Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261461                                   28.11.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6756 по описа за 2019 година.

 

Предявените искове намират основание в чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Профи кредит България” ЕООД твърди, че е сключил с ответника договор за заем от 04.09.2012г., по който има неизпълнени задължения. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план бил изтекъл на 20.09.2016 година без да е налице плащане. За дължимите суми – главница и договорно възнаграждение, както и неустойка за неизпълнение, уговорена в договора, било подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като същата била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК било образувано настоящото производство. Искането е да се установи съществуването на вземането.

Ответникът И.Г.Я. чрез особения си представител оспорва размера на претендираните суми. Счита, че не е доказано, че размерът на неустойката от 672,37 лева съответства на 50% от сумата по заема. Освен това твърди, че не е доказано наличие на предсрочно прекратяване на договора, тъй като писмото за това от 20.07.2014 г. не е било връчвано на адресата, поради това и не е следвало да се начислява неустойка. С оглед така направените възражения счита иска за неоснователен, моли да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На 04.09.2012г. между дружеството ищец и ответника Я. бил сключен договор за револвиращ заем № *******, по силата на който била представена сумата 1000 лв. със срок на погасяване 48 месеца /лист 6/. Ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 98,62 % годишно, при ГПР от 151,79 % / 0,27% дневно/, така общото задължение по заема възлизало на 3024лв. /лист 6/. Заетите средства, ведно с дължимото възнаграждение за ползването им е следвало да бъдат върнати на 48 месечни вноски от по 84 лв. всяка. Крайният падеж на задължението – последната вноска била определена на 20.09.2016г. В чл.10.3.1 от общите условия била предвидено, че при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни вземането, настъпва автоматично прекратяване на договора. При прекратяване на договора в хипотезите на чл.10.3 кредитополучателят следвало да заплати всички дължими суми, като в този случай върху целия размер на заема се начислявала неустойка в размер на 50 % ,  / лист 9/. Сумата по кредита  - 1000 лв. е била изплатена на ответника, видно от представеното кредитно нареждане / лист 16/.

 Установява се от представеното извлечение от сметка /лист 10/, че по кредита са направени общо 19 плащания, като последното е от 20.04.2014г. и е само частично – 18,38 лв.

            На 25.01.2019г. дружеството ищец подало против ответника заявление по чл.410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 924,27 лв. главница; 1604,37 лв. договорно възнаграждение; 662,37 лв. неустойка; 6,94 лв., законова лихва за забава от 21.11.2012г. до 15.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019г. до окончателното пращане /лист 10 от приложеното дело/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ответника и дружеството ищец е сключен договор за паричен заем, по който Р. е заемополучател. Видно е от представените доказателства, че той е получил уговорената сума от 1000 лева, като се  е съгласил да заплати за срока на ползването възнаградителна лихва.

            Последната вноска е била дължима от заемополучателя на 20.09.2016г. от което следва, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  - 25.01.2019г. падежът на цялото задължение е бил настъпил, поради което сумите за главница и лихви се дължат.

Съдът намира, че уговорената по договора неустойка не е дължима.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

В общите условия към договора неустойката е определена като дължима при предсрочно прекратяване по чл. 10.3 - поради неизпълнение. В случая не е доказано осъществяването на фактическия състав на прекратяване и предсрочна изискуемост, тъй като кредиторът не е уведомил длъжника за настъпването й. Изпратеното съобщение не е било връчено. С оглед това, че предсрочната изискуемост е възможност за кредитора, при която той се отказва от предоставената на длъжника привилегия да изпълнява на части, насрещната страна, която е адресат на изявлението на кредитора, с което се предизвиква правната промяна, следва да бъде уведомена за него. След като това не е сторено, не е настъпило и предвиденото в договора основание за начисляване на дължимата неустойка.

С оглед изложеното съдът счита, че следва да отхвърли иска в частта му с която се иска установяване на вземането за неустойка в размер на 662,37лв.

По разноските:

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски както следва: 437,33 лв. за настоящото производство, както и 90 лв. в производството по ч.гр.д. № 1404/2019г. на ПРС.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД по отношение на И.Г.Я. ЕГН ********** с адрес *** съществуването на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В за сумите: 924,27 лв. /деветстотин двадесет и четири лева и 27 ст./- главница; 1604,37лв. /хиляда шестстотин и четири лева и 37 ст./ - възнаградителна лихва, дължими по договор за заем № ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №1079/01.02.2019г. по ч.гр.дело № 1404/2019г. на Пловдивски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.92 ЗЗД относно присъждане на неустойка в размер на 662,37 лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА И.Г.Я. да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 437,33 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и 33 ст./ разноски за настоящото производство, както и 90 лв. /деветдесет лева/ разноски за производството по ч.гр.д. № 1404/2019г. на ПРС.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД