РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Монтана, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500153 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на Е
В Й. и на ИВ. М. П. и М Т Й. против решение на Районен съд – Берковица от 23
август 2021 г. по гр. д. № 97/2020 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 439
от ГПК, предявен от АНГ. ИВ. Й..
Жалбоподателката Е В Й. се представлява от особения представител адв. П.Д.,
която твърди във въззивната жалба, че решението на БРС е неправилно и моли да бъде
отменено, а вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли иска на А.Й..
Излага доводи, че вземането на А.Й. не е погасено по давност, тъй като докато е било
висящо изп. д. № 78/2014 г. давност не е текла, каквото е било разбирането, възприето
с ППВС № 3/1980 г. Това схващане е изоставено с приемането на ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, затова счита, че новата давност е започнала да тече от датата на
приемане на новото тълкувателно решение - 26 май 2015 г., и до завеждане на иска не е
била изтекла. Първоинстанционният съд е изложил неправилни изводи относно
прилагането на давността, поради което решението следва да се отмени.
Въззиваемите ИВ. М. П. и М Т Й. поддържат същите доводи и като считат, че
към датата на образуване на второто изпълнително производство – 16 януари 2020 г.,
давността не е изтекла, тъй като началото й е поставено с приеманто на ТР № 2/2015 г.
на 26 юни 2015 г., молят решението да бъде отменено и вместо него МОС да постанови
1
ново, с което отхвърли иска за установяване, че вземането по изпълнителен лист по гр.
д. № 200/2014 г. не съществува като погасено по давност. Претендират присъждане на
деловодни разноски.
Въззиваемата В. К. ИЛ. чрез назначения особен представител адв. Т Н. Г.
изразява становище за неправилност на обжалваното решение и моли да бъде
отменено. Излага доводи, че новата постановка на ТР № 2/2015 г. може да намери
приложение само занапред, от което следва, че вземането на Й. не е погасено по
давност.
Въззиваемият АНГ. ИВ. Й. моли въззивните жалби да бъдат оставени без
уважение, а решението на БРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени от легитимирани да обжалват лица в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Берковския районен съд въззиваемият А Ив. Й. е предявил отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Оспорил е съществуването на
вземане на ответниците по изпълнителен лист, издаден на 18 август 2014 г. по гр. д. №
200/2014 г. на РС - Берковица за събиране на парична сума, поради погасяване на
вземането по давност.
От събраните по делото доказателства е установено, че с влязло в сила решение
по гр. д. № 200/2014 г. А.Й. е осъден да плати на И.П., В.И., М.Й., Е.Й. и Д Й (починал
на 2 февруари 2020 г. в хода на процеса) 630 лв разноски. Въз основа на издадения на
18 август 2014 г. изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 78/2014 г. по описа на
ДСИ при БРС. По това дело последното изпълнително действие – опис на движими
вещи, е извършено на 28 октомври 2014 г. С постановление от 16 ноември 2016 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
поради бездействие на взискателите в продължение на повече от две години.
На 16 януари 2020 г. по искане на взискателите и въззивници в настоящото
производство въз основа на същия изпълнителен лист пред ДСИ при БРС било
образувано ново изпълнително производство – изп. д. № 8/2020 г., срещу А.Й..
За да уважи иска, БРС е приел, че в периода от време, когато е било висящо
първото изпълнително производство, не е текла погасителна давност, каквото е било и
разбирането по ППВС № 3/1980 г. С приемането на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС
обаче това разбиране е изоставено, като е прието, че давността се прекъсва с всяко
валидно изпълнително действие. Последното изпълнително действие, осъществено по
изп. д. № 78/2014 г., е искането на взискателите от 10 септември 2014 г. да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. От този момент е започнала да
тече новата петгодишна давност и до следващото искане за предприемане на
изпълнителни действия – 16 януари 2020 г., ефектът на давността вече е настъпил.
Въззивният съд като извърши собствен анализ на събраните доказателства и
обсъди доводите на страните, намира иска за основателен.
С издаването на изпълнителен лист за сумата 630 лв въззиваемите са се
2
снабдили с изпълнително основание срещу А.Й.. По тяхно искане на 19 август 2014 г. е
било образувано изпълнително дело № 78/2014 г. Съгласно ППВС № 3/1980 г. от този
момент давността за погасяване на вземането е спряла. Според тълкуването, дадено с
това ППВС, при висящо изпълнително производство давност не тече. Изп. д. №
78/2014 г. е било прекратено с постановление от 29 ноември 2016 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради двугодишно бездействие на взискателите.
Междувременно на 26 юни 2015 г. е било прието ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС,
което в т. 10 обявява за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. и налага ново тълкуване, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е било прието при висящо изпълнително
производство за събиране вземането срещу А.Й., поради което то следва да намери
приложение при разрешаване на спора. От това следва, че последното изпълнително
действие по изп. д. № 78/2014 г. – опис на движими вещи от 28 октомври 2014 г., е
прекъснало течението на погасителната давност и от този момент е започнал да тече
нов 5-годишен давностен период.
Следващото действие, което прекъсва давността съгласно чл. 116, б. в“ от ЗЗД, е
искането за образуване на изпълнително дело № 8/2020 г. с посочване на изпълнителен
способ запор върху трудово възнаграждение на длъжника. То е направено на 16 януари
2020 г., когато давността вече е изтекла и при направено възражение от длъжника,
следва да се приеме, че вземането вече не подлежи на принудително изпълнение.
Тълкувателното решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС само по себе си не
може да постави начало на давностен срок, то само указва критериите, по които да се
определи началният момент на давността. Този начален момент винаги е свързан с
поведение на страните по облигационното правоотношение: активни действия на
кредитора в защита на субективното му право или пък поведение на длъжника по
признаване на дълга или изпълнението му. Влизането в сила на едно тълкувателно
решение нито е активно действие на кредитора по защита на правото му, нито пък е
проява на длъжника по признаване или погасяване на дълга. В настоящия случай
новата давност е с начален момент 28 октомври 2014 г. (извършването на опис на
движими вещи на длъжника). Това изпълнително действие осъществява основанието
по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, затова и е начало на 5-годишния давностен срок за погасяване
на вземането, който е изтекъл към момента на образуване на новото изпълнително
дело през 2020 г.
МОС намира въззивните жалби за неоснователни, поради което ги оставя без
уважение и потвърждава обжалваното решение.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Берковица от 23 август 2021 г. по
гр. д. № 97/2020 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4