№ 4738
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20211110169509 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК и е образувано по подадена от
ЗЛ. П. Х., ЕГН **********, молба за спиране на изпълнението на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена
по гражданско дело № 69509/2021, по описа на Софийски районен съд, 180-ти състав,
III ГО, обективирана в подаденото на 25.01.2022г. възражение вх. № 12999.
Производството по настоящото дело е образувано по подадено от ИВ. П. ИВ.,
заявление за издаване да заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК срещу ЗЛ. П. Х., за
вземане произтичащо от сключен на 08.09.2020г. договор за наем на офис, в частност
дължимата се наемна вноска за м. 12.2021г.
Съдът е уважил заявлението, като на 15.12.2021г. е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
От представените писмени доказателства, в частност копие на ПДИ се
установява, че процесната заповед е връчена на длъжника ЗЛ. П. Х. на 17.01.2022г. В
срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК е постъпило такова, както и молбата с
правно основание чл. 420, ал. 1 ГПК.
Искането за спиране е мотивирано с твърдения, че наемните вноски са платени,
като на следващо място се сочи, че договорът за наем е прекратен на 22.10.2021г., след
четиримесечно предизвестие, отправено до наемодателя.
Съдът като съобрази доводите на молителя, материалите по делото и закона
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението
срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл.
417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е
потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
В алинея две на цитираната разпоредба е законоустановено, че съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.
1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
В процесния случай, от страна на длъжника не е представено обезпечение по
смисъла на чл. 420, ал. 1 ГПК, респективно следва да се извърши преценка за спиране
1
на база представените към възражението писмени доказателства.
От представеното копие на процесния договор за наем /л.21 по делото/ се
установява, че същият е сключен на 08.09.2020г. за срок до 31.10.2022г. /чл. 15, ал. 1 от
Договора/. В чл. 4, ал. 1 от същия е уговорена и месечната наемна цена, а именно
1150.00 евро в лева съгласно курса на БНБ от 1.95583 лв. за едно евро 2249.20лв.
Във възражението изрично се сочи от молителката, че наемните месечни вноски
са предплатени за една година, считано до 08.09.2021г., което твърдение частично се
потвърждава от приложеното копие на споразумение /л.23/, но сумите
индивидуализирани в същото не удостоверяват плащане на наема за м.12.2021г.,
доколкото същите не са достатъчни да погасят явяващата се тринадесет вноска по
договора за наем.
Съдът намира, че от представените от молителката писмени доказателства не
може да се направи извод за основателност на твърдението й че процесният договор за
наем е прекратен с четиримесечно предизвестие на 22.10.2021г.
В материалноправната разпоредба на чл. 238 ЗЗД е законоустановено, че ако
договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него,
като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден -
достатъчно е предупреждение от един ден. В процесния случай обаче сключеният
между страните договор за наем е с определен срок, респективно цитираната
материалноправна разпоредба на намира приложение. В Раздел VII от договора
страните са уговорили хипотезите, при които същият може да бъде прекратен, като не
е предвидена възможност за прекратяване с отправено от едната страна предизвестие.
По гореизложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че от
приложените към молбата по чл. 420, ал. 1 ГПК писмени доказателства не може да се
направи извод, че процесния договор е прекратен четиримесечно предизвестие на
22.10.2021г.
С оглед изложеното молбата с правно основание чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране
на изпълнението на издадената по настоящото дело заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК следва да бъдат оставена без
уважение, като неоснователна
Следва да бъдат дадени указания на дружеството заявител по чл. 415 ГПК с
оглед постъпилото в срок възражение по чл. 414 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЗЛ. П. Х., ЕГН **********, молба по
реда на чл. 420 ГПК, за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д № 69509/2021,
по описа на Софийски районен съд, 180-ти състав, III ГО, обективирана в подаденото
на 25.01.2022г. възражение вх. № 12999.
УКАЗВА на заявителя ИВ. П. ИВ., че може да предяви иск за съществуване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата се държавна
такса.
УКАЗВА на заявителя, в едномесечен срок от съобщението да представи по
делото доказателства, че е предявил иска, в противен случай издадените Заповедта за
изпълнение и изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.
Определението в частта, с която е отхвърлено искането за спиране на
изпълнението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис на страните. В останалата част не подлежи
2
на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3