№ 87671
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110152786 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 52786/2024 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба от Ж. А. Х. срещу Е. С. М., като се иска допускането на
делба на недвижим имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
са оспорени. С отговора на исковата молба е подаден и насрещен иск, като претенцията е
уточнена с молби от 16.01.2024 г., 21.02.2024 г. и 27.03.2024 г., като са изложени доводи за
наличието на пълна трансформация.
Съдът, като извърши преценка на редовността и допустимостта на насрещната
искова молба, съобразно правилото на чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира следното:
Към доказателствата по делото е приложено Решение от 23.06.2021 г., постановено
по гр. д. № 24334/2021 г. по описа на СРС, 86-ти състав от което се изяснява, че по взаимно
съгласие е прекратен брака между Ж. А. М.а и Е. С. М., като съдът е утвърдил
споразумение, с което семейното жилище – апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж. к.
„........... е останало в обикновена съсобственост на двамата съпрузи.
Съдът констатира, че именно имота предмет на споразумението по гр. д. №
24334/2021 г. по описа на СРС, 86-ти състав е предмет и н настоящото производство.
Според постановките на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК: „В частта относно имуществените отношения между
съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените
1
последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове по повод
собствеността върху придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за
разрешаване по съдебен ред. В рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите
имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на брака
поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност
вещи и права върху вещи. Законът им позволява със споразумението да уговорят нещо
различно от следващото се по закон съотношение на квотите в съсобствеността, която
разводът трансформира от бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат
към правилата на Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях. Със
споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или
върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят
съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за
равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични
средства в придобиването им, както и други обстоятелства. Възможно е определянето на
по-голям дял на единия от съпрузите, макар приносът му за придобиване на имуществото
да не надхвърля значително приноса на другия съпруг или вложените от него лични
средства в придобиването на отделна вещ да са незначителни, както и обратно - да се
уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания по смисъла на СК за
определяне на по-голям дял на единия от тях. В тези случаи доколкото съдържа взаимни
отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и
поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за
развод (т. 8 от ППлВС № 5/15.03.1978 г.). Възможно е обемът на правата на съпрузите да
е определен и съобразно действителното правно положение. Тогава споразумението е с
характер на установителен договор… Когато в споразумението съпрузите са изразили воля
какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата
възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод,
изключват в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично
имущество или различни квоти. Когато квотите на бившите съпрузи не са посочени,
споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде
разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността. Такова
споразумение не потвърждава, нито отрича презумпциите от чл. 27 СК от 1985 г. (отм.),
а сега чл. 28 СК от 2009 г. Те са в сила за всеки договор с вещно-транслативен ефект, но
както за договора, така и за споразумението законодателят допуска да бъдат оборени.
Всяка презумпция е доказателствено правило, няма материално-правно действие, а по
опровергаването на презюмирания факт обратното доказване е допустимо. В следващия
исков процес презумпциите от чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), съответно по чл. 28 СК от 2009
г., могат да бъдат оборени с доказателства за личен произход на средствата, вложени при
придобиването на имота и за намерението на съпрузите при определяне обема на техните
права в споразумението… След като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение
по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал.
1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава
съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в
съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на
единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по
чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г. След като в
утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от
1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009 г., съпрузите са
уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без
да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ
исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична
трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.),
2
съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.“. Следователно per argumentum a contrario, в
последващ процес иск за пълна трансформация е процесуално недопустим. Ето защо, в
случая предвид уточненията от ищеца по насрещната искова молба, съдът намира, че
насрещният иск е процесуално недопустим, поради което на основание чл. 130 ГПК следва
да върне исковата молба.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК насрещна искова молба, подадена от Е. С. М.,
ЕГН: ********** срещу Ж. А. Х., ЕГН: **********, с която е поискано установяването на
пълна трансформация по отношение на апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж. к.
„............
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението
пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца по насрещната исковата молба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3