Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 386
гр. Враца, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, втори състав, в публично заседание
на 30.10.2023г. /тридесети октомври, две хиляди двадесет и трета година/, в
състав:
АДМ.СЪДИЯ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела МОНОВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ адм. дело № 34 по описа на
Адм. Съд - Враца за 2023г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 118, ал.1 вр. ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по ЖАЛБА на
И.И.И. ***, срещу Решение № 1012-06-243-2/19.12.2022г., издадено от Директора
на ТП на НОИ Враца, с което е оставена без уважение негова жалба против
разпореждане № 2175-06-71-3/22.11.2022г., издадено от Р. „П. о.“ при ТП на НОИ
Враца, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В
жалбата се излагат съображения за незаконо-съобразност на оспорения акт. Твърди
се, че решението е изключително несправедливо, тъй като на всички негови колеги
е признат трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1985г. до 31.12.1985г.
при осигурителя *** и получават пенсии, а той не. Документите са изгубени, но много
служители на предприятието не са имали неговия проблем и им е зачетен трудовия
стаж. Иска се отмяна на решението,
зачитане на трудовия стаж и да му бъде отпусната дължимата на основание чл.63
ал.3 от КСО пенсия. С
жалбата е предявен и иск за заплащане на обезщетение – пропуснати ползи
в размер на 4 000 лв. за периода от 06.07.2022г. до момента
/06.01.2023г./. Претендират се и разноски. Приложени са писмени доказателства.
В с.з.
жалбоподателят И.И. не се явява и не се представлява, като е постъпило писмено
становище от пълномощник – * Л.В. ***, в подкрепа на жалбата. Претендират се
разноски в размер на 500 лв. съгласно чл.8 ал.2 т.3 от ЗА /Закон за
адвокатурата/ и 10 лв. д.т. за което се представя и списък.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ Враца, чрез процесуален
представител пред съда - * Ц.Ц., изразява становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата. Иска отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски в
минимален размер и се прави възражение за неоснователност на адвокатското
възнаграждение. Представя се от процесуалния представител и писмена защита.
По делото са приети представените с жалбата и с административната
преписка писмени доказателства, като от жалбоподателя, чрез пълномощника, е
представено и ново доказателство – Решение № 396/03.07.2023г. по гр.д. № 638 /2023г.
на РС-Враца.
Административният съд, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят
И.И.И. ***, като е роден на ***г. На 07.07.2022г. подал Заявление вх. № *** до Директора на ТД на НОИ Враца, за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.68 ал.3 от КСО /на
л.48-49 от делото/. Към заявлението приложил документи за осигурителен стаж – 3
бр. трудови книжки.
С Разпореждане № 2113-06-846-2/31.08.2022г. /л.55/ на жалбоподателя И. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с аргумент, че не отговаря на изискването на чл.68 ал.3 от КСО – при навършване на ** год. и ** мес. за 2022г. да има не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, а има ** години ** месеца и ** дни. Разпореждането е получено на 14.10.2022г. /л.56/. С жалба вх.№ 1012-06-213/ 17.10.2022г. разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ /л.57/, като са приложени 2 бр. Удостоверения УП-3 /л.58 и л.59/ и изискано съдействие да бъде извършена проверка в *** – правоприемник на *** . С решение № 1012-06-213-2/21.10.2022г. /л.60-61/ на Директора на ТП на НОИ-Враца жалбата е приета за основателна, Разпореждане № 2113-06-846-2/31.08.2022г. отменено и върната адм. преписка за ново разглеждане и последващо произнасяне. Приложени са документи /л.53-54 и л.62-64/.
С Разпореждане № 2175-06-71-3/22.11.2022г. /л.65/ на жалбоподателя И.И. отново е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с аргумент, че не отговаря на изискването на чл.68 ал.3 от КСО – навършил е към 07.07.2022г. датата на заявлението възраст ** год. ** мес. и * ден, но няма не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, а има такъв стаж ** години ** месеца и ** дни. Не му е зачетен трудов стаж за периода от 01.01.1985г. до 31.12.1985г., тъй като е установено, че разплащателните ведомости за изгубени от осигурителя ***.
С жалба вх.№ 1012-06-243/07.12.2022г. разпореждането е обжалвано от жалбоподателя И.И. пред Директора на ТП на НОИ /л.66/, като са приложени 3 бр. трудови книжки и 2 бр. Декларации /л.67-67/.
Ответника се е произнесъл с оспореното пред съда решение /л.45-46/, с което е оставил без уважение жалбата. Изложени са съображения, че за периода от 01.01.1985г. до 31.12.1985г., е установено, че разплащателните ведомости за изгубени по време на съдебно дело, поради което този период от 1 год. не може да бъде зачетен за осигурителен стаж за пенсиониране. Указано е, че този стаж може да бъде установен по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Решението е получено на 23.12.2022г. /л.47/.
Жалбата от И.И. против решението /л.6-7/ е заведена с вх. № 2103-06-1/06.01.2023г. и към нея са приложени – 2бр. декларации /л.8-9/ и 3бр. трудови книжки /л.10-44/.
С Определение № 46/20.01.2023г. по настоящето дело /л.70/ е отделен иска за заплащане на обезщетение – пропуснати ползи в размер на 4 000 лв. и производството в тази част е прекратено.
В открито с.з. на 10.04.2023г. /л.92-93/ производството по делото е спряно по молба /л.79/ на жалбоподателя И.И., чрез пълномощника му * В., с приложени към молбата писмени доказателства /л.81-86/.
По молба на жалбоподателя /л.98/, с приложено заверено копие от съд. решение /л.99-105/, производството е възобновено на 04.09.2023г. /л.108/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения 14 /четиринадесет/ дневен преклузивен срок – решението е получено на 23.12.2022г., а жалбата е подадена на 06.01.2023г. По тези съображения обжалването се явява ДОПУСТИМО, разгледано по същество и ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе по всички основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това.
Съдът приема, че издаденото от ответника решение е издадено от материално и териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е предявена в срока по чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден административен акт. При постановяването му не е допуснато нарушение на административно-процесуалните правила, обсъдено е в оспореното решение възражението против разпореждането. Оспореното решение е издадено от директора на ТП на НОИ гр. Враца – материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Решението е издадено в предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден административен акт.
Няма допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Не е спорно по делото, че към момента на подаване на заявлението 07.07.2022г. жалбоподателя И.И. е бил навършил изискуемата възраст ** год. и ** мес. Спорно е единствено имал ли е необходимия 15 години действителен осигурителен стаж, към този момент. С разпореждането от 22.11.2022г. е прието, че е имал ** години ** месеца и ** дни. Не му е зачетен трудов стаж за периода от 01.01.1985г. до 31.12.1985г., тъй като е установено, че разплащателните ведомости за изгубени от осигурителя ***. С решението от 19.12.2022г. е прието за същия период, че не може да бъде зачетен за осигурителен стаж за пенсиониране. Указано е, че този стаж може да бъде установен по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Спорен е именно този период от 01.01.1985г. до 31.12.1985г., тъй като е установено, че разплащателните ведомости са изгубени от осигурителя *** .
Жалбоподателят И.И. в хода на настоящия процес заведе дело по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ пред РС-Враца, поради което настоящето производство беше спряно.
С Решение № 396/03.07.2023г. по гр.д. № 638/2023г. по описа на РС-Враца е признато за установено по отношение на НОИ – ТП на НОИ Враца, че жалбоподателят И.И., има придобит трудов и осигурителен стаж, за времето от 01.01.1985г. до 31.12.1985г. на длъжност * в ***, чийто правоприемник е ***, на пълен работен ден и е получавал трудово възнаграждение, съответстващо на заеманата длъжност по ведомост, редовно са му били удържани осигуровки, което време да се зачете за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, и да се включи в общия осигурителен стаж. Решението е влязло в законна сила на 27.07.2023г.
Безспорно установените с това решение факти са от съществено значение за настоящето съдебно производство, доколкото те пряко се отнасят към основния спор, а от там и към отказаното право на пенсия на жалбоподателя. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но с оглед разпоредбата на ал.2 от тази норма, правно значение имат и ново настъпилите факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта фактическо и правно положение, и на което е придадено обратно действие. Последващите факти се вземат в предвид при преценката за законосъобразност на акта, само ако водят до промяна на съществуващото към онзи момент фактическо и правно положение. Настоящият случай е именно такъв, тъй като с постановеното по реда на ЗУТОССР съдебно решение за пръв път се установява фактът, че в действителност жалбоподателя И.И. е полагал труд за този спорен период - 01.01.1985г. до 31.12.1985г., в ***. Този период следва да се зачете за осигурителен стаж, независимо, че в провелото се по-преди пред ответника административно производство този факт не е бил доказан.
За жалбоподателят И. е наличен осигурителен стаж, който не е бил зачетен от пенсионния орган при постановяване на разпореждането от 22.11.2022г. и който осигурителен стаж е пряко относим към правото му на пенсия по чл.68 ал.3 от КСО, тъй като размерът установен по реда на ЗУТОССР стаж покрива изискването за 15 години действителен осигурителен стаж.
В случая е налице нарушение на материално-правни разпоредби по смисъла на нормата на чл. 146 т. 4 от АПК и несъответствие с целта на закона съгласно чл. 146 т. 5 от АПК.
При
съобразяване на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от материално и терито-риално компетентен орган,
в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, но в
противоречие с приложимите материално-правни разпоредби и с целта на закона. На
това основание, оспореното Решение издадено от Директора на ТП на НОИ Враца и
потвърденото с него Разпореждане издадено от Ръководител "Пенсионно осигуряване"
в ТП на НОИ Враца, са незаконосъобразни и като такива, следва с решението по
настоящото дело да бъдат отменени.
Доколкото
съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести
административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено
заявление от жалбоподателя, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението,
пенсионният орган към ТП на НОИ Враца, следва да зачете за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателя И., с оглед установеното с Решение № 396/03.07.2023г. по гр.д. №
638/2023г. на РС-Враца, след което да направи нова обоснована преценка за това,
дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на същия, при условията на чл. 68, ал. 3
от КСО.
Съдът
намира за основателно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя. Според чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя и в депозираната впоследствие от процесуал-ния му представител
становище /л.114/ с молба, за присъждане на направените по делото разноски, за
адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00
/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един
адвокат, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие /л.80гръб/, ведно с подписано пълномощно /л.80/ и списък /л.116/.
Във
връзка с изложеното следва да се осъди териториалната административна структура
на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Враца, към която
принадлежи адм. орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт,
да заплати на * Л.Ц.В. *** възнаграждение за оказаната от нея безплатна
адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на 500 лв. на
основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът
намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е не
само минималния, но и напълно справедлив и адекватен на осъществените по
настоящото административно дело правна защита и съдействие.
За
дължимите на жалбоподателя И.И.И. деловодни разноски, сторени в настоящото
производство, сумата от 10 лв. /десет лева/ д.т. за образуване на делото,
следва да бъде осъдена също териториалната административна структура на НОИ, в
случая – Териториално поделение на НОИ – град Враца, към която принадлежи
административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Воден
от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Адм. съд - Враца,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-06-243-2/19.12.2022г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ Враца, с което е оставена без уважение жалба
против Разпореждане № 2175-06-71-3/22.11.2022г., издадено от Ръководител „ПО“ в
ТП на НОИ Враца.
ОТМЕНЯ Разпореждане №
2175-06-71-3/22.11.2022г., издадено от Ръководител "Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ Враца.
ВРЪЩА преписката на Ръководител "ПО"
в ТП на НОИ Враца, за ново произнасяне по заявлението, в едномесечен срок от
получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването, и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – гр.
Враца ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И. *** разноски в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – гр.
Враца ДА ЗАПЛАТИ на * Л.В. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, чрез Адм.
съд-Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.София, в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщението до страните.
На осн. чл.
138, ал.1 от АПК препис да се изпрати на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: