ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 14 февруари 2022г.
Варненският административен съд - VІІІ-ми състав, в закрито заседание на четиринадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова адм.дело № 109 по описа
за 2022год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
чл.39, ал.2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е по обективно
съединени частично предявени искове от Н.А.Н.,***: 1/ за сумата в размер на 1лв. от общ иск за 2000лв. - неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство вкл.психическо, вследствие нарушение на личните му данни извършено от съдия
Камелия Василева на 14.01.2022г. по гр.д.№5760/2019г. по описа на РС-Варна; 2/ за сумата в размер на 1лв. от общ иск за
5001лв. - неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство
вкл.психическо, за това, че на неизвестна дата - между м.април 2019г. до 17.02.2020г.,
неизвестно лице от РС-Варна е предоставило информация на трето лице - прокурор Кристина
Боева или разследващ полицай; 3/ за
сумата в размер на 1лв. от общ иск за 2000лв. - неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, стрес, вкл.психически, вследствие нарушение
на личните му данни извършено от изпълняващ функциите на административен
ръководител на РС-Варна, изразяващо се в предоставяне на „въпроси“ до
председателя на РС-Варна от 26.03.2020г., на съдия Камелия Василева - за
запознаване в цялост; 4/ за сумата в
размер на 1лв. от общ иск за 2000лв. - неимуществени вреди, вследствие
нарушение на личните му данни, извършено с издаването на Определение №
4972/03.04.2020г. по гр.д. № 5760/2019г. на РС-Варна, в което съдия Камелия
Василева е използвала информация от негова жалба до административния
ръководител на РС-Варна, за да му наложи глоба, като по този начин личните му
данни са станали достояние на ответника „ТРЕЙДХО“ ЕООД.
С отделна молба ищецът
прави искане да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса
за производството. Към същата представя: декларация за положение и имотно
състояние; Заповед № ЗСП/Д-В_122/26.01.2021г; справка за сключен граждански
брак; справка за актуално състояние на трудовите договори; справка за осигурителен
доход;
Видно от постъпило по
делото Удостоверение по чл.39, ал.4 от ЗЗЛД със С.д. № 2175/10.02.2022г. от
Комисията за защита на личните данни, в Комисията не е установено наличие на
висящо или приключило производство, инициирано от Н.А.Н. ***.
По искането за освобождаване от
задължението за заплащане на държавна такса и разноски за производството, съдът
намира следното:
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
В случая ищецът е представил декларация, според която: семейството му се
състои само от него; няма доходи от трудови възнаграждения, свободни професии и
хонорари; на 15.01.2022г. е получил 93лв. социална помощ и 55лв. финансова
подкрепа; не притежава недвижими имоти; притежава л.а. Рено Меган Сценик с
рег.№ В 6339РМ, със застрахователна стойност 500лв. Съгласно Заповед № ЗСП/Д-В_122/26.01.2021г. на
директора на ДСП-Варна считано от 01.01.2021г. получава месечна социална помощ
за допълване на доходите в размер на 75,00лв. Видно от справка за актуалното
състояние на трудовите договори към 13.01.2022г., ищецът към момента не се
намира в трудово правоотношение.
При така представените
доказателства съдът намира, че ищецът надлежно е удостоверил обстоятелството по
чл.83, ал.2 от ГПК - че не разполага с достатъчно средства за заплащане на
такси и разноски за производството, поради което молбата му за освобождаване от
заплащането им следва да се уважи.
При извършване на преценка за допустимост на производството,
настоящият състав преценява, че исковете са недопустими, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.39,
ал.1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент
(ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва
действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според ал.2 на с.р., в производството по ал.1 субектът на
данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на
неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на
обработващия лични данни.
Систематичният анализ на
разпоредбата на чл.39 от ЗЗЛД води до извод, че установяване на факта на
нарушението е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск за обезщетение за вреди.
Тази положителната
предпоставка може да бъде реализирана по два начина – или нарушението да бъде
установено с влязъл в сила административен акт от компетентния административен
орган КЗЛД, или да бъде установено с акт на съда.
В случая, видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, и уточняващите молби към
нея, се претендира единствено обезщетение за причинени неимуществени вреди, а
не се обжалват като незаконосъобразни действията на ответника, изразяващи се в
предоставяне на неправомерен достъп и разпространение на личните данни. Липсва
изрично релевирано искане за отмяна на действието или бездействието на
администратора по предоставяне на личните данни на ищеца. Съдът осъществява
само пряк, но не и косвен контрол върху актове и действия на администратора по реда
на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, като в същото производство може да бъде разгледана и
претенция за обезщетение за претърпени вреди. От разпоредбата на чл.39, ал.2 от
ЗЗЛД следва, че искането за присъждане на обезщетение е допустимо, само ако е
предявено с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни - вж. в този смисъл Решение на ВАС № 2715/25.02.2014г.
по адм.д. № 9786/2013г; Определение на ВАС № 1581 от 02.02.2011г. по адм.д. №
1000/2011г; Определение на ВАС № 16266 от 27.12.2018г. на ВАС по адм.д. №
14933/2018г.
Предвид обстоятелството,
че липсва сезиране на съда по реда на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, предявените искове
са недопустими.
По изложените
съображения, исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 от
Гражданския процесуален кодекс, приложим във връзка с чл.144 от АПК, а
производството по делото следва да се прекрати.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н., ЕГН: **********, от задължението за заплащане на
такси и разноски за производството по
адм.д.№109/2022г. - до приключването му
във всички инстанции.
ВРЪЩА исковата молба на Н.А.Н. ***, за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди: 1/ за сумата в размер на 1лв. от общ иск за
2000лв., вследствие нарушение на
личните му данни извършено от съдия Камелия Василева на 14.01.2022г. по
гр.д.№5760/2019г. по описа на РС-Варна; 2/
за сумата в размер на 1лв. от общ иск
за 5001лв., вследствие нарушение
на личните му данни, изразяващо се в това, че на неизвестна дата - между
м.април 2019г. до 17.02.2020г., неизвестно лице от РС-Варна е предоставило
информация на трето лице - прокурор Кристина Боева или разследващ полицай; 3/ за
сумата в размер на 1лв. от общ иск за 2000лв., вследствие нарушение на личните му данни, изразяващо се в
предоставяне на „въпроси“ до председателя на РС-Варна от 26.03.2020г., на съдия
Камелия Василева - за запознаване в цялост; 4/ за сумата в размер на 1лв.
от общ иск за 2000лв., вследствие
нарушение на личните му данни, извършено с издаването на Определение №
4972/03.04.2020г. по гр.д. № 5760/2019г. на РС-Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 109/2022г. по описа на
Адм.съд-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните!
Административен съдия: