Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на двадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 3127 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 560155 от 12.12.2018 г., постановено по
гр. д. № 89558/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 56-ти състав, по
предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответницата С.Б.Ч.
дължи на ищеца следните суми: 1./ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 от ЗЕ сумата от 1 642,40 лева, представляваща ½ от
стойността на дължимата и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г.
– м. 04.2015 г. за аб. № 34571, ведно със законната лихва, считано от
12.09.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата до
пълния предявен размер от 1642,41 лева, 2./ на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 426,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2014
г. до 01.09.2017 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., 3./ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД сумата от 18,60 лева, представляваща ½ от възнаграждението за
услугата дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от 12.09.2017 г. до окончателното плащане, и 4./
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4,90 лева, представляваща ½
от мораторната лихва, начислена за периода 15.09.2014 г. до 01.09.2017 г. върху
главницата за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.
05.2013 г. – м. 04.2015 г. Със същото решение е прекратено производството по делото
като недопустимо в частта, в която се иска да се признае за установено, че в
полза на ищеца срещу ответницата съществува
вземане за разликата над сумата от 18,60 лева до сумата от 18,61 лева,
представляваща ½ от възнаграждението за услугата дялово разпределение за
периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015
г., като е обезсилена и заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 19.09.2017 г. по ч. гр. дело № 63537/2017 г. на СРС в частта,
касаеща длъжника Румяна Б.Ч..
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач - „Т.“ ООД.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени,
е подадена въззивна жалба от ответницата С.Б.Ч.. Последната отправя искане за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за постановяване на съдебен
акт, с който да бъде уважено направеното от нея възражение за погасителна
давност, респективно да бъдат отхвърлени ищцовите претенции, както следва: 1/
за сумата от 967,98 лева, представляваща ½ от претендирания сбор за
главници за потребена топлоенергия за период м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г.; 2/
за сумата от 316,93 лева, представляваща ½ от претендираните суми за
главници за топлоенергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 09.2014 г.; 3/ за сумата
от 9,18 лева, представляваща ½ от претендираната такса за отчитане на
уреди и разпределение на топлоенергия за период м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г.;
4/ за сумата от 291,68 лева, представляваща ½ от претендираната лихва,
начислена върху претендирания сбор от сумите за главници за периода за период
м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.“
ООД не изразяват становище по жалбата в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от
СРС, 56-ти състав, решение за валидно и допустимо, но частично неправилно,
съображенията за което са следните:
В предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в рамките на
установения в чл. 415, ал. 4 от ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със
сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 153
от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е установено
обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот – ап. 3, находящ
се в гр. София, ул. „*********, и в това си качество е клиент на топлинна
енергия и съответно, че е обвързана от облигационна връзка с предмет – доставка
на топлинна енергия. Доводи в тази насока не са релевирани от страните и във
въззивното производство. Его защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК този
въпрос е извън пределите на въззивния контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.
В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.“ ООД с договор,
сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за
исковия период.
В нормата на чл. 156 от ЗЕ е регламентирано уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина
енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване стойността на доставената до имота
топлинна енергия по делото е допуснато изслушването на съдебно - техническа
експертиза. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по
делото и допълнително изискани от фирмата за топлинно счетоводно документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице е установило, че
стойността на потребената топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до
м.04.2015 г., при отчитане на сумите за изравняване от изравнителни сметки, възлиза на
сумата от 3 284,80 лева. Съдът изцяло възприема експертното заключение,
тъй като същото е компетентно дадено, обстойно мотивирано и обосновано.
Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по делото
доказателства, като не са представени такива, които да разколебават
доказателствената му стойност.
Ответницата своевременно е релевирала по делото – с
депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна
давност. Същото е разгледано от решаващия съд, който обаче неправилно е приел,
че няма вземания на ищеца за исковия период, които да са погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, е прието, че вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че настоящият иск се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 12.09.2017 г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, към този момент
е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 12.09.2014
г , каквито в случая се явяват вземанията за стойността на топлинна енергия за
периода от м.05.2013 г. – м.08.2014 г.
По отношение на вземанията за периода м.05.2013 г. –
м.02.2014 г. приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008
г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Давността за тях започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. По
отношение на вземанията за периода м.03.2014 г. – м.04.2015 г. приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Ищецът не е
ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните
суми за исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за
това от насрещната страна, поради което и на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД,
следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен на 12.09.2017
г., към този момент е изтекла
погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 12.09.2014 г. Следва
да бъде посочено, че издаването на общата фактура и изравнителната сметка не
установява нововъзникнало задължение на клиента на топлинна енергия, а
съставлява способ за определяне окончателния размер на консумираната топлинна
енергия.
Предвид гореизложеното, за
погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на
подаване на заявлението - преди 12.09.2014 г., или претендираните вземания за
периода м. 05.2013 г. – м. 08.2014 г. Съответно, непогасено по давност в случая
е вземането за доставена ТЕ за периода м. 09.2014 г. – м. 04.2015 г., което
настоящият съдебен състав, съобразявайки заключението на изготвената пред СРС
съдебно-техническа експертиза, отразените в последното дължими суми за ТЕ по
фактури за тези месеци, както и сумите за връщане с оглед отразеното в
изравнителните сметки, изчисли по реда на чл. 162 от ГПК и намира да възлиза на
сума в обща размер на 841,61 лева. С оглед претенцията на ищеца, ответницата С.Б.Ч.
отговоря за ½ от така посочената сума, или за сумата от 420,81 лева.
Поради което, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е признато за установено, че С.Б.Ч. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ сумата над 420,81 лева до определения от
СРС размер от 1 642,40 лева, както и за периода м. 05.2013 г. – м. 08.2014
г. По гореизложените съображения и с оглед претенцията на ответницата, посочена
във въззивната й жалба, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която е признато за установено, че С.Б.Ч. дължи на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата над 9,43 лева до определения от
СРС размер от 18,60 лева, представляваща ½ от възнаграждението за
услугата дялово разпределение.
По отношение иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
основателността на последния предпоставя наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг. По аргумент от чл. 119 от ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница за
периода м. 05.2013 г. – м. 08.2014 г. с
оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
Следва да бъде
посочено, че за периода, който не е погасен по давност – м.09.2014 г. – м. 04.2015
г., отношенията между страните се регулират от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В чл. 33, ал. 1 от същите е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. По делото не са ангажирани доказателства относно момента на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца, поради
което следва да се приеме, че същият не е установил момента, от който
ответницата е поставена в забава. Поради което в принципен план исковите
претенции за заплащане на лихва за забава се явяват изцяло неоснователни.
Доколкото обаче настоящата съдебна инстанция е обвързана от поисканото от
жалбоподателя, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
в
която е признато за установено, че С.Б.Ч. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата над 139,44 лева до общо определения от СРС размер от
431,12 лева, представляващ сборът на лихва за забава за периода от 15.09.2014
г. до 01.09.2017 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., и на мораторната лихва, начислена за
периода 15.09.2014 г. до 01.09.2017 г. върху главницата за възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г.
Така, поради частично съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение
следва да бъде отменено в една част.
По
отношение на разноските:
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното
решение, дължимите от ответницата на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК
разноски в исковото и заповедно производство следва да бъдат преизчислени
съразмерно с уважената част от исковете. Поради което, атакуваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени
разноски по гр. д. № 89558/2017 г. на СРС за разликата над 162,15 лева до
присъдения от СРС размер от 613,86 лева, както и в частта, в която в полза на „Т.С.“
ЕАД са присъдени разноски по ч. гр. д. № 63537/2017 г. на СРС за разликата над 18,20
лева до присъдения от СРС размер от 66,84 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на С.Б.Ч. сумата от 291,08
лева, представляваща сторените от нея в исковото производство разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Пред въззивната инстанция право на разноски имат и
двете страни по делото, но такива са претендирани единствено от въззивницата.
В рамките на въззивното производство въззивницата
претендира и доказва сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 318,07
лева и за държавна такса в размер на 75,70 лева, като в последната не следва да
се включват таксите за банков превод, претендирани от въззивницата. С оглед
уважената част на въззивната жалба, „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдено да
заплати на С.Б.Ч. разноски във въззивното производство в размер на 378,04 лева.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 560155 от 12.12.2018 г., постановено по гр. д. № 89558/2017 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 56-ти състав, в
частта, в която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК по отношение на С.Б.Ч., че С.Б.Ч., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 150 от ЗЕ сумата над 420,81 лева до установения от СРС размер от 1 642,40
лева, представляваща ½ от стойността на дължимата и незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., в частта, в която е признато за установено на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК по отношение на С.Б.Ч., че С.Б.Ч.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД сумата над 9,43 лева до определения от СРС размер от 18,60 лева,
представляваща ½ от възнаграждението за услугата дялово разпределение за
периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., в
частта, в която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК по отношение на С.Б.Ч., че С.Б.Ч., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в
общ размер над 139,44 лева до общо определения от СРС размер от 431,12 лева,
представляващ сборът на лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до
01.09.2017 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., и на мораторната лихва, начислена за
периода 15.09.2014 г. до 01.09.2017 г. върху главницата за възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г. както и в частта, в която С.Б.Ч., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата над 162,15 лева до
присъдения от СРС размер от 613,86 лева - разноски по гр. д. № 89558/2017 г. на
СРС, и сумата над 18,20 лева до присъдения от СРС размер от 66,84 лева - разноски
по ч. гр. д. № 63537/2017 г. на СРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ за
признаване за установено по отношение на С.Б.Ч., че С.Б.Ч., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата над 420,81 лева до установения от
СРС размер от 1 642,40 лева и за периода м. 05.2013 г. – м. 08.2014 г., ОТХВЪРЛЯ предявения по реда по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на С.Б.Ч., че С.Б.Ч.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата над 9,43 лева до
определения от СРС размер от 18,60 лева, представляваща ½ от
възнаграждението за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м.
04.2014 г., ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение
на С.Б.Ч., че С.Б.Ч., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, общо
сумата над 139,44 лева до общо определения от СРС размер от 431,12 лева,
представляващ сборът на лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до
01.09.2017 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., и на мораторната лихва, начислена за
периода 15.09.2014 г. до 01.09.2017 г. върху главницата за възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г.
ПОТВЪРЖАДАВА
решение № 560155 от 12.12.2018 г., постановено по гр. д. № 89558/2017 г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 56-ти състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК по отношение на С.Б.Ч., че С.Б.Ч.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ сумата от 420,81 лева, представляваща ½
от стойността на дължимата и незаплатена топлинна енергия за периода м. 09.2014
г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2017 г. до
окончателното плащане, в частта, в
която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК по отношение на С.Б.Ч., че С.Б.Ч., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 9,43 лева, представляваща
½ от възнаграждението за услугата дялово разпределение за периода м.
05.2014 г. – м. 04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2017 г.
до окончателното плащане, както и в
частта, в която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК по отношение на С.Б.Ч., че С.Б.Ч., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
139,44 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на главниците.
В останалата част, като необжалвано постановеното решение
№ 560155 от 12.12.2018 г., по гр. д. № 89558/2017 г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 56-ти, състав е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, да плати на С.Б.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сума в размер на 291,08
лева – разноски в исковото производство пред СРС, както
и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 378,04
– разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.“ ООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.