№ 297
гр. Пловдив, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900671 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
вр. с чл.429 КЗ.
Ищците В. П. Н. ЕГН ********** и С. Б. Н. ЕГН **********, и двамата
от гр. ****, съдебен адрес гр. ****, чрез адв. Н. Д., искат осъждане на
ответника ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София 1303, ул. „Шар планина“ № 35, да плати на
всеки един от тях сумата от по 300 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на **** им Т. В. Н., настъпила в
резултат на ПТП, станало на 13.05.2024г., около 03.20 часа, в гр. Пловдив на
бул. „Руски“ № 35, причинено от К. А. Е. ЕГН **********, като водача на лек
автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с рег. № ****, застрахован
при ответника по полица № BG/33/123003037373, ведно с обезщетение за
забава в размер на законна лихва върху главницата от 21.06.2024г. до
изплащане на сумата.
Твърдят, че са родители на Т. В. Н. ЕГН **********. В нощта на
13.05.2024г. **** им се вози като пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с рег. № ****, с правилно
поставен предпазен колан. Автомобилът е управляван от К. А. Е. ЕГН
**********, с превишена и несъобразена скорост от 175 км/ч, при допустима
1
от 50 км/ч, върху мокра пътна настилка, в тъмната част от денонощието.
Водачът не контролира непрекъснато управляваното МПС, на бул. „Руски“
излиза от пътното платно в ляво по посока на движението и се блъска
последователно в 12 пана от разделителната ограда и в три дървета, в резултат
на което автомобилът се разпада на две части. В резултат на удара настъпва
тежка съчетана травма на Т. Н. и тя почива.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Образувано е ДП № 65/2024г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР
Пловдив, пр.пр. № 3640/2024г. по описа на ОП Пловдив, прекратено с
постановление от 21.10.2024г. поради настъпила смърт на извършителя К. Е.
Към 13.05.2024г. лекият автомобил има сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Ищците са
предявили претенция пред ответника с вх. № 001 – 529 от 21.06.2024г. за
изплащане на обезщетение, по които са образувани щета № 30024000199 за В.
Н. и щета № 30024000200 за С. Н.. По щетите са изискани допълнителни
писмени материали. С писмо изх. № 002 – 849 от 19.09.2024г. е отказано
изплащане на обезщетения поради непредставяне на допълнително
изисканите документи.
Ищците твърдят, че губят **** си, когато е на *** г., в разцвета на
силите си, в началото на активния си живот. Тази загуба няма да могат да
преодолеят като болката и страданията им се засилва от нелепия начин, по
който е настъпила. Твърдят, че преживяват загубата изключително тежко,
губят своето щастливо и пълноценно семейство, както и моралната си опора.
До момента страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на
съня, често главоболие и тревожност, станали са затворени, отчуждени,
избягват срещи с други лица, с приятели. Мислите им са в миналото. С. Н.
губи единствената си ****, която я дарявала с любов и грижи; губи най –
добрата си приятелка. Надявала се е на години на спокойствие, които са й
отнети. В. Н. е изградил постоянна и трайна връзка с **** си, виждал
плодовете на **** усилия, които полагал ежедневно. **** му била негова
гордост и надежда в старините му, което е разрушено от загубата.
Ищците са живеели в едно домакинство с Т. в гр. **** до момента на
смъртта й, ежедневно са били заедно и са получавали помощта й морално и
физически. Т. е била изключително жизнена, активна, отзивчива, инициативна,
2
изпълнена с желание да живее, с желание да помага на близки и на
семейството си. Била е ученолюбива, трудолюбива, помагала на майка си и
баща си, с които била неразделна. Ищците били много горди с успехите й,
радвали се и подпомагали Т.. Очаквали са с радост важните моменти от
живота й.
Уточнява, че при деликтната отговорност се презюмира вината на
извършителя. Поддържат, че пострадалото лице е било с правилно поставен
обезопасителен колан. Евентуално възразяват, че дори да се установи липсата
на правилно поставен колан, този факт само по себе си не означава, че има
съпричиняване.
Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер.
Не оспорва съществуване на договор по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите за процесното МПС към датата
на ПТП по застрахователна полица № BG/33/123003037373 от 05.10.2023г.,
както и извънсъдебно предявяване на претенциите за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Не признава посочения в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП. Не признава, че произшествието е настъпило в резултат на
противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил К. Е..
Договорната отговорност на застрахователя по застраховка „ГО“ е
функционална на деликтната отговорност, поради което възразява, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му.
Не признава, че единствената причина за смъртта на Т. Н. е виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Възразява, че
пострадалото лице е съпричинило вредоносния резултата поради непоставен
предпазен колан като твърди, че ако го беше поставил, не бил получило
тежките и несъвместими с живота травми. Поради това евентуално въвежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с не по – малко от 50
%.
Не признава заявените размери като ги намира за прекомерни, завишени
3
и несъответстващи на всички обстоятелства по делото
Не признава акцесорните претенции за обезщетение за забава поради
неоснователност на главниците и с оглед началния момент, посочен за забава.
По заявените щети е изискал допълнителни материали за произнасяне от
досъдебното производство, които не са представени, и за това не е изпаднал в
забава. Евентуално забава би настъпила от 22.09.2024г., когато изтича
тримесечния срок, в който има право да разгледа претенциите и да се
произнесе, евентуално от 19.09.2024г., когато отказва плащане.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид въведените
доводи и възражения, приема за установено следното:
От представените удостоверения на Община Пловдив за раждане,
наследници, за родствени връзки, за постоянен и настоящ адрес на Т. В. Н.
ЕГН **********, както и препис – извлечение от Акт за смърт № 450 от
14.05.2024г., се доказва, че ищците са нейни родители – майка и баща, и
наследници по закон, с които е живеела на един адрес, както и че лицето е
починало на 13.05.2024г. в гр. ****.
Въз основа на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024
– 1024 – 1079 от 13.05.2024г. на ОД на МВР Пловдив, Протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него от същата дата, както и други
писмени данни от приложеното ДП 65/2024 на РТП към ОД на МВР Пловдив
и изслушаната САвТЕ на в.л. Т. П., изготвена обективно, компетентно и
безпристрастно, неоспорена, която съдът кредитира, се доказва, че на
13.05.2024г., преди 03.20 часа, К. А. Е. управлява л.а. „Ленд Ровър Рейндж
Ровър“ по бул. „Руски“ в гр. Пловдив в посока от юг на север в източното
платно за движение. Скоростта на автомобила е била 175 км/ч. Когато лекият
автомобил се намира на разстояние около 73 – 74 метра от мястото на удара,
водачът загубва контрол върху управлението на автомобила без да са налице
технически причини за това. След загуба на управлението, водачът допуска
отклонение на управлението на лекия автомобил наляво, в посока
северозапад. След изминаване на около 44 – 45 метра и когато се намира на
4
29.27 метра от мястото на удара, автомобилът се удря с предно ляво колело в
западния бордюр и напуска пътното платно. След около 0.602 секунди
настъпва удар в крайпътно дърво, който в конкретната пътна ситуация е бил
неизбежен. Ударът е в предна лява част на лекия автомобил. В момента на
удара в дървото, в точката на контакт, се създава въртящ момент, следствие на
който задната част на автомобила се повдига и започва да се върти около
контактната точка в посока, обратна на часовниковата стрелка. В резултат на
удара, първото дърво е изкоренено, а автомобилът продължава движението си
в посока север и така достига до второто дърво след около 0.18 сек. Последва
удар във второто дърво, който е в предна дясна част на автомобила в областта
на преден десен калник. Скоростта в момента на удара във второто дърво е 162
км/ч. Следствие на втория удар дървото, в което се удря автомобила, е
изкоренено. В момента на удара, в резултат на инерционните сили,
автомобилът се разцепва на две части, предната остава в близост до второто
дърво, а задната прелетява до мястото, отразено в протокола за оглед и видно
от фотоалбума.
От техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е
движение на л.а. „Ленд Ровър Рейндж Ровър“, управляван от К. А. Е., със
скорост 175 км/ч, при която водачът загубва контрол върху управлението и
напуска платното за движение наляво в посока северозапад, навлиза върху
разделителния остров, където последователно се удря в две дървета.
В момента, в който К. Е. загубва управление върху автомобила и се
отклонява наляво, не е имал техническа възможност да избегне удара в
първото дърво. При движение със скорост 82 км/ч или по – ниска, в момента
на загуба на контрол върху управлението и отклоняване наляво, водачът К. Е.
би имал техническа възможност да спре преди първото дърво и да избегне
настъпването на удар в него.
По случая е образувано ДП № 65/2024г. по описа на РПТ при ОД на
МВР Пловдив, пр.пр. № 3460/2024г. на Окръжна прокуратура гр. Пловдив,
производството по което е прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 21.10.2024г. на прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК – деецът е
починал. Прието е, че събраните доказателства сочат вина за настъпване на
ПТП на водача К. Е. починал в резултат на инцидента.
5
От изслушаната СМЕТ на в.л. д-р Й. Ш., дадена обективно, компетентно
и безпристрастно, неоспорена, която съдът кредитира, се доказва, че при ПТП
на Т. Н., като пътник на предна дясна седалка, са причинени следните
травматични увреждания: черепно – мозъчна травма, изразяваща се със
счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки на двете голямомозъчни полукълба и около малкия мозък,
контузионни огнища по основата на мозъка и контузии на мозъчния ствол, с
последвал оток на мозъка; разкъсно – контузна рана на главата в областта на
лява вежда; охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците;
кръвонасядане на дясна коремна област с размери 15/10 см; счупване на двете
бедрени кости; счупване на лявата и дясната голямопищялни кости на
подбедриците. Причина за смъртта на Т. Н. е тежката черепно – мозъчна
травма, със счупване на черепния покрив и основа, масивен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и контузии по основата на мозъка, както и в ствола
на мозъка, които, заедно с последвалия оток на мозъка, са довели до
притискане и парализа на жизнено важни мозъчни центрове /дихателни и
съдодвигателни/.
Черепно – мозъчната травма е причинена по механизма на удар с или
върху твърд тъп или тъпо – ръбест предмет, със значителна кинетична
енергия. Според локализацията на травматичните увреждания, като зона на
удар определя лява челно – слепоочна област. Към зоната на удар се определя
и кръвоизлива под меките мозъчни обвивки. Като зона на противоудар
/противоположен по местоположение участък/, са установените контузионни
огнища по основата на мозъка и в мозъчния ствол.
Вещото лице дава заключение за наличие на пряка причинно –
следствена връзка между процесното ПТП, станало на 13.05.2024г.,
получената тежка черепно – мозъчна травма и последвалата смърт на
пострадалата.
Обяснява, че т. нар. множество травматични увреждания по тялото,
обединени в названието „Синдром на предпазния колан“, се получават
предимно при челен /преден/ удар на автомобила и са по – слабо изразени при
страничен удар, заден удар или удар отгоре /от тавана/ или отдолу на купето.
В случая липсва челен удар, а са станали само странични удари – отляво и
отдясно на автомобила. Липсата на челен удар обяснява защо при
6
пострадалата Т. Н. няма лентовидни следи по предната гръдна стена от
диагоналното рамо на предпазния колан, няма шийна и гръдна травма. В.л. Ш.
констатира, че са установени травматични увреждания – по странична дясна
повърхност на коремната област, непосредствено над дясна хълбочна кост, се
намира мораво – виолетово кръвонасядане с неправилно овална форма с
размери 10/15 см. Това кръвонасядане, с оглед разположение, форма и размер,
съвпада много добре с местоположението на долния /хоризонтален/ колан на
предпазния колан и най – вероятно е получено при рязко притискане от колана
върху кожата на предната коремна стена – при страничните инерционни
движения на тялото на пострадалата. Сочи се като първи специфичен признак,
описан за първи път през 1962г. от Гарет и Браунщайн като маркировка
/отпечатък/ от долната лента на колана. Вещото лице отчита и, че
пострадалата е останала фиксирана на предна дясна седалка, без да промени
местоположението си, независимо от силните странични инерционни
натоварвания, на които е била подложена по време на ударите на автомобила в
дърветата отляво и отдясно. На база тези данни в.л. Ш. приема, че по време на
ПТП пострадалата Т. Н., като пътник на предна дясна седалка, е била с
поставен предпазен колан.
Въз основа изслушаните показания на свидетелите П. М. В., И. М. В.,
двете първи **** на Т. Н. и **** на ищеца В. Н., и Л. Г. М., и изготвената
СПХЕ на в.л. Д. К., дадена обективно, компетентно и безпристрастно,
неоспорена, се доказва, че в семейството на ищците е имало доверителна
връзка между всички членове, особено близки отношения както по майчина,
така и по бащина линия. Семейството е било четиричленно, ищците са в брак
повече от ** г., освен Т. имат и по – малък от нея син. Всички са имали много
общи занимания, обучения, почивки. Т. е възпитана на уважение във
фамилните отношения – помагала е на баба си и дядо си, била е близка с
****те си. Ищците са били запознати с плановете й за реализация, желанията
й в чисто битов план, с приятелите и средата й. С годините са изградили с нея
пълноценна и всеобхватна връзка.
За трагичния инцидент С. Н. научава в дома си рано сутринта от
полицията. С. Н. преживява остра стресова реакция и състояние на шок – не
можела да възприеме съдържанието на информацията, съмнявала се е, не е
можела да организира поведението си, била зашеметена, взима неадекватни
7
решения /обажда се по телефона на работодателя си, че не може да отиде на
работа/. В това време В. Н. е извършвал **** курс зад граница, работодателят
му организира връщането му в офис, където му се съобщава новината и се
организира завръщането в страната. Той възприема събитието с
характеристиките на остра стресова реакция, проявява съмнение.
След острата фаза ищците развиват повече от година реакция на скръб с
тежък тревожно – хиподепресивен синдром, изразяващ се в понижено
настроение, с изразена емоция на тъга, натрапливо припомняне на загубата,
светкавични спомени от събитията. Ищците изпитват усещания за празнота,
липса на положителни емоции, соматични прояви на депресия и
психосоматични симптоми. Настъпва промяна във всички психиатрични
сфери.
Събитието води до трайна промяна върху психическото им състояние до
степен на личности промени, които е възможно да се задълбочат в бъдеще,
при напредване на възрастта. С. Н. приема психотропна терапия, назначена от
невролог, а В. Н. не приема медикаменти поради естеството на личността му и
работата му – ****. Особеното при ищците е, че острата стресова реакция,
настъпила при съобщаване на инцидента, е придобила характер на удължена
стресова реакция. Вещото лице констатира атипично скърбене, изразено като
хронична реакция на скръб, изразяваща се в продължителна реакция на
скърбене и недостигаща до успокоение. Наблюдават се стереотипни
ежедневни дейности, натрапливи мисли за случилото се, отдръпване от
социалната комуникация за споделяне и радост, говорене твърде често за
загубата въпреки опита трудовата заетост да измести скръбта. При С. Н. има
влошаване на общото физическо състояние, говоренето с близки за загубата е
свързано постоянно с плач, избягват се места и хора, напомнящи критичното
събитие и има постоянно посещение на гробищния парк. При В. Н. чувството
на скръб и загуба се характеризира като „маскирана скръб“, изразяваща се в
постоянна трудова заетост и скърбене извън погледите на хората, но липсва
поведение, свързано с доставянето на радост от предишни социални
взаимоотношения. При него, а и за семейството му, са притеснителни
афективни кризи и мисли за саморазправа, които осъзнава като нередни, но не
може да контролира в мислите си. Представляват психологична защита за
справяне с емоционалната болка от загубата.
8
В резултат на загубата, при ищците настъпва нежелано
преструктуриране: ежедневие с необратима загуба на обична ****, загуба на
положителни чувства, радост, съпреживяване, загуба на планове за бъдещето,
включващи починалата ****, загуба на мисли за разширяване на ролите,
свързани с това да имат внуци. Ежедневието им все още е изпълнено със
скръбни ритуали, правещи опит да заместят празнотата и липсата на
присъствието на ****та.
И при двамата ищци все още се наблюдават интензивни реакции на
дълбока скръб, през социалното отдръпване от комуникация за споделяна на
радости, скръбни ритуали, плачене при всяка асоциативна връзка с починалата
****. Липсват моменти на откъсване от преживяното, когато са заети с
дейности и разговори със сина им. Преобладават чувства на вина, че не са
предотвратили случилото се и че не могат да внесат по – добра промяна в
семейството заради сина си, като осъзнават, че до момента разчитат основно
на приятелите му.
Ищците прекъсват трудовата заетост за период от две седмици с цел
справяне със загубата. Не се наблюдава положително и награждаващо
присъствие на сина, който остава в периферията на преживяванията поради
наличие на абнормна скръб.
Ищците са имали относително подредено ежедневие преди загубата,
свързано основно с грижата за децата и дома, поддържане на трудова
активност, споделено внимание и преживявания с близък кръг хора, което към
момента липсва и не е намерено мястото на починалия според критериите за
приключила реакция на скръб. Към момента на експертизата при ищците се е
развило посттравматично стресово разстройство в следствие на абнормната
скръб. Те не са преминали през фазите на траурното събитие, което е
задължително, в противен случай настъпват блокажи /застиване/ с последици
от това, както е при ищците.
И двамата са преживели остра стресова реакция, включваща вцепенение,
шок, емоционални блокажи, плач, безсъние, телесни отговори и други
симптоми, преминала в удължена стресова реакция и посттравматично
стресово разстройство, включващо епизоди на повтарящо се изживяване на
травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища или
кошмари, избягване на действия и ситуации, напомнящи на пострадалия за
9
първоначалната травма, също пристъпи на тревожност, породени от стимули,
възбудили възпроизвеждане на самата травма. Лицата имат вегетативни
оплаквания – напрежение, плачливост, сърцебиене, усещане за задушаване,
безсъние и и др. В случая въздействието на стресогенното събитие не може да
се преодолее с капацитета на личността поради изразена интензивност и това
води до настъпване на личностови промени. Настъпили са промени в
психичните сфери, личностния профил е от невротичния тип с повишена
личностна тревожност и хиподепресивен фон на настроението. Ищците
изпитват усещане за празнота, липса на положителни емоции, соматични
прояви на депресия и психосоматични симптоми.
От протокола за ПТП и справката на сайта на Гаранционен фонд се
доказва, че за лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с рег. №
****, към 13.05.2024г. е налице сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилисти с ответника по полица №
BG/33/123003037373.
На 21.06.2024г. ищците са отправили към него писмена претенция с вх.
№ ООП – 529 от 21.06.2024г. за изплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, по която са образувани щета № 30024000199 за В. Н. и
щета № 300024000200 за С. Н.. С писмо от 09.07.2024г. ответникът е изискал
допълнителни материали от образуваното досъдебно производство, а с писмо
от 102024г. е отказал изплащане на обезщетение.
При тези данни исковете са доказани по основание и частично по
размер.
Приетата фактическа обстановка обосновава извода, че К. А. Е., като
водач на лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с рег. № ****,
на 13.05.2024г., около 03.20 часа, нарушава правилата на чл.5 ал.1 т.1, чл.20 и
чл.21 ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинява
настъпване на ПТП, от което са нанесени множество тежки телесни
увреждания на Т. Н., несъвместими с живота, от които настъпва смъртта й.
Според посочените норми от ЗДвП, всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
10
средство е забранено да превишава 50 км/ч в населено място.
К. А. Е. е управлявал МПС в населено място, през тъмната част на
денонощието, върху мокър и хлъзгав път, със скорост от 175 км/ч при
разрешена 50 км/ч, в резултат на което губи контрол върху управлявания
автомобил.
Това поведение представлява деликт по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД
като вината на извършителя се презюмирана от чл.45 ал.2 от ЗЗД. Фактите по
делото не опровергават презумпцията.
От изслушаното заключение на съдебно - медицинската експертиза на
труп и представения препис – извлечение от акт за смърт се доказа, че в
резултат на сблъсъка, Т. Н. получава тежка черепно – мозъчна травма, от която
последва смърт на пострадалата.
Гласните показания и изслушаните психологическа и психиатрична
експертизи установиха интензитета и продължителността на изживените от
двамата ищци болки и страдания от загубата на **** им Т. Н., както и
влиянието на това житейско обстоятелство върху тях.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Към датата на ПТП Т. Н. е била на ** г..
Към датата на ПТП С. Б. Н. е била на 43г., а В. П. Н. е бил на ** г.,
двамата са в брак, трудоспособни и трудовоангажирани, семейни. Съдът,
съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен резултати -
доказаните по делото по вид, характер, обем и продължителност изживени
болки и страдания от загубата на първородното им дете, указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия, като съдът приема за
доказани и прилага тези в страна към 15.04.2024г. /МРЗ към датата на деликта
е 933лв./, събраните по делото материали за доход и имуществено състояние,
намира за справедлив размер на обезвреда на неимуществените вреди от
преживени болки и страдания сумата от 180 000лв. за всеки един от тях. До
този размер претенцията е доказана и следва да се уважи като за разликата над
него до заявения от 300 000лв. ще се отхвърли. Нужно е да се отчете, че
11
обезщетенията никога не репарират настъпилата необратима и невъзмездима
загуба на живота на младото момиче, нито в случаи като този са в състояние
да заместят или оценят тази загуба. Обезщетяват се преживените
емоционални, душевни и духовни травми като вид вреда на двамата ищци
като им се дава паричен еквивалент, който се съобразява с реалните
икономически и социални условия.
Възражението на ответника за съпричинява поради непоставен
предпазен колан от Т. Н. е неоснователно с оглед изслушаната СМЕТ и
даденото от вещото лице заключение.
Извънсъдебното сезиране на ответника е с молба от 21.06.2024г. По
заявените с нея претенции не е извършено плащане, поради което молбата е
поставила застрахователят в забава и това е основанието да се дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което при парично задължение е по
чл.86 от ЗЗД – законна лихва. Обезщетението се дължи на основание чл. 493
ал.1 т.5 във вр. с чл.429 ал.3 от КЗ от датата на забавата, претендира се от този
момент и следва да се присъди върху уважената част от исковете.
Съобразно изхода на делото подлежат на разпределяне и разноските
както следва:
За уважената част от исковете ответникът трябва да плати по силата на
чл.78 ал.6 от ГПК на съда държавна такса в размер на 14 400лв. и разходи за
вещи лица от 1 500лв., общо 15 900лв.
На адв. Н. Д., предоставил безплатна правна помощ на двамата ищци по
делото, съобразно уважената част от исковете, ще се присъди възнаграждение
от по 8 000лв. за правна защита на С. Н. и на В. Н., общо 16 000лв.,
определено при отчитане, че по делото е изготвена искова молба, отговор на
искова молба и явяване в едно съдебно заседание за разпит на доведени
свидетели и вещи лица по две експертизи от общо проведени две открити
съдебни заседания.
За отхвърлени претенции на ответника се дължи по съразмерност 160лв.
разходи за експертизи и 200лв. юрисконсултско възнаграждение /по 100лв. за
всеки един иск/, общо 360лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София 1303, ул. „Шар планина“ № 35, да
плати на С. Б. Н. ЕГН **********, от гр. ****, съдебен адрес гр. ****, чрез
адв. Н. Д., сумата от по 180 000лв. /сто и осемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на **** й Т. В. Н., настъпила в резултат на ПТП, станало на 13.05.2024г., около
03.20 часа, в гр. Пловдив на бул. „Руски“ № 35, причинено от К. А. Е. ЕГН
**********, като водача на лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж
Роувър“, с рег. № ****, застрахован при ответника по полица №
BG/33/123003037373, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата от 21.06.2024г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над присъдения размер от 180 000лв. до
претендирания от 300 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София 1303, ул. „Шар планина“ № 35, да
плати на В. П. Н. ЕГН **********, от гр. ****, съдебен адрес гр. ****, чрез
адв. Н. Д., сумата от по 180 000лв. /сто и осемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на **** му Т. В. Н., настъпила в резултат на ПТП, станало на 13.05.2024г.,
около 03.20 часа, в гр. Пловдив на бул. „Руски“ № 35, причинено от К. А. Е.
ЕГН **********, като водача на лек автомобил „Ленд Роувър“, модел
„Рейндж Роувър“, с рег. № ****, застрахован при ответника по полица №
BG/33/123003037373, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата от 21.06.2024г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над присъдения размер от 180 000лв. до
претендирания от 300 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София 1303, ул. „Шар планина“ № 35, да плати на
Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 14400 лв. и разходи за вещи
лица от 1500лв., общо 15 900лв. /петнадесет хиляди и деветстотин лева/.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София 1303, ул. „Шар планина“ № 35, да плати на
адвокат Н. Н. Д. ЕГН ********** от ШАК, личен номер ****, служебен адрес
13
гр. ****, сумата от 16 000лв. /шестнадесет хиляди лева/, представляваща
възнаграждения от по 8000лв. за предоставена безплатна правна помощ и
защита по делото на С. Б. Н. ЕГН **********, и на В. П. Н. ЕГН **********,
и двамата от гр. ****.
ОСЪЖДА С. Б. Н. ЕГН **********, и В. П. Н. ЕГН **********, и
двамата от гр. ****, да платят на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1303, ул. „Шар
планина“ № 35, разноски по делото за отхвърлената част от исковете в размер
на 360лв. /триста и шестдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14