Р Е Ш Е Н И
Е
№ 32
гр. Разград, 02.03.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 189
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. ДОПК.
Постъпила е жалба от „БулСпейс“
ЕООД – с. Яким Груево, общ. Исперих против Ревизионен акт №
Р-03001720006318-091-001 от 26.04.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение № 116 от 15.07.2021 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, Централно управление на НАП, с който в тежест на
жалбоподателя са установени следните задължения: корпоративен данък по ЗКПО за
2018 г. в размер на 29 000 лв. и лихви в размер на 4696,69 лв., и ДДС по ЗДДС
за данъчен период м. март 2017 г. в размер на 7000 лв. и за данъчен период м.
декември 2018 г. в размер на 58 000 лв., или общо ДДС в размер на 65 000 лв. и
лихви в размер на 16 227,69 лв. В жалбата се твърди, че оспореният ревизионен
акт е незаконосъобразен, немотивиран и необоснован. Излагат се съображения, че
доставките са реални и са извършени именно от посочения във фактурите
доставчик, за което са налице достатъчно доказателства. Иска се ревизионният
акт да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва жалбата като
неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ревизионното производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001720006318-020-001 от 20.10.2020 г.,
изменена със Заповед № № Р-03001720006318-020-002 от 18.01.2021 г. и Заповед №
Р-03001720006318-020-003 от 11.02.2021 г., като е разпоредено извършване на ревизия на „БулСпейс“
ЕООД, ЕИК ********* с обхват задължения за корпоративен
данък за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г. и задължения за ДДС за периода
03.02.2017
г. - 30.09.2020 г.
Констатациите от ревизията са отразени в
Ревизионен доклад № Р-03001720006318-092-001 от 05.04.2021 г.
В хода на ревизионното производство е
установено, че „БулСпейс“ ЕООД с ЕИК ********* е регистрирано
на 20.10.2008 г. с наименование „Попово Солар“ с едноличен собственик на
капитала и управител П. Д. А.
На 27.01.2017 г. е вписана промяна в
собствеността и управлението, като е вписан нов собственик и управител М. Г. К.
На 24.01.2018 г. е вписана промяна в
управлението на дружеството, като е вписан управител П.
Д. А.
На 19.06.2019 г. е вписана промяна в
собствеността на капитала, като е вписан нов собственик П. Д. А.
На 07.08.2019 г. е вписана промяна в
наименованието на дружеството – „БулСпейс“.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на
03.02.2017 г. по избор, независимо от облагаемият оборот. Не са извършвани
предходни ревизии.
През ревизирания период дружеството е
извършвало продажба на стоки, строителство на фотоволтаични електрически
централи /ФЕЦ/ и други СМР.
По Закона за корпоративното подоходно
облагане:
Подадена е Годишна данъчна декларация за
финансовата 2018 година вх. № 1700И0066896/20.03.2019 г. със счетоводен
финансов резултат печалба в размер на 122 031.33 лв. и данъчен финансов
резултат печалба в размер на 89 578.13 лв. Декларирани са общо приходи в размер
на 1 147 300.05 лв. и общо разходи в размер на 1 025 268.72 лв.
По сч. сметка 602 „Разходи за външни
услуги“ са отчетени разходи за СМР услуги по фактури, издадени от „ММ Строй
81“ЕООД с ЕИК: ********* в общ размер на
290 000 лв., както следва:
Фактура № ********** от 02.07.2018 г. за
авансово плащане по договор от 02.07.2018 г. на сумата 200 000 лв.
Фактура № ********** от 14.11.2018 г. за
авансово плащане за земни работи-обект ферма в гр.Опака по договор на сумата 50
000 лв.
Фактура № ********** от 14.11.2018 г. за
авансово плащане за земни работи-обект птицеферма в гр. Опака
по договор от 02.07.2018 г. на сумата 30 000 лв. и авансово плащане по договор
от 14.11.2018 г. на сумата 10 000 лв., или общо данъчна основа – 40 000 лв.
Представен е Договор за доставки и
строително-монтажни работи от 02.07.2018 г., с който „Попово Солар“ ЕООД /сега
“БулСпейс“ЕООД/ е възложило на „ММ Строй 81“ЕООД да изпълни земни работи на
обект на възложителя в ПИ 562016 и ПИ 562017 в землището на гр. Опака, а
именно:
-Изкопно-заривни работи за подобект:
Птичарник А;
-Изкопно-заривни работи за подобект:
Птичарник В;
-Изкопно-заривни работи за подобект:
Птичарник С;
-Изкопно-заривни работи за подобект:
Навес;
-Изкопно-заривни работи за подобект:
Противопожарен басейн.
Срокът на изпълнение на СМР по договора
е до 12 месеца след авансово плащане. Общата сума по договора не може да
надхвърля 280 000 лв. Единичните цени на отделните видове СМР, на оборудването
и на материалите, доставени от изпълнителя, се съдържат в Приложение 1 към
договора.
Представен е Приемо-предавателен
протокол акт за завършени видове СМР и доставки от 31.12.2018 г., в който са
описани изпълнените на обектите в гр. Опака земни работи – изкопи и насипи, в
това число изкопи за фундаменти, извършени машинно и ръчно, подравняване около
фундаменти, изкопи за настилка, отнемане на хумусен пласт 40 см, извозване на
земни маси до 0,5 км, разстилане и подравняване, подложки от трошен камък,
насип със земни маси, обратни насипи, тънки изкопи до 0.20 м и превоз с ръчни
колички до 50 м, натоварване и разтоварване на земни почви на камион,
подравняване, изравняване, трамбоване и др.
Представен е и Договор за
строително-монтажни работи от 14.11.2018 г., с който „Попово Солар“ ЕООД /сега “БулСпейс“ЕООД/ е
възложило на „ММ Строй 81“ЕООД да изпълни следните СМР в ПИ 562016 и ПИ 562017
в землището на гр. Опака, а именно:
-изкопи и фундамент за БКТП 20/0,4 кV,
400kVA по съгласуван проект:
-изкоп за кабелни линии CpH по
съгласуван проект
-полагане на кабел CpH - 2006 м
-изкоп за захранващ водопровод по
съгласуван проект:
-почистване, изкопи, насипи, заравняване
и трамбоване на засегнатите пътища и терени:
-почистване, изкопи, насипи, извозване,
заравняване и трамбоване около ограда:
-поправка на ограда.
Срокът на изпълнение на СМР е до
30-календарни дни след авансовото плащане. Общата сума по договора не може да
надхвърля 50 000 лв.
Представен е Приемно-предавателен
протокол от 28.12.2018 г. - акт за завършени видове СМР по договора от
14.11.2018 г., с който е установено, че възложените по договора дейности са
завършени и подлежат на заплащане.
Според обясненията на управителя на „ММ
Строй 81“ ЕООД за извършване на услугите фирмата разполага с
наети по трудови правоотношения работници, услугите са извършени със собствени
активи, багер и транспортни средства. Закупено е гориво от фирма „Демирташ“ ООД
и е заприходено по с/ка 302. Въз основа на извършените моточасове и
законоустановената разходна норма е изписано горивото за багера, а за
транспорта до обекта и обратно разходът на гориво е установен от пътните листи
за изминатите километри и е изписан съгласно законоустановената разходна норма.
Не са използвани услуги на подизпълнители.
От представените трудови договори,
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ и ведомости за заплати е установено, че в „ММ
Строй 81“ ЕООД са били назначени следните работници: М. И. М. - шофьор лекотоварен автомобил, С. М. М. - водач СС машини, И.
А. С. - общ работник,
С. Д. П. -общ работник и Р.
М. А. - общ работник.
След справка в информационната система
на ТД на НАП-Варна относно наетите лица по трудови договори е установено, че И. А. С., С. Д. П. и Р. М. А. са били назначени на 08.12.2018 г. и до 31.12.2018
г. са работили съответно 12, 2 и 13 работни дни.
Не са представени документи, доказващи
квалификацията на наетите лица по трудови договори. Не са представени фактури
за доставка на вложените материали при изпълнение на услугите - пръст, чакъл,
пясък, цимент и/или други, необходими при изпълнението на СМР. Дружеството не
притежава собствени или наети обекти, в който съхранява машинно-тракторния
парк, товарните автомобили, други ДМА, резервни части и гориво.
След проверка на счетоводните записвания
по с/ка 302 "Материали" и Оборотна ведомост за периода 01.07.2018 г.
- 31.12.2018 г. е установено, че изразходваните материали през този период са в
размер на 5517.82 лв. Основата част от тази сума са отпуснати по искане от
31.10.2018 г. на М. И. Х. - шофьор
лекотоварен автомобил за гуми и части на стойност 4157.81 лв. Останалата част е
за изразходвано гориво - през м. 10/2018 г. - 504.600 л на стойност 999.77 лв.,
през м. 11/2018 г. - 131.640 л на стойност 264.34 лв., през м. 12/2018 г. -
50.400 л на стойност 95.90 лв. В хода на насрещната проверка не са представени
пътните листи и моточасовете за изписване на горивото. Съгласно представената
счетоводна с/ка 302"Материали", горивото изразходвано от багера през
м. 10/2018 г. е 76.800 л, през м. 11/2018 г. - 7.200 л и през м.12/2018г. -
3.600 л.
В Оборотна ведомост за периода
02.07.2018 г .- 31.12.2018 г. в с/ка 611"Разходи за основна дейност"
е отразена, както по дебита, така и по кредита сума в размер 20 591.54 лв. -
разходите за извършване на услугите по фактури № **********/28.12.2018 г. и №
**********/31.12.2018 г.
При извършена справка в информационните
масиви на ТД на НАП Варна е установено, че за периода 07/2018 г. дружеството е
декларирало ДДС за внасяне в размер на 39 756.96 лв.- невнесен и по СД по ЗДДС
за периода 11/2018 г. - ДДС в размер на 3739.72 лв. – невнесен. Декларирало е
корпоративен данък с ГДД № 2500И0065226/22.02.2019 г. в размер на 27 013.92 лв.
– също невнесен до момента на приключване на ревизията.
В резултат на събраните доказателства
ревизиращите органи са счели, че „ММ Строй 81“ ЕООД няма
достатъчен трудов потенциал за извършване на ръчните дейности, не са налице
доставени и вложени материали за извършване на услугите, вложените горива не са
достатъчни за извършване на транспортните дейности, транспортните средства са
неподходящи и с малка товароносимост за транспорт на земни маси, няма наети
лица с необходимата квалификация за управление на тежкотоварни машини и
техника, не са налице и доказателства за реалната стойност на фактурираните
услуги, чиято себестойност е значително по-ниска от фактурираната стойност.
С оглед на горното е прието, че не е
установено действително извършване на СМР услуги от „ММ Строй 81“ ЕООД с
получател „БулСпейс“ ЕООД, като е изведен извод, че фактурите не отразяват
вярно стопанските операции и липсва документална обоснованост на стопанските
операции по извършването на услуги от посоченото дружество, поради което
съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО тези разходи не следва да бъдат признати за данъчни
цели. Предвид това е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за
данъчни цели за 2018 г. с неоснователно отразения разход в размер на 290 000
лв., като е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 29 000 лв.
По Закона за данък върху добавената
стойност:
Фактурите, издадени от „ММ Строй 81“ ЕООД,
на обща стойност 290 000 лв. са отразени в отчетните регистри по ЗДДС и
„БулСпейс“ ЕООД е декларирало право на приспадане на пълен данъчен кредит за
доставка на услуги. С оглед липсата на доказателства за реалност на доставките ревизиращите
органи са приели, че не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит,
поради което е извършена корекция на данъчния кредит през периода м. декември
2018 г. в размер на 58 000 лв. върху стойността от 290 000 лв.
Ревизираното
лице е ползвало данъчен кредит в размер на 7 000 лв. и по фактура № **********/05.03.2017
г. за доставка на: 1. Бетонова основа за ФЕЦ на ул. Средна Гора 30, гр. Исперих,
стойност 3000 лв. и 2. ФЕЦ 3,2KWр на ул. Средна Гора 30, гр. Исперих на
стойност 32000 лв. Фактурата е издадена от „Булспейс“ЕООД, ЕИК *********, което към датата на издаване
05.03.2017 г. е с едноличен собственик на капитала и управител П. Д. А., който на 06.03.2017 г. е прехвърлил дяловете си на
Н. Н. С., а на 17.03.2017 г. е вписана промяна в
наименованието на дружеството на „ВЕИ Строителство“ ЕООД.
Получател по фактурата е „Попово Солар“ ЕООД /сега “БулСпейс“ ЕООД/.
Относно основанието за приспадане на данъчния
кредит е била извършена насрещна проверка, при която е установено, че лицето Н. Н. С. не живее на постоянния си и настоящ
адрес *****, а на адрес в гр. И.,
кв. „******“, № **. При
извършеното посещение на този адрес не е бил открит. По реда на чл. 32 ДОПК му
е било връчено искане за представяне на документи и обяснения, но такива не са
били депозирани.
След справка в информационните масиви на
ТД на НАП-Варна е било установено, че фактура № **********/05.03.2017 г. на
стойност 35000 лв. и ДДС в размер на 7000 лв. е отразена в дневник продажби на „ВЕИ
Строителство“ ЕООД /бившо наименование „Булспейс“ ЕООД,
ЕИК *********/ като издадена на „БулСпейс“ ЕООД,
ЕИК *********. Резултатът по СД по ЗДДС
№19001137267/12.04.2017 г. е ДДС за внасяне в размер на 7283.63 лв., която сума
не е била внесена.
Не са били представени изисканите договори,
заявки, поръчки и други документи във връзка с издадената фактура, платежни
документи за плащане по доставката, договори за наети лица по трудови и/или
граждански договори със съответната квалификация, ведомости за заплати и РПВ за
периода в който е изграден ВЕЦ, акт за собственост на земята, върху която е
построена бетонната основа и ФЕЦ, акт за въвеждане в експлоатация на ВЕЦ 3.2 KW,
разрешителни и лиценз за производство на ел.енергия, документи за въвеждане в
производство и отразяване на ВЕЦ в Счетоводния и Данъчно амортизационен план, калкулации
и сметки за определяне на стойността на актива, фактури за предходни доставчици,
договори и други документи за доставка, ако ВЕЦ е закупен, както и обяснения
как е изграден ВЕЦ – по стопански начин или чрез възлагане, и как е определена
балансовата стойност на ВЕЦ.
В хода на ревизията са представени
Приемо-предавателен протокол към договор за покупко-продажба на фотоволтаична електроцентрала
от 02.03.2017 г. и Договор за покупко-продажба на фотоволтаична електроцентрала
от 02.03.2017 г. с продавач „ВЕИ Строителство“ ЕООД /бившо наименование „Булспейс“ ЕООД
с ЕИК *********/ и купувач „БулСпейс“ с ЕИК ********* /бившо наименование „Попово Солар“ ЕООД/.
С посочения договор страните се съгласяват продавачът да прехвърли
собствеността на купувача, за което купувачът ще заплати на продавача 35000 лв.
без ДДС. Договорено е плащането да се извърши по банков път или чрез
прихващане. Съгласно т. 2 от приемо-предавателния протокол продавачът предава
на купувача всички строителни книжа, свързани с ФЕЦ. Представено е Споразумение
за насрещно прихващане от 02.03.2017 г., съгласно което плащането по доставката
ще се ивърши чрез издължаване от страна на купувача „Попово Солар“ЕООД /„БулСпейс“ЕООД
с ЕИК *********/ на заеми, дължими от „ВЕИ Строителство“ ЕООД
/„Булспейс“ ЕООД с ЕИК*********/ на „Уникредит
Булбанк“ АД и „Ойко кредит-Вселенско кооперативно дружество
Развитие", но не повече от 42 000 лв.
Поради липсата на доказателства за
реално извършване на доставката ревизиращите органи са приели, че не е налице документална
обоснованост на издадената от „ВЕИ Строителство“ ЕООД фактура,
поради което ДДС е начислен неправомерно и не следва да бъде признато право на
данъчен кредит.
С оспорения ревизионен акт №
Р-03001720006318-091-001 от 26.04.2021 г. органите по приходите изцяло са
възприели изложените в ревизионния доклад факти и заключения за нереалност на
доставките. Потвърдили са извода, че поради липсата на доказателства за
действително осъществени доставки отчетените за тях разходи са документални
необосновани и на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗКПО финансовият
резултат за 2018 г. следва да бъде увеличен със сумата 290 000 лв., при
което дължимият за довнасяне корпоративен данък е 29 000 лв. Потвърдили са
и извода, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 във вр. с чл. 9,
ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 68, чл. 69 и чл. 70, т. 5 ЗДДС не
следва да бъде признато правото на данъчен кредит в общ размер на 65 000
лв., който е ползван неправомерно. Начислени са и лихви за просрочие в размер
на 4696,69 лв. върху установеното задължение за корпоративен данък и в размер
на 16 227,69 лв. върху задължението за ДДС.
По аналогични на изложените в него
мотиви ревизионният акт е бил потвърден
с Решение № 116 от 15.07.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, ЦУ на
НАП.
В изпълнение на указанията на съда, че
следва да докаже реалността на доставките, по които не са признати разходи и
данъчен кредит, жалбоподателят е ангажирал показанията на св. А. М. С. - технически ръководител в „Попово Солар“ ЕООД.
Св. С. твърди, че е ръководил трите строителни обекта в
гр. Опака през 2018 г. Работниците на „Попово Солар“ изпълнявали арматурни,
кофражни и бетонни работи, а хората на „ММ Строй 81“ ЕООД с техниката изпълнили
изкопната дейност и обратните насипи. Работели с два самосвала, комбиниран
колесен багер, малък верижен багер, валяк. Св. С.
не знае чия е била техниката, но предполага, че е била на „ММ Строй 81“, защото
техен представител идвал да инструктира работниците. Трима-четирима се
занимавали с техниката, имало двама шофьори и багерист. Свидетелят не може да
посочи колко са били работниците на „ММ Строй 81“, били различен брой в зависимост
от обема на работа. Не знае откъде идвали тези работници. Били 5-6 човека, и
повече, имало и по-малко. Назовава имената А.,
М., Е. Материалите били ангажимент на „Попово Солар“.
Имало период, в който разстилачният материал бил доставен от „ММ Строй 81“ и
свидетелят върнал един-два
камиона, защото камъкът не отговарял на съответните изисквания. Според св. С. СМР, описани в приемо-предавателните протоколи от
28.12.2021 г. и от 31.12.2018 г. / приложени в том 1 от ревизионната преписка
на л. 55 и л. 57/, са били изпълнени от представители на „ММ Строй 81“ с тяхна
техника изцяло.
Съдът не кредитира показанията на св. С. в частта им, в която твърди, че описаните в приемо-предавателните
протоколи СМР са били изпълнени от „ММ Строй 81“ ЕООД. Св. С. не може да
уточни колко лица са работили на обектите, какви конкретно дейности е извършвал
всеки работник и кога. Не знае от кого са били наети тези работници и кой е
осигурявал материалите, вложени при изпълнението на описаните в протоколите
СМР. От посочените от свидетеля имена само едно – М.
съответства
на лице, което е имало регистриран трудов договор с „ММ Строй 81“ ЕООД.
А А. е името на управителя на дружеството.
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че отчитането на
процесните фактури при жалбоподателя и при доставчика „ММ Строй 81“ ЕООД е в
съответствие със счетоводното законодателство. Фактурите, издадени от „ММ Строй
81“ ЕООД, са платени в пълен размер по банков път.
Платена е и фактура № **********/05.03.2017 г., като плащанията са извършени на
основание споразумението за насрещно прихващане от 02.03.2017 г. чрез банкови
преводи и в брой. По процесните фактури е ползван данъчен кредит за съответните
данъчни периоди.
Вещото лице не е могло да установи
контакт с „ВЕИ строителство“ ЕООД и не е
извършвало проверка в счетоводството му.
По отношение на „ММ Строй 81“ ЕООД
експертизата е установила, че съгласно регистър Салда и обороти за сметка 601
Разходи за материали за 2018 г. разходите за материали са на обща стойност
5 609,52 лв., от които материали 4
157,81 лв. и горива 1 451,71 лв. От счетоводния регистър Салда и обороти
за сметка 703 Приходи от продажба на услуги за периода 01.07.2018 г. –
31.12.2018 г. е установено, че отчетените приходи за периода са само по издадените
от ревизираното лице фактури в общ размер на 290 000 лв. Същото се отнася
и за цялата 2018 г., видно от главната книга на доставчика.
В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че отразените в счетоводството на „ММ Строй 81“ ЕООД разходи за материали в общ
размер на 5609.52 лв. включват: 2927.61 лв. за 3 бр. автомобилни гуми, 1230.20
лв. за 3 бр. авточасти, 1360.01 лв. за 686.64 литра дизел и 91.70 лв., вероятно
за канцеларски материали. За цялата 2018 г. „ММ Строй 81“ ЕООД е отчело приходи
от продажба на стоки за около 40 000 лв., но отчетените приходи от продажба на
услуги са само по процесните фактури с жалбоподателя. Вещото лице допуска, че
всички разходи, отразени в оборотната ведомост, като амортизации, заплати и
осигуровки и материали са свързани именно с дейността „услуги“.
Видно от ревизионния доклад, в
оборотната ведомост на „ММ Строй 81“ ЕООД за периода 02.07.2018 г. – 31.12.2018
г. са документирани общо разходи по извършените услуги в размер на
20 591,54 лв.
Съдът намира, че заключението на вещото
лице е компетентно, обективно и обосновано, поради което го възприема изцяло.
Жалбоподателят представя Тристранно споразумение
от 16.11.2017 г. към Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяем енергиен източник, сключено между „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД –
Варна, „ВЕИ Строителство“ ЕООД, представлявано от Н.
Н. С. и „Попово
Солар“ ЕООД, представлявано от М. Г. К., съгласно което
„Попово Солар“ ЕООД замества „ВЕИ Строителство“ ЕООД като страна по договора за
изкупуване на електрическа енергия от
фотоволтаичната електрическа централа в гр. Исперих, ул. „Средна гора“ № 30.
Представя и 12 броя фактури за продадената ел.енергия през периода 30.11.2017 г.
– 30.09.2020 г.
Съдът намира, че горните писмени
доказателства са неотносими към предмета на делото. Между страните не се спори,
че е изградена и функционира ФЕЦ на посочения адрес. Спорът е дали доставката
по фактура № **********/05.03.2017 г. е реална като извършена от посочения във
фактурата доставчик „ВЕИ Строителство“ ЕООД /бившо наименование „Булспейс“ ЕООД
с ЕИК *********/.
Прави впечатление обаче, че тристранното
споразумение е сключено на 16.11.2017 г. и е подписано за „ВЕИ Строителство“ ЕООД
от П. А., който от 06.03.2017
г. не е негов представител.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК и след проведено оспорване
по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията си чл. 160,
ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни
органи. Видно
от съдържанието на приложения по делото оптичен носител, заповедта за възлагане
на ревизия, заповедите за изменение на заповедта за възлагане на ревизията, ревизионният
доклад и ревизионният акт са валидни електронни документи, подписани от
посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, приравнен
на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на КУКЕП по чл. 25
ЗЕДЕУУ.
При извършване на ревизията и при
издаване на ревизионния акт са спазени процесуалните разпоредби. Жалбоподателят
е бил надлежно уведомен за започналото ревизионно производство, като му е била
предоставена възможност да участва в него, да представя доказателства и да
прави възражения. Данъчните органи са събрали необходимите и относими доказателства,
подложили са ги на задълбочен анализ и са дали аргументирани отговори на
направените от ревизираното лице възражения. Издаденият ревизионен акт отговаря
на изискванията за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. Жалбоподателят не сочи и
не доказва наличието на процесуални нарушения.
Ревизионният акт е обоснован и издаден
при правилно приложение на материалния закон.
Относно установеното задължение по ЗКПО:
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен
разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ
вярно стопанската операция. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за
данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон.
Правилно органите по приходите са
приели, че не е доказано реално извършване на доставките на услуги, за които са
издадени процесните фактури от „ММ Строй 81“ ЕООД. Не са ангажирани
убедителни доказателства, че договорените услуги са били извършени от
доставчика. Той е декларирал, че е извършил услугите със собствени активи и с
наети по трудови договори работници. Назначените от него работници са петима,
като трима от тях са работили само по няколко дни през м. декември
2018 г. Не се твърди по делото и не се доказва да са били наети други лица, на
които да е било възложено изпълнението на договорените СМР от името и за сметка
на „ММ Строй 81“ ЕООД. Не са представени фактури за доставка на вложените
материали. Липсва отчитане на работата по периоди, от което да се установи
колко часа са работили машините, при каква разходна норма, колко работници и
какви видове работи са извършвали през съответните периоди. Отчетени са общо
разходи за услугите в размер на 20 591,54 лв., а реализираният приход е от
290 000 лв., което сочи на абсурдно висока печалба. Следователно,
отчетените от ревизираното лице разходи са документално необосновани и не следва
да бъдат признати за данъчни цели. Законосъобразно СФР за 2018 г. е увеличен със
сумата от 290 000 лв., като е определен корпоративен данък за довнасяне в
размер на 29 000 лв.
Относно установените задължения по ЗДДС:
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или
услуги по облагаема доставка. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане
на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане
изискуем. В чл. 25, ал. 1 ЗДДС е определено, че данъчно събитие по смисъла на
този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по
този закон лица. А в чл. 25, ал. 2 ЗДДС е указано, че данъчното събитие
възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката
или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката
като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.
За да възникне правото на приспадане на данъчен
кредит, данъчно задълженото лице следва да докаже реалното получаване на
стоките или действителното извършване на услугите по облагаемите доставки. По
настоящото дело не е доказано реалното осъществяване на услуги от издателя на
фактурите „ММ Строй 81“ ЕООД, съображения за което бяха изложени по-горе. Не
е доказана реалност и на доставката по фактура № **********/05.03.2017 г.,
издадена от „ВЕИ Строителство“ЕООД /„Булспейс“ ЕООД, ЕИК *********/. Представените договор за
покупко-продажба на ФЕЦ и приемо-предавателен протокол към него не са
достатъчни да опровергаят горната констатация. Липсват каквито и да било доказателства,
от които да се изясни кога и по какъв начин доставчикът е придобил доставените
стоки и как е определена тяхната стойност. Съмнение в реалността на доставката
внася и фактът, че са продадени бетонова основа за ФЕЦ и ФЕЦ, които са построени
в недвижим имот, който не е собственост на доставчика, а на физическото лице М. К. Съдът намира, че данъчните органи некоректно са
се позовали на разпоредбата по чл. 97 ЗС, тъй като не се касае до присъединяване
към главна вещ, а до приращение по чл. 92 ЗС. В тази посока следва да се
отбележи, че продажбата на чужда вещ не е недействителна, но не поражда транслативен
ефект, което е относимо към основанието за плащане.
След като не е доказано реално извършване
на доставки на стоки и на услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, не е налице възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС и
жалбоподателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал.
1, т. 1 ЗДДС. Начисленият ДДС е без правно основание, а съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно.
Съдът не споделя довода на
жалбоподателя, че фактурите, издадени от „ММ Строй 81“ ЕООД,
са платени и надлежно осчетоводени, с което страните са признали съществуването
на сделките, а реалното извършване на материалната престация не било спорно. Наличието
на данъчен документ, надлежно отразен в счетоводството и в отчетните регистри
по ЗДДС, не е достатъчно доказателство за съществуването на реално
правоотношение, което следва да е с ясно индивидуализиран предмет и по което да
са разменени конкретни равностойни престации. В разглеждания случай издадените
от „ММ Строй 81“ ЕООД фактури и приложените приемо-предавателни
протоколи не доказват доставчикът да е престирал и да е могъл да престира
дължимото изпълнение, а полученото възнаграждение да представлява действителната
равностойност на предоставените услуги. Ирелевантно е взаимното признаване на
страните по доставката за съществуването й. Получателят на услугата, който
претендира признаване правото му на данъчен кредит, е длъжен на общо основание
да докаже, че негов доставчик е именно издателят на фактурата.
Съдът се съгласява, че липсата на материална
и кадрова обезпеченост на доставчика не е достатъчна за изключване на правото
на приспадане на данъчен кредит, както е прието в решенията на СЕС по дела
С-324/11, С-18/13, съединени С-80/11 и С-142/11, възприети от ВАС. Но
оспореният отказ за данъчен кредит не е аргументиран единствено с този факт, а
е резултат от съвкупен анализ на всички обстоятелства по делото, обосноващи
извод за нереалност на доставките. Този извод не е опроверган от жалбоподателя,
поради което законосъобразно с ревизионния акт не му е признато правото на
данъчен кредит по процесните фактури.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 161, ал. 1, пр. 3 ДОПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на 3679,24 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
160, ал. 1 ДОПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „БулСпейс“ ЕООД, ЕИК ********* против Ревизионен акт №
Р-03001720006318-091-001 от 26.04.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение № 116 от 15.07.2021 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, Централно управление на НАП, с който в тежест на
жалбоподателя са установени следните задължения: корпоративен данък по ЗКПО за
2018 г. в размер на 29 000 лв. и лихви в размер на 4696,69 лв., и ДДС по ЗДДС
за данъчен период м. март 2017 г. в размер на 7000 лв. и за данъчен период м.
декември 2018 г. в размер на 58 000 лв., или общо ДДС в размер на 65 000 лв. и
лихви в размер на 16 227,69 лв.
ОСЪЖДА „БулСпейс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Националната
агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 3679,24 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.