№ 86
гр. София , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Русалина
Димитрова Михайлова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600100 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение,2-ри
състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди
двадесет и първа, в състав:
1
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА И.А
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря Теодора Ставрева и на прокурор Р.М., като се
запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 100 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 15.07.2020 г.на Софийски окръжен съд,НО,1 състав по
НОХД № 80/20 год.подс.Ц. М. И. е признат за виновен в това,че на 31.10.2017
год. в с.***,обл.***,махала „***”,е направил опит умишлено да умъртви К. Н.
Ц. от с.***,нанасяйки му удари с нож в областта на гръдния кош,като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини,поради което и на основание чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 и
чл.55,ал.1,т.1 във вр. с чл.58а,ал.4 от НК е осъден на лишаване от свобода за
срок от четири години при първоначален общ режим на
изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднато времето,през което подс.И.
е бил задържан,като един ден задържане се счита за един ден лишаване от
свобода.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е осъдил
подсъдимия да заплати сторените по делото разноски.
2
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от служебния
защитник на подсъдимия ,с която изразява недоволството си от размера на
наложеното му наказание,което намира за неправилно и несправедливо и
прави искане за изменение на присъдата в тази част с намаляване на
лишаването от свобода за срок от една година.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата.
Подсъдимият излага,че се е защитавал,а не е имал за цел да убива
пострадалия.
Представителят на САП моли присъдата да бъде потвърдена като
правилна,обоснована и законосъобразна.Счита,че фактите са изяснени в
необходимата пълнота,а при индивидуализация на наказанието съдът е отчел
характера на телесните увреждания на пострадалия,степента на
недовършеност и личността на подсъдимия,като е аргументирал наказанието
при значителна тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства,което и
отговаря на целите,предвидени в чл.36 от НК.
В последната си дума подсъдимия иска да бъде освободен.
Съдът, като обсъди изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда
намира следното:
Производството пред СОС е протекло по диференцираната процедура
на чл.371,т.2 от гл.27 от НПК,като подсъдимият е признал фактите и
обстоятелствата,изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти,а да се ползват тези от досъдебното
производство.Съдът е преценил,че направеното от подс.И. самопризнание се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е
обявил,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му без
да събира доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Чрез надлежно събрани в предходната процесуална фаза доказателства
и доказателствени средства първостепенния съд е приел за установена
фактическа обстановка,която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е
3
следната:
Подс.И. и пострадалият Ц. обитавали съседни имоти в с.***,махала
„***”,общ. ***,Софийска област.Отношенията им били влошени,съпътствани
с чести словесни конфликти.
На 31.07.2017 год.,около 16.00 ч.,Ц. преминавал в близост до имота на
подсъдимия,водейки магаре.Подс.И. го забелязал и започнал да го обижда и
да го псува.Двамата си разменили обиди и ругатни,като се приближили един
към друг.Подсъдимият носел в джоба на дрехите си сгъваем нож,тип
„Пеперуда”,с който нанесъл на Ц. два мушкащи удара в областта на гърдите,с
които му причинил две прободно-порезни наранявания,проникващи в
гръдния кош,вдясно.След ударите пострадалият се свлякъл на земята,а
подсъдимия се отправил към къщата на св.П. М.,която се намирала
наблизо.Там казал на последният,че са се скарали с К. Ц..След това скрил
ножа,с който намушкал пострадалия,под дюшека на леглото в една от стаите
на първия етаж от къщата на М. и си тръгнал.
Междувременно пострадалият събрал сили и се добрал до домът
си,където била съпругата му М. Ц..Бил облян в кръв и й казал,че съседът им
Ц.И. го е намушкал с нож.Съпругата му веднага потърсила помощ,като се
обадила на И. Г. от съседното село ***,а след това притискала раните на
съпруга си с мокър парцал до пристигането на помощ.
От своя страна И. Г. се обадила на телефона за спешна помощ и
помолила синът си И. И. незабавно да потегли с автомобила си към с.***.Там
той заварил пострадалият и съпругата му,които били на пътя пред къщата
им.Помогнал на пострадалия да се качи в автомобила му и потеглил към
Ботевград.По пътя между с.*** и с.Новачене срещнал линейката с
медицинския екип,пътуващ към местопроизшествието.Пострадалият бил
преместен в линейката и транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов” за оказване
на спешна медицинска помощ,където бил приет за лечение в 19.18 ч. и по
спешност бил опериран.
От извършената СМЕ по писмени данни съдът е приел за установено,че
на Ц. са били причинени две прободно-порезни наранявания,проникващи в
гръдния кош вдясно,които наранявания са осъществили пряка комуникация
4
между околната среда и гръдната кухина и по своя медикобиологичен
характер всяко от тях представлява нараняване,проникващо в гръдната
кухина –средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.В резултат
на същите е настъпило усложнение,изразяващо се хемопневмоторакс
/наличие на кръв в гръдната кухина/ вдясно,което е довело до разстройство на
здравето,временно опасно за живота,представляващо също средна телесна
повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.Засегнат бил белия дроб в областта
на десния белодробен дял,което увреждане е реализирало медикобиологичния
признак разстройство на здравето,временно опасно за живота-средна телесна
повреда по чл.129,ал.2 от НК.Според експертизата, двете кожни прободно-
порезни рани в областта на гръдния кош вдясно,поотделно са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето,неопасно за живота-лека
телесна повреда по реда на чл.130,ал.1 от НК.Вещите лица са установили,че
тези наранявания се дължат на два отделни мушкащи удара,нанесени с
предмет с остър връх и режещ ръб,какъвто е ножът и могат да бъдат
получени по начина,описан по-горе.
Според извършената СМЕ ,при нанасянето на ударите пострадалият и
подсъдимият са били в положение „лице в лице”,като е изключена
възможността да се касае за самонараняване,а последователността на същите
не може да бъде определена.Експертите са категорични ,че причинените на
пострадалия наранявания са създали реална опасност за живота му и са били
от естество да причинят смърт към момента на нараняването на белия
дроб,както и в по-късен момент от развитието на инфекция.
При извършеното на 01.11.2017 год. освидетелстване на подсъдимия са
установени охлузване в областта на лявата предмишница с размери 6х1 см. и
повърхностна рана на дясната предмишница,които са причинени в резултат
на механично въздействие на твърди тъпи предмети с ограничена контактна
повърхност.
След инцидента,във времето от 19.00 ч. до 20.00 ч. бил извършен оглед
на местопроизшествието-участък от асфалтов път пред дома на П. В. в махала
„***” на с.*** и са установени множество капки с червенокафяв цвят в лявата
и дясната част на пътя.На разстояние от 7 м. в посока към центъра на селото,в
дясната част на асфалтовия път,е било открито по-голямо петно от
5
червенокафява течност с размери 15х25 см.По-нататък в продължение на
около 50 м. в посока към центъра на селото са открити капки с кафеникав
цвят,които достигат до желязната врата на частен имот.Вътре в имота,под
навес,долепен до къща,е открито петно с червенокафяв цвят,кафяв вълнен
елек,напоен с червена течност,върху железен парапет на стълбище,водещо
към входната врата на къщата,са намерени прострени и мокри бял потник и
сива тениска с прорези по тях с диаметър около 4 см.,напоени с червена
течност.Вътре в къщата,в помещение до входната врата,до леглото в
помещението,е открито размазано петно с червенокафяв цвят,а до него
чорапи,напоени с червена течност.Елекът,потникът,тениската и чорапите
били иззети и изследвани по метода на ДНК-профилиране,като по тениската и
елека са установени следи от кръв,произхождаща от пострадалия.Съдът е
приел обаче,че тези данни не могат да се ползват при решаване на делото
като годни доказателства,тъй като веществените доказателства,иззети при
извършеното претърсване на къщата,документирано в протокола за оглед и
които се явяват част от обектите,изследвани по метода на ДНК-
профилиране,не е било одобрено от съдия съобразно изискванията на
чл.161,ал.2 от НПК,а иззетите следи от червеникавокафява течност,открита
на асфалтовия път при извършения оглед,не са били обект на експертно
изследване.Изключването на посочените доказателства не се е отразило на
фактическите констатации и изводи на първостепенния съд,който е
преценил,че са събрани достатъчно по обем и съдържание други
доказателства.
При извършеното претърсване на 01.11.2017 год. в къщата на
св.П.М.,под дюшека на легло в стая на първия етаж,е намерен и иззет сгъваем
нож,тип „пеперуда”,което процесуално-следствено действие е одобрено от
съдия по реда на чл.161,ал.2 от НПК.
Този нож е изследван с дактилоскопна експертиза,но не са открити
годни за идентификация следи.Бил е обект на изследване и на СМЕ на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране,при което е
установено наличие на бледо кафеникаво зацапване по лявата страна на
острието на ножа,от което е иззет материал и при последващото изследване е
установено наличие на човешка кръв,която по метода на ДНК профилиране
произхожда от пострадалия Ц..
6
С протокол за доброволно предаване като веществени доказателства по
делото са приобщени вещи,предадени от подсъдимия-синьо яке,сив
гащеризон с черни наколенки,бяла лятна шапка с червена козирка,гумени
обувки.Якето и гащеризона са били обект на изследване и по метода на ДНК
профилиране е установено наличие на човешка кръв,произхождаща от
подсъдимия.
В хода на разследването от последния са иззети образци за сравнително
изследване-изрезки от нокти от десетте пръста,отривки от физиологичен
разтвор от двете ръце,които са били изследвани също по метода на ДНК
профилиране и не е установено наличие на биологичен
материал,произхождащ от пострадалия.
От съдебно психиатричната и психологична експертиза съдът е
приел,че подс.И. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си и към момента на деянието не се е намирал в
състояние на физиологичен афект.
За да приеме тази фактическа обстановка съдът е взел предвид
направеното от подсъдимия самопризнание,показанията на
свидетелите,дадени в предходната процесуална фаза-К. Ц.,И. И.,М. Ц.,П.
М.,Д. П. и О. Д.,протоколите за извършени процесуално-следствени действия
и приетите по делото експертизи,веществените доказателства.
Авторството на деянието в лицето на подсъдимия съдът е приел за
установено по несъмнен и убедителен начин от направеното от него
самопризнание,което е в синхрон с показанията на пострадалия,според който
именно подсъдимия е лицето,което го е нападнало с нож и му е причинило
двете прободно-порезни наранявания.Данните от показанията на пострадалия
относно вида и характера на причинените увреждания и механизма на
причиняването им,съдът е приел за потвърдени от съдебно-медицинските
експертизи,от които е установено и средството,посредством което могат да се
причинят тези увреждания,а именно :нож,който е открит при извършеното
претърсване в дома на св.М.,а от показанията на последния е видно,че е бил
оставен там от подсъдимия.Не на последно място в тази насока съдът е
изтъкнал и установеното по експертен път,че следите от кръв по този нож
произхождат от пострадалия,поради което и се явява несъмнено,че именно с
него са причинени нараняванията на последния.Освен посочената верига от
преки и косвени доказателства,съдът е ценил като подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия и показанията на св.М. Ц.,П. М. и И. И. и
данните от протоколите за извършени процесуално-следствени действия.
7
Първостепенния съд е изключил от доказателствената съвкупност
показанията на полицейския служител Д. Б.,който възпроизвежда
самопризнания на подсъдимия,дадени по време на проведена с него
беседа,със съображения за недопустимост поради това,че заместват дадени от
И. обяснения когато вече е бил заподозрян в рамките на вече провеждано
разследване.
По отношение на обясненията на подсъдимия,дадени в предходната
процесуална фаза,с които той не е отрекъл авторството,но е поддържал,че
пострадалия го е нападнал и го е напсувал и поради това е изпаднал в
състояние на афект,правилно съдът е отбелязал,че данни за реализирано
нападение от страна на пострадалия не се е съдържат в неговите показания,а и
освен това липсват такива факти и обстоятелства в признатите от него с
направеното самопризнание по реда на чл.371,т.2 от НПК.Афектно състояние
не е установено и от експертите,според които не е възможно с категоричност
да се приеме афективно преживяване у подсъдимия,което да е довело до
стесняване на съзнанието и вегетативни прояви-моторно напрежение и
двигателна възбуда,при които контролът се снижава и се намаляват в
количествен план волевите задръжки.Липсата на такива обективни прояви в
поведението на подсъдимия е обосновала и крайния извод,че същият не е
извършил деянието в състояние на силно раздразнение.
Въззивният съд счита за правилни и обосновани фактическите изводи на
първостепенния съд,тъй като същите са в резултат на правдив анализ на
доказателствата,събрани в предходната процесуална фаза-показанията на
свидетелите,от които се установяват времето,мястото и механизма на
нанасяне на телесните увреждания,както и техния автор в лицето на
подсъдимия.Те се подкрепят и от протоколите за извършени процесуално-
следствени действия и изготвените по делото експертизи.
Правилно първостепенния съд е изключил от доказателствената
съвкупност протокол за оглед на местопроизшествие ,приложен на л.2 и 3,т.1
от ДП ,тъй като е видно,че от оглед на пътя действието е прераснало в
претърсване на имот,в хода на което претърсване са иззети веществени
доказателства,но последното не е санкционирано от съдия по реда на
чл.161,ал.2 от НПК,каквато санкция безусловно е била необходима.
Законосъобразно съдът е игнорирал и показанията на св.Д.
Б.,полицейски служител,дадени на л.6,т.2 от досъдебното производство,който
възпроизвежда направени от подсъдимия самопризнания по време на
проведена с него беседа.При условие,че вече е било образувано досъдебното
производство и при наличието на обективни данни за участието му в
извършването на престъплението,безспорно той е бил заподозрян и в този
случай е било необходимо да му бъдат разяснени процесуалните
права,гарантиращи пълноценното упражняване на правото му на защита.Като
8
се има предвид,че това не е сторено,то показанията на свидетеля,с които
възпроизвежда направени от подсъдимия самопризнания правилно са били
изключени от доказателствената съвкупност,тъй като това представлява
недопустимо заобикаляне на закона досежно реда и начина за събиране на
доказателства.
И този съдебен състав е на становище,че изключването на тези източници
от доказателствената съвкупност не рефлектира върху доказателствената
обезпеченост на обвинителната теза,тъй като направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя в достатъчна степен от останалите
доказателства,каквито са показанията на свидетелите,приобщените
веществени доказателства и изготвените експертизи.
Във връзка с твърдението на подсъдимия пред настоящия съд,че се е
защитавал,макар и направено твърде декларативно,поражда нуждата да се
изтъкне,че фактите и обстоятелствата,изложени в обвинителния акт,които той
е признал изцяло, не съдържат каквито и да е данни за нападение от страна на
пострадалия,срещу което подсъдимия да се е защитавал.При условие,че
изявлението по чл.371,т.2 от НПК е дадено доброволно и отразява
действителното отношение на подсъдимия към обвинението-направено е в
открито заседание,в присъствието на защитник,при разясняване на
последиците от него,то същият съзнателно сам се е лишил от възможността
да релевира обстоятелства,оспорващи фактическото обвинение и да
претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания.Няма основания
да се приеме и че същият е бил в състояние на физиологичен афект,породен
от отправените от страна на пострадалия обиди и псувни,в която насока
експертите са заключили,че той не е извършил деянието в състояние на силно
раздразнение.
С оглед на изложеното правилно и законосъобразно първостепенния съд
е приел,че подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 от НК,като на инкриминираните
дата и място е направил опит умишлено да умъртви К. Ц.,нанасяйки му два
удара с нож в областта на гръдния кош и деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини,а именно:своевременно оказаната
адекватна медицинска помощ.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал това.Този
извод се налага от действията по нанасяне на два удара с нож,насочени в
жизненоважна част от тялото,каквато е гръдния кош,като именно тяхната
насоченост обективира целта му да умъртви пострадалия.Същият е
съзнавал,че средството,с което нанася ударите и областта на тялото,в която са
нанесени,е от естество да причини смъртта на пострадалия и е искал
9
настъпването на този резултат.
Няма основания за корекция на постановения съдебен акт и в неговата
санкционна част,към която е насочено недоволството на подсъдимия и
неговият защитник.
При определяне на размера на същото съдът е съобразил,че за
престъплението,за което подсъдимия е признат за виновен се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години и като е
отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства,каквито са чистото съдебно минало на
подсъдимия,напредналата му възраст-73 години към момента на
деянието,оказаното от него съдействие в хода на съдебното следствие,
трудовата му ангажираност,липсата на негативни данни за личността му ,
характера и тежестта на причинените телесни увреждания,които са създали
временна опасност за живота на пострадалия и са отшумели за сравнително
неголям период от време и изказаното съжаление за извършеното,наред с
недовършеността на престъплението,при което изпълнителното деяние макар
и да е било довършено,не са настъпили предвидените в закона
общественоопасни последици,е стигнал до извод за приложимост на
чл.55,ал.1,т.1 във вр. с чл.58,б.”а” от НК,като е определил наказание под най-
ниския предел,предвиден в закона,а именно :четири години лишаване от
свобода,който срок е намерил за достатъчен ,за да окаже поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия.
За да индивидуализира наказанието по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът
е приел,че тази разпоредба се явява по-благоприятна за дееца,тъй като най-
лекото наказание,определено по правилата на чл.54,ал.1 от НК е лишаване от
свобода за срок от 10 години,което намалено с 1/3 по правилата на чл.58а,ал.1
от НК би се явило лишаване от свобода за срок от шест години и осем
месеца.С оглед на това съдът е съобразил разпоредбата на чл.58а,ал.4 от НК
и е определил наказанието именно по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК,тъй като
същата се явява по-благоприятна за подсъдимия.
Така отмереното наказание се явява законосъобразно и справедливо,тъй
като е в унисон със значимите за индивидуализация на наказанието
обстоятелства и е достатъчно да се постигнат целите на наказанието,визирани
в чл.36 от НК.
На плоскостта на високата степен на обществена опасност на деянието,са
съобразени ниската такава на дееца и многобройността на смекчаващите
отговорността обстоятелства,които са обусловили приложението на по-
благоприятната за подсъдимия разпоредба на чл.55,ал.1,т.1 от НК с
определяне на наказанието значително под неговия законоустановен
минимум,а именно:четири години лишаване от свобода.Допълнителното
намаляване на този срок до размер от една година,както се иска от
10
защитата,освен че е неаргументирано,то би се явило и неоправдано
снизходително предвид високата степен на обществена опасност на
престъплението,насочено срещу личността на пострадалия ,смъртта на който
е била предотвратена единствено благодарение на оказаната му своевременна
и адекватна медицинска помощ.
Следва да се отбележи още,че е налице и друго смекчаващо
отговорността обстоятелство,какъвто е установения по делото протрахиран
във времето битов конфликт между подсъдимия и пострадалия,с ескалиращо
напрежение и постоянни вербални обиди и вербална агресия от страна на
участниците в конфликта /каквито обиди са си разменили двамата и
непосредствено преди деянието/,което е довело до проявената физическа
агресия спрямо пострадалия,установено от СППЕ.Това допълнително
обстоятелство обаче не е от естество да доведе до промяна в размера на
наказанието в исканата от защитата посока,тъй като първият съд от друга
страна не е отчел в негативен аспект и действията на подсъдимия веднага
след деянието,като е демонстрирал безразличие и се е отдалечил от падналия
на земята пострадал,а след това е укрил и средството на престъплението.Ето
защо искането за намаляване на наложеното наказание се явява
неоснователно.
По изложените съображения атакуваната присъда като правилна и
законосъобразна,постановена без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде
потвърдена.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.07.2020 г.на СОС,НО,1 състав по
НОХД № 80/20 год.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12