Решение по дело №435/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано е по жалба на Технически университет гр.Варна срещу заповед № 0323/31.01.2023г. на заместник кмета на община с делегирани правомощия от кмета на община Варна въз основа на заповед за оправомощаване № 5515/31.12.2019г.

В жалбата се твърди, че не са налице законовите предпоставки за издаване на заповед по реда на чл.190 ал.1 и ал.2 във връзка с ал.6 от ЗУТ, което прави заповедта материално незаконосъобразна. Възразява се срещу отнемането на 150 кв.м от имот, който е публична държавна собственост съгласно акт № 10051/31.08.2020г. за изграждане на временен път, за което трябва да даде съгласие Министерски съвет. Жалбоподателят счита, че трасето на временния път не следва нова улица по подробен устройствен план, нито улица по проектоплан или извършени проучвания. Иска се отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на строените по делото съдебни разноски.

Жалбоподателят „В.В.-К.В.“ ЕООД чрез адв. Л.П. оспорва процесната заповед като незаконосъобразна и иска отмяната . Смята, че временният път го лиша да полза по предназначение наетия от него недвижим имот. Сочи, че от заповедта не става ясно дали е предвидено прокарване на временен път по чл.190 от ЗУТ или право на преминаване по чл.192 от ЗУТ.

Ответникът по делото – заместник кмета на Община Варна чрез юрисконсулт Р.С. оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква, че обжалваният акт е законосъобразен, издаден в съответствие с разпоредбата на чл.190 от ЗУТ и при спазване на процесуалните норми. Подчертава, че определеното трасе на временния път е най-икономичния за изпълнение вариант, което се установява и от съдебно-техническата експертиза.

Заинтересованата страна Л.С.Б. в молба с.д. № 7239/15.05.2023г. чрез адв. Г. отбелязва, че за нейния имот с идентификатор *****.****.**33 няма осигурено лице към улична регулация. Сочи, че обжалваната заповед е издадена в изпълнение на решението по административно дело №2561/2021г. на Варненския административен съд.

Заинтересованата страна - министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез юрисконсулт Г. Д. иска отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбите:

Заповед № 0323/31.01.2023г. е била съобщена на Техническия университет на 02.02.2023г. по пощата с обратна разписка, приложена по делото. Жалбата му е постъпила в деловодството на община Варна на 15.02.2023г., т.е. в 14-дневния срок за оспорване. Няма спор по делото, че имот с идентификатор *****.****.** е държавна публична собственост с предоставени права за управление от Технически университет гр.Варна, съгласно акт за публична държавна собственост № 10051/31.08.2020г., което обуславя и неговата активна процесуална легитимация, съгласно чл.15 ал.2 от Закона за държавната собственост и чл.6 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

Именно заради факта, че имот *****.****.**, през който е предвидено да преминава временния път, е публична държавна собственост, държавата в настоящото производство се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройство съгласно чл.31 ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Видно от самата обжалвана заповед, от писмо вх.№ 5390/07.04.2023г. на ответника и от останалия доказателствен материал по делото, имот *****.****.** е държавна публична собственост. Същият е предоставен за управление от Техническия университет гр.Варна по реда на чл.15 ал.2 от Закона за държавната собственост, който от своя страна го е отдал под наем за срок от 10 години на „В.В.-К.В.“ ЕООД с договор № 136 том І рег.№ 1193/03.06.2020г. вписан в Службата по вписвания гр.Варна. Въпреки, че „В.В.-К.В.“ ЕООД е конституиран като жалбоподател, поради подадена от него жалба, съдът счита, че дружеството не притежава правен интерес от оспорване, нито има качеството на заинтересована страна, тъй като не е собственик на имота, както и не е носител на друго вещно право, каквото е изискването по чл.115 от ЗУТ за притежаване качеството на „заинтересовано лице“. Лишаване от възможността да полза целия имот по предназначение по договора за наем, представлява засягане на облигационните отношения възникнали между дружеството-наемател и Техническия университет – наемодател, които облигационни отношения са неотносими към правните отношения между собствениците на поземлените имоти /обслужващи и обслужван/, които възникват по силата на чл.190 ал.6 от ЗУТ. Активната правна легитимация на дружеството е оспорена от заинтересованото лице Л.Б. в нейно становище с.д. № 11508/04.08.2023г.

Следователно, жалбата на „В.В.-К.В.“ ЕООД следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима по смисъла на чл.159 т.4 от АПК и производството по отношения на нея се налага да бъде прекратено.

След като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Заповед №9323/31.01.2023г. макар и да е посочено в нея, че е подписана от кмета на общината, всъщност е подписана от заместник кмета П. П.с делегирани правомощия въз основа на заповед № 5515/31.12.2019г. на кмета на общината. Тоест, не е налице заместване, за да се счита, че издателят е кмета на общината, а са предоставени правомощия от титуляра на правата, което съгласно Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. на ВАС по тълк.дело № 4/2002г. означава, че спорната заповед е издадена от заместник кмета на община Варна, който е конституиран и като ответник по делото. Според цитираното тълкувателно решение на върховните съдии, съществуват съществени различия между делегирането на правомощия при заместване на титуляра и делегирането на правомощия при упълномощаване (прехвърляне на правомощия) от титуляра на упълномощено от него лице. Принципно делегирането на правомощия представлява предвидена във закона възможност временно - за определен случай или за конкретен период от време, с оглед конкретната обстановка и по преценка на горестоящ административен орган, той да предостави правомощията си или част от тях на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено, делегацията на правомощия при заместване е продиктувана от фактическата невъзможност на титуляра (по-горния орган) – поради ползване на отпуск, командировка и др. да упражнява правомощията си и да издава административни актове, каквито има право да издава по закон. В тези случаи заместващият „влиза“ в правомощията на замествания и ги упражнява от негово име, т.е. от името на титуляра. Заместващият упражнява правомощията на замествания до завръщането на последния. Ето защо, при издаване на административни актове в тази хипотеза за издател на акта се посочва не друг, а именно отсъстващия титуляр, като в акта изрично се посочва кое е лицето, което го замества, и акта, въз основа на който се осъществява заместването. На така стоят нещата при делегиране на правомощия, както е в разглеждания случай. За разлика от предходната хипотеза, при делегиране на правомощия компетентният орган, казано илюстративно, „изважда“ част от правомощията си от целия обем правомощия, с които разполага, и ги делегира (възлага, отстъпва) на друг орган, съобразно предвидена такава законова възможност. По този начин титулярът „се освобождава“ от определен обем правомощия, както е сторил кмета на община Варна, издавайки приложената към административната преписка заповед № 5515/ 31.12.2019 година. В тези случаи действията и актовете, които са извършват и/или издават от органа, комуто са делегирани съответните правомощия, се извършват и/или издават от негово име /актът се подписва от него като се посочва името и заеманата от него длъжност/, както и акта, с който са му делегирани конкретните правомощия.

Административното производство е започнало по заявление на Л.С.Б. с вх.№ АУ093527ВН/10.10.2017г., с което тя е поискала прокарване на временен път до собствения си имот с идентификатор *****.****.**33, който  е възстановен по реституция с решение № 642/06.07.2007г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм.дело № 2357/2006г. и попада в територията на УПИ І-Технически университет в кв.2 по ПУП-ПРЗ на 23 м.р. на гр.Варна. С молба вх.№ АУ093527ВН-006ВН/18.12.2017г. Л.Б. е уточнила, че иска прокарване на транспортен достъп до имота , поради което административният орган е приел, че заявлението е за временен път по чл.190 от ЗУТ.

Първоначално по заявлението на заинтересованото лице Л.Б. е била издадена заповед № 3572/08.11.2021г. на заместник кмета на община Варна за прокарване на временен път с обща площ на засягане 394 кв.м през имот *****.****.** – публична държавна собственост, предоставен за управление на Технически университет гр.Варна. Горепосочената заповед е била отменена от Варненския административен съд с решение № 1046/27.07.2022г., постановено по адм.дело № 2561/2021г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Л.Б. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Позовавайки се на приетата съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че прокарването на временен път през имот *****.****.** би засегнало 18 броя иглолистни дървета с височина около три метра. Вещото лице е посочило като по-икономичен вариант временния път да бъде прокаран през имот *****.****.**, тъй като в него няма дървесна растителност и имота представлява двор покрит с бетонова настилка, който се ползва под наем за строителна борса. Отбелязало е, че участъкът покрай оградата на имот *****.****.** е достатъчно широк и асфалтиран и има достъп до ул.“Мир“ и в този случай засегнатата площ заета от временния път ще бъде 150 кв.м. Обосновавайки се с експертното заключение, съдът е приел, че заповед №3572/08.11.2021г. на заместник кмета на община Варна е материално незаконосъобразна, което е довело и до отмяната . Административно дело №2561/2021г. по описа на Варненския административен съд беше приобщено към настоящото ведно с целия събран по него доказателствен материал.

След връщане на преписката за ново произнасяне, отново заместник кмета на община Варна е издал и понастоящем обжалваната заповед № 0323/31.01.2023г., с която е наредено прокарване на временен път с ширина 150 м до имота на Л.Б. с идентификатор *****.****.**33, като се премине през имот *****.****.** – публична държавна собственост, предоставен за управление на Технически университет гр.Варна, който от своя страна го е отдал под наем на „В.В.-К.В.“ ЕООД с обща площ на засягане от 150 кв.м. Като неразделна част от заповедта е изготвена скица изх.№ 39/23.01.2023г., в която със зелен цвят е изчертано трасето на временния път с неговата площ от 150 кв.м, което осигурява транспортен достъп на имот *****.****.**33 до ул. „Мир“.

По искане на заинтересованата страна Л.Б., съдът е приел по настоящото дело съдебно-техническа експертиза с вх.№ 12863/12.09.2023г., изготвена от арх. В.С.. Заключението на вещото лице беше прието без оспорване от страните и според него предвиденото трасе на временния път по обжалваната заповед не засяга сгради и постройки в имот *****.****.**, който е публична държавна собственост, в неговия обхват попадат 4 дървета, от които две са орех. Вещото лице потвърждава, че имот *****.****.**33 няма достъп до улица. На въпроса дали е налице друга по-икономична техническа възможност за прокарване на временен път до имот *****.****.**33, архитект С. е предложил вариант изчертан в приложение №2 към експертизата с два подварианта. Първият е отбелязан като вх.1 и тогава трасето на временния път ще бъде 700 кв.м и ще осигурява достъп до процесния имот към улица „Студентска“. Вторият подвариант е посочен като вх.2 и за него се предвижда да се отвори пробив в оградата към улица „Студентска“ и тогава площта на временния път ще бъде около 350 кв.м, от които 200 кв.м са вече асфалтирана алея. И при двата подварианта, предложени от вещото лице не се засягат както сгради и постройки, така и дървета. Архитект С. е уточнил, че при който и да е от двата подварианта временния път преминава през имот *****.****.** – публична държавна собственост и отделя от него част с площ от 2300 кв.м, която граничи с имот 10135.2555.25 и от която, вещото лице предлага да бъде обособен нов имот, който в приложение №2 към заключението е отбелязал като УПИ VІІ.

Всъщност, предложения от арх.С. вариант за временен път с два подварианта: вх.1 и вх.2 предвижда трасето да минава през имот *****.****.**, който е бил обслужващ и съгласно отменената от съда предходна заповед №3572/08.11.2021г. на заместник кмета на община Варна.

Заинтересованото лице Л.Б. е представила към своя молба с.д. № 14367/11.10.2023г. извадка от протокол № 29/08.09.2021г. на Експертен съвет по устройство на територията при община Варна, който с решение по т.62 е дал положително становище по заявление рег.№ АУ098102ПР_008ПР/11.08.2021г. за допускане изработването на ПУП-ПРЗ за имот *****.****.**33 в кв.2 по плана на 23 м.р. на гр.Варна по представена скица по чл.135 ал.2 от ЗУТ. Предложено е на компетентния орган да издаде заповед по чл.135 ал.3 от ЗУТ. Цитираното решение на ЕСУТ при община Варна е отменено с решение по т.14 от протокол № 12/22.03.2022г. на същия общински орган по устройство на територията, като е дадено отново положително становище за допускане изработването на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ І „за Технически университет“ в кв.2 в границите на имот *****.****.**33 по плана на 23 м.р. на гр.Варна. Предложено е на компетентния орган да издаде заповед по чл.135 ал.3 от ЗУТ. Горното потвърждава факта, че за имот *****.****.**33 няма осигурен транспортен достъп и за него няма действащ подробен устройствен план.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, при липса на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните пътища се прокарват въз основа на заповед на кмета на общината. Видно от представената от ответника заповед № 5515/31.12.2019 г. на кмета на община Варна, същият е предоставил своите функции да издава мотивирани заповеди по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища на П. П.– заместник кмет на община Варна, поради което последният е териториално и материално компетентен да издава заповеди от рода на процесната. По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна приема, че посочването в акта за негов издател едновременно на кмета на общината и на неговия заместник П. П., комуто е делегирал правомощия да издава заповеди от рода на процесната, за нарушение на чл.59, ал.2, т.1 от АПК. Констатираното нарушение не е изолиран случай в практиката на община Варна. В настоящия случай обаче, това нарушение във формата и съдържанието на административния акт не се възприема от съда като съществено такова, което само по себе си да е достатъчно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен. Това е така, защото, независимо от всичко, в обжалваната заповед са посочени както името и длъжността на лицето, което действително е неин издател, така и заповедта, от която това лице черпи правомощията си. В тази връзка, оспорената в настоящото производство заповед № 0323/ 31.01.2023 г. е издадена именно от зам. кмета на община Варна П. П., от което се налага извод, че административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган по силата на законово допустима делегация на правомощия по аргумент от §1, ал.3 от ДР на ЗУТ.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващите, и на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема, че заповед № 0323/31.01.2023 г. на заместник кмета на община Варна е издадена в изискуемата от чл.59, ал. 2 от АПК форма. Състои се от текстова и графична част, които кореспондират помежду си. В заповедта са посочени фактически и правни основания за издаването , изложени са и мотиви. В диспозитива на заповедта е посочено името на собственика на господстващия имот, до който се разрешава прокарване на временния път, а така също и кой е обслужващия имот, през който преминава трасето му. Спазена е целта на закона и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Видно от нормата на чл.190 ал.3 от ЗУТ, временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Представените от заинтересованото лице Л.Б. доказателства сочат, че за нейния имот с идентификатор *****.****.**33 няма одобрен подробен устройствен план – план за застрояване и регулация и за същия не е осигурено лице /изход/ към улица. Макар и в трасето на оспорения временен път – предмет на това производство да попадат 2 орехови дървета, съдът счита, че това е най-благоприятния вариант, с който се постига целта на закона и засяга в най-малка степен правото на собственост върху обслужващия имот *****.****.**, от чиято площ във временния път ще влязат само 150 кв.м. Фактът, че трябва да бъдат премахнати или преместени две орехови дървета не може да се противопостави на задължителното изискване по чл.14 ал.4 от ЗУТ, което е свързано с пълноценното упражняване правото на собственост и прякото приложение на конституционната норма на чл.17 ал.3 от Конституцията на Република България за неприкосновеност на частната собственост. Счита, че временният път по обжалвания административен акт е съобразен с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, като се дава приоритет на едно по-висше благо – гарантирано право от закона и конституцията. Отделно от това, разпоредбата на чл.191 от ЗУТ предвижда три вида обезщетение: по ал.1 – за причинени на правоимащите собственици на имоти от вреди свързани с прокарването на временния път; по ал.2 – обезщетение за ползване на частите от обслужващия имот и обезщетение за подобренията, които ще бъдат унищожени във връзка с временния път. Тоест, законодателят е предвидил обезвъзмездяване на потърпевшия собственик, за да се гарантира правото на другия собственик имота му да има достъп до улица.

Обжалваната заповед е съобразена с влязлото в сила съдебно решение №1046/27.07.2023г. на Варненския административен съд, постановено по административно дело №2561/2021г., което се полза със сила на присъдено нещо. Съгласно чл.177 ал.1 от АПК, тъй като с него е отменена предходната заповед, която е предвиждала прокарване на временен път през имот *****.****.** до имот *****.****.**33, това съдебно решение има действие по отношение на всички /т.е. не само страните по делото/.

Следователно, обжалваният индивидуален административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Същият е изцяло законосъобразен и не е налице нито едно от основания по чл.146 от АПК за отмяната му.

Настоящият съд не възприема предложението на арх.С. за прокарване на временен път по вариант, който вече е бил приет от съда за незаконосъобразен във връзка с отменената заповед № 3572/08.11.2021г. на заместник кмета на община Варна. По аргумент на обратното във връзка с чл.177 ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

С оглед на изложеното, жалбата на Технически университет гр.Варна срещу заповед №0323/31.01.2023г. на заместник кмета на община Варна е неоснователна и като такава следва да бъде отменена.

Ответникът не е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не му се полага въпреки благоприятния за него изход на делото. На основание чл.143 ал.4 от АПК, заинтересованата страна Л.Б., за която актът е благоприятен също има право на присъждане на разноски, но това не е поискано от нея.

Не може да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, предвид неоснователността на жалбата на Техническия университет.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК във връзка с чл.177 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Технически университет гр.Варна, представляван от ректора проф. д-р инж. В. В. чрез адв. В.Т. срещу заповед № 0323/31.01.2023г., издадена от заместник кмета на община Варна.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „В.В.-К.В.“ ЕООД, представлявано от управителя Велико В. чрез адв.Л.П. срещу заповед № 0323/31.01.2023г., издадена от заместник кмета на община Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението в прекратителната част има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: