Решение по дело №1320/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             Номер   850              Година   27.09.2016              Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи септември                                                                     Година 2016 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1320 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правно основание чл. 245, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ.

 

Ищецът Н.Г.М. твърди в исковата си молба, че на 01.06.2012 г. постъпил на работа при ответника на длъжност „Н.", с шифър по -, категория персонал 3, код по -, като основното му месечно възнаграждение възлизало на 510 лева съгласно трудов договор № 2 от 31.05.2012 г. Понеже до изтичане срока му, продължил да работи и трудовото му правоотношение не било прекратено, трудовият му договор бил счетен за окончателно сключен на основание чл. 71, ал. 2 КТ. С допълнително споразумение от 01.01.2015 г. към него трудовото му възнаграждение било увеличено на 556 лева. Със заявление с вх. № 668/06.07.2015 г. и на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, едностранно прекратил трудовото си правоотношение, поради неплатени му заплати за 5 месеца. На 06.07.2015 г. със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 034/06.07.2015 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, трудовото му правоотношение с работодателя било прекратено на същото основание. През периода, в който работил в ответното предприятие, изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, но и до момента ответникът не му платил значителна част от дължимите трудови възнаграждения съответно за февруари 2015 г. нетно трудово възнаграждение от 332.70 лева, за март 2015 г. нетно трудово възнаграждение от 428.69 лева, за април 2015 г. нетно трудово възнаграждение от 510.25 лева, за май 2015 г. нетно трудово възнаграждение от 533.94 лева и за юни 2015 г. нетно трудово възнаграждение от 500 лева. Във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение, работодателят му дължал и обезщетение по чл. 221 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а тъй като договорът бил прекратен без предизвестие съгласно чл. 371, ал. 1, т. 2 КТ - в размер на 566.01 лева. До момента не получил тези суми. След допуснатото по искане на ищеца изменение в размерите на посочените от него искове, искането е  да се осъди ответника да му заплати сумата от 443.69 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за февруари 2015 г., сумата от 428.69 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за март 2015 г., сумата от 510.25 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за април 2015 г., сумата от 513.75 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за май 2015 г., сумата от 443.69 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за юни 2015 г., сумата от 566.01 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и законна лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

 

            Ответникът „А.” ООД, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 4, изр. 2 ГПК, не е подал отговор, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

На 31.05.2012 г. страните са сключили в писмена форма представения от ищеца трудов договор № 2, в който е посочена нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, визираща сключването на трудов договор за определен срок, какъвто обаче в този договор не е посочен, като в него е уговорен в полза на работодателя 6-месечен срок до 01.12.2012 г. за изпитване по смисъла на чл. 70 КТ. Докато обаче уговорката за изпитване може да се направи както при първоначалното сключване на трудов договор за неопределено време, така и при сключването на срочен трудов договор, стига последното да е изрично посочено в него (Р 98-2000-IIIг.о.ВКС), то сключването на срочен трудов договор за определено време по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е допустимо само в две групи от случаи, нито една от които в случая не е налице. Първата е уредена в чл. 68, ал. 3 КТ и включва две хипотези. Едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори – временни, сезонни и краткотрайни, каквито са дейностите, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на работодателя, зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение. Другата хипотеза е сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници или служители, в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които законът допуска сключване на трудови договори за определено време, е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, според който, по изключение е допустимо да се сключва срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 КТ, но най-малко за една година или за по-кратък срок, но само при писмено искане на работника или служителя, за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. За да не стане това изключение правило, законодателят го е дефинирал в §1, т. 8 от ДР на КТ. Според този текст изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологични, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

 

            В случая по делото няма никакви данни за спазването на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ при сключване от страните на процесния трудов договор. От една страна в него не само не е посочен никакъв срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за какъвто не може да се приеме посочения срок до 01.12.2012 г. в т. 5, б. „а” от този договор, защото той е уговорен от страните за изпитване, но не са посочени и никакви причини, които да обуславят срочността му по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, а няма и данни по делото за наличието на такива причини към момента на сключването му. В делото няма данни този договор да е сключен за изпълнение на временна, сезонна или краткотрайна работа. Не е установено и длъжността „н.”, която е заемала въз основа на него ищецът, да отговаря на тези характеристики. Тъкмо напротив. Тя не е нито временна, защото такива са само работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на работодателя (като например въвеждането на компютъризация на необходими данни за болните в болнично заведение, поправка на инсталация, ремонт на машини и прочие), а в случая основния предмет на дейност на ответния работодател е именно п., видно от вписаната в графа 6а на ТР негова основна дейност по НКИД (л. 41). При това положение, заеманата от ищеца при него длъжност „н.”, въобще не би могла да се приеме за временна, нито пък за сезонна, защото такава е само работата, извършването на която е свързана или обусловена от четирите годишни времена. По делото няма и данни заеманата от ищеца длъжност „н.” да е краткотрайна, защото такава е само работата, която има епизодичен и подчертано кратък срок за изпълнение (примерно товаро-разтоварни работи, възстановяване на повреди от природни бедствия или други непредвидими обстоятелства). По делото няма данни процесния трудов договор между страните по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ да е сключен и в хипотезата на чл. 68, ал. 3, пр. 2 КТ – с новопостъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия, защото тази хипотеза намира приложение само когато има влязло в сила съдебно решение за обявяване на работодателя в несъстоятелност или ликвидация, каквито данни за ответника по делото няма (л. 41). От друга страна по делото няма и данни да е било налице дефинираното в §1, т. 8 от ДР на КТ изключение, което да е обусловило сключването на процесния срочен трудов договор и в някоя от хипотезите на чл. 68, ал. 4 КТ. Нещо повече. В него не са посочени никакви конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни или други обективни причини от подобен характер, които да са съществували към момента на сключването му и да обуславят срочността му, а само при наличие на такива причини, съществуващи към момета на сключването му, посочени в договора и обуславящи срочността му, е налице изключението на чл. 68, ал. 4 КТ (§1, т. 8 от ДР на КТ). След като такива в договора не са посочени, а по делото няма и данни да са съществували към момента на сключването му, то само на това основание сключването му като срочен по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ се явява в нарушение на чл. 68, ал. 4 КТ. В случая обаче това е така и защото, в този договор не е посочен срока по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за който е сключен, а такъв трудов договор може да се сключи за по-малък от предвидения в чл. 68, ал. 4 КТ едногодишен срок само при ясно и безусловно изразено писмено искане на работника или служителя за това, каквото по делото няма никакви данни да е отправяно от ищеца за сключването на този трудов договор (чл. 68, ал. 4, изр. 2 КТ).

 

Поради това съдът намери за установено по делото, че този срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ (в този смисъл и Р 359-2009-IVг.о.ВКС). Поради това по силата на законовата фикция на чл. 68, ал. 5 КТ, както и на чл. 67, ал. 2 КТ (доколкото в него не е посочен срока, за който е сключен) – той се смята за сключен за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ.

 

С този договор ответникът е възложил, а ищецът приел да изпълнява при него длъжността „н.”, с основно месечно трудово възнаграждение от 510 лева, което с представеното допълнително споразумение от 01.01.2015 г. е увеличено на 556 лева и 0,6 % допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при ответния работодател, с периодичност на изплащането на трудово възнаграждение – ежемесечно, с еднакъв и за двете страни едномесечен срок на предизвестие за прекратяването на този договор (л. 7-9). Страните не спорят, че този договор ищецът е прекратил едностранно и без предизвестие на 06.07.2015 г., когато е достигнало до ответника представеното и по делото негово заявление за прекратяването му на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, което се установява и от издадената от ответника на същата дата заповед за прекратяването му на същото основание – л. 10-11 (чл. 335, ал. 1 и 2, т. 3 КТ).

 

По делото е назначената съдебно - икономическа експертиза, която е представила заключение, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК). От същото се установява, че ответникът е начислил, следните дължими се на ищеца трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, а именно - за февруари 2015 г. трудово възнаграждение в брутен размер от 566.01 лева и чиста сума за получаване от 443.69 лева, за март 2015 г. трудово възнаграждение в брутен размер от 541.75 лева и чиста сума за получаване от 428.68 лева, за април 2015 г. трудово възнаграждение в брутен размер от 650.91 лева и чиста сума за получаване от 510.25 лева, за май 2015 г. трудово възнаграждение в брутен размер от 655.38 лева и чиста сума за получаване от 513.75 лева, за юни 2015 г. трудово възнаграждение в брутен размер от 566.01 лева и чиста сума за получаване от 443.69 лева, за юли 2015 г. трудово възнаграждение в брутен размер от 73.83 лева и чиста сума за получаване от 57.87 лева, обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер от 566.01 лева и чиста сума за получаване от 509.41 лева, които нетни трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, няма данни по делото ответникът да е платил на ищеца до приключване на устните състезания, а е негова тук според чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да представи такива (л. 66-67). Други релевантни доказателства не са представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 245, ал. 1 КТ са доказани в своето основание. По делото се установи, че ответникът не е изпълнил точно в количествено и времево отношение основното си задължение по трудовия договор сключен с ищеца - да му плати в пълен размер дължимите му се чисти трудови възнаграждения за исковите месеците февруари, март, април, май и юни 2015 г., поради което остава да му дължи неплатеното нетно трудово възнаграждение от 443.69 лева за февруари 2015 г., неплатеното нетно трудово възнаграждение от 428.68 лева за март 2015 г., неплатеното нетно трудово възнаграждение от 510.25 лева за април 2015 г., неплатеното нетно трудово възнаграждение от 513.75 лева за май 2015 г. и неплатеното нетно трудово възнаграждение от 443.69 лева за юни 2015 г., които няма данни да му е платил до приключване на устните състезания по делото (чл. 128, т. 2 КТ). Следователно, ищецът има право да иска изпълнението им, което е и сторил с предявените искове за плащането им по делото (чл. 245 КТ). Ето защо последните съдът намери за доказани напълно в своето основание, а по размер – до посочените от вещото лице нетни размери, до които тези искове следва да се уважат, като основателни, като се осъди ответника да заплати на ищеца неплатеното нетно трудово възнаграждение от 443.69 лева за февруари 2015 г.; неплатеното нетно трудово възнаграждение от 428.68 лева за март 2015 г., като този иск на ищеца се отхвърли като неоснователен в останалата му част, над тази сума до претендираната с него по-голяма от 428.69 лева; неплатеното нетно трудово възнаграждение от 510.25 лева за април 2015 г.; неплатеното нетно трудово възнаграждение от 513.75 лева за май 2015 г. и неплатеното нетно трудово възнаграждение от 443.69 лева за юни 2015 г., заедно с акцесорното искане на ищеца за присъждане и на законната лихва върху тези суми от подаване на исковата му молба в съда до изплащането им (чл. 245, ал. 2 КТ).

 

Доказан в своето основание е и предявеният иск по чл. 221, ал. 1 КТ. Според тази норма, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. По делото е установено, че безсрочното трудово правоотношение между страните е прекратено без предизвестие от ищеца в случая по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. При това положение ответникът му дължи при прекратяването му обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл. 228 КТ за срока на предизвестието, който страните са уговорили в трудовия договор на един месец. Изчислено по този ред, дължимият се на ищеца нетен размер на това обезщетение е 509.41 лева, видно от т. Б-1 на ЗСИЕ (л. 67). По делото няма данни ответникът да е платил последното на ищеца до приключване на устните състезания по делото. Следователно, предявеният от ищеца иск за плащането му се явява напълно доказан по основание (чл. 221, ал. 1 КТ), а по размер, до дължимия се на ищеца нетен размер от 509.41 лева на това обезщетение, до който, предявеният от него иск за плащането му следва да се уважи, като основателен, заедно с акцесорното му искане за присъждане и на законната лихва върху тази сума от подаване на исковата му молба в съда до изплащането й (чл. 86, във вр. с чл. 84, ал. 2 ЗЗД и ТР № 3-1996 г. на ОСГК на ВС). В останалата му част, над тази сума до претендираната с него по-голяма от 566.01 лева, този иск следва да се отхвърли, като неоснователен.

  

По отношение на разноските, съдът намери, че тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото д.т. следва да бъде възложена в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 138.60 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). На същото основание, платеното от бюджета на съда възнаграждение от 320 лева на вещото лице, следва да бъде възложено в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 313.77 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото сторените от ищеца разноски по същото, представляващи заплатено от него възнаграждение от 430 лева на представляващия го адвокат, следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 421.18 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ответникът също има право да иска присъждането на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но по делото няма данни същият да е сторил разноски, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат с оглед и на диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА „А.” ООД, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, да заплати на Н.Г.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 443.69 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за февруари 2015 г., сумата от 428.68 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за март 2015 г., сумата от 510.25 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за април 2015 г., сумата от 513.75 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за май 2015 г., сумата от 443.69 лева за главница от неплатено нетно трудово възнаграждение за юни 2015 г., сумата от 509.41 лева за главница от неплатено нетно обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и законна лихва върху тези главници от 18.03.2016 г. до изплащането им, както и сумата от 421.18 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за заплащане на неплатени нетно трудово възнаграждение за март 2015 г. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумите от 428.68 лева и от 509.41 лева до претендираните 428.69 лева и 566.01 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху тази отхвърлена част от тези искове от 18.03.2016 г. до изплащането й.

 

ОСЪЖДА „А.” ООД с п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 138.60 лева за дължима се за произодството държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „А.” ООД с п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 313.77 лева разноски по делото за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице съразмерно с уважената част от исковете. 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: