Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 13.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5219 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 16214/19.01.2020г. по гр.д. № 50873 по описа за 2019г. Софийски
районен съд, 27-ми състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени
с искова молба вх. № 2022789/03.09.2019г. по регистъра на СРС изпратена по
пощата на 02.09.2019г. на „А1
България”АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** срещу Административен съд София-град, Булстат
********с адрес: гр. София, ул. „********№ ** с правно основание на чл. 49 вр. с
чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1050лв., ведно със законната лихва
от 27.05.2014г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди , представляващи неправилно определен от ответника и заплатен от ищеца
депозит за особени представители по адм.д. №
529/2014г. по описа на АССГ.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5030896/21.02.2020г.
по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 19.02.2020г. от ищеца А1 България”АД, ЕИК ******** в частта,
в която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че неправилно било прието от
СРС че не се установява причинно-следствената връзка между вредите и
проведеното поведение, че е пропусната възможността да се атакува по съответния
ред разпореждането за внасянето на сумата. По адм.д.
529/2-14г. била допусната процесуална грешка от АСГГ и това било посочено в
решението по делото, сумата била внесена от ищеца по разпореждане на АССГ, но
не му била възстановена от АССГ, независимо, че признал че е допусната грешка и
това установявало основателността на иска. Нямало основание да се ограничава
правото му да предяви иск за претърпените вреди. Правната възможност да атакува
актовете на съда било процесуално
средство за защита, пропускането на възможността да се реализира същата не
водело до невъзможност да се предяви иск за вреди по реда на чл. 49 от ЗЗД. Претендираните вреди излизали извън рамките на
административното производство. Причиняването на вреди от незаконосъобразни
актове на съда можело да е предмет на иск по чл. 49 от ЗЗД. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият- ответник по
исковете - Административен съд София-град, Булстат ********е оспорил жалбата. Изложил е
съображения, че решението на районния съд
е правилно. Посочил е, че ищецът можел да оспори правилността на
разпореждането на АССГ за назначаване на особен представител по делото,
съответно да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на
чл. 248 от ГПК. Прекъсната била причинно-следствената връзка между поведението
и вредите.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № вх. № 2022789/03.09.2019г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
02.09.2019г. на „А1 България”АД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление:*** срещу Административен съд София-град, Булстат ********с адрес: гр. София,
ул. „********№ ** с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
1050лв., ведно със законната лихва от
27.05.2014г. до изплащането й представляващи неправилно определен от
ответника и заплатен от ищеца депозит за особени представители по адм.д. № 529/2014г. по описа на АССГ. Навело е твърдения,
че адм. д. №
529/2014г. било образувано по жалба на А 1 България”АД срещу заповед № 1107/16.12.2013г. на Председателя на
комисията за защита на потребителите, тази заповед била отменена с влязло в
сила съдебно решение по адм.д. № 3639/2016г. на ВАС,
в първоинстанционното производство АССГ
конституирал три трети заинтересовани
лица, на които назначил особен представител и задължил А1 България” да внесе
възнаграждение от по 350лв. за възнаграждение на всеки от особените им представители и на 27.05.2014г.
А1 България” АД изпълнило задължението, вменено му от АССГ и внесъл по сметка
на АССГ сумата от 1050лв. С Решението на ВАС по делото било посочено, че АССГ
неправилно конституирал тези три лица като заинтересовани лица по делото,
съответно допуснал и грешка като
задължил „А 1 България”ЕАД да внесе депозит за особените им
представители и така ощетил „А 1
България”ЕАД , тази сума не следвало да се поставя в тежест на нито една от
страните, а следвало да бъде възстановена от АССГ на дружеството. Посочило е,
че на 28.03.2019г. и на 07.05.2019г. поискал от ответника да му възстанови
сумата от 1050лв., но ответникът отказал с мотив, че сумата вече била платена
на назначените особени представители. Това поведение на АССГ противоречало на
мотивите на решението на ВАС, ощетявало ищеца. Оспори е възражението за
погасяване по давност, като е посочил, че едва с решението на ВАС отпаднало
основанието, на което е платена сумата, правната квалификация на исковете била
по чл. 55, ал.1 от ЗЗД – за връщане на платена на отпаднало основание сума. Претендирало е
разноски.
Ответникът Административен съд София-град, Булстат ********в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че пасивно легитимиран да отговаря по
исковете бил ВСС като орган назначил съдията по адм.д.
№ 259/2014г. и с който съдията по делото бил в трудови правоотношения. В
хипотеза, в която поведението на съдията попадала във функционалния имунитет по
чл. 132 от Конституцията недопустимо било да се предявява иск по чл. 49 от ЗЗД.
По делото не било установено съдията по дело № 259/2014г. да е действал
умишлено при постановяване на разпорежданията по делото. Ищецът разполагал с
възможност да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.
248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Плащането на възнаграждението на особените представители
било извършено в момент, в който основанието за същото съществувало. Претенцията
била погасена по давност.
По делото е прието
неоспорено от страните Решение № 12598/22.11.2016г. по дело № 3639/2016г. на
ВАС, с което е обезсилено Решение № 6099/15.10.2015г. по адм.д.
№ 529/2014г. на АССГ в частта, с която е постановено по отношение на
физическите лица, конституирани от АССГ
като заинтересовани лица , отменено е в частта, в която е отхвърлена жалбата на
„А 1 България”ЕАД срещу заповед № 1107/16.12.2013г. на председателя на КЗП и
вместо него е постановено решение с което заповедта № 1107/16.12.2013г. е
отменена, като КЗП е осъдено да заплати на А1 българия”
съдебни разноски от 525лв. В решението ВАС е посочил, че определението, с което
ФЛ са конституирани като заинтересовани лица е процесуална грешка на АССГ,
назначаването на особени представители на някои от тях и задължаването на жалбоподателя да внесе 1050лв. за
възнаграждението им Било нарушение на съдопроизводствените
правила и съставлявало основание за връщане на неоснователно събраната сума. На
заинтересовани лица не можело да се назначават особени представители по
аргумент от чл. 47, ал. 7 от ГПК. Тази процесуална грешка на съда не можело да
доведе до поставяне в тежест на някоя от страните по делото на направените
разноски, като неоснователно е прието
искането на А 1 България” ЕАД да му се
възстанови тази сума по реда на присъждане за разноски, възстановяването
на сумата следвало да се извърши от
АССГ по съответния ред за възстановяване
на надвнесени и неправилно внесени суми.
Прието е неоспорено от
страните извлечение от банкова сметка, ***.05.2014г.ищецът
е платил по сметка на ответника 1050лв. като депозит за особени представители
по адм. д. № 529/2014г. на АССГ.
Приета е покана, молба,
отговори от 12.04.2019г. и от 16.05.2019г., съгласно които ищецът е поискал от
ответника да му възстанови 1050лв. внесена по сметка на АССГ като депозит за
особени представители по дело 529/2014г., която ВАС посочил , че е неправилно
събрана, АССГ е отказало да го направи поради изплащане на сумата като
възнаграждение на особените представители , назначени с определение от
31.05.2014г., разпореждането на АССГ за плащане на възнаграждението им от общо 1050лв.
било от **.09.2015г. и същият ден сумата била изплатена в брой на тримата
особени представители в касата на съда.
С разпореждане от
07.12.2019г. районният съд е изискал адм.д. №
529/2014г. на АССГ, като с писмо от
20.01.2020г. същото е върнато от СРС на АССГ.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени, процесуалната легитимация на ответника следва от
правоотношението му с извършителя на твърдяното поведение, функционалния
имунитет на съдията не е пречка да се търси обезщетение от работодателя му.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр.
с чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД. Правната квалификация се извлича от
твърденият на ищеца за фактите на които основава иска си. В случая се твърди,
че имуществото на ищеца е намаляло със
сумата от 1050лв. , която сума е платил
поради процесуални нарушения на съдебния
състав по адм.дело № 529/2014г., не се твърди
ответникът да се е обогатил с тази сума, поради което и предявените искове са с
правно основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която отговорност е обективна и безвиновна. Ангажирането на отговорността по чл. 49 от ЗЗД
изисква консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При
отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се установи, че е възложена работа от
отговорното за изпълнението на тази работа лице, като вредите следва да са
претърпени при или по повод изпълнението на възложената работа. Възлагането на
работата представлява отделяне на собствена работа и изпълнението й чрез друго лице.
Изпълнението може да се осъществи както чрез правни, така и чрез фактически
действия. Вредите следва да са причинени при или по повод на изпълнение на
възложената работа, включително и от бездействие за изпълнение на възложената
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато
причинителят на увреждането не е изпълнил задължителни указания или правила за
извършване на възложената работа. Възложителят може да се освободи от
отговорност само и единствено ако докаже, че вредите не са причинени при или по
повод на изпълнение на възложена работа или ако не са причинени виновно.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички преки и непосредствени вреди
(имуществени и неимуществени), които са последица от увреждането.
По делото не се спори, а и се установява
от събраните по делото доказателства,
че адм. д. № 529/2014г. по описа на АССГ е било образувано по
жалба на „А 1 България”ЕАД срещу Заповед
№ 1107/16.12.2013г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите, съдебният състав на АССГ е конституирал като трети заинтересовани
лица по делото физически лица на три от които е назначил особени представители
и с определение от 20.05.2014г. е определил възнаграждение за тях от общо
1050лв. вносими от „А.Б.”ЕАД, сумата е внесена по
сметка на АССГ от „ А 1 България”ЕАД на
27.05.2014г., особени представители са назначени и на **.09.2015г. на тях им
е изплатено възнаграждението Установява се, че с решението по делото АССГ е
отхвърлил жалбата, но по реда на инстанционния
контрол с Решение № 12598/22.11.2016г. по
дело № 3639/2016г. на ВАС е обезсилено Решение № 6099/15.10.2015г.
по адм.д. № 529/2014г. на АССГ в частта, с която е постановено по отношение на
физическите лица, конституирани от АССГ като заинтересовани
лица и в тази част производството е прекратено, отменено е в частта, в която
е отхвърлена жалбата на
„А 1 Бъргаия”ЕАД срещу заповед № 1107/16.12.2013г. на председателя на КЗП и вместо него е постановено
решение с което заповедта № 1107/16.12.2013г. е отменена,
но е отхвърлено искането на „А 1 България” да
му се възстанови сумата от 1050лв. по
реда на присъждане
за разноски, въпреки направеното искане от
ищеца, в последствие ответникът е отказал да възстанови сумата поради
изплащането й на особените представители на **.09.2015г. По делото не се спори,
а и се установява от приетото по делото
решение на ВАС, че определението на АССГ, с което ФЛ са констиутирани като заинтересовани лица е процесуална грешка на АССГ, назначаването на особени представители на някои от
тях и задължаването на жалбоподателя да внесе 1050лв. за възнаграждението им също е нарушение на съдопроизводствените
правила и съставлява основание за връщане на
неоснователно събраната сума, защото на заинтересовани лица не можело
да се назначават
особени представители по аргумент от
чл. 47, ал. 7 от ГПК, тази процесуална грешка на съда
не можело да доведе до
поставяне в тежест на някоя от
страните по делото на направените
разноски, като несонователно е прието от ВАС искането на А 1 България” ЕАД да му се възстанови тази сума Установява се от приети по делото
покани, че въпреки направеното искане
ответникът е отказал да плати на ищеца процесната
сума.
Съдът приема, че в случая няма
пречка ищецът да предяви претенцията си за плащане на процесната
сума в производство отделно от това, по което сумата като съдебни разноски е
платена по сметка на АССГ. Направените съдебни разноски се разпределят в тежест
на страните с окончателния съдебен акт по делото, по което те са направени, но
само ако тези разноски са били дължими в това производство. В случая се
установява от приетото по делото решение на ВАС, че внесената от „А.Б.”ЕАД сума
от 1050лв. за възнаграждение за особени представители на заинтересовани лица по делото не е била дължима, като е отказано тази сума да се разпредели в тежест
на някоя от страните по реда за присъждане на съдебни разноски. Това разрешение на ВАС не е оспорено от
страните, то е влязло в сила, а и съдът го приема за правилно. По реда на чл.
248 от ГПК би могло да се иска изменение на решението в частта за разноските,
но само при несъгласие на страната с даденото от съда решение по искането й за
сумата като съдебна разноска. В случая „А 1 България”ЕАД не е изразило в хода на
административното производство несъгласие с така постановеното решение на ВАС в
частта за разноските. Несъгласие с това разрешение ищецът не твърди и с исковата молба. При така установеното съдът приема, че не може да се
отрече възможността ищецът да потърси от ответника плащането на сумата от
1050лв. извън рамките на административното дело, по което тази сума е платена.
В хипотеза, в която сумата е платена в изпълнение на вменено от съда
задължение, разпореждането за което е било незаконосъобразно, това не са били
дължими съдебни разноски. Незаконосъобразността на това разпореждане е
установена по делото от решението на ВАС, както е установено и че плащането на
сумата е било в изпълнение на това разпореждане на АССГ.
Същевременно, доколкото исковете
са с правно основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД, то възражението на ответника за недължимост на
сумите поради погасяването им по давност
е основателно. В случая се твърди, че вредоносното поведението е назначаването на особени представители на
заинтересовани страни и вменяване на задължение за плащане на възнаграждението
им предварително от А 1 България”ЕАД. Установява се по делото, че разпорежданията по административното дело за
същите са постановени през май 2014г., като
процесната сума е платена от ищеца на 27.05.2014г. Плащането на сумата е
моментът на настъпването на вредите, поради което и от този момент съдът приема,
че е започнала да тече погасителната давност за вземането. Исковата молба е
подадена на 02.09.2019г., тоест
повече от 5 години след настъпването на вредите, поради което и съдът приема,
че иск е погасен по давност. Без значение по делото е, че едва по-късно по реда
на инстанционния контрол е установено допуснатото
процесуално нарушение от АССГ при назначаването на особен представител и
вменяване на задължение за плащане предварително на възнаграждение за същите.
Релевантно по иска по чл. 49 от ЗЗД не е установяване на нарушението, а
извършването му и откриване на извършителя – аргумент от чл. 114, ал. 3 от ЗЗД.
При така възприето и макар и по
други съображения поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на СРС обжалваното решение следва да се потвърди.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника,
по делото въззиваемият не е претендирал разноски и
такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16214/19.01.2020г. по гр.д. № 50873 по описа за
2019г. Софийски районен
съд, 27-ми състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.