ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 444
гр. Велико Търново, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно
заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия : Евтим Банев
като разгледа докладвано от
съдия Банев адм. д. № 666 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, вр. с чл. 54, ал.
5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба с вх. № 4184/02.11.2020 г. от И.М.Г. с ЕГН **********,
адрес *** ***, против волеизявление за спиране на административно производство,
обективирано в писмо с рег. индекс и дата № 94-ИИ-221-10#4/ 28.10.2020 г. на кмета на Община Велико Търново. С
оспорваното волеизявление на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно
производството по подадено от жалбоподателя Заявление вх. № 94-ИИ-221-10/
27.08.2020 г. за одобряване на проект на ПУП - ПЗ за поземлен имот
с идентификатор №00583.31.14, находящ се в землището на с. Арбанаси, Община
Велико Търново, местност „До село“.
В жалбата се твърди незаконосъобразност
на разпореденото спиране на производството поради нарушение на материалния
закон и при липса на соченото от административния орган основание по чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК. Оспорващото лице счита, че започналата процедура по
предоставяне на статут на недвижима културна ценност на определен обект по реда
на Глава пета от Закона за културното наследство /ЗКН/ не е от категорията на
тези, за които се иска съгласуване на ПУП поради това, че се отнася до
земеделска земя извън урбанизирана територия. Наред с това изтъква, че в
конкретното производство по одобряване на ПУП - ПЗ е била проведена
съгласувателна процедура по чл. 125, ал. 6 от ЗУТ, приключила със
съгласувателно становище на компетентния орган. В тази насока се развиват
съображения, относно липсата на преюдициалност на започналото производство по
реда на чл. 69, ал.1 от ЗКН и процесното спряно административно производство. С
тези доводи, подробно развити в жалбата, от съда се иска да отмени като
незаконосъобразно спирането на административното производство и преписката да
бъде върната на административния орган за произнасяне по същество. Не се
претендира присъждане на разноски.
Ответникът, кметът
на Община Велико Търново, уведомен за жалбата, подадена чрез него, представя
изисканата му административната преписка по Заявление вх. №
94-ИИ-221-10/ 27.08.2020 г. за
одобряване на проект на ПУП – ПЗ, не ангажира
становище по жалбата.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата,
съдържащи се в приложената административна преписка, приема за установено
следното:
От представената по делото
административна преписка и приложените към жалбата доказателства е видно, че
административното производство е започнало по повод подадено от И.М.Г.
заявление вх. № 94-ИИ-221-10/ 27.08.2020 г. по описа на Община Велико Търново,
с искане за одобряване на проект на ПУП - ПЗ за поземлен имот с идентификатор №
00583.31.14, находящ се в землището на с. Арбанаси, Община Велико Търново,
местност „До село“, за промяна на предназначението му от земеделска територия в
урбанизирана територия с отреждане „за паркинг“. Имотът е с обща площ от 6 436
дка, начин на трайно ползване „пасище“ и е собственост на жалбоподателя
съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1716, том X, рег. 14887, дело № 1364 от 25.09.2006 година. Към
заявлението са представени посочения документ за собственост, проектна
документация и други изискуеми документи, вкл. такива удостоверяващи проведени
съгласувателни процедури. След провеждане на съгласувателни процедури с
„Водоснабдяване и канализация – Йовковци“ ООД – гр. В. Търново,
„Енергоразпределение – север“ АД – гр. Варна, РЗИ – Велико Търново и т.н., с
волеизявление, обективирано в писмо рег. индекс и дата № 94-ИИ-221-10#4/
28.10.2020 г. на кмета на Община Велико Търново, образуваното административно
производство по подаденото от И.М.Г. искане за одобряване на ПУП – ПЗ, е спряно
на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Съгласно посоченото в писмото
спирането на производството е до приключване на образувано административно
производство по чл. 69, ал. 1 от ЗКН, с което следва да се определи
териториалният обхват, охранителната зона и предписанията за опазване на ГКЦ
„Историческо селище „Арбанаси“ в землището на с. Арбанаси, община Велико
Търново, в обхвата на което попада и процесния поземлен имот. Като мотиви
административният орган е посочил, че преди приключването на въпросното
производство не може да бъде издаден друг административен акт по подаденото
искане с вх. № 94-ИИ-221-10/ 27.08.2020 година. Административният орган се е
позовал на получено на 14.10.2020 г. в деловодството на Община Велико Търново,
уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от Национален институт за недвижимо
културно наследство /НИНК/. Писмото за спиране е доведено до знанието на И.М.Г.
на дата 29.10.2020 г., съгласно приложената в административната преписка
разписка. Жалбата е подадена чрез кмета на общината и с екземпляр директно до
съда, на дата на 02.11.2020 година.
В изпълнение на разпореждане на съда, с
писмо вх. № 4449/ 18.11.2020 г. по описа на АСВТ, е представена
административната преписка по издаване на оспорения акт.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд и в рамките
на преклузивния 14-дневен срок по чл. 197 от АПК. Същата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и като такава е процесуално допустима
за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В
случая става въпрос за спряно административно производство на основание чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК, обективирано в посоченото по-горе писмо на кмета на
Община Велико Търново. По същество оспореното
писмо представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 АПК, изрично писмено изявление на административен орган, с което се спира
образуваното административно производство по одобряване и съгласно чл. 54, ал.
5 от АПК, този акт подлежи на обжалване по реда на Глава десета, раздел IV от
АПК.
Оспореният
акт е издаден от правоимащ орган, компетентен да проведе административното
производство и постанови приключващия го акт /чл. 129, ал. 2 от ЗУТ/, в кръга
на законоустановените му правомощия по чл. 54 от АПК. Актът е издаден в писмена
форма, като в него е посочено правното основание за издаването му и
юридическият факт, относим към това правно основание, а именно наличието на
преюдициално административно производство, изходът от което обуславя
разглеждането на подаденото искане. Предвид горното съдържание на оспореното
решение съдът намира, че същото е в съответствие с изискванията на чл. 59, ал.
2 от АПК, без това по т. 2 от посочения текст, като във формата му не са
допуснати пороци, засягащи неговата законосъобразност.
Настоящият
съдебен състав намира, че неправилно от административния орган е приложена
материалната норма, която определя при какви условия може да бъде упражнено
правомощието да се спре административното производство.
Образувано
административно производство може да бъде спряно в изрично предвидените
хипотези на чл. 54, ал. 1 от АПК и то при наличие на всички предпоставки за
извършване на това процесуално действие. В конкретния случай като основание за
спиране на административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление,
органът е посочил разпоредбата на чл.
54, ал. 1, т. 5 от АПК. Във визираната хипотеза необходимо условие са спиране е
наличието на образувано друго съдебно или административно производство, което е
от значение за изхода на образуваното вече производство, като за установяване
на този факт изрично е предвидено да се представи удостоверение, издадено от
органа, пред който то е образувано.
В
писмото за спиране на производството административният орган се е позовал на
уведомление от НИНК от дата 14.10.2020 г. за започнало производство по чл. 69,
ал.1 от ЗКН, в обхвата на което попада притежавания от заявителя имот. По
делото не са представени никакви доказателства за образувано пред НИНК
производство по чл. 69, ал. 1 от ЗКН, включително в преписката липсва
изходящото от този орган уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК, на което кметът
на общината се е позовал. По аргумент от чл. 54, ал. 1, т. 5 и чл. 170, ал. 1
от АПК, обосноваването на акта за спиране на производството, вкл. чрез
представяне на доказателства за действителното наличие на друго преюдициално
производство, е в тежест на административния орган. При коментираната по-горе
липса на доказателства за твърденията на кмета на Община Велико Търново,
настоящият състав намира, че не е налице някоя от предвидените в чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК, предпоставки за спиране на образувано административно производство
по подаденото от жалбоподателя заявление. Конкретно липсата на удостоверение от
органа, пред когото е образувано обуславящото производство, представлява липса
на условие за постановяване на спирането на административното производство и е
достатъчно основание за отмяната му /Определение
№ 9487 от 20.06.2019 г. по адм. д. № 6950 от 2019 г. на ВАС, Второ отделение/.
Дори
и да се приеме, че удостоверение за наличие на образувано производство,
издадено от органа, пред който то е образувано, не е самостоятелно основание да
се отрече приложимост на посочената разпоредба от АПК, то само наличието на
някакво висящо административно или съдебно производство, касаещо прекратяване
временни режими за опазване на декларирани обекти или актуализиране на статута
на недвижими културни ценности /такова се твърди от ответника/, в случая не би
представлявало основание за спиране по чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК, за спиране на конкретното административно производство.
Определяща е преценката за наличие или не на зависимост на висящото
административно производство – по заявлението за одобряване на ПУП, и това по
чл. 69, ал. 1 от ЗКН. С оглед събраните по делото доказателства съдът прави
извод, че не е налице обусловеност на твърдяното за образувано производството
по чл. 69, ал. 1 от ЗКН и административното производство по одобряване на
проект на подробен устройствен план за ПУП - ПЗ за поземлен имот с
идентификатор № 00583.31.14, местност „До село“, находящ се в землището на с.
Арбанаси, Община Велико Търново, за промяна на предназначението му от
земеделска територия в урбанизирана територия с отреждане „за паркинг“.
Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗКН, инвестиционните проекти и искания за намеси в
защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и
строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал.
1 и 2 от ЗКН. Според чл. 83, ал. 6 от ЗКН, промяна на предназначението на
поземлен имот, в чийто обхват попадат недвижими културни ценности или техни
охранителни зони, се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. В настоящия случай
производството по чл. 124а от ЗУТ е именно за промяна на предназначението на
поземлен имот „пасище“ като същият се
отрежда „за паркинг“. Съгласно приложените към жалбата документи, съдържащи се
и в представената от ответника преписка, в случая в съответствие с разпоредбата
на чл. 125, ал. 6 от ЗУТ, вр. с чл. 83 от ЗКН, е
било проведено такова съгласуване. Съгласно представеното Становище №
33-7171-52/ 08.08.2018 г. на Министъра на културата, е съгласувано техническото
задание и предложение за ПУП – ПЗ, именно за промяна на предназначението на
процесния поземлен имот. Както се посочи, производството по чл. 69, ал. 1 от
ЗКН е във връзка с прекратяване временни режими за опазване или с актуализиране
статута на недвижими културни ценности, и предвид наличието на проведена и
приключила процедура по чл. 83 - чл. 84 от ЗКН, не би следвало да окаже влияние
върху формираните изводи на специализирания административен орган, относно
съответствието на заявения ПУП-ІПЗ с изискванията на ЗКН. При това положение,
дори да се кредитират безрезервно твърденията на кмета на Община Велико Търново
относно изпратеното уведомление от НИНК от дата 14.10.2020 г., не може да се приеме наличието на
преюдициалност между двете административни производства. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно представеното от жалбоподателя писмо с изх. №
9400-4060/ 17.08.2020г. на Национален институт за недвижимо културно
наследство, ПИ № 00583.31.14, находящ се в землището на с. Арбанаси, местност
„До село“, не попада в защитена територия на опазване на културно наследство.
Като краен извод настоящият състав
намира, че е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорения
акт – издаване на същия при липсата на предпоставките, установени в разпоредба
чл. 54, ал. 1 т. 5 от АПК. Обективираното в писмо рег. индекс и дата №
94-ИИ-221-10#4/ 28.10.2020 г., волеизявление на кмета на Община Велико Търново,
за спиране на административното производство следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката
върната на административния орган за продължаване на производството по
Заявление вх. № 94-ИИ-221-10/ 27.08.2020 г. по описа на Община Велико Търново,
подадено от И.М.Г..
Независимо
от изхода на спора, разноските по делото следва да бъдат понесени от страните
така, както са сторени, доколкото липсва искане за тяхното присъждане.
Водим от горното
и на основание чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя по жалба на И.М.Г. с ЕГН **********, адрес *** ***,
обективираното в писмо с рег. индекс и дата № 94-ИИ-221-10#4/ 28.10.2020 г. на кмета на Община
Велико Търново, спиране на административно производство на основание чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК по подадено Заявление вх. № 94-ИИ-221-10/ 27.08.2020 г. по
описа на Община Велико Търново.
Изпраща
преписката по Заявление вх. № 94-ИИ-221-10/ 27.08.2020 г. на кмета
на Община Велико Търново, за продължаване на действията по административното
производство и разглеждане на искането по същество.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, подадена пред Върховен административен
съд, при условията на чл. 200, ал. 2 от АПК, в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него
по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: