№………./ 09. 05. 2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на десети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Маринов,
въззивно търговско дело № 329 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 6512/28.02.2019г. от „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД, чрез юриск.П. В.против Решение № 4654 от
16.11.2018г. по гражданско дело № 3645/2018г. на Варненски районен съд, г.о.19
с-в, с което изцяло е отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК на въззивника за
приемане за установено в отношенията между страните. че „Рийс-Стройинвест"
ООД, му дължи сума в общ размер на 489.84 лв., представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги, за периода от 28.05.2013 г. до 30.08.2016
г., на адрес: гр. Варна, жк. Вл. Варненчик, бул. Св. Св. Константин и Елена №
533, както следва: по фактура **********/27.06.2013 г. - 84.89 лв. - главница
за периода 28.05.2013 г. – 27.06.2013 г., и
по фактура **********/30.08.2016 г. - 404.95 лв. - главница за периода
27.06.2013 г. – 30.08.2016 г.; сумата в общ размер на 79.49 лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница, за периода от 27.07.2013 г. до 30.11.2017
г., както следва: по фактура **********/27.06.2013 г. – 31.46 лв. - лихва за
периода 27.07.2013 г. – 30.11.2017 г., и по фактура **********/30.08.2016 г. -
48.03 лв. - лихва за периода 30.09.2016 г. – 30.11.2017 г.; както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
06.12.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед №
10048 от 07.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 18561/2017
г. по описа на ВРС.
Сочи се в жалбата, че
първоинстанционното решение е неправилно, немотивирано, постановено в
противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът
оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд, че не се установявало
ответникът да е бил потребител на В и К услуги за отчетния период от
28.05.2013г. до 30.08.2016г. за процесния адрес: гр.Варна, жк.Вл.Варненчик,
бул.Св.св.Константин и Елена № 533, тъй като това било видно от копието от
карнет по партида с абонатен номер 1710021, която било с титуляр именно
„Рийс-стройинвест" ООД. Излага се, че неправилно съдът е възприел
отразеното в справката за неплатени фактури на ответника гр.Варна, ул.Секвоя
бл.14, ап.4" като адрес на потребление на В и К услуги, доколкото това е
седалището на „Рийс-стройинвест" ООД до 2008 г., който факт се установява
от вписванията в Търговския регистър при справка по партида на ответника. Сочи
още, че съгласно уговорката на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ОУ потребителите се
идентифицират по следния начин: юридическите лица-с пълно наименование,
седалище и адрес на управление, адрес за кореспонденция и съдебна регистрация,
лицето, което ги представлява и п.р., поради което твърди, че. вписаният в
справката за неплатени фактури адрес представлява предходно вписано в
Търговския регистър седалище на ответника, а не адрес на потребление на В и К
услуги. Последният бил отразен в карнета по партида с абонатен номер
1710021-гр.Варна, жк.Вл.Варненчик, както и в справката за облога и плащанията
на промишлен абонат „Рийс-стройинвест" ООД. Не следвало неизпълнението на
задължението на потребителя да уведоми доставчика на услугата за вписана
промяна на своето седалище да се тълкува в тежест на изправната страна, като на
посоченото основание въззивника оспорва извода на първоинстанционния съд, че
това поставяло под съмнение и воденото счетоводство от страна на ищеца, на
което се позовавала и експертизата на вещото лице. В заключение излага, че
насрещната страна не оспорвала факта, че е бил потребител на В и К услуги,
отчитани по партида с абонатен номер 1710021 и номер на платец 14871, както и
че е ползвал В и К услуги в този имот, поради което отправя искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт с присъждане на съдебно-деловодни разноски за
двете съдебни инстанции. Идентично искане се поддържа в съдебно заседание от
процесуален представител.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Рийс-стройинвест"
ООД, чрез адв. Х.Х., с който излага становище за допустимост, но
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Оспорва наведените твърдения,
че притежава недвижим имот на процесния адрес. По делото била представена
справка от АВп, където под партиден №3 била посочена прехвърлителна сделка, от
която безспорно се установявало, че имотите, които е притежавало дружеството са
продадени на 30.11.2009 г. на „Ладура“ ООД и нямало как същото да е натрупало
задължения за периода от 28.05.2013 г. до 30.08.2016 г. Не оспорва
обстоятелството, че е бил клиент на ВиК – Варна, но оспорва твърдението, че е
ползвал тези услуги в посочения период. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
За да се
произнесе, настоящият състав съобрази следното:
В
първоинстанционното производство са предявени искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че „Рийс-Стройинвест" ООД, ЕИК *********, дължи на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, ЕИК
*********, сумата в общ размер на 489.84 лв., представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.05.2013 г. до 30.08.2016
г., на адрес: гр. Варна, жк. Вл. Варненчик, бул. Св. Св. Константин и Елена №
533, както следва: по фактура **********/27.06.2013 г. - 84.89 лв. - главница
за периода 28.05.2013 г. – 27.06.2013 г., и
по фактура **********/30.08.2016 г. - 404.95 лв. - главница за периода
27.06.2013 г. – 30.08.2016 г.; сумата в общ размер на 79.49 лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница, за периода от 27.07.2013 г. до 30.11.2017
г., както следва: по фактура **********/27.06.2013 г. – 31.46 лв. - лихва за периода
27.07.2013 г. – 30.11.2017 г., и по фактура **********/30.08.2016 г. - 48.03
лв. - лихва за периода 30.09.2016 г. – 30.11.2017 г.; както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
06.12.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед №
10048 от 07.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 18561/2017
г. по описа на ВРС.
Въззиваемият
- ответник в първоинстанционното производство не е депозирал писмен отговор
пред първата инстанция.
Няма
спор между страните, че „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в
качеството си на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги е предоставяло В и К услуги на
„Рийс-Стройинвест" ООД, за имот на адрес гр. Варна, жк. Вл. Варненчик,
бул. Св. Св. Константин и Елена № 533, който, в качеството на потребител, ги
получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се
отчитали по партида с номер на платец 14871, чийто титуляр бил въззиваемия до
30.08.2016г., когато партидата била прехвърлена на
"Пролет"ЕООД-гр.Добрич.
Съгласно
чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В
и К услуги в срок, което длъжникът не направил. На 06.12.2017 г. въззивникат е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
„Рийс-Стройинвест" ООД, въз основа на което било образувано ЧГД №
18561/2017 г. по описа на ВРС. На 07.12.2017 г. съдът издал Заповед № 10048 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на „Рийс -
Стройинвест" ООД да заплати на кредитора сумата от 489.84 лв.,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги, за периода от
28.05.2013 г. до 30.08.2016 г.; сумата от 79.49 лв., представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 27.07.2013 г. до 30.11.2017 г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.12.2017 г. до окончателното плащане.
На
13.12.2017 г. въззиваемият е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение,
по повод което на 13.02.2017 г. въззивникът е бил уведомен, че може да предяви
иск за установяване на вземането.
Претендираните
суми за главници и лихви по фактури били подробно описани в справка за недобора
на платец № 14871 до 30.11.2017 г., каято се уточнява, че срокът за доброволно
плащане, т.е. периодът, през който не се начислява лихва за забава върху
главницата, е от датата на издаване на съответната фактура до 30 дни от тази
дата. Твърди се, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на В и К
оператора, потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за използваните
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
За успешното доказване на предявения
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ ищецът следва да установи
наличието на договор за доставка на услуги, доставянето на същите по партидата,
на която ответникът е титуляр, както и
размера на претенцията си.
Няма спор
между страните, че „Рийс
- Стройинвест" ООД е бил титуляр на партидата с номер на платец 14871, до 30.08.2016г., когато същата е
прехвърлена на "Пролет"ЕООД-гр.Добрич, по заявление от негова страна
от 29.08.2016г.
Не е спорно между страните, че имотът
е прехвърлен от „Рийс - Стройинвест" ООД на 30.11.2009 г. на друго лице.
Не се спорят показанията и количеството начислена вода. При липса на оспорване
следва да се приеме, че това е реално количество, чието заплащане се дължи.
Спорът е изцяло правен и се свежда до
основателността на претенцията по отношение на „Рийс - Стройинвест" ООД,
доколкото същият е прехвърлил собствеността на имота на 30.11.2009г., който
факт не се оспорва от въззивника.
Съгласно чл. 5, т. 13 от Общите
условия, потребителите са длъжни да уведомяват в писмена форма в 30-дневен срок
оператора за всички настъпили промени по идентификацията по чл. 59 ( на
партидата), като съобразно чл. 64 от ОУ : "Ако предишният собственик или
ползувател не закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него
до датата на откриване на партида на новия собственики или ползувател,
съобразно представения акт за собственост или правото на ползване."
Така разписаните правила, приети от
въззиваемия при встъпването му в договора за ползване на ВиК услуги го
обвързват да уведомява доставчика за всяка промяна на собствеността по
партидата, в противен случай договорната отговорност за ползваните услуги е на
титуляра на партидата.
Доколкото няма ангажирани
доказателства от въззваемия за уведомяване на ВиК дружеството до 29.08.2016г.
за промяна собствеността на имота, за който се отнася партидата, сумите се
дължат от титуляра и в размерите, установени от заключението по ССЕ, назначена
по първоинстанционното производство.
Липсва отговор на исковата молба и
направени в срок възражения за изтекла погасителна давност.
С оглед основателността на главния
иск, основателна е и претенцията за обезщетение за вреди от забава, поради
което и решението на районния съд за тази сума следва да бъде отменено и постановено ново, с което
предявеният иск за лихва да бъде уважен изцяло.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и направеното искане в полза на
въззивника /ищец в първоинстанционното производство/ следва да бъдат присъдени
разноски, както следва: сумата 580лева,
от които 355 лева разноски в първа инстанция, сумата 150 лева като разноски
пред въззивната инстанция – общо в размер на 505 лева, както и разноски в
заповедното производство в размер на 75 лева.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4654/16.11.2018 год.,
постановено по гр. д. № 3645/2018 год. по описа на ВРС, 19 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Рийс-Стройинвест" ООД, ЕИК
*********, с адрес гр.Варна, бул. "Света Елена" № 11, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.Прилеп № 33, сума в
общ размер на 489.84 лв.,
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги, за периода от
28.05.2013 г. до 30.08.2016 г., на адрес: гр. Варна, жк. Вл. Варненчик, бул.
Св. Св. Константин и Елена № 533, както следва: по фактура
**********/27.06.2013 г. - 84.89 лв. - главница за периода 28.05.2013 г. –
27.06.2013 г., и по фактура
**********/30.08.2016 г. - 404.95 лв. - главница за периода 27.06.2013 г. –
30.08.2016 г.; сумата в общ размер на 79.49 лв., представляваща лихва за забава
върху тази главница, за периода от 27.07.2013 г. до 30.11.2017 г., както
следва: по фактура **********/27.06.2013 г. – 31.46 лв. - лихва за периода
27.07.2013 г. – 30.11.2017 г., и по фактура **********/30.08.2016 г. - 48.03
лв. - лихва за периода 30.09.2016 г. – 30.11.2017 г.; както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
06.12.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед №
10048 от 07.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 18561/2017
г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Рийс-Стройинвест" ООД, ЕИК *********, с адрес гр.Варна, бул.
"Света Елена" № 11, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Прилеп № 33, сумата 505
/петстотин и пет/ лв, представляваща разноски за двете инстанции, както и
сумата 75 /седемдесет и пет/ лв, представляваща разноски за заповедно
производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: