Решение по дело №845/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 168
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20207150700845
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 


                РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№ 168  /7.3.2022г.

гр. Пазарджик

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          Пазарджишкият административен съд, І-ви състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                  СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА       

при секретаря Тодорка Стойнова като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 845 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производство по реда на чл. 268, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, във вр. с чл. 267, ал.1, т.5 от с.к.

 

Образувано е по жалба на С.А.Д. с ЕГН ********** ***. Обжалва се Решение № 235 от 13.07.2020г., издадено от В.Н. – Директор на ТД на НАП –Пловдив, с което е потвърдено ПНОМ №С200013-022-0036641/15.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като правилно и законосъобразно.

Оставена е без уважение жалба вх. № 94-00-4484 /06.07.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, заведена в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх. №С200013-000-0301176/03.07.2020г., подадена от С.А.Д. ЕГН **********, адрес *** против Разпореждане за присъединяване изх. №С 1900013-105-0092163/05.04.2019г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като неоснователна.

Оставена е без уважение жалба вх. № 94-00-4484/06.07.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, заведена в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх. №С200013-000-0301176/03.07.2020г., подадена от С.А.Д. ЕГН **********, адрес *** против Разпореждане за присъединяване изх. №С 1800013-105-0341014/02.11.2018г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като неоснователна.

Оставена е без уважение жалба вх. № 94-00-4484 /06.07.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, заведена в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх. №С200013-000-0301176/03.07.2020г., подадена от С.А.Д. ЕГН **********, адрес ***. против ПНОМ №С 180013-022-0095856/27.11.2018г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като неоснователна.

Потвърдено е ПНОМ №С200013-022-0036998/16.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като правилно и законосъобразно.

Оставена е без разглеждане жалба вх. № 94-00-4484 /06.07.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, заведена в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх. №С200013-000-0301176/03.07.2020г., подадена от С.А.Д. ЕГН **********, адрес *** против СДИ изх. №С160013-048-0038271/02.12.2016г., издадено от Б.Г. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик и е прекратено производството в тази му част.

Горепосочените административни актове, предмет на съвместен контрол по силата на специалния закон, се атакуват пред съда като незаконосъобразни с искане да бъдат отменени, а преписката върната на ПИ.

Жалбоподателят счита, че обжалваното Решение е незаконосъобразно, защото част от задълженията били заплатени, а част от изпратените за събиране суми били във връзка с невлезли наказателни постановления. Сочи доказателства.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от упълномощения адвокат, който пледира жалбата да бъде уважена като основателна. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответникът по оспорването - Директорът на ТД на НАП Пловдив  при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява в о.с.з. Представлява се от упълномощения юрисконсулт, който пледира жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение по мотивите, изложени в Решението на ТД на НАП. Претендира в полза на Дирекцията да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. При наличните доказателства съдът приема, че жалбата е депозирана в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, т.к. оспореното решение е съобщено на оспорващия на 23.07.2020 г. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 268, ал.1 от ДОПК.

Делото е подсъдно на ПАС по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по постоянният адрес на оспорващия. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид това, съдът прие жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Представените с административната преписка не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК. В хода на производството пред съда от процесуалния представител на ответника по оспорването са представени като писмени доказателства, от които се установява, че оспорващият има множество задължения, за които е образувано ИП. От оспорващия са представени доказателства във връзка с обжалване на НП № 18-1006-004106/12.12.2018 г. и НП № 18-1006-004551/27.02.2019 г., както и доказателства за заплащане на сумата дължима по НП № 001074/28.05.2014 г.

В настоящето производство, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на всеки от оспорените актове, проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В тази връзка, съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази доводите на страните. Извърши служебно дължимата проверка на всеки от оспорените актове, на основание чл. 168 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното:

Административното производство по издаване на оспореното решение е образувано във връзка с  жалба вх. № 94-00-4484 /06.07.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, заведена в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх.№С200013-ООО-ОЗО1176/03.07.2020г., подадена от С.А.Д. ЕГН **********, адрес *** против следните актове:

1.       ПНОМ №С200013-022-0036641/15.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик.

2.       Разпореждане за присъединяване изх.№С 1900013-105-0092163/05.04.2019г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик.

3.       Разпореждане за присъединяване изх.№С 1800013-105-0341014/02.11.2018г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик.

4.       ПНОМ №0180013-022-0095856/27.11.2018г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик.

5.       ПНОМ №С200013-022-0036998/16.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик.

6.       СДИ изх.№С160013-048-0038271/02.12.2016г., издадено от Б.Г. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик.

С оглед на обстоятелството, че в настоящето производство и по преписката няма данни за това кога и как са връчени оспорваните актове следва да се приеме, че е спазен преклузивният срок за тяхното обжалване пред административния орган.

Аргументите, с които се иска отмяна на всички оспорвани действия и актове на публичните изпълнители се концентрират върху това, че част от задълженията са платени доброволно, за което се прилагат копия на платежни нареждания. По тази причина се оспорва размера на подлежащите на принудително изпълнение задължения. Обжалват се и наложените запори на дяловете притежавани от лицето в търговски дружества, както и възбрана върху недвижим имот. Според жалбоподателя не е изпълнен сложният фактически състав по тяхното налагане, защото не е уведомен от Агенцията по вписванията за тези действия на публичния изпълнител.   

 Доколкото с жалбата се оспорват множество различни актове на публичните изпълнители в настоящото решение те ще бъдат разгледани поотделно.

1.Относно жалба срещу ПНОМ №С200013-022-0036641/15.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик. Решаващият орган е приел, че същата е неоснователна.

Касае се за възбрана на една втора идеални части от имот и сграда построена в него, находящи се в гр. Пазарджик, ул. Свобода. Площта на възбраненото имущество е 109 кв.м. Обезпечителната мярка е по ИД №*********/2016 за принудителното събиране на публични задължения на С.Д. в размер на 5920,00лв. Възбраната е наложена с постановление по реда на чл.200 от ДОПК във връзка с чл.205, във връзка с чл. 195, ал.1-3 от ДОПК. За да се наложи обезпечителна мярка по реда на глава двадесет и четвърта от ДОПК законодателят е предвидил редица положителни законови предпоставки, които следва да са налице. Най-общо следва да имаме установено и изискуемо публично вземане, да липсва доброволно изпълнение на това вземане и да има годен обект, срещу който да се насочи принудителното изпълнение. Към момента на издаване на обжалваното постановление ответникът е преценил, че тези законови предпоставки са налице. Настоящият съдебен състав, счита че тези положителни предпоставки за част от изпълнителните основания не са налице, а решаващият орган не се е съобразил с това. Не се е съобразил с приложените по административната преписка писмени доказателства – по делото е прието Решение № 219/26.06.2020г. на за директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което е отменено Разпореждане за присъединяване № С200013-105-0197907/22.05.2020г. за извършено присъединяване на суми в размер на 422.00лв., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис-Пазарджик. Решението е влязло в законна сила, тъй като не подлежи на обжалване. Изрично в него е посочено, че НП №18-1006-004106/12.12.2018 г., с което е наложена глоба от 2220,00лв. и НП№ 18-1006-004551/27.02.2019г., с което е наложена глоба от 2000,00лв. не са годни изпълнителни основания, тъй като липсват данни да са влезли в законна сила. Това обстоятелство се потвърди и от приетите по настоящето производство доказателства – Решение, постановено по АНД № 1055/20г. по описа на РС Пазарджик и Решение постановено по АНД № 1056/20г. по описа на РС Пазарджик, видно е, че жалбата и по двете дела е била допустима, т.е. към момента на издаване на ПНОМ №С200013-022-0036641/15.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, не са били налице годни изпълнителни основания.

Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че и глобата наложена с НП № 001074/28.05.2014г. в размер на 400лв. е била платена.

В действителност жалбоподателят има непогасени задължения и те представляват изискуеми публични държавни вземания, липсва и доброволно изпълнение но за сума от 1300лв.

 С оглед на горе изложеното се достига до извода, че същото е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, в кръга на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма. Оспорваното в настоящото производство ПНОМ е издадено при спазване на процесуалната разпоредба на чл. 195 от ДОПК.

В оспорваното ПНОМ е посочено, че то се издава за обезпечаване принудителното събиране на задължения в размер на 5920,00лв. Всички тези задължения са формирани само от наложени на С.Д. глоби от МВР по следните Наказателни постановления и фишове:

-        001074/ 28.05.2014г.-глоба от 400,00лв.

-        001078/ 10.06.2014г.-глоба от 50,00лв.

-        001428/ 28.05.2013- глоба от 500,00лв.

-        003365/ 01.10.2013- глоба от 30,00лв.

-        17-1030-006104/13.09.2017-/-глоба от 320,00лв. ^

-         18-1006-004106/12.12.2018- глоба от 2220,00лв.

-          18-1006-004551/27.02.2019г.- глоба от 2000,00лв.

-        271/ 05.06.2014Г.- глоба от 200,00лв.

-        М8422390/01.04.2018г.- глоба 10лв.

-        А№1711045/11.11.2011г.- глоба от 20,00лв.

-        В№ 0347453/23.03.2012г.- глоба от 10,00лв.

-        В№0620830/28.08.2012г.- глоба от 10,00лв

-        В№ 0858649/09.04.2013.- глоба от 10,00лв

-        В-0348375/27,03,2012- глоба от 10,00лв

-        В№0676695/22,07,2012- глоба от 10,00лв

-        Н371122/10.12.2018г.- глоба от 20,00лв

-        Н371331/19.10.20!8г.- глоба от 20,00лв

-        Н371332/26.10.2018г.- глоба от 20,00лв

-        С 0043181/04.03.2013- глоба от 50,00лв

-        С 0500199/26.1.2013- глоба от 20,00лв.

Правилно и в жалбата до решаващия орган, жалбоподателят е направил възражение за това, че глобата в размер на 400,00лв по НП № 001074/ 28.05.2014г. е платена, за което се прилага копие на платежно нареждане за извършено плащане към МВР. Всъщност се претендира, че още две глоби са платени директно към взискателя, но се установи, че те не са предмет на изпълнителното дело и на наложената обезпечителна мярка, което се установи и по настоящето производство. Касае се за глоба от 1300,00лв по НП от 13.01.2016г. и глоба от 320,00лв по НП №272/04.06.2014г. които нямат отношение към оспорваната обезпечителна мярка. Що се касае до другата глоба от 400,00лв по НП № 001074/ 28.05.2014г., тъй като до момента няма изявление от взискателя, че тя е платена, административния орган е приел, че няма основание за изключването и от принудителното изпълнение по образувано ИД. Предвид твърденията на жалбоподателят, че тази санкция е платена и с оглед представените в тази връзка доказателства, административния орган е посочил, че следва да се укаже на публичния изпълнител водещ делото, че трябва да изиска данни от МВР дали тази глоба е платена при него и евентуално да се предприемат съответните действия в зависимост от отговора на МВР. В действителност органите на НАП действат в режим на обвързана компетентност и не могат да прекратят събирането на тази глоба след като липсва изявления от взискателя, че той е получил плащане по нея но не бива и да се влошава положението на взискателя, следвало е органите на НАП да са по активни , с оглед да се съберат всички доказателства относно годните изпълнителни основания и след това да се налага съответната възбрана или запор.

С оглед на гореизложеното жалбата на жалбоподателя в тази си част се явява основателна. Наложената ПНОМ е наложена без да са налице годни изпълнителни основания. След като се изключат посочените по-горе суми от НП, сумата за която следва да бъде наложена обезпечителна мярка не е 5920лв., а е в размер на 1300лв.Настоящият съдебен състав, счита че ще бъде нарушен принципа на пропорционалността ако за 1300лв. се наложи възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент  от 109 кв.м. С оглед на гореизложеното издаденото ПНОМ следва да бъде отменено, и съответно решението в тази си част.

2. Относно жалбата срещу Разпореждане за присъединяване изх.№С 1900013-105-0092163/05.04.2019г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик. В жалбата не се сочат никакви конкретни основания и аргументи за исканата отмяна на това изпълнително действие, с което са присъединени три глоби на МВР наложени с фишове №№ Н371122/10.12.2018г.- глоба от 20,00лв., Н371331/19.10.2018г.- глоба от 20,00лв. и Н371332/26.10.2018г.- глоба от 20,00лв.

Принципно, за да се допусне извършването на присъединяване на кредитор към вече образувано изпълнително дело следва да са налице следните законови предпоставки:

- Образувано изпълнително дело.

- Наличие на публичен взискател, с установено и изискуемо вземане към същия длъжник срещу, който вече е образувано изпълнителното дело.

-        Присъединяването да се извърши с разпореждане на компетентен публичен изпълнител преди изготвянето на разпределение на събраните суми по делото.

-        Писмено заявление до публичния изпълнител, към което е приложено изпълнителното основание.

В настоящия случай се касае за изпълнителни титули изпратени за събиране към НАП от ОД на МВР Пазарджик по електронен път. Налице са валидни, влезли в сила изпълнителни титули, за които няма данни да са заплатени от длъжника и правилно е престъпено към тяхното присъединяване към вече образуваното изпълнително дело по реда на чл.217 от ДОПК. Публичният изпълнител е действал напълно според вменените му от законодателя правомощия и няма основание да се претендира исканата отмяна на издаденото разпореждане за присъединяване.

Жалбата в тази си част е неоснователна.

3.       Жалбата срещу Разпореждане за присъединяване изх.№С 1800013-105-0341014/02.11.2018г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик също се явява  неоснователна. В жалбата не се сочат никакви конкретни основания и аргументи за исканата отмяна на това изпълнително действие, такива доказателства не са представени и в настоящето производство. Това действие е присъединена глоба на МВР по фиш №17-1030-006104/13.09.2017- глоба от 320,00лв. Тук също титулът е предявен за принудително събиране по ел. път от взискателят МВР, като правилно е присъединен към вече образуваното ИД срещу жалбоподателят.Налице са всички законови изисквания:

- Образувано изпълнително дело.

- Наличие на публичен взискател, с установено и изискуемо вземане към същия длъжник срещу, който вече е образувано изпълнителното дело.

-        Присъединяването да се извърши с разпореждане на компетентен публичен изпълнител преди изготвянето на разпределение на събраните суми по делото.

-        Писмено заявление до публичния изпълнител, към което е приложено изпълнителното основание.

4.       Жалбата срещу ПНОМ №С 180013-022-0095856/27.11.2018г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик също е неоснователна . Касае се за запор на банковите сметки на жалбоподателя в Банка ДСК АД и ЦКБ АД. Към момента на налагане на тази обезпечителна мярка задълженията на жалбоподателя Д. са били в размер на 1650,00лв. Размерът на задълженията на лицето е различен от този в следващите две ПНОМ от 2020г. в които са включени и задълженията по посочените по-горе две наказателни постановления.

Обезпечителната мярка е наложена с издадено от публичният изпълнител ПНОМ по реда на чл.200 от ДОПК във връзка с чл.202, ал.1, във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК.

В този случай са налице положителните законови предпоставки. Най-общо следва да имаме установено и изискуемо публично вземане, да липсва доброволно изпълнение на това вземане и да има годен обект, срещу който да се насочи принудителното изпълнение

 Постановлението е издадено от компетентно лице в рамките на вменените му правомощия. Липсва доброволно плащане. Имаме и подлежащи на принудително събиране публични задължения, така че няма основание за неговата отмяна.

5. Жалба срещу ПНОМ №С200013-022-0036998/ 16.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик също е основателна. Касае се за наложен запор на дялове по реда на чл.203, ал.8 от ДОПК. Номиналната стойност на дяловете на длъжникът в дружеството „Д. АУТО-СТАР" ЕООД ЕИК ********* е 10.00лв. Съгласно чл.203 ал.8 от ДОПК „Запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор." По отношение на тази обезпечителна мярка важат изложените аргументи в т. 1 от настоящото решение, включително и касателно размера на актуалните задължения по изпълнителното дело.Както се спомена по-горе размера е 1300лв. а не 5920лв.Би следвало да се издаде ново ПНОМ с коректният размер, съобразявайки и влезлите вече в сила НП.

Настоящата инстанция държи да отбележи, че е възможно да се наложат няколко различни обезпечителни мерки. При налагане обаче на съответните обезпечителни мерки размерът на сумата, която се претендира като дължима следва да е точен и да основава на годни изпълнителни основания.

6. Жалба срещу СДИ изх.№С 160013-048-0038271/02.12.2016г., издадено от Б.Грегинска на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, правилно е приета за процесуално недопустима и по тази причина правилно е оставена без разглеждане. От процесуална гледна точка следва да бъде прието, че жалбата е недопустима, доколкото е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване, като в тази връзка следва да бъде изтъкнато следното:

В случая следва да бъде отчетена самата правна същност на СДИ /съобщението за доброволно изпълнение/. То има уведомителен характер, с него нито се предприемат някакви принудителни обезпечителни мерки, нито се засягат каквито и да е законни права и интереси на длъжника. Като реквизити съобщението съдържа изрично описване на непогасените задължения на длъжникът, както и информация, че лицето се кани да заплати същите доброволно. Законодателя е вменил като задължително условие за започване на принудително изпълнение първоначалното изпращане до длъжника на съобщение за това, че той има не погасени задължения. Целта на съобщението за доброволно изпълнение не е да се заплашва длъжника, или да му се налагат каквито и да е рестриктивни мерки, а да се постигне диалог между длъжника и взискателя. Целта на този диалог е да се търси адекватен компромис за това как да се съберат задълженията на лицето като се засегнат по възможно най-лекия за него начин личните му интереси, чрез прилагането на достатъчно адекватни и в същото време така да се каже "безболезнени" мерки за събиране на задълженията му. Съобщението за доброволно изпълнение не е акт, с които се установяват задължения и то не поражда не благоприятни последици за длъжника. В горния смисъл е и константната практика на ВАС и на Административните съдилища според която поканата за доброволно изпълнение както и съобщението за доброволно изпълнение не са действия по принудително събиране, поради което и не подлежат на обжалване защото в тях липсва принуда в тази връзка са например Решение №1528 от 13.02.2007г. на ВАС и Определение 1835/21.02.2007г. и Решение 4136/24.04.2007г. на ВАС, Решение № 1412 от 12.06.2014г. по адм. дело № 815/2014г. на Административен съд Пловдив и др. В същия смисъл са и указанията на изпълнителят директор на НАП.

Правилно административният орган е приел, че СДИ не е действие по принудително изпълнение, с него не се упражнява принуда, а има само информативен характер и по тази причина жалбата срещу него се явява процесуално не допустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Горните фактически и правни констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и по своето съдържание не са противоречиви.

Действията по принудителното изпълнение са уредени в Глава 25"Принудително изпълнение", Раздел ІV"Действия" на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор, вписването на възбрана и др.

В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган/от титуляра на длъжността/ и в кръга на законоустановените правомощия на териториален директор по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване , в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода не са били допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.

Независимо от горното, съдът приема, че обжалваното Решение на ТД в посочените по-горе части е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК, I-ви административен състав на ПАС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 235/13.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта в която е потвърдено ПНОМ №С200013-022-0036641/15.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като правилно и законосъобразно , вместо което ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ ПНОМ №С200013-022-0036641/15.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в отменената част, за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪЛЯ ЖАЛБАТА НА С.А.Д. срещу Решение № 235/13.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта в която:

Е оставена без уважение жалба вх. № 94-00-4484 /06.07.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, заведена в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх.№С200013-000-0301176/03.07.2020г. подадена от С.А.Д. ЕГН **********, адрес *** против Разпореждане за присъединяване изх.№С 1900013-105-0092163/05.04.2019г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като неоснователна.

Е оставена без уважение жалба вх. № 94-00-4484 /06.07.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, заведена в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх.№С200013-000-0301176/03.07.2020г. подадена от С.А.Д. ЕГН **********, адрес *** против Разпореждане за присъединяване изх.№С 1800013-105-0341014/02.11.2018г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като неоснователна.

Е оставена без уважение жалба вх. № 94-00-4484 /06.07.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, заведена в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх.№С200013-000-0301176/03.07.2020г. подадена от С.А.Д. ЕГН **********, адрес ***. Потвърждавам ПНОМ №С 180013-022-0095856/27.11.2018г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като неоснователна.

ОТМЕНЯ Решение № 235/13.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта в която е потвърдено ПНОМ №С200013-022-0036998/16.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като правилно и законосъобразно, вместо което ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ ПНОМ №С200013-022-0036998/16.06.2020г., издадено от К.Т. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик, като неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в отменената част, за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪЛЯ ЖАЛБАТА НА С.А.Д. срещу Решение № 235/13.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта в която е оставена без разглеждане жалба вх. № 94-00-4484 /06.07.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, заведена в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик с вх.№С200013-000-0301176/03.07.2020г. подадена от С.А.Д. ЕГН **********, адрес *** против СДИ изх.№С160013-048-0038271/02.12.2016г., издадено от Б.Г. на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик и е прекратено производството в тази му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/