Решение по дело №10189/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2021 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20217060710189
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 224


гр. В. Търново, 05.10.2021 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

 


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

 ДИАНКА ДАБКОВА

 КОНСТАНТИН  КАЛЧЕВ

 

 

при секретар

МАРИЯ НЕДЕВА

и с участието

на прокурора

НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА

изслуша докладваното

от съдия

ЧЕМШИРОВ

по касационно наказателно-административен характер дело №10189 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.И.П. ***, чрез ***В. К. от ВТАК, срещу Решение №260039/19.04.2021г. по НАХД №177/2019г. по описа на Свищовския районен съд, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №19-0352-000737/15.05.2019г. на Началника на РУ „Полиция“ – Свищов при ОД на МВР – В. Търново по т.1, с което на касатора за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение,  поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено наказателно постановление в обжалваната част.

Ответникът по касация – Районно управление Свищов, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. 

Административният съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №260039/19.04.2021г. по НАХД №177/2019г. състав на Свищовския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №19-0352-000737/15.05.2019г. на Началника на РУ „Полиция“ – Свищов при ОД на МВР – В. Търново в частта по т.1, с която на Д.И.П. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Със същото решение на РС – Свищов е отменено като незаконосъобразно обжалваното НП №19-0352-000737/15.05.2019г. на Началника на РУ „Полиция“ – Свищов при ОД на МВР – В. Търново в частта по т. 2, с която на Д.И.П. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. В тази част срещу решението не е подадена насрещна касационна жалба.

По делото е прието за установено, че първоначално за извършеното деяние е било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН Серия Д №561227 от 25.07.2018г. за извършени от Д.И.П. нарушения по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Срещу АУАН е подадено възражение с вх. №352000-4132/30.07.2018г. В АУАН е отразено, че на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратено административнонаказателно производство Образувано е досъдебно производство № 281/2018 г. по описа на РУ на МВР – Свищов, пр.пр. №723/2018 г. на РП – Свищов, за това, че на 25.07.2018г., в гр. Свищов, е управлявано МПС – лек автомобил марка „Пежо Партнер“ с номер на рама VF37JNFRC9J271227, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП и Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление чл. 345, ал. 2 във вр. ал.1 от НК, като водачът управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна мярка за временно отнемане на СУМПС -  престъпление по чл.343в, ал.3 от НК.

С постановление от 11.09.2018г. като обвиняем за престъплението по чл.345, ал.2 във вр. ал. 1 от НК е привлечен като обвиняем Д.И.П. ***.

Впоследствие с Постановление от 28.02.2019г. на прокурор от Районна прокуратура – Свищов е прекратено образуваното досъдебно производство на основание чл. 199, чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК като според прокурора деянието разкрива изключително занижена степен на обществена опасност, която е незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като с нерегистрирания автомобил били изминати само 200-300 метра, като от тях 15-20 метра били по регламентиран път и по тази причина деянието не следвало да се квалицифицира като престъпно, а осъществявало състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Прието е още, че от доказателствата по делото и при наличието на ЗППАМ от 26.01.2017г. лицето Д.И.П. не е извършил престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК, а административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП. В резултат  на това прокурорът изпратил преписката на компетентния административнонаказващ орган.

Въз основа на материалите по преписката и влязлото в сила постановление на РП – Свищов за прекратяване на образуваното досъдебно производство е издадено НП №19-0352-000737/15.05.2019г. от Началника на РУ на МВР - Свищов, с което на Д.П. са наложени административни наказания, а именно: по т. 1 - за това, че на 25.07.2018г., в гр. Свищов, по ул. „Студентска„ управлявал лек автомобил „Пежо Партнер“ с номер на рама VF37JNFRC9J271227, в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимите глоби (ЗППАМ № 17-0352-000531/27.09.2017г. на РУ МВР Свищов и ЗППАМ № 17-4332$000297/26.01.2017г. на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП, връчена на 05.01.2018г., от която дата П. се счита неправоспособен), с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП, като управлява ППС без да е правоспособен водач и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.; 2. За това, че на същата дата управлява горецитираното МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложено глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Недоволен от така издаденото НП П. го е оспорил пред Районен съд-Свищов.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН, в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По т.1 от НП – относно вмененото нарушение по чл. 150 от ЗДвП, Свищовският районен съд е развил мотиви, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретизирано, при правилно дадената от административнонаказващия орган правна квалификация и приложена санкционна разпоредба  като наложеното административно наказание е в предвидените от закона граници и размер. При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства въззивният съд е намерил, че нарушението е безспорно доказано и санкционираният е управлявал процесния лек автомобил без да е бил правоспособен, тъй като СУМПС е било отнето по административен ред със ЗППАМ. По отношение на деянието по чл. 150 от ЗДвП съдът е приел, че не е налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви е потвърдил обжалваното пред него НП в частта по т.1.

По отношение на т.2 от НП – относно нарушение по чл. 140 от ЗДвП, районният съд е отменил НП в тази част. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, при което съдът не дължи произнасяне.

Така постановеното решение е правилно в обжалваната част.

При разглеждането на делото въззивният съд правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на  адекватен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – индивидуално и в тяхната съвкупност. Направените изводи и констатации от фактическа страна от въззивния съд са последователни и логични. Същевременно, съдът намира за правилни изводите на Свищовския районен съд, че  деянието е безспорно доказано от субективна и обективна страна, посочените правни норми са съответни на извършеното нарушение, а същото от фактическа страна е достатъчно ясно и точно индивидуализирано в АУАН и НП. Както в акта, така и в наказателното постановление извършеното нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано чрез посочване на признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването им и материалноправните норми съответстват на доказателствата по делото, същите са правно издържани и се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят.  

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 150 от ЗДвП, в актуалната редакция към датата на нарушението, предписва задължителното правило всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. По делото е безспорно установено, че касаторът П. не е правоспособен водач поради това, че СУМПС му е временно отнето по административен ред с влязла сила заповед за прилагане на ПАМ №17-4332-000297/26.01.2017г. по чл.171,т.4 от ЗДвП, т. е. управлявал е ППС при нарушаване на императивното изискване на чл. 150 от ЗДвП, и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Настоящият състав намира за неоснователно твърдението на касационния жалбоподател, че не е доказано авторството на вмененото му деяние. Изводът, че в процесния случай автомобилът е бил управляван от касатора, не почива единствено и само на дадените в хода на съдебното производство показания на св. К.и св. Л.– полицейски служители. Показанията на св. С.П., както и тези в хода на досъдебното производство, материалите от което са надлежно приобщени в производството пред районния съд, също потвърждават, че касаторът е управлявал лекия автомобил на процесната дата. Техните показания са непротиворечиви помежду си и от тях се установява осъществяването на нарушението от санкционираното лице. Единствено показанията на свидетеля Велчев противоречат на посочената по-горе доказателствена съвкупност, но правилно първостепенният съд не ги е кредитирал. Нито в хода на приобщено от въззивния съд досъдебното производство е установено, нито П. е посочил друго лице, което да е управлявал въпросния лек автомобил.

Неоснователни са изложените в касационната жалбата доводи, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство в частен имот, който не е отворен за обществено ползване, и поради това не следва да носи административнонаказателна отговорност по ЗДвП. От даденото словесно описание на нарушението в съставения срещу касатора АУАН и в процесното НП ясно е описано, че посоченото МПС, без поставени регистрационни табели, е управлявано от неправоспособен водач в град Свищов по ул. „Студентска“ и това всъщност е мястото на извършване на нарушението, а не дворът на ДАП, където е съставен АУАН на нарушителя. За настоящия състав е вън от всякакво съмнение, че лекият автомобил е осъществил движение по пътното платно на ул. „Студентска“, след което е влязъл отново в двора на ДАП от северната страна. Констатираните от контролните органи нарушения на ЗДвП са извършени на път, минаващ пред посочената база на ДАП, а не вътре в нея. Видно и от снимковия материал към експертизата, до северния вход на ДАП и находящия вътре паркинг и прилежаща площ се стига откъм улицата и същият е свързан с нея като е достъпен и отворен за обществено ползване. Макар и за кратко МПС е било управлявано по земна площ, предназначена или обикновено използвана за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, т. е. по "път" по смисъла на дефиницията, дадена в разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Към пътищата се приравняват и улиците. Този път в посоченото населено място безспорно е отворен за обществено ползване, тъй като условията за използването му са еднакви за всички участници в движението и няма никакви доказателства или въобще данни, същият да е бил обозначен като път, който да не е бил отворен за обществено ползване, съобразно изискването на нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП. Следователно за съда е безспорно, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване и попада в обхвата на приложението на Закона за движението пътищата.

Не са налице предпоставките за прилагане на законовата хипотеза на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Деянието не  обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като управлението на МПС от неправоспособен водач поставя в опасност живота и здравето на всички участниците в движението, като в резултат от посоченото нарушение се допускат голяма част от пътнотранспортни произшествия с жертви по пътищата.

Съблюдавайки вида и размера на наложеното наказание, предвидено в  чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган правилно е определил размера на наказанието към средния, имайки предвид, че жалбоподателят е лице с множество предходни нарушения по ЗДвП, наложеното наказание е справедливо и в най-пълна степен би покрило целите на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част, настоящия състав намира, че същото следва да бъде оставено в сила.   

От ответник по касация не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260039/19.04.2021г. по НАХД №177/2019г. по описа на Свищовския районен съд в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №19-0352-000737/15.05.2019г. на Началника на РУ „Полиция“ – Свищов при ОД на МВР – В. Търново в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

          

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                                         2.