Р Е Ш Е Н И Е
№ 1557
Гр. Пловдив, 23.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение ,І състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 883 по
описа за 2021 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 327 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ и
чл. 328 от ЗСВ.
Образувано е по жалба на Д.С.П. ,ЕГН **********-
следовател в ОСО при ОП - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. "***" №
62, ап. 28, против Заповед ОП № 52/17.03.2021 год., издадена от Административен
ръководител - Окръжна прокуратура гр. Пловдив, с която е обърнато внимание на
основание чл. 327, ал. 1 от ЗСВ на следовател П. за допуснато нарушение по движението
на ДП № 389/2018 год. по описа на ОСО при ОП - Пловдив, пр. пр. № 10154/2017
год. по описа на РП - Пловдив.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска от
настоящия съдебен състав да бъде отменен процесния акт, като неправилен и
незаконосъобразен.Поддържа се ,че ответникът не е взел под внимание при издаване на оспорената
заповед писменото становище на
жалбоподателката,в което са изложени факти и обстоятелства,сочещи на невиновно
поведение за забава на ДП № 389/2018 год. по описа на ОСО при ОП -
Пловдив, пр. пр. № 10154/2017 год. по описа на РП – Пловдив.С оглед горното
административният орган е постановил един незаконосъобразен административен
акт,постановен при нарушение на материалния закон.Отделно се поддържа,че
мярката по чл.327 от ЗСВ е несъразмерна с оглед тежестта на нарушението,като не
се касае до системен пропуск в работата на следовател П.,а инцидентен такъв.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата –Административен ръководител при
Окръжна прокуратура гр. Пловдив не
изразява становище по жалбата.
І.По допустимостта:
Жалбата е подадена от активно легитимирано
лице-адресат на оспорения акт, чиито интереси са засегнати неблагоприятно от
оспорения индивидуален административен акт,
в рамките на предвидения за това преклузивен срок,пред надлежния съд по
смисъла на чл. 133, ал.1
от АПК, поради което същата е ДОПУСТИМА
ІІ.Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Административното производство е стартирало в
изпълнение на Заповед ОП № 8/08.01.2021г. на изпълняващ длъжността
Административен ръководител към онзи момент - Заместник окръжен прокурор Г.Г.,
след получен сигнал от направление „Инспекторат" при отдел 06
„Административен" при ВКП.
От приложената справка от прокурора при отдел 06
„Административен" при ВКП, дала повод за издаване на Заповед ОП №
8/08.01.2021г. е видно, че прокурор М.В. е установил, че през периода
м.02.2019г. до м.12.2020г. следовател П. не е предприела всички възможни и
необходими действия за събиране в най-кратък срок на доказателства за
установяване на главния факт по делото, а безсмислено изчаквала и се
задоволявала само с изпращане на епизодични писма за приобщаване към
наказателното производство. В справката е посочено, че за периода м.05.2019г.
до 21.11.2019г. не са извършвани никакви действия по разследването, като
многократните искания за удължаване на срока не са обективирани с надлежни
действия.
Констатирано е, че през продължителен период от време
е продължило неритмичното разследване от страна на следовател П. - за
периода.02.2019г. до м. 12.2020г.
При извършената проверката е констатирано,че следовател
Д.П. е проявила необосновано бездействие при разследването на ДП № 3 89/2018г.
по описа на ОСО при ОП -Пловдив, пр. пр. № 10154/2017г. по описа на РП Пловдив,
което е довело до неговата неритмичност и забавяне на досъдебното производство.
Поради ,което е възприето от ответния административен орган ,че на следовател П.
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 327 ал.1 т.1 от ЗСВ и да бъде
обърнато внимание за допусната забава и неритмичност на посоченото досъдебно
производство,като е издадена процесната Заповед ОП № 52/17.03.2021 год.,
издадена от Административен ръководител - Окръжна прокуратура гр. Пловдив.
В мотивите на
акта е посочено,че с оглед натовареността към проверявания период и инцидентността
на допуснатото нарушение на следовател П., не са налице основания за образуване
на дисциплинарно производство и налагане на наказание по чл. 308 от ЗСВ. В тази
насока и проверката е прекратена.
Следовател П. е депозирала писмено становище в хода на
административното производство ,като е посочила,че една част от причините за
забавянето на казаното ДП е поради факта,че същата е била затруднена в
разследването поради липса на ясни указания
от наблюдаващия прокурор .Отделно се твърди,че е следовател с висока
обща натовареност,като производствата които е разглеждала през процесния период
са в порядъка от 22-33-значително
по-висок от средната натовареност на останалите следователи;приключила е
и значителен брой дела.Негативно влияние върху работата на жалбоподателката е
оказало и обявяването и въвеждането на извънредното положение в страната във
връзка с епидемията от Ковид- 19 на 13.03.2020г.,като за периода от
16.03.2020г. до16.05.2020г. не са планирани процесуално-следствени действия с
участие на граждани.,а насрочените такива са били отменени.В този период са
били налице множество заповеди на АП-Пловдив във връзка с работата на
магистратите и съдебните служители за реорганизация на работата ,въведена
е била работа от разстояние,правени са графици
за ползване на отпуска.
В процесния период на следовател П. са разпределени и
множество новообразувани ДП,по които течали срокове за разследване.За периода
19.10.-31.12.20г поради необходимост от разрешаване на личен здравословен
проблем на член от семейството на П.,същата е завявала и съответно прекъсвала
три пъти отпуск, поради отлагане на планирана операция.
По делото е приложена цялата административна
преписка,ведно с допълнително приложени справки за натовареността на следовател
П.,извършените от същата процесуални действия за периода м.02.2019г. до
м.12.2020г.,справка за възложените дела за процесния период,справка за
ползваните отпуски от жалбоподателката,последната атестация на следовател П.,от
която е видно,че дадената от ВСС комплексна оценка за работата на
жалбоподателката е „много добра“.
От така представените справки е видно,че следовател П.
е с висока натовареност за процесния период м.02.2019г. до м.12.2020г.,като
това е посочено от ответния административен орган и в оспорената заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
На основание
чл. 327, ал. 1 от ЗСВ административният ръководител може да обръща
внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях
нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на
работата им.
Разпоредбата систематически се намира в глава
шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование "Дисциплинарна
отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните
ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на
членовете на Висшия съдебен съвет". По своето естество "обръщането на
внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния
ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ
и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на
внимание, в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ, е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни
последици за кариерното развитие на магистрата.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 327 от ЗСВ, с оглед
правомощието му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, издадена е в законоустановената
писмена форма, като са изложени подробни мотиви, съдържащи пълно описание на
релевантната фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни
изводи за наличие на нарушения по организацията на работа по ДП № 389/2018 год.
по описа на ОСО при ОП - Пловдив, пр. пр. № 10154/2017 год. по описа на РП –
Пловдив.
Не са налице основания за прогласяване на нищожността
на оспорената заповед, с оглед дължимата служебна проверка за валидността на
акта, съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК
С нормата на
чл. 327 от ЗСВ законодателят е дал възможност в случаите, когато
нарушението на служебните задължения предвид неговата тежест, обстоятелствата
при които е извършено, поведението на нарушителя и настъпилите /евентуално/
вредни последици, не е значително, да не се ангажира дисциплинарната
отговорност на магистрата, а със съответен акт на административния ръководител
да му се обърне внимание. В ЗСВ липсва нарочна процедура по отношение на акта,
с който на основание чл. 327 от с. з. се обръща внимание на магистрат за
допуснати от него нарушения по образуването и движението на делата или по
организацията на работата му, както се урежда по отношение на производството по
налагане на дисциплинарните наказания, поради което следва да намерят
приложение основните процедурни правила на административното производство,
които гарантират изясняване на обстоятелствата относно вината и деянието, както
и правото на защита на магистрата, който е привлечен да отговаря за извършване
на съответното нарушение.
Основание за приложение на мярката е виновното
неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния
ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна
отговорност от провинилия се, а само да постанови акта по чл. 327 от ЗСВ. Въпросната мярка се прилага,
когато нарушенията /пропуските/ в работата на магистрата касаят образуването и
движението на делата или организацията на работата му.
Обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията на
работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи,
че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата
на магистрата. В този смисъл, следва да се отбележи, че за да се приеме, че е
допуснато съставомерно неправомерно поведение от магистрата, следва да бъдат
установени не само факта на нарушението, но и вината на субекта, при отчитането
на причините, довели до описания в процесния акт неблагоприятен резултат, като
се държи сметка за причините за допускането му - следва да се отчетат вида и
сложността на разпределените и разгледани от магистрата дела, както и наличието
на други обстоятелства от обективен или от субективен характер, които оказват
влияние върху обективната възможност и/или субективната способност на
магистрата да осъществява дейността си в съответствие със закона.
Следва да се отбележи още, че въпросът дали
нарушаването на правото на защита на магистрата е основание за отмяна на
заповедта по чл. 327 ЗСВ като нарушение
по чл. 146, т. 3 АПК се преценява съобразно конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай. В производството по чл.
327 от ЗСВ, нарушението на общия принцип за гарантиране правото на защита на
лицето може да обуслови отмяна на заповедта, ако е попречило релевантните за
спора факти да бъдат установени точно от административния орган и съответно е
рефлектирало върху материалната законосъобразност на акта. В този смисъл,
компетентният орган следва да съблюдава стриктно императивните правила на АПК,
регламентиращи изясняването на фактите и обстоятелствата релевантни за случая,
да събере необходимите доказателства, свързани с факти и обстоятелства от
значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованото
лице и да обсъди обясненията и възраженията му, ако такива са дадени.
Видно от ЗСВ по отношение на акта по чл. 327 не се
предвижда изискване за спазване на установената в този специален закон
процедура, каквато се урежда по отношение на производството по налагане на
дисциплинарните наказания на един магистрат, като напр. изслушване на магистрата
или приемане на писмените му обяснения по реда на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ. Ето
защо отмяна на акт по чл. 327 от ЗСВ,
може да се обуславя единствено, ако се допуска такова нарушение на общия
принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да прави
невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от
административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната
законосъобразност на акта. Такива са нарушенията, които създават вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от
значение за съществуването на разпореденото от него субективно право.
Какво се установява в конретния случай.Безспорно
налице е забавяне и е допуснато нарушение по движението на ДП №
389/2018 год. по описа на ОСО при ОП - Пловдив, пр. пр. № 10154/2017 год. по
описа на РП – Пловдив за процесния период м.02.2019г. до м.12.2020г.Налице ли е
виновно поведение от страна на следовател П. за това забавяне на движението на
казаното ДП и отговорът,който се налага от събраните по делото доказателства е отрицателен.Видно
е от представените справки,че жалбоподателката е с висока натовареност като
следовател, като през процесния период е била натоварена с много други ДП и
е извършила множество процесуални действия.Освен
това периода на забава е свързан и с взетото Решение от 13.03.2020г. на НС за
обявяване на извънредно положение в страната във връзка с пандемията от
Ковид-19.Ноторно известно е,че за периода от 16.03.2020г. до 16.05.2020г.
работата в съдебната система бе реорганизирана,като в този период не са
извършвани процесуални действия с участие на граждани,а насрочените такива са
отменени.Видно е,от представената преписка,че следовател П. е имала затруднения по движението на
процесното ДП и поради факта,че са липсвали ясни указания от наблюдаващия прокурор.От административната
преписка е видно още,че по отношение на жалбоподателката не са констатирани
други пропуски в работата й ,като същата има оценка „много добра“ при
последното й атестиране.
Следва да се посочи ,че в оспорената заповед няма
изложени конкретни мотиви, че констатираното просрочие се дължи на проблеми в
организацията на работата на магистрата. Не са обсъдени конкретни причини,
които влошават работата по организацията на следовател П..
Както се коментира вече "обръщането на
внимание" по реда на чл. 327 ЗСВ
във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено
само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на
проблеми в организацията на работата на магистрата, каквито по отношение на следовател
П. не са установени.
Описаните в мотивите на оспорената заповед нарушения
по своята тежест не сочат на системни пропуски и недостатъци в работата на жалбоподдателката.
Установените нарушения са минимални и не обосновават необходимост от налагане
на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ с цел
дисциплинирането на магистрата, тъй като извършеното не съответства на тежестта
на наложената мярка. В оспорената заповед подробно са описани действията на
магистрата, но освен, че само е спомената натовареността й, липсва какъвто и да
е анализ на вида и тежестта на разпределените й всички останали преписки и
производства в този период, с цел да се установи разполагаемото й време и
обективните възможности за работа по описаните ДП в проверявания период.
Съдът приема, че общата натовареност на следовател П.
е обективна причина за просрочията по описаното ДП.
Когато мярката по
чл. 327 от ЗСВ се налага за едно просрочие, както е в случая, е необходимо
да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци,
дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа,
небрежност или други субективни причини, които трябва да бъдат отстранени и
поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ.
Извършването на дължимото действие следва да бъде
възможно при полагане на нормални усилия и мобилизация, като следва да се има
предвид че свръхусилията не могат да се полагат постоянно. При отчитане
служебната натовареност на магистрата и липсата на налагани спрямо нея
дисциплинарни наказания, санкцията "обръщане на внимание" не е
адекватна за оказването на дисциплиниращ и превантивен ефект.
Предвид изложените по-горе мотиви, наложената мярка
"обръщане на внимание" е несъразмерна с допуснатите нарушения по цитираното
ДП и на професионалното поведение на следователя при изпълнение на служебните
му функции. В хода на производството не се установи, че визираното неизпълнение
на служебните задължения се дължи на субективни пречки, които са създадени в
резултат на поведението на жалбоподателката или на отношението й към служебните
й задължения, изразяващи се в лоша лична организация.
По тези съображения, съдът приема, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, издадена и в несъответствие с целта на закона.
При този изход на делото на жалбоподателката следва да
бъдат присъдени разноски по делото в
размер на 360 лева/10 лева заплатена държавна такса и 350 лева заплатено
адвокатско възнаграждение/.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с
чл. 327, ал. 2 от ЗСВ АПК, Административен съд-Пловдив, I-ви състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед ОП № 52/17.03.2021 год., издадена от
Административен ръководител - Окръжна прокуратура гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура-Пловдив да заплати на Д.С.П. ,ЕГН **********-
следовател в ОСО при ОП - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. "***" №
62, ап. 28 разноски в размер на 360/триста и шестдесет/лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: