№ 241
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110217449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 23-210044/15.11.2021
г., издадено от Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 63,
ал. 2 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. С писмено
становище, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Навежда доводи за
немотивираност на санкционния размер, над предвидения минимум. Пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, в условията на евентуалност – за редукция на санкцията,
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за
законосъобразно и правилно, като взема отношение по направените от жалбоподателя възражения.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател стопанисва обект – заведение за бързо хранене “COOK FOR
ME”, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Арх. Георги Ненов“ № 31..
Дружеството (като работодател) имало сключен трудов договор от 14.09.2021 г.
(регистриран в НАП на 16.09.2021 г., в 15:07:03 ч.) с *** (работник), като допуснало същата на
1
работа на 16.09.2021 г. в 11:00 ч. в търговския обект, без да й е връчено копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 5 КТ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите К.К. и Катя Паунова; АУАН; НП; идентификационна карта; протокол за проверка;
инструктажни книги; декларация; извлечение от регистър на трудовите договори; справка от НАП;
трудов договор; длъжностна характеристика; молба; декларации; служебна бележка; заповеди за
компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение
на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен.
Предвид часа на подадена на уведомлението до НАП (16.09.2021 г., в 15:07:03 ч.),
отнесено към момента на проверката, касаеща Никифорова (около 11:00 ч., видно от
съдържанието на самата преписка), в рамките на която Никифорова е заварена да полага труд, не
позволява да бъде правен извод в насока, обратна на закрепената в атакуваното наказателно
постановление (няма как да е връчено копие от уведомление, което все още не е било подадено).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения.
2
Действително, наказващият орган е възприел доста пестелив подход, при изпълнение на
задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, но при наличие на посочване на начало на реалната
трудова ангажираност на работника - 13.09.2021 г., отнесена към момента на проверката –
16.09.2021 г. (т. е. ангажиране с период от време, през който противоправното поведение е било
налично), то и цитираното отегчаващо обстоятелство се съдържа в изложената в атакуваното
постановление фактология, а основателността му следва да бъде предмет на обсъждане в друг
раздел на настоящото изложение.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 16.09.2021 г. *** е полагала труд в обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, без да й е било връчено копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 КТ.
Нарушението е формално, извършено чрез противоправно бездействие,. Касае се за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и
коментиране на вина е неуместно, а по аргумент от разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, налице е
императивна законова забрана за квалифициране на случая, като маловажен, без оглед
конкретиката на същия.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение. В конкретния случай, надлежни действия в изискуемата се по закон
насока са били предприети, едва в резултат на намесата на контролните органи, като се касае до
умерено рискова сфера на дейност – работа в кухня (в която инцидентите не са рядкост, а оттам и
обезпечаването на трудовите права е със съответната важност), а по преписката са налице данни за
четири дни (13.09; 14.09; 15.09 и 16.09.2021 г.), през които работникът е полагал труд, без да му е
било връчено уведомление (на първата декларирана от Никифорова дата, същата дори не е имала
сключен трудов договор, доколкото представеният такъв е от 14.09.2021 г.), поради което и
санкцията е била отмерена в законосъобразен размер – съобразен с обществената опасност на
случая (под средната, но и над минималната).
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, с оглед защитата
от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата
на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния
по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова,
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-210044/15.11.2021 г., издадено от
Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на *** била наложена
имуществена санкция размер на 2 500 лева, за неспазване на чл. 63, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ сумата от 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4