О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№44
Гр.Добрич ,24.01.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички окръжен
съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на двадесет и
четвърти януари,две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
Адриана Панайотова
т.дело № 214 по описа за 2016 година
и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството
е по чл.374 от ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба от «П. И. Б.» АД ЕИК-** гр.София,с която срещу «Т. С. Х.»ЕООД /в несъстоятелност/ЕИК-**
гр.Добрич и «П. М.»ЕООД ЕИК-** гр.Варна са предявени иск за прогласяване нищожността на
сключена между ответниците сделка – Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,том № *,рег.№ **,дело №** от
2016г.,вписан в Службата по вписванията гр.Добрич с вх. Рег.№
4280/20.05.2016г.,с номер от двойно вх.рег.№ 4256/20.05.2016г.,акт № *,акт в
том № **.,с който първият ответник чрез Синдика продава на втория ответник свой
собствен недвижим имот в гр.Добрич,част от масата на несъстоятелността,в условията
на алтернативност-да се прогласи недействителността
на сделката.
Твърди се
в исковата молба,че ищецът като универсален правоприемник на „Ю.”АД е ипотекарен кредитор на първия ответник съгл. чл.717н ТЗ,тъй
като в негова полза през 2007 г. са учредени две ипотеки от „А.”ЕООД и „С. Т.”ЕООД
върху недвижимите имоти,предмет на атакуваната по-горе сделка,които към този
момент са били собственици на двата
имота.
След като
с решение № 117/04.07.2011г.по т.д.№ 146/2009г. на ДОС ответното „Т. С. Х.”ЕООД
било обявено в несъстоятелност,по иск на
синдика,с решение № 209/23.11.2011г. по т.д.№ 172/2011г. на ДОС са прогласени
за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на
„Т. С. Х.”ЕООД двата договора за покупко-продажба,сключени между
несъстоятелното дружество и учредилите ипотеките в полза на Банката „А.”ЕООД и „С. Т.”ЕООД .Тъй като Банката не е
участвала в производството по т.д.№ 172/2011г. не е обвързана със силата на
присъдено нещо на решението.Исковата молба по същото дело била вписана след
учредяването на двете договорни ипотеки,поради
което посоченото решение нямало действие спрямо нея.И към момента
договорните ипотеки били валидни,правата
на Банката били признати от предходния синдик, като същата е уведомявана за
извършваните от него действия с недвижимите имоти по чл.717н ТЗ.
Релевира се нищожност на атакуваната сделка,поради
противоречие с императивни законови норми
и допуснати нарушения като :Банката не била известена от Синдика за проданта.Становището му по
въпроса било,че е достатъчно продажбата да бъде обявена в бюлетина на МИЕ.
При осъществяване на проданта били
допуснати следните нарушения:липсвало
решение на ОС на кредиторите за разсрочено
плащане на цената;нямало разрешение от съда за разсрочено плащане;обявлението
за проданта не съдържало изискуемите в чл.717 а от ТЗ реквизити –не бил посочен
краен срок за приемане на предложения в рамките на деня;липсвала информация по
коя банкова сметка ***;при сключване на сделката нямало данни,че са платени
154 872 лв. и липсвала декларация за произхода на средствата.
В срока
по чл.367 от ГПК,ответното „Т. С. Х.”ЕООД / в несъстоятелност/ прави възражения за нередовност на исковата
молба.Сочи се,че е налице несъответствие
между петитума и обстоятелствената част на ИМ,като
искът се основава на взаимно изключващи се твърдения.
Възразява,че искът е недопустим,тъй
като ищецът не е страна по сделката;в исковата молба не е изложил
обстоятелства,от които следва,че като последица от обявяване нищожността на
сделката задължително ще настъпи промяна в неговата правна сфера.
Твърди ,че искът е недопустим,тъй като за ищеца липсва
правен интерес сделка,в която той не е участвал, да бъде прогласена за
нищожна.Твърди,че ищецът няма легитимацията на кредитор по чл.717 н ТЗ,тъй като
ипотеката не е учредена в негова полза от несъстоятелния длъжник.
Твърди,че
искът е и неоснователен,тъй като съгл. чл.646 ал. ТЗ/ред.преди измен. от 2013г./сделките,с които лицата са учредили
ипотеки в полза на ищеца са относително недействителни от самото им сключване
по силата на закона в подозрителния период на неплатежоспособност,поради което
на кредиторите не могат да се противопоставят действия по утежняване на
имотите,извършени от лица,които не са собственици.
Постъпил е писмен отговор и от втория ответник-„П. М.”ЕООД ,в който се
оспорват твърденията в исковата молба.Исковата молба се преценява като нередовна,тъй като не са посочени
пороци,водещи до твърдяната алтернативна недействителност на сделката.Сочи ,че
искът е недопустим,поради липса на правен интерес,тъй като ищецът не е навел
твърдения,обосноваващи правния му интерес.Сочи,че ищецът не е страна по
сделката, не сочи права,които да са в принципна зависимост от действителността
на сделката,същият не е ипотекарен кредитор по
чл.717н ТЗ,тъй като ипотеките са учредени от трети лица за обезпечаване на
техни задължения,а не от несъстоятелния длъжник.Сочи се,че позоваването на
право на собственост на приобретателите по
относително недействителните сделки е недопустимо,тъй като на такива права
самите лица не могат да се позоват в отношенията си с кредиторите на
несъстоятелността,а позоваването на чужди права е недопустимо.Възраженията по
основателността на иска ,посочени и в отговора на първия ответник се повтарят и
в отговора на втория ответник.
В
срока по чл.372 от ГПК ищецът «П. И. Б.» АД ЕИК-** гр.София е депозирал допълнителна искова
молба,в която сочи като основание на
иска си за нищожност разпоредбата на
чл.26 ал.1 ЗЗД ,като твърди,че при сключване на нотариалния акт за покупко-продажба
на недвижим имот са допуснати съществени нарушения на императивни
разпоредби-чл.717н ТЗ,чл.677 ал.1 т.8 ТЗ и пр.Актът съдържал
пороци,обосноваващи унищожаемостта му.Интересът на
Банката от водене на иска бил,че същата не получава пълния размер на цената по
сключения договор и не може да разполага с разпределените за нея суми в
търговския оборот.Като не ги е уведомил за продажбата синдикът ги е лишил от
възможността да участват в проданта.
С
депозирания от „П. М.”ЕООД гр.Варна отговор на допълнителната
искова молба се поддържа искането за прекратяване на
производството поради недопустимост на иска с възражение,че ищецът не е ипотекарен кредитор при условията на чл.717н ТЗ,тъй
като в негова полза са учредени две
поредни ипотеки от трети лица за обезпечаване на техни задължения,а не от
несъстоятелното дружество за обезпечаване на задължения на трети лица.
Предявен е установителен иск.Сам ищецът
твърди,че не е страна по сделката и че не е ипотекарен
кредитор на несъстоятелното дружество.
Безспорно е ,че при предявен установителен
иск,наличието на правен интерес интерес е абсолютна
процесуална предпоставка,за която съдът следи служебно.Наличието на правен
интерес се обуславя от правото,което се защитава от страна на ищеца с
предявяване на иска,както и с обема на защита,която се цели,предвид прваните последици от евентуалното уважаване на предявения
иск.
Правото,което има кредиторът по чл.717 н от ТЗ ,е правото да получи
цената от проданта на ипотекирания имот.При липсата на твърдение,че е ипотекарен кредитор на несъстоятелното дружество,при уважавене на иска,в неговата правна сфера не би настъпила
никаква промяна.След като ищецът не сочи основания,които според него налагат
изменения в правната му сфера или създаване на нова такава,искът е недопустим.
Това мотивира съдът да приеме исковата молба, с които е сезиран
за недопустима и да прекрати
производството по делото.
Произнасяне по разноски съдът не дължи,тъй като не са представени
доказателства за сторени такива.
Воден от
гореизложеното Добрички окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№
214/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Окръжен съдия: