Решение по дело №2584/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2549
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20193110102584
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../10.06.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2584 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от С.С.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, срещу „Е.п.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2583,23 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 02.11.2018 г. до 30.01.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в с. ***, обл. Варна, с абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е издадена фактура № **********/04.02.2019 г.

По твърдения в исковата молба, ищецът е потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в с. Яребична, с абонатен № *** и клиентски № ***. Ищецът поддържа, че при проверка в деловодството на ответното дружество е установил, че има задължение към „Е.П.“ АД по издадена фактура № ********** от 04.02.2019 г. в размер на сумата от 2586,23 лв., начислена служебно за периода от 02.11.2018 г. до 30.01.2019 г. след извършена корекция на сметката му вследствие на извършена проверка. Поддържа, че е оспорил дължимостта на сумата с възражение от 11.02.2019 г., депозирано пред „Е.П.“ АД и „ЕРПС“ АД, но отговор не е получил.

Счита, че не дължи сумата по издадената фактура, по аргумент че липсва основание за заплащане стойността на стока, която не е реално доставена. В тази връзка оспорва начисленото количество ел. енергия да е действително потребено от него и намира, че не е доказана изправността на средството за търговско измерване, нито промяната в схемата му на свързване. Намира извършената корекционна процедура за незаконосъобразна, тъй като не са доказани предпоставките за нейното приложение и липсва виновно поведение на абоната като условие за ангажиране на отговорността му. Оспорва също и процедурата по извършване на техническата проверка и съставения за целта констативен протокол.

По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 2586,23 лв., за която е издадена съответната фактура, и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - „Е.п.“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойността на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 48 ПИКЕЕ. Твърди, че на 30.01.2019 г. е извършена техническа проверка на процесния електромер от служители на „ЕРПС“ АД, при която е установено наличие на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа – захранващият ЕМТ кабел САБТ 3х50 кв.мм от ОК4 на около 1 м под земята влиза в имота и отново подземно излиза и влиза в ЕМТ, при което консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва и съответно не се заплаща от абоната. За проверката твърди, че е съставен констативен протокол, подписан от двама независими свидетели. Излага, че въз основа на направените констатации на 31.01.2019 г. „ЕРПС“ АД е съставило справка за корекция, на основание чл. 48 ПИКЕЕ, въз основа на която ответното дружество е издало фактура № **********/04.02.2019 г., с която е определена цената на ел. енергия, потребена за периода 02.11.2018 г. – 30.01.2019 г., а именно 2583,23 лв. Счита, че е налице хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1 Б ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура, като виновното поведение на абоната е ирелевантно.

По тези аргументи моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Идентично искане ответникът, чрез процесуални яму представител, поддържа и в открито съдебно заседание, като представя и списък по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните  са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор за продажба на електрическа енергия при общи условия за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в с. ***, обл. Варна, като ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.

От съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 1105416/30.01.2019 г. (л. 26-27) се установява, че на 30.01.2019 г. служители на „ЕРПС“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен номер 1114021666174845, отчитащ потреблението за процесния обект, при която е установено наличието на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа –захранващият ЕМТ кабел САБТ 3х50 кв.мм от ОК4 на около 1 м под земята влиза в имота и отново подземно излиза и влиза в ЕМТ, при което консумираната ел. енергия не преминава през СТИ и не се измерва. При проверката е възстановена правилната схема на електромера и е съставен протокол, подписан от служителите на „ЕРПС“ АД и от двама свидетели. 

Въз основа на установените от проверката обстоятелства на 31.01.2019 г. е изготвена справка (л. 28) от „ЕРПС“ АД за корекция при неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическата енергия, според която на абоната е начислена електрическа енергия  в размер на 13068 кВтч за периода от 02.11.2018 г. до 30.01.2019 г.

За стойността на тези 13068 кВтч ел. енергия, възлизаща в размер на 2583,23 лв., от страна на „Е.п.“ АД е издадена фактура № **********/04.02.2019 г. (л. 29).

За извършената проверка и направеното преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „ЕРПС“ АД и „Е.п.“ АД са изпратени писма от 01.02.2019 г. (л. 30-31) до ищеца, които са получени от последния, видно от приложените известия за доставяне (л. 32-33).

От приобщените към доказателствения материал по делото справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца (л. 34) и извлечение за фактури и плащания към дата 28.02.2019 г. (л. 35-38) е видно, че за периода 02.11.2018 г. - 30.01.2019 г. по партидата на ищеца са начислени 13068 кВтч ел. енергия на стойност 2583,23 лв., която не е заплатена.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебно-техническа експертиза (л. 52-57) се установява, че голяма част от доставената електроенергията в процесния период не се измерва и отчита от СТИ. Съгласно заключението е налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване на електромера, като не са налице данни за техническа неизправност на уреда и неизмерената ел. енергия се дължи на неправомерно изградената електрическа връзка между обекта и ЕЗМ, който заобикаля електромера. Според експерта допълнително начисленото количество електроенергия може да бъде реално доставено и потребено за период от 90 дни и направените изчисления за нейното остойностяване са аритметично точни. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, инж. Л.Б. излага, че от измерения товар е видно отклонението на ел. енергията именно в участъка, в който захранващият кабел преминава подземно в имота. Пояснява, че при манипулация с кабел не е възможно да се установи точното време, когато е извършено нарушението.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.

С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия за минал период.

Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.

Поради спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).

В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.

С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите условия начин.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото проверката, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 30.01.2019 г., тоест след тяхната отмяна.

Действие към посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.

Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.

За установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.

По изложените съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ, в това число и чл. 48 от Правилата, на който се позовава ответникът, на практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури - незаконосъобразни.

Затова и съдът намира, че процесната сума, начислена на посоченото основание, е недължима от абоната, респективно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2586,23 лв., начислена по фактура № **********/04.02.2019 г. в резултат на извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ корекция на сметката на абоната за електроенергия за минал период - от 02.11.2018 г. до 30.01.2019 г.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид направеното искане и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 603,45 лв., от които 103,45 лв. за заплатена държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото  – договор за правна защита и съдействие от 23.05.2019 г. (л. 59), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК (л. 66) за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 411,04 лв. и същото надвишава претендираното възнаграждение с минимална разлика, която не може да обоснове извод за неговата прекомерност.

Съобразно изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С.С.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, не дължи на ответника - „Е.п.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***3,23 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки), представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 02.11.2018 г. до 30.01.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в с. ***, обл. Варна, с абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е издадена фактура № **********/04.02.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;

ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.С.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 603,45 лв. (шестстотин и три лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: