането -22.10.2018 г. дължимия размер на законната
лихва е в размер на 0, 17 лв.
Същите следва да бъдат присъдени на ищцата.
По разноските:
От страна на ищцата е сторено искане за присъждане на разноски по делото, които видно
от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на заплатено 500, 00 лв.
адвокатско възнаграждение. Ответната страна е сторила възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, макар самата тя да претендира и по-висок
размер възнаграждение, а именно 513, 00 лв. Съдът намира възражението за неоснователно.
Същото е определено в близък до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1
от Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 424, 00 лв. Съдът не е длъжен винаги да
присъжда възнаграждение в минимален размер, предвиден в Наредбата, като в случая
съобрази и извършените от процесуалния представител на ищцата правни действия.
С оглед установеното, че претендираната сума е погасена чрез плащане в хода на процеса,
не се обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за отхвърлянето им
като погасени чрез плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се
отхвърля иска като неоснователен. В случая искът по чл. 222, ал. 1 КТ се отхвърлят като
погасен чрез плащане, като е установено, че то е настъпило след депозиране на исковата
молба и след връчването й на ответника, поради което следва да се приеме, че с поведението
си последният е станал причина за завеждане на делото по този иск - арг. от противното на
чл. 78, ал. 2 ГПК и да понесе отговорност за направените от ищцата разноски, като бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски за делото и
при този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да плати по сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 97, 28 лв. съгласно
правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, както
и 150, 00 лв. - разноски за съдебно-счетоводна експертиза, заплатена от бюджета на съда.
Предвид, че искът се отхвърля поради плащане на ответникът не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 78, ал. 1 и чл. 78,
ал. 6 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Б. Н." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. *,
представлявано от В. М. Г. – управител , със съдебен адрес гр. С., партер, офис ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес С. чрез пълномощник адв. М.Г. В. със
служебен адрес гр. С. сумата от 35, 08 лв. /тридесет и пет лева и осем стотинки/,
представляваща законна лихва върху сумата от 2140, 37 лева - нетно обезщетение по чл. 222,
ал. 1 от КТ за периода от завеждане на исковата молба-24.08.2020 г. до деня предхождащ
плащането на сумата от 1834, 60 лв.– 20.10.2020г., както и сумата от 0, 17 лв.
/седемнадесет стотинки/, представляваща законна лихва върху сумата от 305, 77 лв. за
5
периода от 21.10.2020г. до деня предхождащ плащането -22.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес С. чрез пълномощник адв.
М.Г. В. със служебен адрес гр. С. против "Б. Н." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С. *, представлявано от В. М. Г. – управител , със съдебен адрес гр. С.,
партер, офис иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 2432, 00 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и два лева/,
представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа за един месец за периода от
26.06.2020г. до 26.07.2020г., поради прекратяване на трудовото правоотношение, поради
съкращаване в щата, с приспадане на дължимите от работника данък общ доход и
осигуровки, КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на делото.
ОСЪЖДА "Б. Н." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. *,
представлявано от В. М. Г. – управител , със съдебен адрес гр. С., партер, офис ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Б. М., с ЕГН: **********, с адрес С. чрез пълномощник адв. М.Г. В. със
служебен адрес гр. С. сумата от 500, 00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Б. Н." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. *,
представлявано от В. М. Г. – управител , със съдебен адрес гр. С., партер, офис ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Благоевград сумата от 97, 28 лв. /деветдесет и седем лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща дължима държавна такса и сумата от 150, 00
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице, изплатено от
бюджета на съда, както и да заплати и 5,00 /пет/ лева, представляваща държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС – Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6