№ 104
гр. Сливен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230200194 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от М. И. И. с ЕГН ********** от гр. К.,
против НП № 22-0804-002805 от 04.08.2022 год., издадено от Началник РУ – Сливен, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева
на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото
е постъпила молба от процесуален представител на жалбоподателя, с която поддържа
жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и претендира направените по делото
разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява в
с.з. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на
въззиваемата страна, в което е посочено, че считат жалбата за неоснователна, моли да се
постанови решение, с което да бъде потвърдено като законосъобразно обжалваното НП и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 15.07.2022 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 350383 против жалбоподателя за
това, че на 15.07.2022 год. в 13,07 часа в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон” до ТИРБОЛ в
1
посока център управлява лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *****, собственост на фирма
„Г.С. МК 2013“ ЕООД като при извършената проверка с АТСС се установило, че управлява
МПС, регистрирано в Република България и не е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към датата и часа на проверката – 15.07.2022 год. в
13,07 часа. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 15.07.2022 год. (л. 8 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0804-002805 от 04.08.2022
год., издадено от Началник РУ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 638, ал. 4 във
вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 11.01.2023 год. (л. 10 – 11 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е
доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са
били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна
норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗАНН да бъдат посочени точно законните разпоредби, които са били
нарушени и основанието за налагане на административното наказание по вид и размер.
В конкретния случай съдът констатира, че е налице несъответствие между
фактическата обстановка описана в издаденото НП и основанието за налагане на
административното наказание. В обстоятелствената част на НП е посочено, че
управляваният лек автомобил лек автомобил „Мерцедес” е собственост на фирма „Г.С. МК
2013“ ЕООД. В НП изрично е отразено, че нарушението на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се
изразява в това, че едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което
е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение не е сключило
договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. За това нарушение е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева на основание чл.
638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. В разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ е
предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1. В чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ законодателят е предвидил, че
2
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” се наказва с „Имуществена санкция” от 2000,00 лева
– за юридическо лице или едноличен търговец. В настоящия случай това административно
наказание не е наложено дружеството собственик на МПС, а на физическото лице М. И..
Поради което съдът намира, че е налице противоречие между описаното нарушение и
основанието за налагане на административното наказание. От една страна е посочено, че
нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице и като основание е
посочена разпоредбата, касаеща налагането на административно наказание „Имуществена
санкция” на юридическо лице или едноличен търговец, а от друга е наложено
административното наказание „Глоба” на физическото лице.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския
съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Следователно от една страна на физическите лица може да се налага
административно наказание „Глоба”, а не „Имуществена санкция”, а от друга в чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ не е предвидено налагането на административно наказание „Глоба” на
физическо лице.
Посочените противоречия между описаното в обстоятелствената част нарушение и
основанието за налагане на административното наказание, водят до незаконосъобразност на
издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за
наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва
и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 6
и 7 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание, без да се разглежда спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на
3
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр.
88/04.11.2022 год.) е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкцията
и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1 000,00
до 10 000,00 лева възнаграждението е в размер на 400,00 лева + 10 % за горницата над 1
000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева, то минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 500,00 лева. С подадената молба процесуалният представител на
жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноските по делото. Видно от
материалите по делото на л. 42 и л. 47 е приложен Договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено договорено и заплатено възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Процесуалният представител на въззиваемата страна в становището си е направил
възражение срещу размера на разноските, но същото е неоснователно доколкото
договореното и платено възнаграждение е в рамките на минималния размер предвиден в
наредбата. Ето защо съдът следва да присъди разноските в размер на 500,00 лева, съгласно
приложения Договор за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-002805 от 04.08.2022 год.,
издадено от Началник РУ – Сливен, с което на М. И. И. с ЕГН ********** от гр. К., е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева на основание чл.
638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на М. И. И. с
ЕГН ********** от гр. К. разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4