О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……...06.2022г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №166 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, с ЕИК *********, с която се иска допълване на постановеното по делото прекратително Определение №260290 от 12.05.2022г., в частта за разноските, като се претендира присъждането на общо сумата от 2665лв., от която 200лв. за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице, 15лв. за внесена ДТ за издаване на съд.удостоверения и 2450лв. за юрисконсултско възнаграждение.
От ответницата по молбата Н.В.С., чрез пълномощник е постъпил отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на искането на ответника, поради липса на основание за присъждане на разноски, защото депозита и таксата, подлежат на връщане като неизползвани. По отношение на юрисконсултското възнаграждение се прави възражение за прекомерност за разликата над 100лв.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за допълване е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, като представянето на списък на разноските, не е условие за допустимостта ѝ, поради факта, че се иска допълване, а не изменение на съдебният акт, с който слага край на производството в съответната инстанция. Ето защо молбата, следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество молбата е частично основателна, по следните съображения:
Делото е образувано по искова молба на Н.В.С., против “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл.223 вр. с чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата от 50000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо ѝ, който е починал в следствие от ПТП, настъпило на 06.08.2015г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
С Определение №260290 от 12.05.2022г. производството по дело е прекратено, поради оттегляне на исковата молба.
Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
С отговора на исковата молба /л.51 от делото/, ответникът е поискал присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, по което съдът не се е произнесъл, към момента на прекратяване на производството.
На следващо място съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като именно такъв е настоящия случай. Според представените по делото доказателства /л.80 и л.83/, направените от ответника разноски възлизат на 215лв., за заплатени по банков път преди прекратяване на делото депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200лв. и ДТ за издаване на 3 бр. удостоверения в размер на 15лв. Тук е мястото да се посочи, че предвид депозирането по делото на заключение по назначената САТЕ, с Определение №260313 от 20.05.2022г. съдът е разпоредил заплащане на възнаграждение на вещото лице за положеният труд, в резултат от което внесеният от ответника депозит е усвоен. Що се касае до исканите от ответника от 3 бр. удостоверения, то те са издадени въз основа на определението за насрочване на делото в о.с.з. и са предадени на страната, т.е. таксата също е усвоена. Ето защо въпросните суми следва да бъдат възстановени на ответника, чрез възлагането им в тежест на ищцата.
По отношение на юрисконсултско възнаграждение, също е налице основание за присъждането на такова, тъй като представителят на ответника, е извършил процесуални действия преди приключване на делото. От друга страна възражението на ищцата за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. Съобразно приложимата разпоредба на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, доколкото предвид прекратяване на производството не е налице основание за прилагане на изключението по ал.2 на последната цитирана норма, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 360лв. Ето защо и с оглед на приключването на делото с прекратяване, а не с краен съдебен акт по същество на спора, в полза на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималният предвиден размер.
По изложените съображения, съдът намира, че Определение №260290 от 12.05.2022г., следва да се допълни, като се осъди ищцата да заплати на ответника съдебно деловодни разноски в общ размер на 315лв., като молбата по чл.248 от ГПК, следва да се остави без уважение за разликата до общо претендираните 2665лв.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение №260290 от 12.05.2022г. постановено по т.д.№166/2020г. по описа на ОС Варна, като
ОСЪЖДА Н.В.С., с ЕГН **********,***, да заплати на “ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Позитано“ №5, представлявано от Н.Ч. и Иво Груев, сумата от 315лв., представляваща деловодни разноски, от които 200лв.-внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, 15лв.-внесена ДТ за издаване на съдебни удостоверения и 100лв.-юрисконсултско възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение искането на ответното дружество за присъждане на разноски за разликата над посочената сума до претендираните 2665лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВАп.С в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: