№ 4207
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря С.А ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110210980 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.416, ал.6 от КТ, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ***, против
наказателно постановление № 22-2200175 от 11.07.2022 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, с което за нарушение на чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда (КТ) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, както и липса на съставомерно деяние. Сочи се и
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Евентуално се иска
да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
издаденото НП. Евентуално пледира за намаляване размера на наложената
имуществена санкция, тъй като към датата на съставяне на акта вече бил сключен
трудов договор със служителя. Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли съда да потвърди
изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било доказано по
категоричен начин. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите
реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, сред
които и свидетелят С. Д., извършили проверка в обект – пералня, находяща се в гр.
****, във връзка със спазване на трудовото законодателство. Обектът бил стопанисван
от търговеца-жалбоподател „****“ ЕООД. При проверката било установено лицето
1
П.С.Г., ЕГН **********, която престирала труд в обекта, работейки като „гладач и
перач“ – окомплектовала дрехите и ги зареждала в машините за пране, след което ги
премествала от пералните в сушилните. Инспекторите се представили на лицето П.С.Г.
и й предоставили справка-декларация по чл.402 от КТ, която тя попълнила саморъчно.
В справката посочила, че работела като „гладач и перач“ при жалбоподателя „****“
ЕООД, посочила работното си време, работното място и месечното си възнаграждение.
Същата е отбелязала, че нямала сключен трудов или граждански договор.
На 12.05.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София била извършена
проверка на документите, представени от работодателя във връзка с трудовото
правоотношение на лицето П.С.Г., при която се установило, че е представен трудов
договор № 004 от 03.05.2022 г. между П.С.Г. и „****“ ЕООД, и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с № 22388223192633 от 03.05.2022 г.
Вследствие на проверката се установило, че „****“ ЕООД, като работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудово правоотношение,
отношенията при предоставяне на работна сила, като на дата 27.04.2022 г. е допуснал
до работа работника П.С.Г., без да е сключил трудов договор в писмена форма с това
лице, в нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Срещу „****“ ЕООД бил съставен АУАН № 22-2200175 от 12.05.2022 г. за
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели, като препис от него бил връчен на представляващ нарушителя за
запознаване, а той го подписал без възражения.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани
и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №
22-2200175 от 11.07.2022 г., с което за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда
(КТ) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля С. Д., както и от приложените по делото писмени
доказателства. В показанията си свидетелят Д. подробно разказва как на процесната
дата посетили обекта на контрол – пералня и установили работника П.С.Г., която
окомплектовала дрехите и ги зареждала в машините за пране, след което ги
премествала от пералните в сушилните. Инспекторите се представили на лицето П.С.Г.
и й предоставили справка-декларация по чл.402 от КТ, която тя попълнила саморъчно.
В справката посочила, че работела като „гладач и перач“ при жалбоподателя „****“
ЕООД, посочила работното си време, работното място и месечното си възнаграждение.
Същата отбелязала, че нямала сключен трудов или граждански договор. След това
проверяващите поискали да издадат постановление по чл.405а, ал.1 от КТ за обявяване
на трудово правоотношение, но работникът Георгиева категорично отказала.
Впоследствие на 12.05.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София
свидетелят Д. извършил проверка на документи, представени от работодателя във
връзка с трудовото правоотношение на лицето П.С.Г., при която се установило, че е
представен трудов договор № 004 от 03.05.2022 г. между П.С.Г. и „****“ ЕООД.
Показанията на свидетеля Д. се подкрепят изцяло от приложената по делото
декларация по чл.402 от КТ, в която лицето П.С.Г. собственоръчно е записала, че
работи за дружеството-жалбоподател от 13.11.2021 г. в процесния обект на длъжност
„гладач и перач“, с работно време от 08:30 часа до 20:00 часа, с почивни дни по
график, получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева, като
нямала сключен трудов или граждански договор. Показанията на свидетеля са логични,
непротиворечиви, последователни и изцяло кореспондират с представения по делото
писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. По делото
са били представени също трудов договор № 004 от 03.05.2022 г. между П.С.Г. и
„****“ ЕООД, както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ с № 22388223192633 от 03.05.2022 г., които доказват, че трудовият договор с
работника е бил сключен на 03.05.2022 г., а това подкрепя показанията на свидетеля,
че към датата на проверката – 27.04.2022 г. не е имало валиден трудов договор.
С оглед на изложеното, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе
фактология.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
2
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представляващ
нарушителя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му
нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на дружеството-
жалбоподател.
Дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД има качеството на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, като в това си качество е осъществило състава на
нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, защото е допуснало до работа лицето П.С.Г. без да има
сключен в писмена форма трудов договор. Нарушението е формално и за
съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. То е довършено
в момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си
задължения, без да има подписан трудов договор с работодателя.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, към която освен
наличието на вина, спадат причините и мотивите за неговото извършване. В случая е
достатъчно да има нарушение от обективна страна, което е налице.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ,
предвиждаща налагане на имуществена санкция от 1500 лева до 15000 лева на
работодател, който наруши разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. При определяне размера
на наказанието обаче, административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота
критериите за индивидуализация на санкцията, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Съдът
приема, че се касае за първо по ред административно нарушение от този вид, поради
липсата на твърдения и доказателства за противното. Обществената опасност на
конкретното нарушение не се отличава от обичайната такава за нарушения от този вид,
самото деяние е формално и не се твърди настъпването на допълнителни
неблагоприятни за работника последици. Видно е, че трудов договор с лицето е бил
сключен след установяване на нарушението и преди съставянето на акта, което говори
за стремеж на дружеството да отстрани максимално бързо това нарушение. Дори при
проверката да са установени и други нарушения, то те не следва да бъдат приемани
като отегчаващи обстоятелства, понеже за тях все още няма влезли в сила наказателни
постановления, а презумпцията е за невиновност и че всеки е невинен до доказване на
противното с влязъл в сила правораздавателен акт. От друга страна в
административнонаказателното производство не е приложим институтът на
продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, поради което
дружеството следва да понесе отделно наказание за всяко едно установено нарушение.
При тези факти съдът намира, че работодателят е следвало да бъде санкциониран с
имуществена санкция в минималния установен в закона размер, а именно 1500 лева,
който най-пълно съответства на характера и интензитета на нарушението, и съдържа
потенциал да въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на
субекта-нарушител, съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е наложил
наказание в размер на 3000 лева, наказващият орган е допуснал прекомерност и
необоснованост на административната санкция, която следва да бъде намалена до
минималния размер от 1500 лева с аргументите, изложени по-горе.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на закона е да се
гарантират правата на работника преди той да започне да престира труда си на
работодателя, като не се изисква да са настъпили някакви вредни последици от
неизпълнението на това задължение на работодателя. Следователно се касае за
3
формално нарушение и липсата на вредоносен резултат не може да води до
маловажност на деянието, тъй като става въпрос за защита интересите на работниците
и служителите. Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват
стриктно законовите разпоредби, тъй като една евентуална трудова злополука, без да
са били гарантирани преди това правата на работника, би довела до сериозни
неблагоприятни последици за него, а от там и за самия работодател, който при такова
нарушение с настъпил вредоносен резултат би следвало да отговаря много по-
сериозно. Освен това в чл.415в от КТ е дадено описание за маловажно нарушение по
смисъла на закона, а именно такова, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за
работници или служители, като в алинея 2 на същия член изрично е посочено, че не са
маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. Следователно е
налице специална уредба на маловажното нарушение в сравнение с тази в ЗАНН, като
настоящото нарушение по чл.61, ал.1 от КТ изрично е изключено и не може да бъде
маловажно по смисъла на този кодекс.
Въз основа на изложеното, наказателното постановление следва да бъде
изменено, като размерът на имуществената санкция бъде намален от 3000 лева на 1500
лева.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
Въпреки изменението на обжалваното НП и намаляването размера на
имуществената санкция, то няма как да бъде уважено искането на защитника за
присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател. Съгласно чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за
определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота,
която да налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат
само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН,
районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или
отмени акта по чл.58д. Това са трите възможности за районния съд и когато
обжалваното НП се потвърждава или изменя, то разноските са в полза на наказващия
орган, тъй като се приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността на
нарушителя. Само когато НП се отменя, единствено в този случай разноските са за
жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно. От друга страна
производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК
гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е
било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено дали е признат за
виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори горната
инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на разноските не
се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези дела става
въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на
4
обществена опасност се наказват по административен ред, а не са престъпления по
смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска такава
и тези производства се доближават повече до наказателните производства по реда на
НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК. Предвид на това, частичното
уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за останалата част не може да се
приравнява на намаляването на наказанието в административнонаказателните и
наказателните производства, тъй като в единия случай се касае за гражданска
претенция за определени суми, а в другия за наказание за извършено нарушение или
престъпление, което се налага по справедливост от съда. Отново трябва да се
подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на
ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело атакуваното НП
не се отменя. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно
Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на
АССГ, XV касационен състав.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 и чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200175 от 11.07.2022 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, с което за нарушение на
чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на „****“ ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
3000 /три хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5