Решение по дело №1196/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 973
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 30 декември 2019 г.)
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20197150701196
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 973/30.12.2019г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                            СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1196 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на ЕТ"Р.Ц.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Бачо Киро“ № 24, представлявано от Р.Ц., против Решение № 393/25.09.2019 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С190013-023-0002639/30.08.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се посочва, че търговският обект, върху който е разпоредена обезпечителната мярка, е предоставен за стопанисване на други лица, и при издаване на акта не са преценени и анализирани всички доказателства. Иска се отмяна на акта, отмяна на постановлението.

Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С., заявява становище, че жалбата е неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

От представената административна преписка се установява, че е издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319001495-020-1/12.03.2019г. и образувано ревизионно производство срещу ЕТ„Р.Ц.“.  Въз основа на искане по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с № Р-16001319001495-039-001/21.08.2019г. е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С190013-023-0002639/30.08.2019г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, за обезпечаване на предполагаеми публични вземания по ревизионното производство. Очакваният размер на задълженията е общо 29 284, 86 лева, от които главница 22 607, 64 лева и 6677, 22 лв. лихва. С ПНПОМ е постановена възбрана върху недвижим имот: търговски обект Магазин №3 в югоизточната част на ниско тяло на жилищен блок № 2 на ъгъла на бул. „Хан Аспарух“ и ул. „Патриарх Евтимий“, построен в парцел ХХIV – двадесет и четири, им. Пл. № 6465, в кв. 104, по плана на гр. Велинград, с площ на магазина 55 кв.м. и три складови помещения от към северната му страна, всяко с квадратура 17, кв.м., 23 кв.м., 68 кв.м., входно антре от 14 кв.м. и 1/3 ид.ч. от коридор, разположен зад магазин 1 и 2, ведно със съответна ид. част от отстъпеното право на строеж на магазина върху парцела. Постановлението е връчено на едноличния търговец на 10.09.2019г., който е подал жалба до директор на ТД на НАП Пловдив с  дата на пощенското клеймо от 16.09.2019г.

По жалба на ЕТ"Р.Ц.“, директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив е издал Решение № 393/25.09.2019 г., с което е потвърдил постановлението за налагане на обезпечителни мерки. В мотивите си контролният административен орган е приел, че обжалваното постановление е законосъобразно и отговаря на изискванията на ДОПК, при съществуване на обезпечителна нужда. Обсъдено е възражението на оспорващия, свързано с представения договор за стопанисване и управление от 31.03.2019г., като е прието, че правото на собственост върху активите не се променя с договора, които следва да служат за обезпечаване на предполагаемото публично вземане от ревизионното производство.

Пред съда, жалбоподателят не предоставя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, за да бъде отменена наложената предварителна обезпечителна мярка при условията на чл. 197, ал. 3 от ДОПК

Издадено е Постановления за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с № С190013-139-0002016/18.09.2019г.

Съгласно чл. 121 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Кодексът регламентира възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Привременният характер на предварителните обезпечителни мерки е с предназначение гаранция събирането на публичните вземания, като се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна нужда. Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Според чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки се издава в писмена форма и следва да съдържа изброените в чл. 196, ал. 1 от ДОПК реквизити. Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК - Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. По правното си естество обезпечаването на публични вземания, уредено в чл. 195 и сл. от ДОПК, в хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК означава предприемане на конкретни процесуални действия от страна на приходната администрация, чиято цел е да се гарантира събирането на едно установено по основание и размер предполагаемо публично вземане. Основателността на тези процесуални действия пряко зависят от наличието на годно основание - образувано ревизионно производство и надлежно искане от публичния изпълнител за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер. Налагането на предварителни обезпечителни мерки пряко засяга правната сфера на длъжника, поради което трябва да е спазен принципът на съразмерност, закрепен в нормата на чл. 195, ал. 7, вр. чл. 121, ал. 3 от ДОПК, както и уредбата според чл. 6, ал. 2 - 5 АПК, приложим в настоящото производство по препращане от § 2 от ДОПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Органът е длъжен от две или повече законосъобразни възможности при спазване на изброените правила да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, като всички административни органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От установената по делото фактическа обстановка, отнесена към приложимите правни норми, се установява, че процесната обезпечителна мярка е наложена в предвидената от закона писмена форма, от снабдения с правомощията за това орган на приходна администрация, при спазване на производствените правила.

Обжалваното пред административния орган Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган-публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК,и в рамките на правомощията му. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.

Редът за налагане на обезпечителната мярка е спазен, предвид наличието на висящо ревизионно производство и поставено искане от орган по приходите, извършващ ревизията.

На следващо място се констатира наличието на материалната предпоставка - предполагаеми публични вземания, установени в хода на ревизионно производство. Преписката съдържа достатъчно данни, за да се направи анализ на имущественото състояние на длъжника и да се формира обоснованият извод, че събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Наложената обезпечителна мярка върху имот на длъжника освен необходима, се явява и единствена гаранция за събирането на публичното вземане.

Що се отнася до съразмерността на наложената обезпечителни мерки съдът счита, че същата не надхвърля стойността на установените с ревизирания акт задължения. Следва да се има предвид, че това е недвижимо имущество, което е зависимо от критерия възможност за осребряване и ликвидност, което не прави несъразмерни наложените обезпечителни мерки.

Оспорващият не твърди да притежава други материални активи, върху които би могло да бъде насочено обезпечението, нито предоставя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. При това положение съдът намира, че наложената обезпечителна мярка е законосъобразна и необходима, без да е налице противоречие с принципа за "съразмерност" установен в чл. 6 от АПК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че е предоставил имота, върху който е наложена възбраната, за управление на други лица/в случая синовете на собственика и представляващ ЕТ“Р.Ц.“/. Собствеността на недвижимия имот не е променена, и върху него може да бъде наложена обезпечителна мярка с потвърденото с оспореното решение ПНПОМ.

Съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото, в полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Тъй като производството по чл. 197 от ДОПК е специално, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, разпоредбата на чл. 161 от ДОПК е неприложима, включително и по аргумент от тълкуване нормата на чл.144, ал. 2 от ДОПК. Последната предвижда прилагане на разпоредбите само на глава ХVІІ от ДОПК в производствата по обжалване, уредени и в други дялове на ДОПК, но не и прилагане на разпоредбите на глава ХІХ, където се намира разпоредбата на чл. 161 от ДОПК. Съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева, по реда на § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодексчл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. При конкретната фактическа и правна сложност на делото и предвид приключването му в едно открито съдебно заседание, съдът счита, че дължимият размер на възнаграждението следва да е 100лв.

Водим от горното, Административен съд Пазарджик, VI състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ"Р.Ц.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Бачо Киро“ № 24, представлявано от Р.Ц., против Решение № 393/25.09.2019 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С190013-023-0002639/30.08.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик.

ОСЪЖДА ЕТ"Р.Ц.", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Бачо Киро“ № 24, представлявано от Р.Ц., да заплати на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - гр. Пловдив съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ:/п/