Р Е Ш Е Н И Е
№1019
гр.
Хасково, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на четвърти декември,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1123 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от К.К.К. ***, срещу решение № 177/12.08.2019г. на
Районен съд Димитровград, постановено по АНД № 274/2019г. по описа на съда. С атакувания
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 98/31.05.2019г. на кмета
на община Димитровград, с което на К.К.К., за нарушение на разпоредбата на
чл.20, т.18 от Наредба №28 за ползване на пасища, мери и ливади от общински
поземлен фонд на територията на община Димитровград, на основание чл.47, ал.1,
б.“а“ от ЗАНН и чл.22, ал.4 от Наредба № 28 за ползване на пасища, мери и
ливади от общински поземлен фонд на територията на община Димитровград му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Касаторът изразява становище за
незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Като твърди, че срокът за преследване на
нарушението е изтекъл и това не е съобразено от въззивния съд при постановяване
на решението, както и че по време на административно наказателното производство
е нарушено правото му на защита, тъй като в съставените в това производство
документи не е посочено какъв е вида на съоръжението, което му се вменява, че е
изградил и има ли то свойствата да се самопроменя във времето. Твърди, че пред
въззивния съд безспорно установил, че в ползваните от него пасища има свободни
проходи, които не се заключват или пазят, осигурени за преминаване на животни.
Сочи, че поставянето на ел. пастира не е самоцелно, тъй като не цели
ограничаване достъпа до общинска земя, а само да попречи на чифтосването на
отглежданите от него породи животни с животни с нерегламентирани такива. По
тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и за отмяна
на наложената санкция. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и
своевременно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
представител адв. Т., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът – Община Димитровград,
редовно и своевременно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и
не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира
касационната жалба за допустима, но за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна.
С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 98/31.05.2019г. на кмета на община
Димитровград, с което на К.К.К., за това, че на 24.04.2019г. около 10:30 часа
при направена проверка в обект "Пасища и мери"- общинска собственост,
находящ се в с.Я. е установено, че към момента на проверката е оградил с
електропластир имот общинска собственост с № 186001, 164001, 187001, 19002 -
стари номера, с което виновно е нарушил, чл.20, т.18 от Наредба №28 за ползване
на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на територията на Община
Димитровград и поради това на основание чл.47, ал.1, б."а" от ЗАНН и
Глава Пета, чл.22, ал.4 от Наредба № 28 за ползване на пасища, мери и ливади от
общинския поземлен фонд на територията на Община Димитровград, приета с Решение
№ 672 по Протокол №17/28.02.2013г. на Общински съвет-Димитровград, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
За да постанови съдебния си акт съдът е установил
следната фактическа обстановка:
На 24.04.2019г. свидетелите С. Н. и П. Д.- служители
на община Димитровград, извършили проверка в обект "Пасища и мери"-
общинска собственост, находящ се в с.Я.. Повод за проверката била постъпила в
община Димитровград жалба от жители на с.Я., собственици на животни, в която
жалба са описани твърдения за това, че са лишени от възможността да минават
покрай загражденията- направени от концесионера К.К.. При извършената проверка
на 24.04.2019г., проверяващите в присъствието и на свидетеля К. А. – кмет на
селото, установили, че действително имоти общинска собственост с № 186001,
164001, 187001, 19002 (стари номера), са оградени с електро пастир. От същата
дата проверяващите съставили предписания до К., с които дали на наемателя на
пасищата, срок до 10.05.2019г. да премахне поставения от него електронен
пастир. Предписанието било подписано от К.. На 13.05.2019г. била направена
последваща проверка от длъжностни лица при община Димитровград, която
установила, че съоръжението не е премахнато. За констатираното нарушение на
разпоредбата на чл.20, т.18 от Наредба № 28 за ползване на пасища, мери и
ливади от общинския поземлен фонд на територията на община Димитровград по
отношение на К.К. бил съставен АУАН №2/13.05.2019г., който му бил връчен на
същата дата и подписан без възражения. К. се е възползвал от правото си да
подаде възражение срещу съставения му АУАН, но същите не били уважени от
административно наказващият орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите по преписката, наказващият орган издал процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа обстановка районният
съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не били
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Счел за доказано извършването на
процесното административно нарушение. Посочил, че правилно и законосъобразно
бил определен размерът на наказанието.
Обжалваното решение е постановено при
напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда
въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред. След като са събрани необходимите доказателства за правилното
изясняване на делото от фактическа страна и анализирайки същите поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивният съд е направил законосъобразни правни изводи.
Настоящият състав намира, че от данните пред
РС се установява, че при провеждане на административно-наказателната процедура
няма допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
наказателното постановление. АУАН, както и наказателното постановление, са
съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Изцяло
се споделят изложените доводи в оспореното решение относно законосъобразността
на процесното НП в контекста на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.20, т.18
от Наредба № 28 за ползване на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд
на територията на община Димитровград наемателят е длъжен да не огражда мерите и пасищата,
обект на договора, да не разрешава едновременното струпване на големи стада с
животни на едно и също място за едновременно пашуване и за водопой, да не
извършва и да не разрешава паша без пастир. Отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, изразяващо се в това, че същият в
качеството си на наемател на имоти общинска собственост е оградил към дата
24.04.2019г. с електро пастир следните имоти общинска собственост -№ 186001,
164001, 187001, 19002, намиращи се в землището на с. Я., общ. Димитровград, в
нарушение на цитираната по-горе разпоредба от общинската наредба. Самият
жалбоподател не отрича този факт, че именно той е извършил ограждането, но
сочи, че съображенията му за това не са били самоцелни, а напротив целта му
била да се ограничи достъпа до земята, за да не се допуска чифтосването на
породисти с непородисти животни. Спори се само за това, че от контролните
органи не е установено кога е изградено съоръжението и съответно не е съобразен
срока по чл.34 от ЗАНН определящ времеви период, в който може да се преследва
описаното в АУАН и НП нарушение.
Твърденията на касатора, че ел. пастира е поставен и
функционира в имотите повече от една година от датата, която му се вменява, че
е извършил нарушението – 24.04.2019г. не се подкрепя по безспорен начин от
доказателствата по делото. Тук е необходимо да се обърне внимание, че тази теза
е развита от процесуалния представител на жалбоподателя едва в представените
пред въззивната инстанция при приключване на делото писмени бележки, като
жалбоподателя нито в хода на санкционното производство, дори в подаденото срещу
АУАН възражение не е застъпил въпроса кога в действителност е извършено от него
ограждането на имотите с електро пастир. Твърденията на касатора, че
ограждането е извършено преди повече от една година преди проверката не се
подкрепя по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, тъй
като ангажираните от него свидетелски показания се противопоставят на дадените
свидетелски показания от К. А. – кмет на селото и съдържащите се данни в
сигнала подаден от жители на с. Я. от които може да се обоснове, че ограждането
с ел. пастира е извършено най-рано през пролетта на 2018г., което при всички
случаи е в рамките на едногодишния срок визиран в чл.34 от ЗАНН. Поради което
неможе да се сподели направеното в касационната жалба възражение за изтекъл
срок по чл.34 от ЗАНН към момента на установяване на нарушението.
Отделно от това като дата на нарушението може да бъде възприета
и то без никакви колебания посочената в АУАН и НП дата на проверката- 24.04.2019г.,
тъй като констатираното нарушение е осъществимо във всеки един момент до
премахване на извършените от касатора ограждения с електро пастир и освобождаване
на четирите общински имота с възможност за свободно преминаване през тях, тъй
като разпоредбата на чл.20,т.18 от Наредбата изисква наемателя да не огражда
мерите и пасищата, т.е. при оградени имоти по нерегламентиран начин и с
нерегламентирани средства жалбоподателя във всеки един момент е в нарушение на
посочената в текста на наредбата забрана.
На следващо място по отношение на възражението за
съотносимост към настоящото производство, направено от процесуалния
представител на кастора досежно обстоятелството, че поради констатирано неизпълнение
на договора за наем / по съображения идентични с тези в настоящото производство
за което е наложена санкция/, същият е прекратен от наемодателя – кмет на
община Димитровград със заповед № РД 06-1057/05.07.2019г., която е отменена от
състав на Районен съд Димитровград, съдът намира за неоснователно, тъй като между
образуваното и проведено административно наказателно производство с издаване на
наказателно постановление и налагане на санкция и паралелно воденото
административно производство по издаване на заповед за прекратяване на наемния
договор не може да бъде прието, че е налице обусловеност имайки предвид
независимия характер на двете производства. Това е така, поради това, че всяко
от тях изисква наличие на различни предпоставки за започването му, както и приложимост
на различни материални и процесуални закони, чието спазване подлежи на
самостоятелен анализ и преценка във всяко от съответните производства от съда,
които отделно от това следва да бъдат съобразени и с конкретния доказателствен
материал по тях. В заключение следва да бъде посочено и това, че не е налице и
законова регламентация, която да предвижда тази обусловеност.
Предвид
всичко изложено по-горе, касационната инстанция намира, че районният
съд след обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, без да
игнорира или изопачава доказателства и без нарушения на правилата на формалната
логика е достигнал до правилния извод за законосъобразност на издадения
санкционен акт.
Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При
постановяване на решението си съдът е направил адекватен анализ на правилно
установените факти и не е допуснал нарушения както на материалния, така и на
процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №177/12.08.2019г., постановено по АНД №274 по
описа на Районен съд – Димитровград за 2019 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.