М О
Т И В И
към Присъда № 3 от 10.01.2018 година,
постановена по
НОХД № 1042/ 2017 г. по
описа на Окръжен
съд-Бургас
Производството е образувано по внесен в Окръжен съд-Бургас обвинителен
акт от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с който против М.А.М. ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК - за
това, че на 11.09.2017 г. в гр. Бургас, дал подкуп - дар,
представляващ парична сума от 10 лева в 1 (един) брой банкнота с номинална
стойност 10.00 (десет) лева, със сериен № БЛ 3237114 на длъжностни лица,
заемащи отговорно служебно положение - полицейските органи Х.И.Д., ЕГН **********,
заемащ длъжността „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към
сектор “Охранителна полиция” при Второ Районно управление - Бургас и В.Ю.С.,
ЕГН **********, заемащ длъжността „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“
към сектор “Охранителна полиция” при Второ Районно управление - Бургас, за да
не извършат действия по служба - да не изпълнят служебните си задължения при
констатиране на извършено правонарушение - нарушение по Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), изразяващо се в управляване от страна на М.А.М. на лек
автомобил Ауди с peг. № У 44 03 АТ, без водачът да е заплатил глоба в размер на
30 лева, наложена с фиш серия М № 381638, издаден на 08.08.2017 г. от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Ямбол в срока за доброволно плащане, който се смята
съобразно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП за влязло в сила наказателно постановление,
своевременно да докладват за него в ОДЧ при ОД на МВР - Бургас на основание чл.
59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова
дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 102/2014 г.,
при констатираното нарушение по ЗДвП да потърсят съдействие от служители на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас чрез дежурен ОДЧ на основание т.
VI.9. от план peг. № 434р-13248 - 08.09.2017 г. за провеждане на СПО по противодействие
на общата и битова престъпност за времето от 11.09.2017 г. до 18.09.2017 г. на
територията на Второ РУ - Бургас, утвърден от директора на ОД на МВР - Бургас,
и при констатираното нарушение по ЗДвП да уведомят съответния оперативен
дежурен в ОДЧ за необходимостта от изпращане на екип от „Пътна полиция“, който
да вземе отношение по административен ред, съгласно разпоредените
организационни мерки с писмо с peг. № 8121р-35280/26.11.2014 г. на Главен
секретар на МВР, като състави акт за установяване на административно нарушение
по ЗДвП във връзка с констатираното нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, въз
основа на който да бъде издадена заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство, с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане, до заплащане на дължимата глоба.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
поддържа обвинението, което счита за доказано по безспорен начин от обективна и
субективна страна. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
обвинението, и поради наличието на множество смекчаващи вината му
обстоятелства, да бъде санкциониран с наказание „Лишаване от свобода“ около
минималния предвиден в закона размер – 4 месеца, чието изпълнение на основание
чл.66 ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от 3 години, както и с
„Глоба“ в размер на 300 лева, предвид липсата на данни относно имущественото
положение на дееца, а предметът на престъплението да бъде отнет в полза на
държавата.
Упълномощеният защитник на подс. М. излага защитна теза за недоказаност
на обвинението в частта досежно изпълнителното деяние, както и относно
авторството на престъплението. Позовава се на противоречия в показанията на
основните свидетели на обвинението относно определени детайли, свързани със
служебния полицейски автомобил, на липсата на установени дактилоскопни следи на
подсъдимия по банкнотата, предмет на обвинението, на обстоятелството, че двете
поемни лица, подписали протокола за оглед на местопроизшествие, не са
присъствали през цялото време на огледа, а са дошли в края му само за да
подпишат протокола, сочи допуснати според нея в досъдебното производство
доказателствени непълноти и тенденциозност при разследването, не било
установено откъде се появила банкнотата, озовала се впоследствие в полицейския
автомобил. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен и съответно оправдан по
обвинението, а в условията на евентуалност, ако бъде намерен за виновен, да му
се наложи условно лишаване от свобода в минимален размер и да не му се налага
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, предвид факта, че М. се грижи за
семейство с 4 деца и чистото му съдебно минало към процесната по делото дата.
Подс. М. се присъединява към защитната реч, в последната си дума изразява
желание да не бъде осъждан, да не е с криминално досие и да работи, моли да му
бъде наложена глоба, но да няма присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След отделна и съвкупна преценка на всички събрани в наказателното
производство доказателства и доказателствени средства, съдът възприе извод за
установеност на следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А.М. ЕГН ********** е роден на *** ***, живее в същия град,
ул. „*******.
Към м. септември 2017г. подс. М. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство категории АМ В1 В, и притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство № ****** от **** г. Съгласно приложената на л.52-54 от
досъдебното производство справка от ОД на МВР-Ямбол за нарушител/водач,
подсъдимият бил санкциониран множество пъти за нарушения на Закона за движение
по пътищата с наказателни постановления и фишове. За последно с фиш серия М, №
381638, издаден на 08.08.2017 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ямбол
(л.55 от ДП), на М. била наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение на
Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Екземпляр от фиша бил връчен лично на
подс. М. при съставянето му на 08.08.2017г. Въпреки изрично вписаното във фиша
указание, че ако глобата не бъде заплатена доброволно в седмодневен срок от
датата на издаването му, фишът се смята за влязло в сила наказателно
постановление, подсъдимият не заплатил глобата в посочения срок.
Около обяд на 11.09.2017г. подс. М. отишъл с
автомобила си Ауди peг. № У 44 03 АТ, черен на цвят, в с. Веселиново, община
Ямбол. Докато се намирал в селото, при него дошла свид.С.Д., която го помолила
да откара нея**** – свид. Г. С., до гр.Бургас. Подсъдимият се съгласил, срещу
което свид. Д. му дала парична сума в размер на 45 лева. Потеглили от селото,
като подсъдимият управлявал автомобила, свид. С. се возел на предната дясна
седалка, а свид. Д. държала на ръце детето си на задната седалка. Около 14.40
часа, управляваният от М. автомобил навлязъл в кв. „Долно езерово“ на гр.
Бургас, и се движел по ул. „Захари Зограф“ в посока към централната част на
града. По същото време свидетелите Х.Д. - старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ към сектор “Охранителна полиция”, и колегата му В.С., полицай
в същата група и сектор, двамата служители във II РУ на МВР-Бургас, в състав на
автопатрул със служебен полицейски автомобил „Опел Астра“ лег. № А 7882 КК, се
намирали на кръстовището на ул. „Захари Зограф“ и ул. „Черна гора“ в кв. „Долно
езерово“, където осъществявали патрулно-постова дейност съгласно разпоредбите
на Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, издадена
от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 102/2014 г., и План peг.№
434р-13248-08.09.2017 г. за провеждане на СПО (специализирана полицейска
операция) по противодействие на общата и битова престъпност за времето от
11.09.2017 г. до 18.09.2017 г. на територията на Второ РУ - Бургас, утвърден от
директора на ОД на МВР – Бургас (л.67-69 от ДП). При осъществяване на патрулна
дейност, свидетелите Д. и С. не били оправомощени да осъществяват контрол по
ЗДвП (съгласно заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните
работи – л.70-72 от ДП), а при констатирани от тях нарушения на правилата за
движение по пътищата, следвало да докладват в ОДЧ при ОД на МВР – Бургас и да
потърсят съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ (чл.59 ал.1 т.1 от
Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г., т.VI.9. от План peг.№
434р-13248-08.09.2017 г. за СПО).
Свидетелите Д. и С. забелязали приближаването на
управлявания от подс. М. ***, и подали на водача сигнал със стоп-палка да спре
за проверка. Приближили се до автомобила на подсъдимия и предприели проверка на
документите за самоличност на водача и документите на автомобила. М. отворил
вратата и излязъл от автомобила, като представил свидетелство за регистрация на
превозното средство, протокол за преминат годишен технически преглед и полица
за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и свидетелството
си за управление на МПС, но не и контролния талон към него. Вместо контролния
талон към свидетелството за управление, подс.М. представил копие от фиш серия
М, № 381638, издаден на 08.08.2017 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Ямбол, цитиран по-горе в изложението. Едновременно с това, М. се обърнал към свид. Д. с думите:
„Началник, имам неплатени глоби, за това нямам талон.“, след което бързо се
насочил към служебния полицейски автомобил Опел Астра peг. № А 78 82 КК,
отстоящ на около 3 метра от мястото на проверката, последван незабавно от свидетелите
Д. и С.. Подсъдимият достигнал полицейския автомобил и през отворената задна
лява врата пуснал във вътрешността на купето една банкнота със сериен № БЛ
3237114 с номинална стойност 10.00 лева, сгъната на две през средата.
Банкнотата първоначално попаднала върху задната седалка на служебния автомобил,
а впоследствие от течението паднала от
седалката на пода на автомобила, в пространството зад предната лява седалка. Свидетелите
Д. и С. непосредствено и от близко разстояние възприели стореното от подсъдимия.
Свид. Д. го попитал защо е пуснал банкнотата в служебния автомобил, на което
подсъдимият отговорил: „Това е момчета, за да се почерпите и да ме пуснете да
тръгвам, тъй като имам неплатени глоби в КАТ“. Свидетелите Д. и С. веднага задържали
М. и му поставили белезници, Д. докладвал за случая на дежурния служител на
Второ РУ - Бургас и на ОДЧ при ОД на МВР - Бургас. На свидетелите Д. и С. било
указано да запазят местопроизшествието до идването на дежурна оперативна група,
а на място били изпратени свидетелите Р.Д. и Т.П. – служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Бургас. При пристигането си на мястото на проверката,
свидетелите Д. и П. заварили подс. М. с поставени зад гърба белезници да стои
близо до задната част на полицейския автомобил, а спътниците му свид. Д., ****
и свид. С. продължавали да се намират в автомобила на подсъдимия. От
свидетелите Д. и С. служителите на сектор „Пътна полиция“ узнали, че след
извършена проверка на документите, подс.М. е поставил пари в служебния им автомобил,
поради което е бил задържан. Свид. Д. установил самоличността на подсъдимия по
свидетелството му за управление на МПС, направил дистанционна справка с
дежурния в сектор „Пътна полиция“-Бургас и така установил, че М. не е заплатил в срока за
доброволно плащане глобата, наложена с горецитирания фиш серия М, № 381638. За
така установеното, в присъствието на подсъдимия свид.Д. съставил срещу него Акт
за установяване на административно нарушение бл. № 781464 от 11.09.2017 г. за
нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДвП (л.60 от ДП). Актът бил предявен и връчен на М.
лично, срещу подпис и без възражения. С този акт свид.Д. иззел свидетелството
за управление на моторно превозно средство на подсъдимия.
Междувременно, на място пристигнали разследващ
полицай и специалист – технически помощник, а свидетелите Ц.Т. и Й.Р., които по
това време се намирали в заведението на последния в центъра на кв. „Долно
езерово“, били поканени да присъстват в качеството на поемни лица при огледа на
местопроизшествието. Бил извършен оглед на служебен лек автомобил „Опел Астра“
peг. № А 78 82 КК, в чието купе, на пода зад предната лява седалка, била
открита и иззета като веществено доказателство една банкнота със сериен № БЛ
3237114, с номинална стойност 10.00 лева (огледен протокол и фотоалбум на
л.8-14 от ДП). Подс.М. бил отведен във II РУ на МВР-Бургас и задържан със
заповед № 434зз-316 от 11.09.2017 г. (л.88 – 91 от ДП), на основание чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР - за даване на подкуп на длъжностно лице.
В хода на досъдебното производство била извършената
експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа (Протокол № 161
от 12.09.2017г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Бургас – л.31 от досъдебното
производство), видно от чието заключение, иззетата при огледа банкнота с номинал 10 лева
е истинска.
Същата банкнота била подложена на изследване за
наличие на дактилоскопни следи по повърхността й, но с отрицателен резултат (Протокол
№ 206 от 13.09.2017 г. на л.34 от досъдебното производство).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз поотделния
и съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства – отчасти от обясненията
на подсъдимия, депозирани пред съда, от показанията на свидетелите Х.Д.
(включително дадените в досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК), В.С. (включително дадените в досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК), Р.Д., Ц.Т.,
Й.Р., Т.П., С.Д. и Т. С., от протоколът за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума към него, заключенията на експертизата по техническо изследване на
документи и ценни книжа и дактилоскопната експертиза, актът за установяване на
административно нарушение, заповед за задържане на подсъдимия по реда на чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР, протоколът за личен обиск, справката за съдимост на
подсъдимия и писмените доказателства, отнасящи се за длъжностното качество на
свидетелите Д. и С., относно обстоятелството, че при извършване на деянието
същите двама са били на работа и са изпълнявали служебните си задължения по
опазване на обществения ред и осъществяване на пътен контрол, както и че по
същото време е била провеждана специализирана полицейска операция за
противодействие на общата и битова
престъпност за времето от 11.09.2017 г. до 18.09.2017 г. на територията на
Второ РУ - Бургас. Показанията на свидетелите Д. и С.
съдът намира за достоверни, подробни, логични и взаимнодопъващи се, годни да
създадат солидна основа за обвинението като непосредствени очевидци на
извършеното от подс. М. деяние. Действително, показанията им се различават
относно конкретни обстоятелства – дали задната врата на полицейския автомобил е
била отворена, или е бил отворен само прозорецът й, дали подсъдимия при извършената
му проверка е представил копие от фиш серия М, № 381638О, или не, дали задните странични
стъкла на автомобила на подсъдимия са били затъмнени, или не, дали подсъдимият
е съобщил на служителите, че има неплатени глоби още при представяне на
документите, или по-късно. Съдът намира, че посочените различия касаят
обстоятелства извън предмета на доказване по чл.102 от НПК, не разколебават
обвинението и могат да се дължат на изминалото време и индивидуалните
възприятия и спомени на тези свидетели. Втората условна група свидетели – Р.Д.
и Т.П., както и поемните лица при огледа Ц.Т. и Й.Р., не са очевидци на
извършване на престъплението, а са възприели наличието на банкнотата от 10 лева
в служебния полицейски автомобил след поставянето й там от подсъдимия и
неговото задържане. Тези свидетели са категорични относно наличието, точното
местоположение, състоянието (сгъната на две) на банкнотата и нейната номинална
стойност, и по отношение на тези обстоятелства кореспондират и допълват
сведенията на Д. и С.. Конкретно свидетелите Д. и П. категорично посочват извършеното от
подс.М. административно нарушение – управление на МПС, без да е заплатил влязъл
в сила фиш за налагане на глоба за нарушение на ЗДвП, издаден от ОД на
МВР-Ямбол, след изтичане на срока за доброволното му плащане. Дори ако
свидетелите Т. и Р. не са присъствали на местопроизшествието от самото начало
на огледа, те също са възприели банкнотата в служебния автомобил и се подписали
в огледния протокол в потвърждение на отразеното в него От показанията на
третата група свидетели – С.Д. и Г. С., се установява конкретния повод и
обстоятелствата около пътуването им заедно с подс.М. *** въпросния ден,
продължителното времетраене на проверката и възникналата накрая необходимост не
М., а бащата на свид. Д. и негов познат да придвижат автомобила на подсъдимия
от мястото на проверката, с оглед задържането на М.. Свидетелите Д. и С., макар
да присъствали през цялото време на проверката и последвалото задържане на
подсъдимия, не съобщават никакви факти и обстоятелства, относими към предмета
на обвинението, като еднозначно твърдят, че не са възприели никакви детайли от
поведението на М. при проверката.
В контекста на посочените гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, обясненията на подс. М., че не бил давал пари на
свидетелите д. и С., че откритата в техния автомобил банкнота не била негова, и
че след установяване на факта, че М. управлява, без да е платил наложената му
глоба в срока за доброволно плащане, свид. Д. ми бил казал „да измисли нещо”,
което М. възприел като покана да им даде пари, остават изолирани и оборени от
останалата доказателствена съвкупност. Поради това, съдът оценява обясненията
на подсъдимия само като проява на правото му на защита, но не и като източник
на достоверни доказателствено релевантни факти, и съответно не ги кредитира в
частта, в която М. отрича да е извършил процесното по делото деяние.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед възприетата фактология съдът счете, че подсъдимият М.А.М. действително
е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.304а предл. пето, във
връзка с чл.304 ал.1 от НК, за което е обвинен.
От обективна страна, подс. М. дал подкуп, т.е. чрез пускане в купето на
служебния автомобил, предоставил във фактическата власт на полицейските
служители - свидетелите Д. и С., дар под формата на парична сума в размер на 10
лева, състояща се от 1 банкнота със същия номинал, за да не извършат действие
по служба – да не докладват своевременно в ОДЧ при ОД на МВР - Бургас за установеното от
тях при проверката административно нарушение по чл.186 ал.7 от ЗДвП,
осъществено от М. – управление на лек автомобил Ауди с peг. № У 44 03 АТ, без
да е заплатил глоба в размер на 30 лева, наложена с фиш серия М № 381638,
издаден на 08.08.2017 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ямбол в срока за
доброволно плащане, и да поискат изпращане на екип от „Пътна полиция“, който да
вземе отношение по административен ред. С поставянето на
процесната сума в служебния автомобил, подс. М. се разпоредил с нея и довършил
изпълнителното деяние „даване“, като предоставил банкнотата във фактическата
власт на длъжностните лица, които обаче не приела дара.
От субективна страна, деянието е осъществено виновно, при „пряк умисъл“
като форма на умишлена вина по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. Несъмнено, подсъдимият съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, което съставлява посегателство срещу дейността на
държавните органи, предвиждал и искал настъпването на неговите общественоопасни и противоправни
последици. М. действал с ясното съзнание, че полицейските служители вече са
открили извършеното от него административно нарушение, и предприел действията
по даване на подкупа преди те да съобщят за нарушението на компетентните да
съставят за него акта за установяване на административно нарушение служители на
сектор „Пътна полиция”-Бургас, с единствената цел да осуети съставянето на акт
и следващите от него неблагоприятни последици – отнемане на свидетелството му
за управление до заплащане на глобата по фиша. Наред с това, подсъдимият бил
съвсем наясно, че полицейските служители са служебно задължени да предприемат
предвидените в закона действия – да съобщят незабавно за нарушението на
органите, овластени да го установяат по съответния законов ред, а даденият
подкуп бил предназначен да ги мотивира към неизпълнение на това тяхно
задължение по служба.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.304а предл. пето, във връзка с чл.304 ал.1 от НК кумулативно
са предвидени наказание „Лишаване от свобода“ до десет години, и „Глоба“ до
15 000 лева. При оценката на доказателствената съвкупност съдът намери, че
по делото не са многобройни, нито изключителни смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства, които биха мотивирали преценка за определяне на
наказанието по привилегирования ред на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” предл. първо от НК,
предвид липсата на специален минимум на предвиденото на престъплението по чл.304а
от НК наказание „Лишаване от свобода”. В тази връзка, следващото се на
подсъдимия за извършеното престъпление наказание по вид във всички случаи следва
да е „Лишаване от свобода“, и определянето му следва да се извърши по
предвидения в чл.54 от НК ред.
Поначало престъпленията по Глава VІІІ, раздел ІV от особената част на НК
се отличават с висока степен на обществена опасност, прогласена от законодателя
чрез предвидените за тях наказания. При индивидуализация на наказателната
отговорност на подс. М., съдът оцени обществената опасност на конкретно
извършеното от него деяние като относително по-ниска в сравнение с обичайната
обществена опасност на престъпленията от същия вид, изхождайки от твърде ниската
номинална стойност на подкупа и формалния характер на административното
нарушение, чието неустановяване и ненаказване процесният подкуп е целял да осигури.
Обществената опасност на личността на подсъдимия също е много ниска – М. е
неосъждан, не е бил освобождаван с налагане на административно наказание по
реда на Глава VІІІ от общата част на НК, отсъстват каквито и да било данни за
други негови противоправни или престъпни прояви, ****, и несъмнено притежава добри
характеристични данни от гледна точка на образование и поведение в обществото.
Съдът не установи отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи
обстоятелства взе предвид коректното процесуално поведение на дееца, оказаното
пълно съдействие за установяване на обективната истина в съдебното производство,
стореното пред съда частично признание на извършеното административно
нарушение, което лежи в основата на решението му да извърши настоящото
престъпление, заявеният в обясненията му и в последната му дума убеден стремеж
да съблюдава добросъвестно и законосъобразно поведение, и да не извършва
престъпления и други правонрушения, което по мнението на съда се подкрепя и от
данните относно съдимостта му и липсата на данни за други нарушения, с
изключение на тези по ЗДвП. Подсъдимият не признава вината си за извършеното,
което е негово гарантирано от закона право, но с оглед всички установени за
него факти, съдът намира настоящото престъпление за изключителна и инцидентна
проява, която не се вписва в обичайно
законосъобразното му поведение.
Предвид изброените по-горе обстоятелства, съдът прие, че и двете
кумулативно предвидени за престъплението по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК наказания
следва да се индивидуализират в минималните установени от закона срокове и
размери за всяко от тях. По-конкретно, на подс. М. следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, който напълно съответства
на интензитета и опасността на деянието, както и на личните характеристики на
дееца. Съобразявайки необремененото съдебно минало на дееца, семейната му и
трудова ангажираност съдебният състав възприе становище, че всички цели на
наказанието по чл.36 от НК в персонален и генерален аспект, и най-вече
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, могат да се постигнат в пълна степен и без подсъдимият да изтърпява
ефективно наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. В случая би
било достатъчно изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години. Така подсъдимият ще запази семейните и социалните
си контакти, както и свободата да се придвижва и работи, а установеният
изпитателен срок следва да го подпомага и стимулира в преосмислянето на
стореното, като го въздържа от следващи престъпления под страх от привеждане в ефективно
изтърпяване на отложеното наказание.
Наред с наказанието „Лишаване от свобода“, съдът наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото по-леко наказание „Глоба“ в най-ниския допустим размер
- 100 лева. Така отмерена, глобата надхвърля 10-кратно стойността на подкупа, налагането
й би способствало за усилване интензивността,
и фокусиране на пенитенциарното въздействие, като съдържа потенциал да
подпомогне поправянето на дееца и да осъществи обществената превенция, а в
съчетание с условното наказание „лишаване от свобода“ - да обезпечи в пълнота реализацията
на целите на наказанието.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
В досъдебното производство като веществено доказателство е приобщена една банкнота със сериен № БЛ 3237114, с номинална
стойност 10.00 лева – предмет на
престъплението. Съгласно разпоредбата на чл.307а от НК, тя следва да бъде
отнета в полза на държавата.
РАЗНОСКИ
С оглед решението по въпросите за престъплението, неговия автор, вината и
отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 НПК, подс. М. следва да бъде
понесе тежестта на сторените в досъдебното производство деловодни разноски,
като заплати тяхната стойност в размер на 17.33 лева в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР-Бургас, а по сметка на Окръжен съд-Бургас – държавни такси
в размер общо на 10.00 лева за служебно издаване на два изпълнителни листа за
събиране на глобата и разноските.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател: