РЕШЕНИЕ
№ 3205
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110164270 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД; чл. 49 от ЗЗД:
Ищецът -фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника/ите, че
дължи/ат при условията на разделност (1/2 ид.ч. за първия и 1/2 ид.ч. за втория):
- сумата от 744,65 лева, главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
08.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 127,89 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 23.06.2021г.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.
Ответниците – Г. Т. ХР. и КР. СТ. К., оспорват иска:
- била нарушена директива на ЕС;
- нямало сключен договор;
- имало неравноправни клаузи;
- оспорва изчисленията на ищеца, като навежда и многожество други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
1
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 31 и чл. 33 от ОУ) - Решение
№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ
консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася.
Във възраженията по заповедното производство е признато наличието на облигация –
всъщност се твърди, че всичко дължимо е платено (всички задължения от години заплащам
с платежни нареждания на основание издадените фактури / съобщения към фактури. Нямам
неплатени задължения …), оспорено е само, че има недоплатени фактури (чл. 175 от ГПК).
В първото о.с.з. (17.02.2022г. се и признава, че ответникът е собственик на жилището). Така,
съдът намира, че ответниците не спорят, че са собственици на жилището (в тази връзка,
освен посоченото по-горе и Договор от 91г.) и че то е топлоснабдено. С третото лице-
помагач е сключен договор от страна на ЕС.
Депозирано е заключение на СЕ, оспорено от ответника, и прието, като компетентно
изготвено от съда. От него се установява, че:
- главницата възлиза на 684,71 лева (чиста главница) + 59,94 лева (дялово
разпределение) = 744,65 лева, а
- лихвата – 107,90 лева + 11,90 лева = 119,80 лева.
Ползвана е Наредба № 16-334/06.04.2007г. (л. 107).
Главницата за целия претендиран период от 4 231,39 лева. Фактурите, платежните
нареждания, предосатвени от ответниците (л 65-76), съответстват изцяло на задълженията,
посочени в таблицата на л. 114 (края) и 115 (началото). Става въпрос за 3 546,68 лева. Или
доводът, че те не били отчетени нито от монополиста, нито от в.л., е носнователен.
4 231,39 лева - 3 546,68 лева = 684,71 лева.
Плащанията датират от 10.08.2018г., като първото от тях се отнася до м. 5.2018г.
Причината е отложения момент на падежа, посочен по-горе.
Вещото лице по ССчЕ част е съобразило данните, находящи се в извлечението от
партидата (л. 115-9).
Предметът на комплексната СЕ е да се определят изразходваните топлинни единици
по отношение на жилището на ответника и те да се остойностят, съобразно актовете на
КЕВР, с които се определя цената на услугата. Фактурите и счетоводството на ищеца са
ирелевантни от тази гледна точка.
от правна страна:
2
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици. Ако е налице порок в
многостранната сделка, вината за това не е у ищеца / съответно третото лице-помагач.
Евентуален регрес би следвало да се насочи към управителя или други етажни
съсобственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за
продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. -
Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане).
Р. № 507 от 22.01.2013г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 1557/2011г., постановено по реда на чл.
3
290 ГПК: Съобразно разпоредбата на §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. В § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите е дадено
легално определение на общото понятие „потребител”. За нуждите на специалните закони
съществуват други определения. Такова е и това по §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за
енергетиката. След като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т.е.
от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен собственик е
потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен заплащането на
съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни
да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата. В този смисъл е и решение № 5
от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България.
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
Или, това правоотношение се „придобива” с придобиването на жилището. Националната
правната уредба не противоречи нито на КРБ, нито на европейското право и именно по тази
причина са цитирани, посочените по-горе, задължителни становища на КС и съда на ЕС.
Разбирането на адв. С., въпреки изложеното по-горе, не е променено, считано поне от
становището му по решението от 11.07.2018г., постановено от този състав гр.д. № 61756 по
описа за 2016г. По тази причина всички доводи за противоречие с някакъв императивен или
свърхимперативен порядък, национален или наднационален, не следва да се обсъждат, извън
все пак изрично посоченото (от л. 41 до 47 и след това до 50; след това от 51-7; искането за
поредно преюдициално запитване). На всички тези доводи вече и то многократно са давани
отговори и от този състав (с цитирана практика и то от ВКС - решението от 11.07.2018г.,
постановено от този състав гр.д. № 61756 по описа за 2016г., а и от други състава).
Запълването на решението с правен баласт е напълно излишно. Склонността на
процесуалния представителна ответника да „демонстрира“ специфични (да се разбира
трудно разбираеми от доверителите му правни познания, което са без какъвто и да е правен
или полезен ефект), не следва да се толерира.
Част от посоченото по-долу също е било излагано, за съжаление без особен ефект, по
отношение на исканията на процесуалния представител на ответниците. Стандартната
бланка, обхващаща становището на адв. С., без обаче да е съобразена конкретиката по
спора, не ползва никого.
Публикуването на ОУ, като начин на регулиране на договорните правоотношение
само по себе си не е недопустимо (или страдащо от по-тежък порок). То е предвидено с
оглед улеснение на монополни дружества и огромен брой потребители. Ако в такива случай
се спазва общия режим, това би довело до затруднения на търговеца, но и до такива на
потребителите, които би следвало често да отделят време, за да посещават клоновете на
4
дружеството; или просто в неподходящ момент да се окажат без топлинно захранване,
поради пропуск да подпишат поредната промяна. Общата хипотеза е предвидена в чл. 298 от
ТЗ (което очевидно означава, че ОУ не се нито административен, нито нормативен акт), а
специалната е в ЗЕ – чл. 150, ал. 1.
Такова е и разбирането на доктрината (например: проф. Калайджиев) - договорът при
общи условия се тълкува по общите правила на чл. 20 от ЗЗД. Обстоятелството, че общите
условия се изготвят от една от страните, не може да не се вземе под внимание при
тълкуването им, което по правило следва да е ограничително и във вреда на техния автор -
чл. 147, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, при тълкуването следва да се акцентира не толкова
върху действителната обща воля на страните (която всъщност е едностранната воля на
страната, която ги е изготвила), колкото върху обичаите в практиката и добросъвестността.
Общите условия не са административен акт, съответно не подлежат на контрол за
законосъобразност от административните съдилища - Определение № 3258 от 7.03.2013г. на
ВАС по адм. д. № 2771/2013г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова
(цитирано в отговора). Общите условия не са и нормативен акт – не е ясно защо ответникът
достига до подобен извод. Те са част от договорното съдържание.
Според Съдът на ЕС, решението, цитирано и по-горе (с оглед т. 86 и т. 87, че
определеното количество ТЕ, е относително точно), така:
Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, от тези данни следва, че както
поддържа ЕВН, може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност
количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент.
Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в
съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация като
топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент, но и топлообмена между
отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, както отбелязва генералният адвокат
в точка 85 от заключението си, отделните апартаменти в сградите в режим на етажна
собственост не са топлинно независими (доводът за обратното е неоснователен – л. 51),
тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем
неотопляваните помещения.
Ето защо се явява технически трудно да се определи точното индивидуално
потребление на всеки обитател на съответната сграда — етажна собственост, що се
отнася до топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от
средно качество (чл. 64 от ЗЗД). Ответникът/ите следваше да установи лошото изпълнение –
различно от посоченото (чл. 64 от ЗЗД), доколкото относно своето възражение става ищец
(става въпрос за доказателствената тежест, която се обръща – Решение № 34 от 22.02.2010г.
на ВКС по т.д. № 588/2009г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Това се отнася и до довода са сертифициране / разпределение между членовете на ЕС /
неотчетени технологични загуби. След абонатната станция цялата инсталация е собственост
5
на ЕС. Ако се приеме, че се твърди, че има проблем с годността на уредите, то
ответникът/ите, съобразно изложеното по-горе, следваше да установи, че то е в негов
ущърб, а и размера на отклонението (т.е. колко по-малко би струвала услугата на ищеца,
при нормално работеща уредба).
Предметът на комплексната СЕ е да се определят изразходваните топлинни единици
по отношение на жилището на ответника и те да се остойностят, съобразно актовете на
КЕВР, с които се определя цената на услугата.
Самата задача е поставена от съда (т.е. има служебен елемент - т. 3 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС), а тази посочена в исковата молба – не е
възприета.
Съдът не е длъжен да се съобрази със заключението на вещите лица (Доколкото
заключението на вещото лице е доказателствено средство, то, като всички такива, се
преценява и обсъжда от съда в мотивите на решението заедно с другите доказателства по
делото, без последният да е длъжен да го възприеме (чл. 202 ГПК), дори и когато страната
не е направила възражения срещу него - Решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. №
1814/2009г., ІV г.о. на ВКС). Експертът следва да изложи мотиви, което означава, да
направи съответните изчисления и други технически дейности, те да се сведат до опростен
нетехнически език, за да могат да се обсъдят от решаващия орган (дали възприема
заключението или не) и да се изведе краен резултат. Немотивирано заключение често
означава, че то не следва да се приема, а това обикновено води до приложението на чл. 162
от ГПК.
В случая заключението е мотивирано, а съдът не счита, че е предвидимо (в отговора
/л. 50/ се сочи за „предсказуемост на резултата“). На процесуалния представител на
ответника, още в производството от 2016г. бе обърнато внимание, че председателя на този
състав няма особени познания по физика, надхвърлящи тези, което се получават в средното
образование в страната (изложеното се отнася и до счетоводното извлечение и липсата на
счетоводна познания на участниците в делото, за което отново на ответника изрично бе
обърнато внимание). Вероятно това се отнася и до представляващия монополиста. Или, ако
ще се оспорва заключение, което се основава на приложение на физични закони и данни на
технически уреди, то адекватното поведение е да се поиска тройна експертиза, която
евентуално да установи нещо различно (но по правило – това не бе сторено – вместо това по
делото бе предоставено огромно количество документация, която може да се съобрази само
от топлотехник). Решаващият орган, доколкото може да прецени, а и както бе посочено,
експертите добросъвестно са отговорили на задачата, поставена именно от съда.
В тази връзка, задачата на една СТЕ (автотехническа) обикновено е да оцени щетите
по пострадал от ПТП л.а. МПС-то не се прилага по делото. По същия начин, в.л. по СТЕ
част на тази експертиза има задължението да се запознае с данните от отоплителната
инсталация, която, както бе посочено, е собственост на етажните собственици (след
абонатната станция), което означава – тяхно задължение за поддържане, и въобще с цялата
система на топлоподаващата инсталация и да посочи число подадени топлинни единици,
6
съответно разпределението им по отношение на жилището на ответниците. Второто вещо
лице изчислява само стойността на тези единици в лева и евентуално дължимата лихва, като
има задължение и да провери дали няма и плащане.
Твърдението за пълно плащане, ако не съдържа (а в случая по-скоро не съдържа) и
такова за надплащане, всъщност е довод, с който се променя обикновения предмет на
доказване в тези производства. Не колко се дължи, а дали това, което се претендира се
дължи, тъй като е погасено. Ако защитата на ответниците бе реално съобразена с този
довод, то стойността производството (разходите на страните) бе била съществено по-ниска.
Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е
неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват
вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. №
617/2015г.). Става въпрос за срока на възможна рекламация.
С Решение № 15147 от 08.12.2020г. на ВАС, Трето отделение, по адм. дело №
172/2019г. е отменено Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно
регулиране, с което са увеличени цените, считано от 07.04.2017г. В случая обаче е ползвана
предходната наредба – причината е изрично указание на председателя на състава, веднага
след отмяната на тази от 2020г.
Решение № 1771 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14350/2019 г., 5-членен с-в,
докладчик съдията Виолета Главинова, предвид датата му на постановяване, не е точно
нововъзникнал факт. Дори заявлението е от 08.07.2021г. Отменена е формулата за дялово
разпределение, но такова се дължи на основание на закона (вече бе цитирано ТР на ВКС
ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.) – т.е. по силата на чл. 162 от ГПК решаващият орган
намира, че сумата, посочена от в.л.-а съответства на дължимото.
Разликата е следствие от обстоятелството, че фактурите, които са платени и то
изцяло, са преизчислени, а с оглед заключението, най-вече на първата част от експертизата –
и то правилно, след изтичането на срока за това. Както бе посочено, задачата по тези дела
(на този състав) се поставя от решаващия орган, който не възприема тази, посочено от
ищеца в исковата молба.
Не става въпрос за прехвърлени вземания от един поредходен момент (Р. № 23 от
07.07.2016г. по т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о.), нито за възможността за релевиране на
рекламация, тъй като очевидно и самият монополист се е отказал от подобно правило.
По принцип е основателен доводът, че вещото лице не може да дава правна преценка
на доказателствата, които са събрани от съда - Решение № 2056/13.10.58г., по гр.д. №
5916/58 г., на II г.о.; така, ако все пак в случай че в заключението на вещото лице има
логически, правни и прочие изводи, които решаващият орган може да направи и за които не
са необходими специални знания, същите не се обсъждат в съдебното решение; също Р. №
7
3419 от 19.01.1979г. по гр.д. № 2478/1978г., І г.о. на ВС – вещо лице не може да установява
характерна на правоотношението, доколкото е правен въпрос. Разпределението на ТЕ,
съобразно нормативната база, в рамките на сградата е част от задачата на първото в.л., тъй
като това действие (математическо изчисление) няма как да се извърши от съда.
Дори и да се приеме нещо различно, то, съобразно изложеното по-горе, би било
приложимо правилото на чл. 162 от ГПК: ако искът е доказан, от гледна точка – че нещо се
дължи, но не е ясно точно колко, то съдът следва да определи сумата по своя преценка
(например: Решение № 119 от 24.03.2009г. по гр.д. № 1210/2006г., ІІ г.о. на ВКС; Решение
№ 175 от 06.06.2011г. по гр.д. № 1242/2010г., ІІІ г.о. на ВКС).
По изложените съображения съдът намира, че исковете са основателни за сумите,
посочени от в.л.
Много рядко заключенията на тези в.л. съвпада с претенцията на ищеца. Причините
са много – но най-вече: недобрата нормативна уредба и служебно известното недобро
осчетоводяване на партидите и други всевъзможни грешки, които допуска монополното
дружество.
В случая главницата е определена точно, но не и лихвата. Искът за последната следва
да се уважи в посочения от в.л. размер.
Следва да се отбележи, че единственият довод, който евентуално би могъл да бъде
релевантен и да се отрази на крайното становище на съда, бе поставен не от процесуалния
представител на ответниците, а от самия ответник – плащане по всички фактури.
Хипотезата е почти аналогична на тази, констатирана по гр.д. № 448 по описа за 2021г.
по останалите доводи на страните:
1. Процесуланата преклузия, като институт, представлява две явления:
Срок, в който могат да се навеждат доводи и твърдения – по правило това е исковата молба
или отговора (съобразно процесуланата позиция на страната) - В отговора трябва да се
предяви както главното, така и евентуалното възражение, за да се избегне преклузията
(например: Р. № 509/18.06.2010г. по г.д. № 1151/2009г., ГК, І г.о. ВКС и Т. 4 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС); и
Срок в който могат да се искат доказателства, а това е съответното съдебно заседание
(обикновено първото такова след постановяването на доклада по делото) - Решение № 382
от 6.01.2015г. на ВКС по гр.д. № 1558/2014г., IV г.о., ГК и Решение № 700/06.12.2010г., по
гр.д. № 304/2010г., на III г.о.). Или, ако няма доклад или той е непълен – няма и преклузия за
събиране на доказателства: например - Р. № 359 от 05.10.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
1878/2010г.; също: Решение № 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; и
Решение № 385 от 10.05.2010г. по гр.д. № 1245/2009г., ІІІ г.о. на ВКС.
Изложеното е във връзка със становището на ищеца от първото о.с.з. (17.02.2022г.) и
документацията, представена с молба от 25.03.2022г., които всъщност са преклудирани, тъй
8
като не са депозирани в по-ранен етап на делото.
2. Бракът е доброволен и равноправен съюз (чл. 2, т. 3 от СК) между мъж и жена, сключен с
цел за създаване на семейство при спазване на условията и реда, установени от закона, и
пораждащ взаимни права и задължения на съпрузите. По своята правна същност бракът не е
договор.
Между брака и договора съществуват сходни правни черти. Учредяването им принадлежи
към общата категория на правомерните правни действия. В основата и на двете явления
лежи съгласие, насочено към правни последици. Някои пороци на волята (принуда,
недееспособност) водят до аналогични последици на недействителност. Тези сходства обаче
не са достатъчни за идентификацията на явлнията. Между тях съществува принципна
разлика. Тя е свързана както с тяхното социално съдържание и функции, така и с техните
правни особености. Това изключва квалификацията на брака като разновидност на
двустранна гражданскоправна сделка. Облигационният договор обслужва производството и
размяната, опосредява отношения в областта на гражданския оборот, задоволява материални
интереси, развива се в сферата на икономическите явления.
Бракът създава трайна семейна общност като сложен комплекс от психологически,
биологически, икономически елементи, като нова клетка в обществената структура, като
главна среда за създаване и отглеждане на поколение. Той задоволява много по-висши,
посложни и качествено различни лични и обществени интереси. Затова съгласието на
встъпващите в брак коренно се отличава по мотиви и по съдържание от съгласието на
контрагентите, сключващи гражданскоправен договор. Поради всичко това бракът се
подчинява на свой собствен правен режим, а не на режима на сделките.
Или, сключването на брака (бракосъчетанието) трябва да се окачестви като правен акт, а
бракът (брачният съюз) - като правен институт. Това са своеобразни правни явления, които
могат да бъдат отнесени само към най-общи правни категории.
Отношенията между съпрузите обхващат широка гама от права и задължения. Съгласно чл.
17 от СК: Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно
своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Понятието „благополучие“ не е дефинирано от закона. Съдържанието му трябва да се
определя чрез критериите на житейската практика и правилата на морала. „Благополучието“
на семейството трябва да се разглежда като съчетание от идеи за материално преуспяване,
културно развитие, морално издигане, обществен просперитет: задължение за издръжка
между съпрузите, задължение на родителите да се грижат за децата си и да ги подготвят за
общественополезна дейност, задължение да ги издържат и т.н. (Р. № 3172-72-II ВС приема,
че гледането и обслужването на съпруг, пострадал от непозволено увреждане, се основава
на чл. 12 от СК и съпругата не може да претендира обезщетяване на свои вреди). Като
средства за осигуряване на семейното благополучие са посочени „възможностите" на
съпрузите, тяхното „имущество и доходи“.
9
Общо е понятието „възможности", което включва като съставни елементи „имуществото“ и
„доходите“. Възможностите на съпрузите могат да се разложат на широка гама от
материални и нематериални приноси, кореспондиращи на широкото понятие „семейно
благополучие“, което те обслужват. Тук може да се включи доставянето на парични
средства, снабдяването с имущества, полагането на непосредствен труд в общото
домакинство, оказването на морални и материални грижи за съпруга, за децата и т.н.
Съпрузите са длъжни да предоставят своето имущество в услуга на семейното
благополучие. Това важи не само за общото имущество, но и за индивидуалното такова.
Характерен израз на изискването е ограничението за отчуждаване на семейното жилище -
притежавано в индивидуална собственост. Изложеното важи и за доходите на съпрузите,
които са всъщност елемент от тяхното имущество. Става въпрос не само до общите доходи,
но и до личните доходи на всеки съпруг.
Чл. 13 от СК сочи и дължимото разпределение на всички тези приноси, тежести и усилия
между съпрузите - съобразно с техните възможности. Абсурдно би било да се схваща
равноправието като необходимост за предоставяне на аритметически равен брой парични
единици, работни часове и пр. Смисълът на равноправието означава изискване за еднакво и
добросъвестно напрежение - според личните психически, интелектуални, физически сили и
материални възможности.
В тази връзка и нормата на чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Разходите за консумативите на
семейното жилище са именно такива (действие на управление, като действието на
решението разпростира действието си и върху другия съпруг (според съда, приложима е и
практиката относно действията на управление, като постановените относно тях актове
/СПН/ разпростират силата си и върху евентуално неучаствалия съпруг - Решение № 692 от
23.09.2009г. по гр.д. № 2821/2008г., г.к., І г.о. на ВКС; т. 12 на ППВС № 2 от 1977г. и
Решение № 34 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5239/2014 г., I г.о., ГК).
Няма доказателства за болестта на ответницата, а и за нейните финансови претеснения.
Предвид посоченото по-горе, подобен довод не би могъл да се приеме за основателен.
3. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК, Информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите
условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В случая не става
въпрос за кредит, а за представяне на доказателство (което не е съдържание на договор или
ОУ) във връзка с правен спор. Правилото няма никакво отношение.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – 74,30 лева, съобразно
уважената част от иска (и неточния списък по чл. 80 от ГПК – пропуснати са 25 лева /втора
държавна такса, тъй като се претендира разделно/).
10
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 792,58 лева
(и юрисконсултско възнаграждение - чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част
от исковете (и този списък е погрешен – заплатената държавна такса е 150 лева, а не 175
лева).
На ответника се дължали разноски, съобразно отхвърлената част от иска – 2,78 лева
(чл. 78, ал. 3 от ГПК). В списъка по чл. 80 от ГПК, който е само един (л. 146), се претендират
само 300 лева, като искането по чл. 38 от ЗА е пропуснато.
По компенсация ответникците дължат – 789,80 лева.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
фирма, ЕИК ****, представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-
mail: ., ., срещу Г. Т. ХР., ЕГН **********, и К. С. К., ЕГН ********** с адрес: С., съд.адр.:
гр. С., тел. ..., чрез адв. Д. СТ. – В.АК, че ответниците, че дължат при условията на
РАЗДЕЛНОСТ (1/2 ид.ч. за първия и 1/2 ид.ч. за втория):
- сумата от 744,65 (седемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки)
лева, главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021г. до
окончателното ù изплащане; и
- сумата от 119,80 (сто и деветнадесет лева и осемдесет стотинки) лева – мораторна лихва
за периода от 15.09.2019г. до 23.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ превенцията за горницата до
пълния предявен размер от 127,89 (сто двадесет и седем лева и осемдесет и девет
стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 от ГПК, Г. Т. ХР., ЕГН **********, и КР. СТ.
К., ЕГН ********** с адрес: С., съд.адр.: гр. С., тел...., чрез адв. Д. СТ. – ВрАК, да заплатят
на фирма, ЕИК ***, представлявано от С. П.Ц., със седалище и адрес на управление гр. С. e-
mail:..., ..., сумата от 74,30 (седемдесет и четири лева и тридесет стотинки) лева, разноски,
сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, КР. СТ. К., ЕГН ********** с
адрес: С., съд.адр.: гр. С., тел. ..., чрез адв. Д. СТ. – ВрАК, да заплатят на фирма, ЕИК ..,
11
представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ..., сумата от
789,80 (седемстотин осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) лева – сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца -фирма, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление гр. С., електронна поща: ...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12