Определение по дело №5/2020 на Софийски окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                       гр. София, 16.03.2020 г.

 

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на шестнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:     ИВАЙЛО Г.ЕВ

                                                                                                       ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. № 5/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.

 

            Образувано е по частна жалба, подадена от „Ю.” ЕООД срещу определение № 5 от 27.11.2019 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. П., с което е отказано вписването на учредителен акт на „Ю.” ЕООД, представен със заявление вх. № 2171/27.11.2019 г., относно набран уставен капитал – непарична вноска от недвижими имоти, находящи се в съдебния район на РС – П., описани в заявлението.

            В жалбата се излагат подробни възражения срещу съображенията на съдията по вписвания, мотивирали ги да постанови обжалвания отказ. Сочи се, че представеният със заявлението учредителен акт – устав на „Ю.” ЕООД съдържа описание на непаричната вноска, основанието на правата на вносителя на непаричната вноска и оценката й.  Описанието в представения учредителен акт на недвижимите имоти, предмет на вноската, било в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 от Правилника за вписванията. Навежда се довод, че в Правилника за вписванията не се съдържа изискване относно попълването на заявлението до Службата по вписвания, както и че в нормативните актове, касаещи вписването на устав с апортна вноска няма изискване в заявлението да бъде индивидуализиран устава с номер и дата на нотариалната заверка. Има изискване за съдържанието само на съответния документ, който подлежи на вписване – в случая уставът с извършената апортна вноска. Отправя се искане обжалваното определение да бъде отменено и да се укаже на съдията по вписвания при РС – гр. П. да впише устава с апортна вноска на „Ю.” ЕООД.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

             Службата по вписвания при РС- П. е сезирана със заявление вх. №2171/27.11.2019 г., подадено от управителя на от «Ю.» ЕООД, чрез пълномощник адв. Е. Н., с което е поискано вписване в книгите по вписвания на учредителния акт на дружеството, по силата на който същото е придобило чрез непарична вноска собствеността върху недвижими имоти, находящи се в района на РС- П., а именно: 1. Урегулиран поземлен имот  VІ-587 в кв. 54 по плана на с. Д., с площ 8722 кв.м., с административен адрес с. Д., община П., ул.»Св. Г.» № 14, възложен на «П.Е.П.» ЕООД с постановление за възлагане с вх. рег. № 271 от 21. 03.2017 г., акт № 182, т. І, партида № 1329; 2. Урегулиран поземлен имот ІІІ – 103 – за складова, промишлена и търговска дейност, в кв. 4 по ЗРП на гр. П., с площ 6117 кв.м., с адрес гр. Пироп, ул. «Г. Бенковски», заедно с построените в имота сгради – едноетажна масивна сграда /склад за строителни материали/ със застроена площ 745,40 кв.м., двуетажна масивна пристройка за административно-битова сграда със застроена пощ 77,30 кв.м. и разгърната застроена площ 154,60 кв.м., и два навеса с обща застроена площ 453 кв.м., които имоти са придобити с нот. акт, вписан в Службата по вписвания – гр. П. с вх. рег. № 60/01.02.2011 г., акт № 28, т. І, дело № 16/2011 г.

Към заявлението са приложени: учредителен акт – устав на «Ю.» ЕООД от 13.08.2019 г. с нотариална заверка на подписа на управителя и представлавящ едноличния собственик «П.Е.П.» ЕООД; учредителен акт -устав на «Ю.» ЕООД от 17.09.2019 г.  с нотариална заверка на подписа; декларация-съгласие на управителя на «П.Е.П.» ЕООД с нотариална заверка на подписа от 16.08.2019 г.; декларация – съгласие на уплавителя на «П.Е.П.» ЕООД с нотариална заверка на подписа от 17.09.2019 г; постановление за възлагане от 01.02.2017г. по изп. дело № 20169260400077 на ЧСИ Владимир Цачев с рег. № 926 на КЧСИ, вписано в сужбата по вписвания при РС – П. под акт № 182, т. І,  вх. рег. № 271/21.03.2017 г.; скица изх. № 83/28.05.2019 г., издадена от Община П., на УПИ VІ-587 в кв. 54 по плана на с. Д.; скица изх. № 84/28.05.2019 г., издадена от Община П., на УПИ ІІІ-103 в кв. 4 по плана на гр. П.; два броя удостоверения за данъчни оценки - на имот пл. № 587 и на имот пл. № 103 и съществуващите в него сгради; нотариален акт № 16, т. І, рег. № 144, дело № 6/2011 г. на нотариус Д. Апостолова, вписан в книгите по вписвания при РС- П. с вх. рег. № 60№01.02.2011 г., акт № 28, т. І, дело № 16/2011 г.; удостоверение № 12/24.08.2016 г. на Гл. архитект на Община П. за въвеждане в експлоатация на строеж «Склад за строителни материали, пристройка за административно-битова сграа и навеси» в УПИ ІІІ-103 в кв. 4 по плана на гр. П.; удостоверение изх. № АБУ-123/17.09.2019 г. за идентичност на УПИ ІІІ-103 в кв. 4 по плана на гр. П. и удостоверение АБУ – 132/09.10.2019 г. за построените в УПИ ІІІ-103 сгради; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на управителя на «П.Е.П.» ЕООД с нотариална заверка на подписа от 11.11.2019 г.; декрарация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на управителя на «П.Е.П.» ЕООД с нотариална заверка на подписа от 16.08.2019 г.; заключение на тройна оценителна експертиза, заверено от Агенция по вписвания, относно непарична вноска на недвижими и движими имоти на «П.Е.П. « ЕООД»; удостоверение изх. № 2019112091812/21.11.2019 г. на Агенцията по вписвания относно вписани по партидата на «Ю.» ЕООД обстоятелства и обявени актове.

            С обжалваното определение № 5/27.11.2019 г. съдията по вписвания при РС-П. е отказал да впише представения учредителен акт за извършване на непарична вноска с предмет посочените в заявлението недвижими имоти. От многословното съдържание на обжалваното определение се извеждат следните конкретни мотиви на съдията по вписвания за отказа му да впише извършената непарична вноска в капитала на дружеството-жалбоподател с предмет описаните в молбата недвижими имоти:  липса на конкретно посочване в завлението на акта, който се иска да бъде вписан /същият не бил индивидуализаран по дата и нотариално удостоверяване/, доколкото в преписката по заявлението се съдържат различни по съдържание актове;  представените към заявлението декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК нямат връзка с представените актове; представените удостоверения за данъчни оценки нямат за предмет имотите, предмет на непаричната вноска, които са описании в представените приложения.

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт.

            Разгледана по същество частната жалба е основателна.

            Обжалваният отказ на съдията по вписвания е незаконосъобразен.

            В случая, с оглед изложените от жалбоподателя оплаквания, на първо място, следва да се отговори на въпроса какъв е обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на определен акт. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията , както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от които следва, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ, е сведена до това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр.  чл. 73, ал. 5 ТЗ/.

В случая предмет на заявлението, с което е бил сезиран съдията по вписванията при Районен съд – гр. П., е вписване на непарична вноска в капитала на „Ю.” ЕООД с предмет недвижими имоти, находящи се в съдебния район на РС- П., описани в заявлението.

 Вноската /апорт/ на вещно право върху недвижими имоти в имуществото на търговското дружество се извършва с учредителния акт на дружеството /дружествен договор или устав/- чл. 73, ал. 1 от ТЗ. Според алинея 4 на посочената разпоредба, правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството, т.е. от момента на вписването му в Търговския регистър. Съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя, т.е. на вписване подлежи учредителния акт, с който е извършен апортът на недвижимия имот. При вписването съдията по вписвания проверява правата на вносителя. На вписване подлежи актуалният учредителен акт, въз основа на който е извършено вписването в Търговския регистър.

В случая със заявлението са представени два учредителни актове на дружеството „Ю.”  ЕООД, съответно с дата 13.08.2019 г.  и 17.09.2019 г., които се различават единствено по описанието на сградите, построени в УПИ ІІІ-103 в кв. 4 по плана на гр.П., предмет на вноската, чието вписване се иска. Ясно е, че едно търговско дружество не може да има повече от един учредителен акт, като всеки последващ такъв дерогира предходния. На вписване в службата по вписвания при условията на чл. 73, ал. 5 от ТЗ подлежи на вписване актуалния учредителен акт, който е обявен в ТР и въз основа на който е извършено вписването по партидата на дружеството – приобретател на имотите, предмет на апорта. Видно е от представеното удостоверение на ТР за актуално състояние на „Ю.” ЕООД изх. № 20191121091812/21.11.2019 г., че в капитала на дружеството е внесена непарична вноска с предмет право на собственост върху недвижими имоти, описани в заявлението. При извършената справка в общодостъпната електронна информационна система на Търговския регистър /в част „Актуален учредителен акт”/ се установява, че вписването в ТР по партидата на „Ю.” ЕООД е извършено въз основа на документ - учредителен акт от 17.09.2019 г. с нотариална заверка на подписа рег. № 3847/17.09.2019 г. на нотариус Радостина Михайлова с рег. № 098 на НК, и с идентично съдържание с приложения към заявлението учредителен акт. Именно вписаният в ТР устав на дружеството от 17.09.2019 г. е предмет на искането за вписване, с което съдията по вписвания е бил сезиран, тъй като конститутивен ефект относно правото на собственост върху предмета на непаричната вноска има вписването на дружеството /или увеличение на капитала на съществуващо дружество/ в търговския регистър - арг. от чл. 73, ал. 4 от ТЗ/. С оглед на това неоснователен е направеният от съдията по вписвания извод, че от заявлението не може да бъде изведена волята на заявителя поради липсата в него на индивидуализация на акта,  чието вписване се иска.  Следва да се посочи в тази връзка, че действащата нормативна уредба не предвижда реквизити на молбата, с която се представя подлежащия на вписване акт. По аргумент от чл. 571 от ГПК молбата трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея законът не поставя. Молбата слага началото на охранителното производство, без да има самостоятелно значение – на вписване в книгите по вписвания подлежи не молбата, а приложеният към нея акт. В случая в молбата за вписване ясно е посочен предметът на поисканато вписване – непарична вноска  в капитала на дружеството с предмет недвижими имоти. Липсата на конкретно посочване в заявлението на датата на учредителния акт, с което е извършена апортната вноска, както и прилагането към заявлението на два учредителни акта с различни дати, в случая не може да бъде основание за отказ да се извърши исканото вписване. Както бе посочено по-горе, на вписване в книгите по вписвания подлежи актуалния учредителен акт, който е вписан в Търговския регистър и с чието вписване настъпва конститутивният ефект относно правото на собственост върху имуществото, предмет на вноската.  Неприложими в случая са и изискванията на  чл. 77, ал.1, т. 4 и  чл. 77, ал. 2, т.1 ЗКИР, тъй като доколкото за района на гр. П. и с. Д. не е издадена заповед за въвеждане на имотния регистър по чл. 73, ал.1 ЗКИР, то понастоящем вписванията се извършват по досегашния ред на ПВ.

Представеният за вписване учредителен акт е съставен и в предвидената в чл. 73, ал. 1 ТЗ форма и към него е приложено и писмено съгласие на вносителя „П.Е.П.” ЕООД, изразено от законния представител на това дружество, с нотариална заверка на подписа му. Представеният за вписване учредителен акт има и необходимото съгласно чл. 6, ал. 1 от ПВ съдържание – съдържа индивидуализация на дружеството, придобило недвижимите имоти, предмет на непаричната вноска, и на дружеството – вносител на имотите, както и съдържа пълна идентификация на тези имоти и на стойността на непаричната вноска. Със заявлението са представени писмени доказателства /постановление за възлагане и нотариален акт за покупко-продажба/, установяващи правото на собственост на вносителя „П.Е.П.” ЕООД върху недвижимите имоти, предмет на апорта, с което е изпълнено изискването на чл. 73, ал. 5, изр. 3 от ТЗ.

Изпълнени са изискванията на чл. 264 от ДОПК – представена е декларация на прехвърлителя „П.Е.П.” ЕООД, че няма непогасени подлежащи на изпълнение публични задължения, съставена на 16.08.2019 г. – преди извършване на непаричната вноска. Представени са доказателства за внесена държавна такса за вписването в размер, определена съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, върху цената на вноската, определена по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ.

С оглед на горното въззивният съд намира, че са налице всички предпоставки за извършване на вписването на учредителния акт на „Ю.” ЕООД от 17.09.2019 г., в частта му, с който е извършен апорт на вещно право на собственост върху описаните в него недвижими имоти, находящи се в съдебния район на РС- П.. Поради това обжалваното определение на съдията по вписвания, с което е постановен отказ за вписване следва да бъде отменено и делото върнато на съдията по вписвания с указание да разпореди вписването.

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 5 от 27.11.2019 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. П., с което е отказано вписването на учредителен акт на „Ю.” ЕООД, с който е направена непарична вноска на право на собственост на недвижими имоти, находящи се в съдебния район на РС – П., по заявление вх. № 2171/27.11.2019 г.

ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при Районен съд – гр. П. с указание да разпореди вписване в регистъра на Службата по вписвания при РС – гр. П. на учредителен акт на „Ю.”  ЕООД от 17.09.2019 г. в частта му, с която е направена непарична вноска в капитала на това дружество от едноличния собственик „П.Е.П.” ЕООД, на право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в съдебния район на РС- П., по заявление вх. № 2171/27.11.2019 г., подадено от „Ю.” ЕООД.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.