Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти
тричленен състав, в публично заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Борислав
Милачков Членове: 1. М.Иванова-Даскалова
2. Станислава
Стоева
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа
докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1546 по
описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод
постъпили:
1/касационна
жалба на Директора на дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна срещу Решение №543/19.04.2022г.
на Районен съд-Варна, постановено по НАХД №700/2022г., с което е отменено НП №03-013037/08.07.2020г.
на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна, с което на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД-гр.Варна на основание чл.414
ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция от 2000лева за
нарушение на чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.228, ал.3, чл.107х, ал.1, т.12 и
чл.107ч от КТ;
2/частна жалба на
„Тийм Пауър Европа“ ЕООД-гр.Варна срещу Определение №684/23.05.2022г. на
Районен съд-Варна, постановено по НАХД №700/2022г., с което е оставена без
уважение молбата на дружеството за изменение на Решение №543/19.04.2022г. по
НАХД №700/2022г. на Районен съд-Варна в частта на разноските.
В касационната
жалба на Директора на дирекция „ИТ“- Варна се твърди, че решението на РС е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват изводите на въззивния съд като
твърдят, че неправилно нарушението е преценено като маловажно. От справката
изготвена от работодателя се виждало, че деянието изразяващо се в бездействие и
неизпълнение на задължението да се изплати обезщетението за неизползвания
отпуск е допуснато по отношение на всички служители. Освен това нарушението не
било отстранено веднага след установяването му при документалната проверка и
преди съставяне на акта. Поради това неправилно РС приложил чл.28 от ЗАНН. Правилно
съдът намерил НП за издадено при спазване на процедурните правила, в срок и
съобразно изискването на чл.57 от ЗАНН, с нарушение описано в съответствие с
АУАН. Нарушението било доказано и индивидуализирано достатъчно, за да може привлеченото
към отговорност лице да организира защитата си. В случая била нарушена
императивна разпоредба на закона, охраняваща правата на гражданите, в защита на
заплащането на обезщетение по едно съществуващо трудово правоотношение. Поради
това неправилно РС отменил НП и молят Решението да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание явилият се юрисконсулт поддържа касационната
жалба. Правилно в него административнонаказващият орган се позовал на чл.228 от КТ, в която е залегнало изчисляването на сроковете за изплащане на обезщетения
в съответната глава на КТ. Правилно не приложил Закона за извънредното
положение, тъй като в него изрично не било предвидено на разпоредбите му да имат
обратно действие. Поради това основателно наказващият орган се позовал на
чл.228 от КТ, приложим за предприятията, осигуряващи временна работа, а тези съставомерните
факти били отразени в обстоятелствената част на НП. Моли касационната жалба да бъде
уважена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на
отхвърляне на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендирания от
насрещната страна адвокатски хонорар.
Ответникът по
касационната жалба - „Тийм Пауър Европа“ЕООД-гр.Варна се представлява от
пълномощник, който в писмен отговор изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Правилно РС отменил НП с решение, което е постановено
съобразно материалните и процесуалните норми. Обосновано било прието, че
нарушението е довършено на 16.06.2020г., а не на 04.05.2020г. Правилно РС
установил пропуска на издателя на НП да посочи в него важни факти и
обстоятелства, свързани с нарушението, а именно кга е прекратено трудовото
правоотношение, какъв е полагаемия платен годишен отпуск на работника, колко от
него е ползван и за какъв неизползван такъв се дължи обезщетението. Правилно РС
преценил тези нарушения за съществени, тъй като нарушават правото на защита на санкционираното
лице. Моли за отхвърляне на касационната
жалба и оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски. В съдебното заседание явилият се адвокат оспорва
касационната жалба, поддържа отговора и моли жалбата д бъде отхвърлена и да
бъде оставено в сила Решението на РС.
В частната жалба
на „Тийм Пауър Европа“ЕООД-гр.Варна пълномощникът му твърди, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на Определение
№684/23.05.2022г. на Районен съд-Варна, по НАХД №700/2022г., с което молбата на
дружеството за изменение на Решение №543/19.04.2022г. в частта на разноските е оставена
без уважение. Счита го за необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон. Оспорват мотивите на РС-Варна, че жалбоподателят по принцип имал право
на разноски съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, но в случая
искането било за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 от
Закона за адвокатурата, която хипотеза била неприложима за юридическите лица. Излагат
доводи в подкрепа на тезата, че съдът следва да присъди в полза на адвоката
договореното възнаграждение, след като дружеството не го е изплатило. Считат за
необсъдени всички тези съображения от РС в определението, с което той допуснал процесуално
нарушение. В съдебно заседание явилият се адвокат поддържа частната жалба. Моли
Определението на РС да бъде отменено като противоречащо на Закона за
адвокатурата.
Ответникът по частната
жалба - Директорът на дирекция „ИТ“- Варна чрез упълномощения юрисконсулт я
счита за допустима. Не изразява становище по съществото й.
Представителят на Окръжна прокуратура–
гр.Варна предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Решението на РС счита за правилно и законосъобразно. Частната
жалба намира за основателна, доколкото в Закона за адвокатурата няма
разграничение между юридическите и физическите лица, които биха могли да бъдат
защитавани безплатно от адвокат.
Касационната
жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от
активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди неправилно приложение на закона, което е основание за отмяна по чл.348,
ал.1, т.1 НПК.
ВРС е постановил
валидно и допустимо решение.
Неоснователно е
оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно
чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният състав провери приложението
на закона въз основа на фактите, установени от РС с оглед забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. При правилна преценка в съвкупност и по
отделно на доказателствата, РС намерил за доказано следното: По повод постъпил
сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна служители на инспекцията сред
които и свид. Н. З. извършили проверка на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“-ЕООД за спазването
на трудовото законодателство. Установили, че дружеството притежава
Удостоверение № 207/29.06.2017г. за извършване на дейност като предприятие,
което осигурява временна работа, със срок на валидност до 29.06.2022г. и от представените
ведомости за заплати за месец април 2020г. и таблици за дължими обезщетения за
отпуски, свид. Зидарова констатирала, че при прекратяване
на трудовото правоотношение на няколко работника, сред които и С. Д. не било
начислено парично обезщетение за неползван годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. РС установил, че констатациите са
отразени в Протокол за извършена проверка № ПР 2013399/30.06.2020г. РС
установил, че на 20.06.2020г. свид. Зидарова съставила АУАН № 03-013037 срещу
дружеството за това, че в качеството на работодател и предприятие, осигуряващо
временна работа по смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ с удостоверение
№207/29.06.2017г. за осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа,
не е изплатило в законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение
за
неползван отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, на С. Д. Д. при прекратяване на трудовото му правоотношение
на длъжност „машинен оператор“, което е начислено във ведомостта за заплати за
месец април 2020г. в размер на 1 571,71лв. В АУАН било посочено като място
на извършване на нарушението – адреса на управление на дружеството в град
Варна, а като дата на извършване – 04.05.2020г., до който момент според
актосъставителя следвало да бъде изплатено обезщетението. РС установил, че с
представения с жалбата срещу НП документ дружеството е удостоверило изплащането
на обезщетението на 02.07.2020г. на С. Д. в срока даден в протокола за
проверката. РС установил, че деянието е квалифицирано в акта като нарушение на
чл.224, ал.1 вр. чл.228, ал.3, чл. 107х, ал.1, т.12 и чл.107ч от КТ; че АУАН е
предявен на упълномощено лице от представляващия дружеството, което го
подписало с възражението, че не е съгласен. В срок постъпили писмени възражения
срещу АУАН, по които ст. юрисконсулт на дирекция „ИТ“ изложил писмено становище
за неоснователност на възраженията. РС установил издадено на 08.07.2020г. от
директора на Дирекция „ИТ”-Варна НП № 03-013037/08.07.2020г., с което на „Тийм
Пауър Европа“ ЕООД-гр.Варна на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция от 2000лв. за нарушението описано в АУАН, което е
квалифицирано като нарушение на чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.228, ал.3,
чл.107х, ал.1, т.12 и чл.107ч от КТ, извършено на 04.05.2020г. по адреса на
дружеството в град Варна. РС заключил, че НП е издадено от компетентния за това орган в
България за констатираното нарушение с място на извършване в град Варна. От приетия
по делото трудов договор №55/27.03.2019г. РС установил, че е сключен между
дружеството и Диков на основание чл.68, ал.1, т.2, вр. чл. 107р и следващите от КТ, със срок на изпитване в полза на работодателя и по силата на него Диков е нает
с цел да бъде командирован за извършване на работа в полза на
дружество-ползвател на територията на Германия, а жалбоподателят като
работодател е определил длъжността му, мястото на работа, работното време,
разпределението на работните часове по правилника за вътрешния трудов ред на
"ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА"ЕООД, срока на договора, размера на
възнаграждението и периода на изплащането му, както и правото на отпуск. В чл.8
от този договор било разписано, че служителят дава съгласие да извършва и други
задачи, чието изпълнение може да изисква от него в разумни граници, съгласно
изискванията и инструкциите на работодателя. Въз основа на клаузите на трудовия
договор РС установил, че за целия срок на командироване работникът е продължил
да бъде на подчинение на работодателя - "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА"ЕООД,
който го е командировал, а не на предприятието ползвател в Германия. Въз основа
на представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства РС
установил, че трудовото правоотношение по договора е прекратено на 23.03.2020г.
и съгласно чл.228, ал.3 от КТ, дружеството-работодател е следвало да му изплати
обезщетение за неползвания отпуск, че то е било начислено и е било изплатено с
платежното нареждане представено с жалбата срещу НП. РС установил, че
изплащането на обезщетението не е сторено в срока до 30.04.2020г., поради което
нарушението на задължението за изплащане на обезщетението се явява извършено на
01.05.2020г. - в деня следващ изтичането на срока. С изтичането на срока и
проявено бездействие до последния ден от него, нарушението се явявало довършено,
т.е. на следващия ден след срока. Тъй като в случая срока за изплащане на
обезщетението изтичал на 30.04.2020г.- присъствен ден, който попада в периода
на обявеното за страната с решение на Народното събрание извънредно положение
от 13 март 2020г., което е отменено на 13.05.2020г., при изчисляването му
следвало да се съобрази удължаването на срокове със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение и за
преодоляване на последиците от него, съгласно чл.4, ал.1, т.1 от който се
удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете,
определени в закон, извън тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти. С оглед тази приложима специална разпоредба конкретния
срок изтичащ на 30.04.2020г. за изпълнение от дружеството на задължението за
изплащане на обезщетението на дадения работник за неизползвания платен годишен
отпуск се явявал удължен с един месец считано от 13.05.2020г. – т.е. до
13.06.2020г., поради което РС установил от фактическа страна, че преди тази
срокът за изпълнение на задължението за дружеството не е бил изтекъл и
неправилно в АУАН и в НП е прието, че с бездействие дружеството е осъществило
към 04.05.2020г. от обективна страна нарушението.
Въз основа на
тези установявания РС намерил жалбата срещу НП за допустима и основателна и я
уважил. Мотивите за отмяна на НП са, че АУАН и НП не са с необходимото
съдържание изискуемо в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената им
част не е описано пълно и ясно нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено: липсвало посочване право на
колко дни платен годишен отпуск е имал дадения работник, за коя година, какъв е
бил размерът на платения му годишен отпуск, каква част от него е използвал и в
какъв размер е следвало да се изплати обезщетението, има ли от него изплатена
част и в какъв размер или няма такава. Освен това липсвали данни за трудовия
стаж на работника, а обезщетението се дължи пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Не бил посочен законоустановения срок, в който следва
да бъде изплатено обезщетението, нито датата на прекратяване на трудовия
договор, от който започва да тече този срок. Поради това е направен извода за
неяснота в посочването на 04.05.2020г. за дата на нарушението. Освен това преценил
като неправилно в НП е прието, че към 04.05.2020г. от нарушението е било
осъществено от обективна страна, тъй като конкретния срок изтичащ на
30.04.2020г. за изпълнение от дружеството на задължението за изплащане на
обезщетението на дадения работник за неизползвания платен годишен отпуск е
удължен с един месец считано от 13.05.2020г. – т.е. до 13.06.2020г., по силата
на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците от него. Поради това
постановил отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено в производство,
проведено при съществено нарушение на процедурните правила, тъй като
непълнотата на АУАН и НП са ограничили правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. Като последен мотив за този извод на РС е и констатацията му,
че за посочената като нарушена разпоредби за чл. 107х, ал. 1, т. 12 от КТ в НП в
описателната част няма изложение, а другия цитиран като нарушен текст на чл.224,
ал.1 от КТ в тази част е обявен за противоконституционен, с оглед на което в НП
не били посочени точно законовите норми, които са нарушени, както изисква чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН.
Въз основа на
гореизложеното касационният състав намира, че РС е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спора и е
извел обосновани изводи за непълнота на съдържанието на АУАН и НП с оглед
изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно РС е посочил, че в
обстоятелствената част е следвало да бъде посочена датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на дадения работник, тъй като тя е от съществено значение за
правилното изчисляване на срока за изплащане на обезщетението в чл.228, ал.3 от КТ. Правилно е констатирано несъобразяване с факта, че срокът изтича по време
на обявеното извънредно положение в РБългария, за което със специалния Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците от
него бе предвидено спиране, респ. удължаване на редица срокове. В случая е
приложим чл.4, ал.1, т.1 от този закон, с която се удължават с един месец от
отмяната на извънредното положение – т.е. от 13.05.2020г., сроковете,
определени в закон, извън тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти. В случая изплащането на обезщетението за неизползвания
платен отпуск от работника от дружеството-работодател е такова задължение на
частноправен субект. Поради това конкретния срок изтичащ на 30.04.2020г. за
изпълнение от дружеството на задължението за изплащане на обезщетението е
удължен с един месец считано от 13.05.2020г. – т.е. до 13.06.2020г., както
правилно изчислил РС. В съответствие с тези фактически установявания е извода,
че срокът за изпълнение на задължението за дружеството не е бил изтекъл към
04.05.2020г., поради което бездействието на дружеството до тази дата не е
съставомерно. Тези правилни и законосъобразни изводи в решението са достатъчни
да обосноват извода, че НП е неправилно и незаконосъобразно издадено и следва
да бъде отменено. В тази част мотивите и изводите на РС са постановени при
правилно приложение на ЗАНН, КТ и Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., и за преодоляване на последиците от него.
Изводът в
Решението на РС-Варна, че НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно издадено е направен при правилно приложение на относимите
материални разпоредби към установените факти и обстоятелства за случая и не е
налице основание за неговата отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касационната
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решение №543/19.04.2022г.
на Районен съд-Варна, постановено по НАХД №700/2022г., с което е отменено НП
№03-013037/08.07.2020г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Варна - да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора своевременно направеното искане в отговора по касационната жалба за
присъждане на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД на направените от него разноски пред касационната
инстанция е основателно. По делото до обявяване ход по същество обаче тази
страна не представи доказателства за заплатени суми за разноски за настоящата
инстанция, поради което искането за осъждане на касатора за възстановяване на
такива се явява недоказано.
Настоящият състав
счита частната жалба за допустима, подадена от надлежна страна, в срока по
чл.230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество същата е неоснователна.
С Решение
№543/19.04.2022г. по НАХД №700/2022г. въззивният съд постановил, че с оглед
уважаване на въззивната жалба и отмяната на НП №03-013037/08.07.2020г. въззивника
принципно има право на присъждане на разноски на основание чл.63д, ал.1 ат ЗАНН
вр. чл.143, ал.1 от АПК. Правилно РС взел предвид, че „Тийм
Пауър Европа“ ЕООД-гр.Варна е представило доказателства за упълномощаване на
адвокат за процесуален представител по делото, но в сключения договор за правна
защита и съдействие е отразено, че е уговорено възнаграждение в размер на
400лв. за присъждане, каквато сума не е била заплатена от дружеството, а вместо
това в договора е посочен чл.32, ал.2 от Закона за адвокатурата. В хода по
същество адвоката представляващ дружеството е поискал да бъдат присъдени
разноските съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Въз
основа на съдържанието на представения договор за правна защита и съдействие по
делото, РС приел, че адвоката е осъществил процесуално представителство на
дружеството без то да е заплащало за това възнаграждение. В тази връзка въззивният
съд се позовал на чл.38 от Закона за адвокатурата, която визира възможността за
оказване на безплатна правна помощ от адвокат, но на лица с право на издръжка,
на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. По
аргумент от хипотезите в чл.38, т.1 и т.3 от ЗАдв. които касаят само физически
лица, в резултат на логическо тълкуване въззивният съд постановил, че и чл.38,
т.2 от ЗАдв. визира материално затруднено физическо лице, а не юридическо.
Поради това РС оставил без уважение искането на процесуалният представител на
дружеството за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
В срока за
обжалване на решението е постъпила молба от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД-гр.Варна
за изменение на Решение №543/19.04.2022г. в частта на разноските, с подробни
съображения за присъждане на основание чл.38, т.2 от ЗАдв. на адвоката на
възнаграждение. По молбата РС постановил Определение №684/23.05.2022г., с което
оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на Решение
№543/19.04.2022г. по НАХД №700/2022г. на Районен съд-Варна в частта на
разноските.
Обжалваното
определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В случая не се
твърди от дружеството и не са представят доказателства то да е заплатило суми
по сключения договор за правна защита и съдействие с адвоката, в която договор
е отразено като уговореното възнаграждение в размер на 400лв. Правилно РС взел
предвид, че се касае за юридическо лице, което е упълномощило адвоката за осъществяване
на процесуално представителство по делото. Спрямо юридическите лица обаче, нормите
на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., по аргумент
от другите две хипотези на чл.38, т.1 и т.3 от Закона за адвокатурата е неприложима.
Макар търговските дружества да не са сред изчерпателно посочените лица, на
които съобразно чл. 38, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗАдв. е предоставено право да
бъдат представлявани безплатно, само физически лица могат да бъдат материално
затруднени, тъй като юридическите лица които са в невъзможност да плащат
задълженията си, са неплатежоспособни и за тях при определени законови
предпоставки се открива производство по установяване на началната дата на
неплатежоспособността им и обявяването им в несъстоятелност. Състава изцяло
споделя мотивите на РС в определението, поради което препраща към тях на
основание чл.221, ал.2 от АПК.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от
АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№543/19.04.2022г. постановено по НАХД №700/2022г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА
определение №684/23.05.2022г., постановено по НАХД №700/2022г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.