Р
Е Ш Е Н И Е
№
278/26.5.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април,
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Янка Вукева, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 156 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.И.И. против Акт за установяване
на публично държавно вземане № 13/06/3/0/01997/3/01/04/01, с изх. №
01-163-6500/394/03.05.2019 г. на директора на Областна дирекция – Пловдив на
Държавен фонд „Земеделие“, с който е постановен отказ от изплащането на
финансова помощ в размер на 9779,00 лв., представляваща второ плащане по
Договор от 16.04.2018 год., и е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 19558,00 лв. Административен съд Пазарджик се е
произнесъл по правния спор с Решение № 514/12.07.2019г. по адм. д. №
56582019г., което е оспорено пред Върховен административен съд. С решение №
1528/30.01.2020г. по адм.д. № 11251/2019г. ВАС е отменил решението на
Административен съд Пазарджик и е върнал делото за разглеждане от друг състав.
Жалбоподателят оспорва АУПДВ като незаконосъобразен, постановен при нарушение
на процедурата, неправилно тълкуване и прилагане на материално-правни норми.
Заявяват се аргументи в тази насока. Иска се от съда да отмени административния
акт. Подробни съображения са представени в писмена защита от адвокат Ч..
Поддържа се становището, изразено и в предходното разглеждане на делото.
Ответникът - директорът на ОД
Пловдив на ДФ "Земеделие", чрез юрк. Н., оспорва изцяло жалбата. В постъпила
по делото писмена защита се обосновава законосъобразността на административния
акт и наличието на всички законови предпоставки за издаването му. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като съобрази данните по делото и
становищата на страните, намира за установено следното:
Между ДФ“Земеделие“ и М.И. *** има сключен договор № 13/06/3/0/01997 от
16.04.2018г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ по ПСР 2014 – 2020г. Съгласно договора и приложенията
към него, към момента на сключването му М.И. отглежда оранжерийно зеленчуци
върху площ от 1,200дка. В изпълнение на договора на лицето през 2018г. е било
извършено плащане на сумата от 19 558,00лв. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4, предл.
първо от Договора Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо
плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 и ползвателят няма право да получи второто
плащане, когато същият не е постигнал увеличаване на икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО,
най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период на
проверка на неговото изпълнение - 15.07.2018 г. На 26.09.2018г. И. е подал
искане за заплащане на втората вноска по договора(л.118 от делото). Приложени
са договори за аренда. Във връзка с искането е извършена проверка, при която е
установено, че договорът за аренда от 20.03.2017г. е сключен между М.И. като
арендатор и неговата съпруга Р. И. като арендодател, по отношение на имот №
005003 от 0,823дка в землището на с. Синитово, общ.Пазарджик. Във връзка с тази
проверка е изпратено писмо с изх. № 01-163-6500/68 от 15.01.2019г. до М.И., за
представяне на документи, посочени в писмото. Представени са Нотариален акт за
собственост на имот с № 005003, а именно НА с вх. Рег.№ в СВ Пазарджик към АВ №
1518 от 25.02.2016г., с дв.вх. рег. № 1519/25.02.2016г., акт. № 41, т. 5, н.д.
№ 693/2016г., съгласно който собственик на поземлен имот № 005003 – нива с площ
4,938 дка, находяща се в местността „Ламбурките“ по плана за земеразделяне в
землището на с. Синитово, община Пазарджик, е Р. Н. И.. Съгласно представено
Удостоверение за сключен граждански брак № 159080 от 01.08.1999г., Р. Н. И.е
сключила граждански брак с М.И.И.. По делото са представени Договори за аренда.
Съгласно Договор за аренда от 20.03.2017г., вписан в СВ гр. Пазарджик с вх.
Рег. № 1909/20.03.2017г., акт № 258, т. 1, дв. Вх. № 1905 Р. Н. И.- ареднодател
е предоставила на М.И.И. – арендатор 0,823/4,938 дка от ПИ № 005003 – нива в
землището на с. Синитово. Административният орган е приел, че към датата на
второто плащане по Договора от 16.04.2018г. ползвателят на помощта е бил в
брак, както и към датата на подаване на заявлението за подпомагане –
05.08.2016г., и представеният договор за арендуването на имот № 005003 с площ
0, 823 дка, находящ се в землището на с. Синитово, не следва да се включи при
изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 14, ал.
1, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016г. По тази причина е прието, че не е
достигнато уговореното в бизнес плана увеличение на икономическия размер на
стопанството с най-малко левовата равностойност на 2 000евро, измерени в СПО, с
оглед изричната разпоредба в този смисъл на чл. 37, ал. 8, т. 2 от Наредба № 10
от 10.06.2016 г. Установеното е мотивирало извод у ответника за неизпълнение на
основната цел "Увеличаване икономическия размер на стопанството с минимум
2000 евро" oт сключения между страните договор, което представлява
неизпълнение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от същия, както и представлява неизпълнение
на чл. 37, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 8, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 год.
В резултат на установеното ответникът отказва изплащането на финансовата помощ,
представляваща второто плащане, и се определя подлежащо на връщане публично
държавно вземане, представляващо направеното вече първо плащане. За
констатираните разлики лицето е уведомено с писмо изх. № 01-263-6500/197 от 06.02.2019
г., издадено от директора на Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд
„Земеделие“ на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, в
това число за откриване на процедура по издаване на АУПДВ. От М.И. е подадено
съответно възражение с вх. № 01-163-6500/197#2 от 20.02.2019г. След анализ на събраните доказателства и
възраженията на ползвателя, административният орган е приел, че
производственият обем на стопанството /СПО/ не е увеличен. На основание
изложеното от административният орган е издал оспорения Акт за установяване на
публично държавно вземане № 13/06/3/0/01997/3/01/04/01, изх. №
01-163-6500/394/03.05.2019 г., с който е прието, че са налице условия по чл.
37, ал. 8, т. 2 на Наредба № 10/2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020г. и е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9779,00лв.,
представляваща втора вноска по цитирания договор, съответно М.И. е задължен да
възстанови сумата от 19 558,00 лв.
АУПДВ е съобщен на М.И. с известие
за доставяне ИД PS 4040 01EVFS 6 на 07.05.2019г. Жалбата срещу административния акт е депозирана в
Административен съд Пазарджик на 20.05.2019г.
От ответника са представени писмени доказателства - Заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017 год. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която
същият делегира на директорите на областни дирекции на ДФ "Земеделие"
в съответствие с териториалната им компетентност да издават актове с определено
съдържание, вкл. и АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по
подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малко стопанство" от
мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", каквато е настоящата
мярка, във връзка с която е предоставена финансова помощ.
Съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
14-дневен срок, от надлежна страна, неин адресат, неблагоприятно засегнат от
акта.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от директора на ОД Пловдив на ДФ
"Земеделие". Процесният АУПДВ има за предмет установяване на вземане,
произтичащо от задължението на оспорващия за възстановяване на получена
финансова помощ поради неизпълнено нормативно задължение по приложимата Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г. Това вземане по своя характер е публично държавно,
съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗППЗП и в съответствие с чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК, според който текст публични са вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както
и свързаното с тях национално съфинансиране. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП гласи, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
ЕС, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (чл. 20а,
ал. 1 от ЗПЗП). Нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за
събиране на държавните вземания от вида на процесното. На това основание е
приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по
основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация
(чл. 166, ал. 2, предл. второ от ДОПК). С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е предоставена
възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане, административни
договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на директорите
на областните дирекции на фонда. С приложената по делото Заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017 г., основана на чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл.
44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие",
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на директорите
на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им компетентност,
правомощията по издаване на АУПДВ, вкл. и по подмерки 6. 1 и 6. 3 по ПРСР
2014-2020. Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че оспореният АУПДВ е
постановен от компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и
надлежно делегирани правомощия.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма по смисъла
на чл. 59, ал. 2 от АПК, в същия се съдържат както фактически, така и правни
основания за издаването му.
Съобразявайки се с Решение № 1528/30.01.2020г. по адм.д. № 1125182019г. на
Върховен административен съд, с което делото е върнато за разглеждане по
същество за материалната законосъобразност на оспорения акт от настоящия
състав, съдът приема, процесният административен акт за издаден при спазване на
административно-производствените правила.
Досежно материалната законосъобразност и обоснованост на оспорения АУПДВ:
Спорният и релевантен по делото въпрос по приложението на материалния закон
се свежда до отговора дали жалбоподателят е постигнал увеличение на
икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния му размер с най-малко
2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана
крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение. Съответно дали е
правилен изводът на административния орган, че е недопустимо да се обоснове
увеличаване на икономическия размер на стопанството на М.И. с имот № 005003,
собственост на съпругата – Р. И.. Настоящият състав намира за съответни на
закона изводите на административния орган.
Процесният АУПДВ е издаден на основание с чл. 37, ал. 8, т. 2 от Наредба №
10 от 10.06.2016 г. и чл. 9, ал. 1, т. 4, предл. първо от Договор №
23/06/3/0/01997 от 16.04.2018 г. Съгласно чл. 37, ал. 8, т. 2, във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 3, предл. първо от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. ползвателят на
помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на
полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период,
посочен в договора, когато не е постигнал увеличаване на икономическия размер
на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в
СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период
за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в
т. ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от
площта спрямо датата на кандидатстване. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора (л.
50) във всеки случай по чл. 9 от този договор за изискуемост на полученото по
чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора първо плащане и/или при наличието на основание
по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. ползвателят дължи обезщетение
в размер на полученото по договора първо плащане, заедно със законната лихва
върху сумата, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да
бъде установена - от датата на установяване на неизпълнението. Съответно в чл.
37, ал. 8, т. 2 от Наредбата е предвидено, че когато към датата на подаване на
заявката за второ плащане ползвателят на помощта, собственикът на предприятието
на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала, на ползвателя ЕООД или
собствениците на капитала, и/или управителят/прокуристът на ползвателя ООД, или
председателят и/или член на кооперацията е бил в брак и съпругът/ата му е бил/а
съпруг/а и към датата на подаването на заявлението за подпомагане, при
изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 14,
ал. 1, т. 2 и 3 не се включват: т. 2. земята, която към датата на подаване на
заявлението за подпомагане е била собственост или е ползвана на друго правно
основание от съпруга, включително в качеството му на едноличен търговец, както
и от юридическо лице, чийто мажоритарен дял от капитала се притежава или се е
притежавал от съпруга/съпругата.
По делото е представен Договор за аренда от 20.03.2017г., вписан в СВ гр.
Пазарджик с вх. Рег. № 1909/20.03.2017г., акт № 258, т. 1, дв. Вх. № 1905,
съгласно който Р. Н. И.- арендодател е предоставила на М.И.И. – арендатор
0,823/4,938 дка от ПИ № 005003 – нива в землището на с. Синитово. Тези данни
еднозначно сочат, че имот № 005003 в село Синитово е собственост на съпругата
на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението, следователно същият
попада в приложното поле на чл. 37, ал. 8, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016
г. и с оглед изричната забрана в цитираната разпоредба на Наредбата не може да
бъде включен при изчисление на увеличаването на СПО на стопанството на жалбоподателя,
в какъвто смисъл е и заключението на административния орган. Правните последици
по силата на чл. 37. ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 8, т. 2 на Наредба № 10 от
10.06.2016 г. са, че ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане
по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към
него. В този смисъл е и диспозитивът на оспорения АУПДВ, поради което жалбата
на М.И. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, основателна
е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И. ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/06/3/0/01997/3/01/04/01, с изх. №
01-163-6500/394/03.05.2019 г. на директора на Областна дирекция – Пловдив на
Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА М.И. ***, да заплати на ДФ "Земеделие"-Разплащателна
агенция сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 15777 от 18.12.2020 г. по адм. дело № 7552/ 2020 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОТМЕНЯ изцяло решение №278/26.05.2020 г., постановено по
адм.дело № 156 по описа на Административен съд гр.Пазарджик за 2020 г., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане
№13/06/3/0/01997/3/01/04/01, с изх. № 01-163-6500/394 от 03.05.2019 г., издаден
от директора на Областна дирекция гр.Пловдив на ДФ „Земеделие“.
Решението е окончателно.